Р
Е Ш Е
Н И Е № 55
гр.
Хасково, 25.01.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и седми декември
през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията
гр.д.№ 1485 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Г.Д.И. и Х.Х.Н.,*** против Д.И.Д.,
О.Д.М., Н.Д.Д. и Т.Ж.Д.,***.
В исковата молба ищците твърдят, че живеели на съпружески начала
в едно домакинство от 1995г. Общото им жилище, за което не притежавали документ
за собственост, се намирало на втория етаж в жилищна сграда, находяща се в *************,
заснета в КК на гр.Хасково с идентификатор 77195.741.148.2, притежавана в
съсобственост от ответниците. Тази съсобственост произтичала от следните
обстоятелства: Сградата била построена през 1983г. върху имот, притежаван в
съсобственост от родителите на ответниците Н.Д. и О.М. и от други лица, като
била построена възоснова на Разрешение за строеж № 579/07.09.1983г., издадено
на тяхно име. Поради обстоятелството, че правото на строеж на сградата било
отстъпено по време на брака на двете сестри /Н.Д. и О.М./ и сградата била
построена със семейни средства на двете и съпрузите им – Д.И.Д. и Ж. Д., след
построяването на сградата собствеността върху нея била придобита при квоти:
½ ид.ч. в СИО за О.М. и Д.Д. и ½ ид.ч. за Н.Д. и Ж. Д.. Проектът
на сградата предвиждал изграждане на две еднофамилни жилища мезонетен тип –
едното разположено на първи жилищен етаж с второ ниво на втори жилищен етаж, а
другото разположено на трети жилищен етаж с второ ниво на втори жилищен етаж.
Достъпът до вторите нива на жилищата следвало да бъде осъществяван от вътрешни
стълбища, изградени в средата на сградата. Сградата имала и гаражен етаж, в
който били проектирани два гаража и складово помещение към единия гараж,
разположен в западната част на сградата. При строителството на сградата
проектът не бил изцяло реализиран по отношение на предвижданите по проект две
нива на самостоятелните обекти. Не било реализирано вътрешното стълбище, което
по проект давало достъп до вторите нива на двата жилищни обекта на първи и
трети жилищен етаж. По тази причина в сградата били обособени две самостоятелни
жилища на първи и на трети жилищни етажи с площ от по 78 кв.м., на едно ниво, а
вторият жилищен етаж останал изцяло незавършен. Посочва се още в исковата
молба, че върху първия жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище, и
върху единия гараж и складово помещение, намиращи се в западната част на
сградата, владение установили съпрузите О. и Д. Д.. Те владели тези имоти от
построяване на сградата до прекратяване на брака им с развод по взаимно
съгласие с Решение № 99/06.02.2014г. по гр.д. № 1600/2013г. на Районен
съд-Хасково. С решението било одобрено спразумение между двамата съпрузи,
съгласно което ползването на втория жилищен етаж, т.е. второто ниво на обекта
по проект, се предоставяло на Д.Д., а на първия жилищен етаж – на О.Д. /М./.
След развода Д.Д. живеел в складовото помещение и гаража, намиращи се на първия
гаражен етаж от сградата. Върху третия жилищен етаж, представляващ
самостоятелно жилище, и върху гаража, намиращ се в източната част на сградата,
владение установили съпрузите Н. и Ж. Драганови, като след смъртта на
последния, той бил наследен от съпругата си Н.Д. и от сина си Т.Д..
Собствениците на сградата не били извършвали делба на обособените в нея
самостоятелни обекти, независимо от установеното самостоятелно владение върху
част от тях, поради което понастоящем притежавали идеални части от тази
собственост при квоти: ¼ ид.ч. за ответника Д.Д., ¼ ид.ч. за
ответницата О.М., ¾ ид.ч. за ответницата Н.Д. и ¼ ид.ч. за
ответника Т.Д.. Твърди се също, че през 2006г. в КК на гр.Хасково бил заснет
Поземлен имот с идентификатор 77195.741.148 с площ от 671 кв.м., ведно с две построени
в него сгради на калкан – процесната сграда с идентификатор 77195.741.148.2 и
сграда с идентификатор 77195.741.148.1. Сграда с идентификатор 77195.741.148.2
била със застроена площ 70 кв.м., с брой етажи: 4, с предназначение: Жилищна
сграда – многофамилна. От извършена справка към 04.06.2018г. в АГКК се
установявало, че в сграда с идентификатор 77195.741.148.2 били заснети следните
самостоятелни обекти: - СОС 77195.741.148.2.1 с площ 78.40 кв.м., с
предназначение: Жилище, апартамент, на две нива, ведно с таванско помещение с
площ 19 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата; - СОС
77195.741.148.2.2 с площ 40.78 кв.м., с предназначение: Жилище, апартамент, на
две нива, ведно с таванско помещение с площ 38 кв.м. и ½ ид.ч. от общите
части на сградата; - СОС 77195.741.148.2.4 с площ 23 кв.м., на едно ниво, с
предназначение: Гараж в сграда; - СОС 77195.741.148.2.3, с площ 36 кв.м., на
едно ниво, с предназначение: Гараж в сграда; Извършеното заснемане в КК на
гр.Хасково на самостоятелните обекти с идентификатор № 77195.7441.148.2.1 и
77195.741.148.2.2 отговаряло на одобрения проект на сградата, но не отговаряло
на фактически обособените в сградата самостоятелни обекти на собственост,
възникнали при построяването на сградата, както и на впоследствие обособените
обекти. Твърди се още в исковата молба, че вторият жилищен етаж останал в
незавършен вид до 2005г., когато ищците Г.Д. – дъщеря на Д.И.Д. от предишен
брак, и партньорът й Х.Н., били допуснати от съсобствениците на сградата да
живеят на втория етаж от сградата и за целта да извършат в него преустройство
за обособяването на самостоятелно жилище в западната част на етажа. По проект
западната част на етажа попадала във второто ниво на СОС 77195.741.148.2.1 с
площ 40 кв.м. През 2005г. ищците извършили преустройството и обособили
самостоятелно жилище с площ около 40 кв.м. и за достъп до него отворили
самостоятелен вход от общото стълбище на сградата. Изградили допълнително и
санитарен възел и извършили всички необходими довършителни работи в тази част
от етажа. Със съгласието на съпрузите Н. и Ж. Драганови отделили с врата
останалата част от втория жилищен етаж с площ 40 кв.м., която по проект
попадала във второто ниво на СОС 77195.741.148.2.2 и останала незасегната от
извършеното преустройство. Считано от 2005г. ищците установили самостоятелно
владение върху обособеното жилище в западната част на втория етаж, което не
било смущавано или оспорвано от останалите собственици на сградата и
продължавало непрекъснато и досега. Тъй като владението им продължило повече от
10 години, довело до придобиване от тях при равни квоти на правото на
собственост върху обособеното жилище в западната част на втория етаж,
представляващо самостоятелен обект в сграда, на основание давностно владение в
хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗС, фактическият състав на която бил осъществен
през 2015г. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците, че на основание давностно
владение ищците са собственици при равни квоти на жилище, представляващо
самостоятелен обект в сграда с площ 47.28 кв.м. /след направено уточнение/, с
предназначение: Жилище, апартамент, намиращ се на втори етаж на сграда с
идентификатор 77195.741.148.2 по КК на гр.Хасково, с адрес – *************,
който самостоятелен обект в сграда е обособен във второто ниво на заснетия в КК
на гр.Хасково СОС 77195.741.148.2.1 с площ 40.78 кв.м., с предназначение:
Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2. Претендират разноски.
Ответниците
О.Д.М., Н.Д.Д. и Т.Ж.Д. оспорват иска, като изразяват становище, че същият е
недопустим. Алтернативно изразяват становище за неговата неоснователност. Също
претендират разноски.
Ответникът Д.И.Д. не оспорва иска и с
изрично депозирано по делото писмено становище признава всички факти и
обстоятелства, изложени в исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с
твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото
доказателства е, че ищците живеят на съпружески начала, като това им съжителство
датира от 1995 година. По несъмнен начин се установи още, че ищцата Г.Д.И. е
дъщеря на ответника Д.И.Д., който от своя страна е бивш съпруг на ответницата О.Д.М..
Ищцата Г.Д.И. е дете на ответника Д.И.Д.
от предишен негов брак. От друга страна ответниците О.Д.М. /Д. преди
прекратяването на брака й с ответника Д.Д./ и ответницата Н.Д.Д. са сестри, а
ответникът Т.Ж.Д. е син на ответницата Н.Д.Д. и наследник на починалия Ж. Д.. По
безспорен начин се установи също, че всички страни по делото живеят в жилищна
сграда, построена в ПИ с идентификатор 77195.741.148, с административен адрес:
гр.Хасково, ул.”Михаил Герджиков” № 1. Самата сграда представлява такава на три
жилищни етажа и гаражен етаж. Не се спори между страните, че ответницата О.Д.М.
живее и ползва първия жилищен етаж от построяването на сградата, първоначално
със съпруга си Д.Д., а след развода - самостоятелно. Ответниците Н.Д.Д. и
ответникът Т. Ж. Д. ползват и владеят третия жилищен етаж - също от
построяването на сградата, а ответникът Д.И.Д. след развода с ответницата О.Д.М.
/през 2014г./ ползва и живее в складово помещение и гараж, находящи се в първия
гаражен етаж. Безспорно е още, че от построяването на жилищната сграда и до
момента между страните не е извършвана съдебна или доброволна делба. Установи
се също, че ищците ползват част от
втория етаж на същата жилищна сграда, който етаж по проект е бил предвиден за
мезонетен етаж към първия и третия етаж на сградата.
За правилното изясняване на спора
съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза, което
възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено и като неоспорено от
страните. Допусна събирането и на гласни доказателства.
От разпита на свид.М.Х. - сестра на
ответника Д.Д., е видно, че ищците Г. и Х. живеят в процесната къща на втория
етаж. Твърди, че е посещавала имота и знае, че частта, която обитават ищците, е
приспособена като жилище от част от втория етаж, който е бил предвиден като
мезонет за другите два етажа - първия и третия. Приспособяването на тази част
за свое жилище ищците направили със съгласието на ответниците О. и Д. и
всъщност се устроили в тяхната част, а не в тази на Н. и съпруга й. Това
довършване и преустройване станало през 2005 година. Твърди, че тъй като този
етаж /вторият/ бил недовършен към този момент, се наложило Г. и Х. да го
измажат, да сложат дограма и да преградят частта на леля им Н., за да се
изолира тази част. Направили санитарен възел и кухненски бокс. В това жилище се
влизало от стълбището, което е общо за цялата сграда. Твърди, че преди 2005
година, т.е. преди да обособят жилището за себе си, ищците живеели на етажа при
О. и Д.. Категорична е, че всички тези преустройства, както и самото заживяване
от страна на ищците, е станало със знанието и съгласието на първите двама
ответници – Д. и О.. Известно й е също, че влаганите средства в това
преустройване са били на Г., която имала паричен влог. За самата жилищна сграда
свид. Х. твърди, че е строена в периода от 1983 до 1986 година, като основно
брат й Д. е организирал цялото строителство. Не отрича, че в строителството е
участвал и съпругът на Н. /Ж./, както и
че мястото, върху което е построена жилищната сграда, е било собственост на
родителите на двете сестри - О. и Н., т.е. тяхно по силата на наследяването.
Самият строеж на къщата е станал по време, когато и двете са били в брак.
Основното твърдение на тази свиделката е, че не е имало период, през който Г. и
Х. да са напускали къщата от 2005 година насам. Спомня си, че преди това за
кратко са живели на квартира на друг адрес, но това било по-скоро докато
извършат подобренията в етажа, за да заживеят самостоятелно.
Разпитан бе и свид. Е.К., без
родство със страните. От показанията на този свидетел съдът установи, че
познава добре семейството на ищците - Г. и Х.. Познава къщата, цитира и адреса,
на който същата се намира в града. Знае, че къщата е на три жилищни етажа, като
ищците живеят и ползват част от втория етаж. Участвал е в самото довършване на
частта, в която живеят ищците и знае, че преди това тя е представлявала един
цял етаж, от който те преградили за себе си. Започнали с изграждането на стена,
която да отдели частта, която била предназначена за О. и Д., от тази за Н. и
семейството й. Свидетелят твърди още, че преди да започнат тези строителни
дейности ответницата Н. била дала съгласието си това да стане, а именно Г. и Х.
да обособят жилищна площ за себе си от частта на родителите на Г.. Самото
обособено жилище представлявало една голяма стая като хол, която преградили с
мебели, така че да се получат две стаи. Изградили баня, тоалетна и кухненски
бокс. Свидетелят К. е категоричен, че това преустройство е започнало около 2005
година и свързва момента с рождения ден на детето им. Преди това Г. и Х.
живеели на първия етаж при О. и Д., които по това време не били разведени. Те
именно, и най-вече О. дала съгласието си
за процесното обособяване на самостоятелно жилище за ищците. Такова съгласие
била дала и лелята Н.. Твърди също, че всички средства, които се влагали в
преустройството на жилището, били на ищците. Не му известно оттогава /2005г./
досега някой да е оспорвал правото на ищците да живеят и ползват тази част,
която те считали за свой дом. В него живеели постоянно и отглеждали детето си.
Освен това, никога не бил чул и по време на работата по жилището някой да прави
забележки или да е имало спорове по този въпрос.
Показанията на свид.А.А. са в същата
насока и по своята същност не се различават от казаното от първите двама
свидетели.
Разпитана бе и свид.М.П., без родство със
страните. Същата е съседка и познава добре както имота, така и страните по
делото. Твърди, че живее в квартала от 2010 година и оттогава знае, че на втория
етаж живее Г., на първия етаж живее О. /свид. нарича ответницата Л., но сочи О./,
а на третия - Н.. Същевременно свид.П. твърди, че, когато през 2011 година
посетила къщата по повод възпоменание на съпруга на Н., видяла, че на втория
етаж няма врата и се виждали само стени без никакви врати и прозорци, било
разградено и дори се виждала другата улица. Твърди, че за последно е посещавала
имота преди две седмици и нямало никаква промяна, а само имало поставена една
врата. Според свидетелката там няма нито тоалетна, нито баня, а същевременно
твърди, че Г. и Х. живеят именно на този втори етаж. Счита обаче, че не живеят
постоянно там, тъй като не се виждало да светят прозорци, а тя имала пряка
видимост от собствената й къща към процесната сграда. Не отрича, че е близка
приятелка с Н. и често се събират да пият кафе.
Последният разпитан свидетел по делото
- свид. А.М. също познава добре страните по делото. Съседи са и знае също така
добре и самия имот. Категоричен е, че къщата е на три жилищни етажи, построена
в наследствено място от родителите на О. и Н.. Познава добре и ищцата Г., тъй
като са израснали заедно в махалата. Първоначално Г. живеела с баща си Д. и О.
на първия етаж. Знае, че Г. е дъщеря на Д. от негов предишен брак. След като
създала семейство с Х.,***. Това било преди
близо 15-20 години. Заявява, че е посещавал етажа, в който живеят Г. и Х.,
заедно с детето си. Ходил със семейството си на рожден ден на тяхното дете и
това било през 2010-2011 година, но не е категоричен откога ищците живеят на
процесния втори етаж. Описва подробно етажа, на който живеят ищците, като става
ясно, че същият е изцяло завършен, има кухненски бокс, тераса, санитарен възел.
Категоричен е обаче, че всичко, което е ставало, е ставало със съгласието на
собствениците - О. и Д.. Знае, че отношенията им са били д. и дори когато
ищците ходели лятно време да работят на морето, детето им го гледал дядо Д..
Както бе посочено по-горе, по делото
бе изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза. Според същото в ПИ
77195.741.148 по КК на гр.Хасково има построени две жилищни сгради на калкан,
съответно с идентификатор 77195.741.148.1 и идентификатор 77195.741.148.2, като и двете сгради са с три жилищни етажа и
гаражи. Процесната /цялата/ жилищна сграда е с идентификатор 77195.741.148.2 и
е построена възоснова на Разрешително за строеж № 579/07.09.1983г. и одобрени
на 01.08.1983г. проекти. Според архитектурния проект са били предвидени две
самостоятелни жилища, всяко от които на две нива. Едното от жилищата е следвало
да обхваща целия първи жилищен етаж и част от втория етаж, а другото жилище е
следвало да обхваща целия трети етаж и част от втория жилищен етаж. Или, по
така одобрения архитектурен проект е следвало да се изградят две жилища
мезонетен тип, вътрешни стълби от всеки етаж към другото ниво. Вещото лице е
установило, че жилищата са били заснети
при изработването на кадастралната карта като самостоятелни обекти, така, както
са били предвидени по самия архитектурен проект, без да е отчетено, че на място
същият не е бил реализиран /изпълнен/. Или, заснемането на два самостоятелни
обекта – жилище с идентификатор 77195.741.148.2.1 на две нива - целият първи
етаж без общото стълбище с площ от 78
кв.м. и част от втория етаж с площ от 40 кв.м. и жилище с идентификатор
77195.741.148.2.2 - жилище на две нива - целият трети етаж с площ от 78 кв.м. и
част от втория етаж с площ от 40 кв.м. не
отговаряло на фактическото състояние на имота. Вещото лице е извършило оглед на
място и е установило, че одобреният проект не е изпълнен на място и към
момента. Разделянето на сградата и обособяването й на самостоятелни обекти не е
по одобрения проект. Първият етаж от сградата представлявал самостоятелен обект
– жилище, но без връзка с предвиденото второ ниво на втория жилищен етаж.
Третият етаж също представлявал самостоятелно жилище, от което също няма
вътрешна връзка с предвиденото ниво на втория етаж. Установено е още, че от
общото стълбище има един вход за помещенията на втория жилищен етаж, който вход
обаче не е предвиден по проект. Целият втори етаж съдържа антре, една стая в
северозападната част на етажа, разделена с преградни мебели на две части,
тераса на югозападната фасада на сградата, остъклена тераса на северозападната
фасада, две преходни стаи в южната част на етажа, тераса към едната от тях на
източната фасада, санитарен възел в североизточната част. Вещото лице е
установило, че антрето, северозападната стая с тераса на югоизточната фасада,
остъклената тераса на северозападната фасада /обособена като кухненски бокс с
мивка/ и санитарен възел, били в завършен вид. Тази част е с площ от 47.28
кв.м. и се ползва именно от ищците. Останалата част от втория етаж,
представляваща две преходни южни стаи и югоизточна тераса, били в груб строеж,
стените били на тухла, без мазилка, подовете и таваните също, нямало дограма, освен една врата към
антрето. Според вещото лице, съгласно одобрения проект за цялата сграда, е
следвало към първия жилищен етаж да се присъедини част от втория жилищен етаж -
северозападната част с площ от 41.64 кв.м., а останалата част с площ от 42.46
кв.м. - към третия жилищен етаж, като тези свързвания следвало да станат чрез
вътрешни стълбища. По посочения начин вещото лице е установило, че към
обособения самостоятелен обект – жилище, от ищците е била присъединена и част
от антрето, която част и санитарният възел са били отредени за онази част от
втория етаж, която е следвало да се присъедини към третия жилищен етаж, като
тази част е с площ от 5.64 кв.м. Като краен извод вещото лице дава заключение,
че обособената като самостоятелно жилище площ от втория етаж с извършените
преустройства има белезите и характер на самостоятелно жилище, което е с площ
от 47.28 кв.м. и отговаря на техническите норми и правила за жилище. Дава
заключение също, че от останалата площ с размер 36.82 кв.м. също може да се
обособи като първо ниво на жилището на третия жилищен етаж, като се изпълни по
проект предвиденото вътрешно стълбище, като по този начин няма да се ползват
общите части с обособеното вече жилище на втория етаж.
При така възприетата фактическа обстановка,
съдът намира за безспорно, че ищците не проведоха пълно и главно доказване на своя
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и не доказаха по несъмнен начин, че
в продължение на повече от 10 години са установили владение върху процесната
част от втория жилищен етаж. Извода на съда се подкрепя от събраните по делото
гласни доказателства. Свидетелите дават показания в една и съща насока, а
именно, че от 2005 година ищците са се настанили в този етаж и са извършили
редица подобрения, така че процесната част да стане годна за живеене. По
несъмнен начин според съда се установи обаче, че така установеното владение не
е било необезпокоявано и явно. Действително, настаняването на ищците в тази
част на етажа е станало със знанието и съгласието на всички собственици на
сградата, но с единствен мотив да бъде подпомогнато младото семейство да заживее
самостоятелно и отделно от ответниците О.М. и Д.Д.. Според съда по несъмнен
начин се доказа, че ищците живеят и ползват част от втория етаж на жилищната
сграда, за която вече се посочи, че не е изпълнена по проект, както и няма
извършена делба между собствениците й, в какъвто смисъл е и заключението на
вещото лице. Несъмнено е също, че те са извършили редица преустройства в тази
част върху площ от 47.28 кв.м., но това е станало без одобрени строителни
книжа, без изменение на първоначалния архитектурен проект на сградата и
единствено и само по тяхна самоинициатива. В този смисъл не може да се приеме,
че е налице годен обект на право на собственост, върху който те да са
установили съответно владение. Освен това, твърденията на ищците, че владението
им е било явно и необезпокоявано, не се подкрепят от събраните доказателства.
Всички те, обсъдени по-горе, обосновават извода, че ищците не са владяли имота
с намерение да го своят, нито, че това тяхно намерение е стигнало до знанието
на собствениците на имота – ответниците по делото. В подкрепа на този извод на
съда следва да се посочи, че в Община Хасково имотът е бил деклариран от
собствениците Н.Д.Д. и О.Д.М., поради което и издадените Удостоверения за данъчна
оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК са на името на тези две лица. На следващо място,
съдът намира, че в подкрепа на извода му е и представеното Решение №
99/06.02.2014г. по гр.д. № 1600/2013г. по описа на Районен съд-Хасково, с което
е бил прекратен бракът между ответниците О.Д.М. и Д.И.Д., като в постигнатото
споразумение на съпруга Д.И.Д. е бил предоставен за ползване втория етаж от
семейното жилище, находящо се в **************, или към този момент /м.
февруари 2014г./ ответникът Д.Д. и ответницата О.М. са считали процесния имот
за свой и са демонстрирали това свое право, което е в противовес на
претендираното от ищците. Установява се и че ответникът Д.Д. е титуляр на
партида във „В и К” ЕООД от 2001г. и титуляр на партида в „ЕВН” от 2003г., като
и двете се отнасят за адрес в **********, както и че досега няма промяна в тези
партиди. Ето защо, съдът намира, че
ищците не са придобили правото на собственост върху посочената част от сградата
на основание давностно владение, преди всичко поради липса на годен обект на
право на собственост, както и поради неизтичане на десетгодишен срок на явно и
необезпокоявано владение. Представените писмени доказателства – Служебна
бележка от Детска градина *********, Служебна бележка от *********, Медицинско
направление от 10.10.2015г., също не могат да оборят извода на съда и да
формират такъв в желаната от ищците насока, тъй като тези писмени доказателства
удостоверяват единствено и само местоживеенето на дадено лице /в случая детето
на ищците/.
По
изложените съображения, ще следва искът да бъде отхвърлен.
Въпреки
изхода на делото, ищците не следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците О.Д.М. и Н.Д.Д.
разноски за адвокатско възнаграждение, по следните съборажения: от представения
Договор за правна защита и съдействие с дата 30.07.2018г. /л.54/ е видно, че посочените
ответници и адвокат В. Д. са уговорили адвокатско възнаграждение по делото в
размер на 900 лева, като е посочен начин на плащане – в брой. Отразено е, че
предмет на договора е правна защита и съдействие по гр.д. № 1485/2018г. по
описа на ХРС, т.е. настоящото производство. В договора обаче липсват данни
уговорената сума да е била действително заплатена. В този смисъл на ответниците
О.Д.М. и Н.Д.Д. не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 900 лева, тъй като според нормата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатеното
възнаграждение за един адвокат, се присъжда като разноска с оглед изхода на
делото, но е необходимо този разход да е бил действително направен.
Ответниците Д.И.Д. и Т.Ж.Д. не
претендират разноски, а и по делото няма данни за действително направени такива
от тях, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.И., ЕГН ********** и Х.Х.Н., ЕГН **********,***
против Д.И.Д.,***, О.Д.М., ЕГН **********,***, Н.Д.Д., ЕГН **********,*** и Т.Ж.Д.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на Д.И.Д., О.Д.М.,
Н.Д.Д. и Т.Ж.Д., че Г.Д.И. и Х.Х.Н., на
основание давностно владение са собственици при равни квоти на жилище,
представляващо самостоятелен обект в сграда с площ 47.28 кв.м., с
предназначение: Жилище, апартамент, намиращ се на втори етаж на сграда с
идентификатор 77195.741.148.2 по КК на гр.Хасково, с адрес – *************,
който самостоятелен обект в сграда е обособен във второто ниво на заснетия в КК
на гр.Хасково СОС 77195.741.148.2.1 с площ 40.78 кв.м., с предназначение:
Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, като – неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.