Решение по дело №4/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на Началник група сектор ПП при ОДМВР Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1589/13.11.2023 година, постановено по НАХД № 2246/2023 година по описа на Районен съд-Варна, с което е ОТМЕНЕНО НП № 23-0819-001455/17.05.2023г. на Началника на група в сектор ПП КАТ Варна, с което на Л. Ю. М. от гр. Варна, [ЕГН] е наложена ГЛОБА в размер на 200.00 / двеста/ лева на осн. чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1 т. 5 предл.4 от ЗДП.

Касаторът поддържа, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на процесуалния закон. Твърди, че неправилно решаващия съд не е кредитирал представения с АНП АУАН. Моли съда да отмени решението на ВРС и да постанови друго, с което да потвърди атакуваното наказателно постановление. В условията на алтернативност моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание касатора редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, в които се поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от адв. М., която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

За да се произнесе по делото, настоящата инстанция съобрази следните обстоятелства.

Предмет на разглеждане пред въззивния съд е било НП № 23-0819-001455/17.05.2023г. на Началника на група в сектор ПП КАТ Варна, с което на Л. Ю. М. от гр. Варна, [ЕГН] е наложена ГЛОБА в размер на 200.00 / двеста/ лева на осн. чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1 т. 5 предл.4 от ЗДП.

В обстоятелствената част на процесното НП е посочено, че ответникът по касация Л. Ю. М. на 06.02.2023 г. в 15.00 часа в гр. Варна „управлява по ул. Х. С. до кръстовището с ул. Мир, лек автомобил Ш. Р. с рег. Номер [рег. номер], собственост на ДИРЕКЦИЯ „УССД“ – МВР с [ЕИК], като излиза от земен път, не пропуска движещият се от ляво на дясно по пътя с предимство л.а. Д. Л.…..и е блъснат в предна лява част….“

Въззивният съд е възприел горната фактическа обстановка, както и вмененото на М. нарушение за доказани, но е отменил НП поради обстоятелството, че приложеният към АНП АУАН е нечетлив и не може да бъде изследвана неговата законосъобразност.

По касационната жалба.

Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.

Настоящият състав, като касационна инстанция намира, че решението на въззивният съд е правилно като краен резултат, макар и на различни основания.

В рамките на касационната проверка, съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение водещо до нарушаване правото на защита на нарушителя, което не може да бъде поправено дори и по реда на чл.63, ал.7 т.1 от ЗАНН.

Настоящият състав намира, че описаната в обстоятелствената част на НП фактическа обстановка е вазимноотричаща се и не би могло нарушението да бъде извършено по описания начин. Както беше посочено по-горе, в обстоятелствената част на НП е посочено, че веднъж М. се е движил по бул. Х. С., след което до кръстовището с [улица]е излязъл от земен път и не е пропуснал движещият се от ляво на дясно по пътя с предимство л.а. От така изложената от АНО фактическа обстановка не става ясно къде се е движил М. – по бул. Христо Смирненски“ или по друг път със земна настилка. Невъзможно е както е описано от АНО М. да се движи по булеварда и едновременно с това да излиза от път със земна настилка.

Съдът намира, че М. е виновен за възникналото ПТП, но не защото е отнел предимството на л.а. Дачия, а защото е нарушил 6, т.1 предл. последно от ЗДП, като не е съобразил поведението с пътната маркировка. Видно и снимковият материал по делото, както и от самите обяснения на нарушителя той е излязъл кръстовището образувано между улица „проф.д-р Ванко Ванков“ и [улица]. Искал е да продължи надясно по булеварда и на кръстовището с [улица]да завие наляво. За целта е навлязъл на платното за движение, пресякъл е лентата за движение направо и се е „престроил“ в лентата за движение наляво, но поради наличие на други автомобили е останал перпендикулярно на плантото за движение, като предната част на автомобила му е била в лентата за завиване наляво, а задната част на автомобила в лентата за движение на право.

Съгласно чл.68 от Наредба №2/1701.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка „Преди кръстовищата се разграничават две зони: зона за престрояване и зона за изчакване на пътните превозни средства по посоки. Размерите на тези зони са определени в приложение №32 от Наредбата и от там е видно, че зоната за изчакване на пътните превозни средства по посоки се очертава с бяла непрекъсната линия и е не по малка от 30 метра. Тоест при опита си да се „престрои“, както е заявил М. той е преминал през две непрекъснати линии на пътната маркировка, което е нарушение на чл.63, ал.2 т.1 от ППЗДП, където е въведена забрана за водачите да застъпват или пресичат непрекъсната линия М1.

Друг е въпроса, че видно от снимковия материал по делото, автомобила на М. е бил позициониран по начин, който показва, че неговото намерение е било да завие наляво по [улица]и да продължи в посока към УМБАЛ, като по този начин е щял да пресече още една непрекъсната линия на маркировката.

При тази организация на движението на кръстовището между [улица]и ул. „ проф.д-р Ванко Ванков“, съдът намира, че единствениото правомерно поведение на водачите, които навлизат на кръстовището от ул.“ проф.д-р Ванко Ванков“ е да завият надясно и да продължат направо по булеварда. Всяка друга маневра би била в нарушение на ЗДП.

Макар и визираното в настоящите мотиви нарушение да се санкционира също с наказанието по чл.179, ал.2 вр. ал.1 т.5, съдът намира, че не би могло да бъде приложена разпоредбата на чл.63, ал.7 от ЗАНН, тъй като е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

За прецизност, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че основанието на което е отменено НП в рамките на въззивното производство е неправилно. Вярно е, че приложеният към АНП АУАН е избледнял и нечетлив, но по делото има приложени поне 3 бр. заверени за вярност с оригинала копия на АУАН и обстоятелствата описани в него не са били спорни между страните. Както правилно е посочил касатора в жалбата си, при положение, че съдът е имал затруднения при разчитането на АУАН е следвало да задължи АНО да представи четливо копие, а не да приема, че АУАН не съществува.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1589/13.11.2023 година, постановено по НАХД № 2246/2023 година по описа на Районен съд-Варна.

Решението е окончателно.