Р Е Ш Е Н И Е
№…….../25.04.2019 г.
гр. Провадия
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ
САВОВА
при
участието на секретаря Мариана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1649 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба подадена от С.С.В. ЕГН **********
с адрес: ***, действаща като майка и законен представител на малолетното си
дете А.П.К. ЕГН ********** против П.А.К. ЕГН ********** с адрес: ***, с която
се претендира изменение на присъдената в полза на ищеца издръжка.
В исковата молба се сочи, че с решение № 18/04.02.2016 г. по гр.д. №
934/2015 г. ответникът е задължен да заплаща месечна издръжка на А.П.К. сума в
размер на 105 лв. месечно. Заявява се, че поради протичащите динамични
социално-икономически условия се е увеличил размера на минималните средства
необходими за задоволяване на обичайните, ежедневни потребности. Твърди се, че
ищцата живее под наем. Детето е започнало училище и са необходими повече
средства за неговото обучение и потребности. Прави искане за увеличаване на
размера на издръжката за детето А.П.К. от 105 лв. на 220 лева месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба 12.12.2018 г., с падеж всяко пето число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
месечна вноска, до настъпване на законно основание за изменението й или
прекратяването. Представят се писмени доказателства и се правят доказателствени
искания.
В законоустановения срок по чл.
131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. В него заявява, че
иска е допустим. Счита, че иска е основателен за сумата от 170 лв. и изцяло
неоснователен за разликата до 220 лв. твърди, че иска е прекалено завишен и не
е съобразен с неговите възможности. Детето посещава почти всяка седмица неговия
дом и дома на родителите му. През лятото детето е било повече от два месеца при
родителите на ответника в с. Б. и въпреки това през тези месеци, той не е
спирал издръжката на детето си. Твърди също, че е закупувал дрехи и обувки на
детето.
Оспорва твърдението на ищцата, че
живее под наем в апартамент в гр. Провадия, като твърди, че същата съжителства
на семейни начала с лице, което е собственик на жилището, което обитават и се
отглежда детето.
В съдебно заседание
процесуалния представител на ответника адв. И. посочва, че ответника не можел
да плаща по-голяма издръжка от 170 лева месечно.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното
по делото Решение 18 от 04.02.2016 г., постановено по гр. д. 934/2015 г. по
описа на ПРС, влязло в законна сила на 04.02.2016 г., се установява, че П.К. е
осъден да заплаща в полза на А.К., месечна издръжка в размер на 105 лв., чрез
нейната майка и законен представител С.К.,
считано от 03.11.2015г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с
падеж пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законна причина
за изменение или прекратяване на издръжка, на основание чл.142, ал.2 от СК.
Видно от
приетото по делото удостоверение за раждане родители на детето А.П.К. са С.С.В. и П.А.К..
От
представеното по делото копие от трудов договор № 00047 от 17.07.2015 г., се
установява, че П.А.К. получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 450 лв.
Видно от
копие представено по делото от нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 147 от 01.03.2016г., се установява че на П.А.К. е бил отпуснат банков кредит от „Банка
ДСК“ЕАД в размер на 27500 лева, като кредита се погасява чрез месечни
вноски-главница и лихва, съгласно погасителен план, към договора за кредит.
От
представената по делото служебна бележка се установява, че А.П.К. е записана във
втори клас през учебната 2018/2019 г.
От
представеното по делото удостоверение от 03.04.2019г. от ръководител М. Г. се
установява, че А.К. е посещавала уроци по народни танци и са направени разходи
в размер на 182 лева за периода 01.01.2018г. до 01.03.2019г.
По делото са
били представени: копие на един брой рецепта с изписани медикаменти на детето А.,
както и копия от касови бонове за направени покупки на дрехи, обувки и
лекарства от страна на ищцата, от които не се установява, че са били закупени
за детето.
От
приобщения социален доклад се установява, че основни грижи за детето полага
неговата майка. В дома, където живее А. имало осигурено всичко необходимо за
посрещане на нуждите й. Потребностите на момичето от храна, облекло и обувки,
съобразени със сезона, играчки и аксесоари, според възрастта и пола, били
осигурени.Детето заедно с майка си обитавали жилище, което било собственост на
родителите на съжителя на майката.Апартамента се състоял от две стаи, кухня с
трапезария и сервизни помещения.За детето имало обособена стая, която е
обзаведена с ъглови легла, бюро, гардероб и скрин.Бащата заедно със съжителката
си обитава собствено жилище, където за А. имало обособена самостоятелна стая
при гостуванията й в дома на баща й.Майката работела в „Импресия-99“ ООД, като
трудовото й възнаграждение било в размер на 560 лева.А. редовно контактувала с
роднините на баща си, гостува в рома на баща си и на своята баба в с.Б.,
обл.Варна.В заключение, дирекция “Социално подпомагане” - гр. Провадия посочва,
че в интерес за детето А. е да се определи по-висока месечна издръжка, съобразена
с възрастта и нарастващите й потребности, както и от финансовите възможности на
бащата.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните и
най-добрия интерес на детето, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
За да бъдат уважени исковете по
чл. 150 от СК следва да бъде установено, че лицата, претендиращи издръжка не са
навършили пълнолетие, както и наличието на трайно изменение в обстоятелствата,
при които е определена издръжката, както и възможностите на всеки от родителите
да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези
предпоставки, ответникът следва да докаже възраженията си срещу основанието и
размера на предявените искове.
Установява
се от приетите по делото доказателства, че А.К. е на 9 г., а нейни родители са С.С.В. и П.А.К..
Съгласно
разпоредбата на чл. 150 от СК присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена при изменение на обстоятелствата. Изменението на обстоятелствата
трябва да е трайно, като може да са в резултат на изменение на нуждите на
издържания или изменение на възможностите на дължащия издръжката.
Съдът намира, че в
случая, с оглед възрастта на ищеца (на 9 г.), може да се презюмират
нарасналите й нужди, без да е необходимо последните да се доказват изрично,
т.е. измененото обстоятелство, което обуславя по-висок размер на издръжките, е
изминалият период от време след присъждането на издръжката в размер на 105 лв.
месечно през 2016 г. От тогава до настоящия момент са изминали три години,
през който период детето е пораснало, А. е започнала да ходи на училище,
нуждите от храна, облекло, ежедневни средства, учебни пособия са се увеличили.
Към момента на постановяване на съдебното решение през 2016 г., минималната
работна заплата за страната - като база за изчисляване на минималния размер на
издръжката за едно дете, е била в размер на 460 лв., или минималната издръжка
към този момент е била в размер на 115 лв. Към настоящия момент минималната
работна заплата е 560 лв. или минималната издръжка е вече 140 лв.
Издръжка се дължи
от двамата родители. При определяне размера на издръжката наред с нуждите на
децата съдът следва да прецени и възможностите на родителя, който я дължи. От
представения по делото социален доклад за получени месечни доходи се
установява, че майката е получава трудово възнаграждение за 2019 г. по 560
лв./м. По делото не се представиха други
доказателства за това колко получава майката на месец.От представения по делото копие от трудов договор №
00047 от 17.07.2015 г., се установява, че бащата П.А.К. получава основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 450 лв.
Съдът счита, че за цялостната издръжка на
детето А.К. с
оглед възрастта й - същата е на 9 години, и присъщите за тази възраст нужди от
средства за ежедневни, образователни и развлекателни разходи, са необходими
поне 300 лв. месечно. Така посочения размер следва да бъде разпределен между двамата
родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, а именно техните
възможности и материално състояние: по отношение на А.К. майката да поеме
изплащането на 140 лв., а бащата на 160 лв. от общо определения размер на
издръжката. Доколкото не се установиха по-големи техни възможности и предвид на
това, че детето се намира при своята майка, която полага всекидневни грижи за
него, съдът намира, че майката следва да поеме по-малък дял от издръжката в
пари, а бащата по-голям.
При определяне
на дължимия размер на издръжката съдът съобрази не само обстоятелствата
посочени в Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. и Постановление № 5 от 30.XI.1981
г., и двете на Пленума на ВС, но и критериите, заложени в чл. 50 от ППЗЗД във връзка с Постановление
№ 6 на МС от 15.01.2009 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания
минимален доход, като необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете
от 7-годишна възраст до 14 – годишна възраст са в размер на 3,5 - кратния
размер на гарантирания минимален доход, или 227.50 лв. (3.5 х 65 лв.), а от
14-годишна възраст, до навършване на пълнолетие - 4 кратния размер на
гарантирания минимален доход, или 260 лв. (4 х 65 лв.).
След като съобрази,
че посочените критерии се отнасят за деца, настанени за отглеждане в приемно
семейство, и след като отчете индивидуалните потребности на децата, и
императивния минимум на издръжката, предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК,
настоящият състав намира, че необходимата (минимална в случая) месечна
издръжка, която следва да заплаща П.А.К. на своето дете А.П.К. e сумата от 160 лв. на месец.
Ищецът е поискал заплащане на разноски по делото. От
доказателствата по делото се установява, че ищецът е сторил следните разноски:
400 лева – адвокатско възнаграждение и е представил доказателства за това.
Предвид изхода по делото и разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата от 290.90 лева, съобразно размера, с който
се увеличава издръжката на детето.
На основание чл.
69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати сумата от 79.20
лв., представляваща дължимата държавна такса върху размера, с който се
увеличава издръжката на детето.
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение
на решението в частта, с която e увеличен размера на дължимата от ответника
издръжка.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера
на присъдената издръжка, съгласно Решение №18 от 04.02.2016
г., постановено по гр. д. № 934/2015 г. по описа на ПРС, влязло в законна сила
на 04.02.2016 г., дължима от бащата П.А.К. ЕГН ********** с адрес: ***,
в полза на детето А.П.К. ЕГН **********, чрез неговата майка С.С.В. ЕГН **********
с адрес: ***, действаща като майка и законен представител, като я увеличава от 105 лв.
(сто и пет лева) на 160 лв. (сто и шейсет
лева) месечно, считано от 12.12.2018 г., с падеж всяко пето число на месеца за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска,
до настъпване на законно основание за изменението й или прекратяването, на
основание чл. 150 от СК във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в тази част, на
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.А.К. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на С.С.В. ЕГН ********** с адрес: ***
сторените разноски по делото, в размер на 290.90 лева,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.А.К. ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати по
сметка на Провадийски районен съд сумата от 79.20
лв. /седемдесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща
дължима държавна такса по присъдената издръжка, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд, а в частта, с която е
допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски окръжен съд в седемдневен
срок от получаване на настоящото решение.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: