Решение по дело №2517/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№...........................................2021г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав

в публично заседание на четиринадесети април 2021г., в състав:

 

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

 

С участието на секретаря Виржиния Миланова,

Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2517/2020г.

по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК вр. чл.4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на Е.В.В., ЕГН **********,***, срещу Акт за установяване на задължения /АУЗ/ № МД-АУ-590-1/06.08.2020г., издаден от орган по приходите при Дирекция „МД” – Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „МД” при Община Варна, с който на лицето са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 2012-2016г. общо в размер на 48.50 лв. и лихви за просрочие – 29.39 лв.

В първоначалната жалба и в уточняваща молба от 15.12.2020г. жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди, че описаният в акта лек автомобил марка „Дачия“, модел „1310“, рег. № В5458АМ е на починалия му баща В.К. Автомобилът не съществува от 20 години, не е виждал същия и съответно няма как да го е наследил, респ. за него не е налице задължение за плащане на данък превозно средство /ДПС/. Моли да бъде отменен акта. В съдебно заседание се представлява по реда на чл.32 т.2 от ГПК от неговата майка В.С.В., която поддържа жалбата и моли акта за установяване на задължения да бъде отменен. В съдебно заседание сочи, че няма никакви документи за този автомобил, нито знае какво се е случило с него. Наложило се е да заплати данъка, защото не са му разрешили да мине преглед без това, поради което иска връщането му. По съществото на спора допълнително навежда, че оспорения акт е издаден в условията на предходен АУЗ и тези задължения не трябва да се плащат. 

Ответната страна – Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна, чрез процесуален представител – ю.к. Я.М., в съдебно заседание и в депозирани писмени становища, оспорва жалбата. Сочи, че акта е издаден при условията на чл.107 ал.3 от ДОПК, като данъка е определен след служебно събрана информация за автомобила. Позовава се на справка, извършена в КАТ, според която посочените МПС са вписани в регистрите на КАТ, като собственост на Венко В. – баща на жалбоподателя, където няма данни за прекратена регистрация на същия. Счита, че жалбоподателят не е доказал извършено от него или наследодателя му разпореждане с автомобила, нито пък наличието на други обстоятелство, поради което е бил лишен от владение върху автомобила. По изложенитесъображения счита жалбата за неоснователнаи моли нейното отхвърляне.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, пред компетентния съд, срещу подлежащ на оспорване акт и в законоустановения срок, поради което жалбата се явява допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

            Предмет на проверка за законосъобразност е АУЗ № МД-АУ-590-1/06.08.2020г., издаден от главен инспектор, в качеството на орган по приходите при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директор Дирекция „МДТ“, с който е установен размера на задълженията за данък превозно средство за периодите 2012г., 2013г. 2014г., 2015г., 2016г. за лек автомобил с марка „Дачия“, модел „1310“, рег. № В5458АМ в общ размер на 77.89 лв., от които 40.50 лв. главница и 29.39 лв. лихва. В обстоятелствената част се посочва, че се издава като изменение на АУЗ № МД-АУ-7489-1/03.07.2017г., въз основа на неплатени задължения от починало лице В.К В., ЕГН **********. С него се установяват задължения на Е.В.В., в качеството му на наследник на 1/4 ид.ч. от собствеността на Венко В. за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г.  

От органа по приходите издал процесния акт е изготвена и депозирана Докладна № МД-Т20004490ВН_001ВН/06.08.2020г. до Директора на Дирекция „МД“, за наличие на основание за изменение първоначално издадения АУЗД № МД-АУ-7489-1/03.07.2017г., предвид събраното удостоверение за наследници № 29536/18.11.2019, видно от което данъчно задълженото лице В.К В. е починало на 04.11.2019г. С докладната е направено предложение акта за установяване на задължение да бъде коригиран и задълженията за МПС с рег. № В 5458 АМ преразпределени на наследниците, съобразно дяловете, които получават. Докладната е резолирана с „Да“, без отбелязване кое лице е разрешило изменението. В изпълнение на тази резолюция е постановено изменението на АУЗД № МД-АУ-7489-1/03.07.2017г. с оспорения тук АУЗ.

Поради това в АУЗ № МД-АУ-590-1/06.08.2020г., обжалван в това производство е отбелязано, че е постановен в изменение на предходния. В него е вписано, че за периода 01.01.2012г. -31.12.2016г. задълженията на лицето Е.В. са определени, в качеството му на наследник на ¼ ид.ч. от собствеността на Венко В..

С писмо рег. № МД-Т20004690ВН/20.07.2020г. от Дирекция „МД“ е изискана от ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – КАТ данни за период на собственост за ППС, бивша и настояща собственост на В.К В..

С писмо рег. № МД-Т20004691ВН/20.07.2020г. от Дирекция „МД“ е изискана от ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – КАТ конкретно информация за бивша и настояща собственост на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Дачия“, модел „1310“, рег. № В5458АМ, рама №0221, двигател №007073.

Видно от представената по делото справка от 05.08.2020г., от Автоматизираната информационна система „КАТ“, на името на В.К В. - наследодател, е вписан в регистъра лек автомобил с марка „Дачия“ , модел „1310“, рег. № В5458АМ.  В графа „Собственост“ е отбелязана дата на възникване на собствеността, 29.09.1999г. В графа договор за продажба е отбелязана дата 16.01.2014г.

В писмо от 20.08.2020г. на ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция е посочено, че след проверка в АИС – КАТ и по регистър за ППС с рег. № В5458АМ, се установява, че от 13.08.1998г. и към настоящия момент регистриран собственик на превозно средство марка „Дачия“, модел „1310“, рег. № В5458АМ, рама № 0399М0221, двигател № 007073 е ЕТ „ВЕЛ-Е-Венко В.“, ЕИК ********* и В.К В., ЕГН **********.

            АУЗ № МД-АУ-590-1/06.08.2020г. е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, който не се е произнесъл в срок. В изпълнение на съдебно разпореждане, от ответника е депозирано писмено изявление от 04.12.2020г., че не е налице изрично произнасяне по жалбата на Е.В. и оспорения АУЗ следва да се счита мълчаливо потвърден, съобразно чл.156, ал.4 от ДОПК.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Оспореният в настоящото производство АУЗ № МД-АУ-590-1/06.08.2020г. е постановен като изменение на предходно издадения АУЗ № МД-АУ-7489-1/03.07.2017г. При тази хипотеза субсидиарно приложим по аргумент на чл.9б вр. чл.4 ал.1 от ЗМДТ, е реда предвиден в ДОПК. В Глава шестнадесета, Раздел ІІ от ДОПК са разписани основанията и процедурата за изменение задълженията за данъци и ЗОО. Съгласно разпоредбата на чл.134 ал.1 от ДОПК, при наличие на основание за изменение по реда на чл.133 ал.2, органът по приходите е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия или да разпореди възлагането й, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

Посочената регламентация предполага волеви акт на териториалния директор, който е формален - изисква се постановяването на писмен акт - заповед за възлагане. Както беше посочено и по-горе, доколкото не е предвиден различен ред за изменение на АУЗ, се прилага реда за изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, регламентиран в разпоредбите на чл.133 и чл.134 вр. чл.112 от ДОПК.

В конкретния случай Докладната с рег.№ МД-Т20004490ВН­_001ВН е отправена в предвидения за това срок на 06.08.2020г. Лице, чиято компетентност по делото е неидентифицирана, е положило върху нея резолюцията „Да“, послужила като основание за постановяване на обжалвания АУЗД за изменение. Предвид това, съдът е възпрепятстван да извърши дължимата по закон проверка дали именно компетентния орган - Директорът на Дирекция „МД“ при Община Варна, е разпоредил изменението на предходно постановения АУЗ. Следва да се отбележи, че поради липса на форма акта, с който се одобрява изменението, е безпредметно да се събират допълнително доказателства, обосноваващи компетентност, тъй като в какъвто и вид да са ангажирани, няма да санират липсата на писмена форма на разпореждането, дори и ако изхожда от директора.

Гореизложеното нарушение обуславя извода за липса на предоставена компетентност на органа по приходите, да подходи към постановяване на друг акт за установяване на задължение, който по същество изменя предходния, доколкото не е постановена заповед, възоснова на която се създава правомощие на органа по приходите да подходи към изменение на вече постановения АУЗД.

Няма спор, че именно орган по приходите по закон е компетентен, да постанови акт за установяване на задължение, но в хипотезата на изменение на вече издаден такъв, регламентацията изисква опосредяващ писмен акт на директор дирекция „МД“, с който разрешава това изменение, с посочване на съответните параметри и лицата, които са засегнати. Следва да се приеме, че такъв акт в настоящото производство изобщо липсва, тъй като неспазването на изискуемата по закон форма се приравнява на отсъствие на валиден акт.

В контекста на изложеното, след като изобщо липсва акт за възлагане от компетентен орган, то и органа по приходите издал процесния акт за изменение на предходен АУЗ не е разполагал с правомощията да го направи, поради което и процесният АУЗ страда от пороци обуславящи неговата нищожност.

Нищожният акт не поражда последици, поради което е достатъчно само да се обяви тази нищожност, без да се разглежда спора по същество. За пълнота обаче съдът намира за необходимо да посочи, че оспорения АУЗ е и незаконосъобразен като постановен в нарушение процесуалните норми и на материалния закон. Както беше посочено и по-горе изменение на установени данъчни задължения може да бъде допуснато по реда разписан в Глава шестнадесета Раздел ІІ от ДОПК. Съгласно чл.133 от ДОПК установени данъчни задължения могат да се изменят само при наличие на изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания. В случая органът по приходите не се е позовал на нито едно от посочените в тази норма основания, нито фактите по делото обуславят наличие на някоя от тях.

Искането на жалбоподателя за възстановяване на внесените от него задължения, определени с процесния АУЗ, не следва да се обсъжда от съда по настоящото дело. Възстановяването на тези средства може да стане по реда на Глава шестнадесета, раздел І от ДОПК в друго самостоятелно производство.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА Акт за установяване на задължение № МД-АУ-590-1/06.08.2020г., издаден от орган по приходите при Дирекция „МД” – Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „МД” при Община Варна, с който на Е.В.В., ЕГН **********,*** са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 2012-2016г. общо в размер на 48.50 лв. и лихви за просрочие – 29.39 лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: