Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София,  14.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                                       

                                                                                         

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 5780 по описа на състава за 2017г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, ал.1 пр. първо от ГПК.

Образувано е по инициатива на съда, за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното Решение от 03.05.2019г. с което съдът се произнесе по предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД на С.Н.Т.  срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД .

Производството е допустимо, тъй като в хипотезата на чл. 247, ал.1 пр. първо от ГПК - съдът сам инициира поправка на очевидна фактическа грешка, в хода на процедурата по въззивно обжалване на първоинстанционното решение.

В конкретния случай, за да се произнесе - съдът съобрази, че в мотивите на съдебното решение, е възприел извода, че /цит./„ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода - считано от датата на причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата“.

В диспозитива на съдебното решение обаче, е използван израз чието логическо значение в контекста на изречението придобива двусмислено значение, а именно:/цит./ „..като отхвърля иска за присъждане на застрахователно обезщетение, в частта за разликата над присъдената сума от 30 000 лева до пълния размер на претенцията от 40 000 лева и иска за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението“.

 Логическото и систематическо сравнение между двата израза сочат по достатъчно категоричен начин, че е допусната очевидна фактическа грешка, защото волята на съда е да уважи претенцията за присъждане на законна лихва върху присъданото застрахователно обезщетение и да отхвърли претенцията за присъждане на законна лихва – но само върху онази част от претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение, която също е била отхвърлена т.е. само за разликата над 30 000 лева и до пълния претендиран размер от 40 000 лева. Именно в такава насока е логиката на мотивите, обективиращи действителната воля на съда.

Споменатата очевидна фактическа грешка, която се дължи на грешка при техническото създаване на документа /съдебно решение/ е налице  и подлежи на поправяне - с цел да се коригира формалното несъответствие между действителната воля на съда в мотивите на решението и външното й обективиране.

 Така мотивиран, на основание чл. 247, ал.1 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение от 03.05.2019г., постановено по гр. д. № 469  съгласно описа на І-8 състав на СГС за 2017г., в първия абзац от диспозитива, където след поправката,

изразът „..като отхвърля иска за присъждане на застрахователно обезщетение, в частта за разликата над присъдената сума от 30 000 лева до пълния размер на претенцията от 40 000 лева и иска за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението“

да се чете

„..като отхвърля иска за присъждане на застрахователно обезщетение, в частта за разликата над присъдената сума от 30 000 лева до пълния размер на претенцията от 40 000 лева и претенцията за законна лихва – само върху отхвърлената част от иска за присъждане на застрахователно обезщетение, в периода от 08.09.2015г. до деня на окончателното плащане“.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на преписа от него.

                                                                                                    СЪДИЯ: