№ 23
гр. Севлиево, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200391 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателката В. ИВ. Т. от с. ***, община Габрово, е обжалвала
Наказателно постановление № 20-0341-000156 от 05.05.2020 година на Началник РУ
към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса на
застраховането /КЗ/ е наложена глоба в размер на 400,00 лева за извършено
нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. В жалбата се прави искане за отмяна на
наказателното постановление.
По делото не се явява представител на РУ Севлиево. В писмото, придружаващо
административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без
последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателката на 03.09.2021 година. Жалбата е подадена на 10.09.2021 година, т.е.
в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 07.03.2020 година свидетелите И.И.– служител в РУ на МВР – Севлиево и
Ж.Ч. – служител в РУ на МВР – Дряново, работели по специализирана полицейска
операция „Безопасност на движението“ в село Душево, община Севлиево. В 20:45 часа,
на улица „Акация“, на кръстовището с улица „Балканска“, същите спрели за проверка
л.а. „Нисан Съни“ с рег. № ЕВ *** АА, собственост на В. И.а Н., който се движел в
1
посока улица „Хан Аспарух“. Автомобилът бил управляван от жалбоподателката В.
ИВ. Т.. По време на проверката полицейските служители установили, че за
автомобила, който управлявала жалбоподателката, не била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, както и че жалбоподателката не притежавала свидетелство
за управление на МПС. За констатираните от тях нарушения свидетелят ИВ. М. ИВ.
съставил срещу жалбоподателката два броя актове за установяване на
административно нарушение, като АУАН № 169 бил за това, че жалбоподателката
управлявала автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Описаното в акта нарушение актосъставителят квалифицирал като
нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. След съставянето му, актът за установяване на
административно нарушение бил подписан от жалбоподателката без възражение, като
същата не е депозирала такива и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник РУ към ОДМВР – Габрово, РУ Севлиево с № 20-0341-
000156 от 05.05.2020 година, в обстоятелствената част на което
административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя
фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за
нарушението, въз основа на което и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложил на Т.
глоба в размер на 400,00 лева.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели И.И. и Ж.Ч., обясниха пред съда, че
жалбоподателката не е давала обяснения във връзка с констатацията за липсата на
задължителна застраховка „ГО“ и че разликата в часовете на извършване на
нарушението, посочени в съставените два на брой актове за установяване на
административно нарушение, се дължала на обстоятелството, че преди съставянето на
втория акт за това, че за автомобила е нямало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, се е изисквало време, за да се направи справка за това.
Жалбоподателката, чрез процесуалният си представител, заяви пред съда, че
поддържа жалбата срещу наказателното постановление.
По искане на жалбоподателката съдът допусна до разпит свидетеля А. Б..
Същият обясни, че на инкриминираната дата той е бил на центъра на селото, където
жалбоподателката била със свои познати, единият от които Л.Б.. Повечето лица от
компанията били пияни и поради това са накарали В. да кара колата на Л., въпреки че
тя нямала СУМПС. Б. допълни също, че В. със сигурност не е знаела дали за
автомобила е имало сключена застраховка „ГО“, тъй като автомобилът бил на Л. М. и
между двамата изобщо не били водени разговори в тази насока.
Съдът извърши проверка на обжалваното наказателно постановление и
установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни
реквизити, а именно: посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало,
2
има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са
имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните
на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение,
мястото на което е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и
размера на наложените наказания, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред
кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е
издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на
наказателно постановление, като в тази връзка съдът намира за несъстоятелно
твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката, че наказателното
постановление било издадено два месеца след съставянето на АУАН, което било в
разрез със законовите разпоредби, тъй като съгласно горепосочената разпоредба на
ЗАНН срокът за издаване на наказателно постановление е шест месечен от съставянето
на АУАН. НП е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал.
12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят И.И.,
който съгласно т. 1.4 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи е оправомощен да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП. АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 1, б. "в"
от ЗАНН, в присъствие на нарушителя, при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно
постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз
основа на който се издава. В настоящия случай съдът счита, че това съответствие е
налице както в текстовото описание на нарушенията, така и в тяхната цифрова
квалификация. Спазена е и процедурата по съставяне на акта, предявяване за подпис на
нарушителя и по връчване на препис от акта на същия. Предвид изложеното съдът
счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да
водят до незаконосъобразност на наказателното постановление. Що се отнася до
възражението на процесуалния представител на жалбоподателката, че разликата от пет
минути в посочване на часовете на извършване на нарушенията по съставените два
броя актове за установяване на административно нарушение, е довело до нарушаване
правото на защита на Т., съдът намира същото за неоснователно, тъй като, както беше
посочено по – горе, разликата в часовете се дължи на това, че за установяването на
обстоятелството, че за автомобила е нямало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ е било необходимо време. Освен това съдът намира, че това
обстоятелство по никакъв начин не е довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателката.
3
Жалбоподателката е санкционирана за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от
КЗ, съгласно която разпоредба с глоба от 400,00 лева се наказва лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Изложеното по – горе сочи, че в случая
са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ. За
да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то
трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че
нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че
управлявания от него автомобил е бил без сключена застраховка „ГО“. Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха.
Напротив, установи се, че автомобилът е собственост на трето лице и че е бил ползван
от Л.Б., който го е предоставил за управление на жалбоподателката, тъй като той и
останалите от компанията били пияни, както и това, че жалбоподателката не е знаела
факта за липсата на застраховка за автомобила. За да е осъществен състава на едно
административно нарушение е необходимо да са налице всички негови елементи от
обективна и субективна страна. В конкретния случай е безспорно, че деянието е
осъществено от страна на жалбоподателката от обективна страна, но не и от
субективна страна, тъй като тя не е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, не е предвиждала неговите общественоопасни последици и не е искала или
допускала настъпването на тези последици. Липсата на субективната страна от състава
на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ прави деянието извършено от жалбоподателката
несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението,
то липсват каквито и да било доказателства Т. да е осъществила деянието виновно, да е
знаела или предполагала, че автомобилът е без сключена задължителна застраховка
„ГО“. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни
изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно
издадено и следва да бъде отменено.
Предвид изложеното по – горе за липсата на субективната страна на състава на
нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ и неговата несъставомерност поради тази причина,
съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени, като
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото ОД на МВР – Габрово следва да заплати на
жалбоподателката направените от нея разноски за адвокатски хонорар в размер на
сумата от 200,00 лева.
4
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0341-000156 от 05.05.2020 година
на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на В. ИВ. Т., ЕГН:
**********, от с. ***, община Габрово, ул. „*** № 5, на основание чл. 638, ал. 3 от
Кодекса на застраховането е наложена глоба в размер на 400,00лв. /четиристотин/ лева
за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД НА МВР – Габрово да заплати на В. ИВ. Т., ЕГН: **********, от
с. ***, община Габрово, ул. „*** № 5, направените от нея разноски за адвокатски
хонорар в размер на сумата от 200,00лв. /двеста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен
съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5