ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 1914.10.2020 г.Град Монтана
Окръжен съд – Монтана
На 14.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Милена Ц. Бранкова
Прокурор:Окръжна прокуратура - Монтана
като разгледа докладваното от Милена Ц. Бранкова Частно наказателно дело
№ 20201600200142 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 - 6 от НПК.
С Постановление на Окръжна прокуратура Монтана от 10.08.2020 г. по
ДП № 40/2019 г. по описа на ОСлО при ОП Монтана, пр.пр. № 1198/2019 г., е
прекратено на основание чл. 243, ал.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК
наказателното производство за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК,
образувано за проверка на това дали на 27.10.2018 г. в гр. Л , обл. М е
причинена смъртта на Д Й В поради немърливо изпълнение на правно-
регламентирана дейност, за която се изискват специални знания съгласно
нормативен акт, представляващ източник на повишена опасност.
В срок срещу горното Постановление е постъпила въззивна жалба от
един от наследниците на пострадалия – неговия брат А В В същата се
твърди, че изводите на прокурора са неправилни. Излага се съображения за
допуснати нарушения от директора на Дома, в който е бил настанен неговия
брат, свързани с недостатъчен контрол и подбор на персонала, грижещ се за
домуващите, както и за несвоевременно повикване на Спешна помощ при
влошаване на здравословното състояние на неговия брат.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и провери
изцяло обжалваното прекратително Постановление във връзка с изискванията
на НПК, намира следното:
Жалбата е допустима: - подадена е в срок, от оправомощена да инициира
настоящето производство страна и може да се приеме, че е в съответствие с
изискуемото от закона съдържание, въпреки съдържащите се в нея общи
разсъждения.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да прекрати наказателното производство поради липса на
1
престъпление, Окръжната прокуратура е приела, че са налице условията на
чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, тъй като от материалите по
делото не се установяват комулативните елементи от състава на
престъплението по чл. 123, ал.1 от НК. При това, прокурорът е описал
установената до момента фактическа обстановка и анализирайки я, отчел, че
за да има годно обвинение по горния текст е необходимо да се установи:
деецът да упражнява правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност; от тази дейност да е настъпила нечия смърт
и това да е в резултат на негово незнание или немарливо изпълнение на
дейността, като между поведението му и настъпилата смърт да е налице
причинно-следствена връзка. Мотивирал се, че в конкретния случай липсва
както немарливо изпълнение на медицинските дейности, така и причинна
връзка между тях и настъпилата смърт на пострадалия.
При продължително и всеобхватно разследване са събрани всички
относими и допустими писмени и гласни доказателства. Приета е и
разширена съдебно-медицинска експертиза. При това е била изяснена
напълно фактическата обстановка по делото, която е намерила обстоен израз
в мотивите към обжалваното Постановление. Същата се свежда до следното:
жалбоподателят А В живеел заедно с брат си – Д В в бащиния им дом в гр.
М обл. В . В имал здравословни проблеми, като за последно бил
преосвидетелстван от ТЕЛК през м. октомври 2015 г. – била му определена
100 % трайна нетрудоспособност с чужда помощ за три години поради общо
заболяване, свързано с увреждания на зрителния нерв и зрителните пътища и
съпътстващи заболявания – диабет тип 2 и дискова херния. Жалбоподателят
се грижел за своя брат до 20.12.2016 г., когато последният бил настанен в Дом
за пълнолетни лица със сетивни нарушения в гр. В , обл. М . Личният му
лекар от гр. М д-р Кр. Л бил заменен с нов такъв – д-р Л. М от гр. В . При
приемането в Дома, последната установила, че В страда и от други
заболявания, за които липсвала медицинска документация : - хипертонично
сърце, неуточнени мозъчно-съдови болести, застойна сърдечна
недостатъчност и средна към тежка форма на олигофрения. Назначена му
била съответната медикаментозна терапия, като било отчетено, че домуващия
се приема в тежко увредено състояние – неориентиран за време и място, с
увредено зрение и агресивно поведение спрямо персонала и останалите
домуващи, придвижвал се с чужда помощ. За него се полагали постоянни
грижи и медицинско обслужване, като кръвната му захар се изследвала
ежеседмично, а личната лекарка д-р М извършвала ежемесечно прегледи и
коригирала терапията според състоянието на болния. На 03.10.2017 г.
жалбоподателят прибрал брат си в дома им в гр. М за около пет месеца.
Поради нередовен прием на медикаментите и неспазване на хранителния
режим за болни от диабет, състоянието му се влошило и на 07.03.2018 г. със
Заповед на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Л В бил отново настанен
в Дома в гр. В . Било направено изключение от правилото да не се допускат
повторно в Дома лица, които вече са го напуснали, тъй като нямало кой от
близките да се грижи за болния. Последният бил видимо отслабнал и в по-
лошо състояние от това, в което бил приет първоначално. Настанили го на
2
първия етаж от сградата, като стаята му била в близост до помещенията на
медицинския песонал и санитарите, което улеснявало наблюдението и
грижите за него. Материалната база в Дома била много добра, с достатъчно и
квалифициран персонал от общопрактикуващ лекар, фелдшер, 4 медицински
сестри, десет санитари, административен персонал и общи работници. Домът
разполагал и със собствена кухня. Предвид това, за Вълковски се полагали в
необходимия обем грижи – спазване на диетата заради заболяването му от
диабет, постоянен медицински контрол и помощ в битовото обслужване. На
20.09.2018 г. била констатирана превъзбуда у В – махане на ръце, буйстване,
поради което служители на Дома извикали личната му лекарка д-р М .
Последната установила нормално кръвно налягане и ритмична сърдечна
дейност, предписала медикаменти и след часове състоянието на болния се
подобрило. На 19.10.2018 г. личната лекарка извършила периодичен преглед,
при което не констатирала влошавне на състоянието му. През нощта на
26/27.10.2018 г. на смяна в Дома била св. Т. С която установила, че всички
домуващи са в добро общо състояние, вкл. и Д. В . На сутринта последният
отказал да стане и да се храни. Към 8,15 ч. на 27.10.2018 г. служителите
установили, че В е с висока температура и потърсили медицинска помощ
чрез ЕЕН 112. В 8,35 ч. пристигнал екип на Спешна помощ В с фелдшер св.
Р. П При прегледа било установено, че температурата на пациента е 39,2 С,
констатирана е тахикардия, кръвно налягане 120/85, кръвна захар 10,9 и
неадекватно поведение. Последното довело до невъзможност за комуникация
с болния. Изписана била терапия, като освен медикаменти за сваляне на
температурата, служителите на Дома поставяли на челото и ръцете на болния
студени компреси. Два часа по-късно св. М. Г / дежурната медицинска
сестра/ установила, че състоянието на В не се подобрява и уведомила
Директорката на Дома св. Д . Последната неуспешно неколкократно се
опитвала да се свърже с жалбоподателя, да го уведоми за състоянието на брат
му и за необходимостта веднага да го придружи някой роднина до най-
близката болница. Като не успяла, се свързала с личната лекарка д-р М и по
нейн съвет веднага бил извикан екип на местния филиал на Спешна помощ,
който заварил пациента в терминално състояние и неадекватен. Въпреки
липсата на придружител от семейството, В незабавно бил откаран в
Спешното на Л болница, където с пристигането започнали реанимационни
мероприятия, но въпреки това В починал. Междувременно служители на
Дома във В все пак успели да се свържат със сестрата на В – св. М. Ц и й
съобщили, че брат й по спешност е откаран в Л болница. След пристигането
й там, жената разбрала, че брат й вече е починал. След смъртта на В
жалбоподателят посещавал неколкократно Дома, обвинявал персонала и
директора в немарливост, заплашвал и обиждал. По негова жалба до ИА
„ххххх“ била извършена цялостна проверка на документацията в Дома във В
медицинското досие на В събрани били устни и писмени становища от
служителите там и било установено, че няма нарушения на условията и реда
за оказване на медицинска помощ по вид, обем и качество от страна на
личния лекар д-р М , а също и от служителите на ФСМП във В и в Л До
същия извод достигнала и назначената съдебно-медицинска експертиза.
3
Констатирано е, че с пристигането в Л болница на В веднага са били
приложени реанимационни мероприятия и не е имало време за някакви
изследвания. Не е била извършена и аутопсия след смъртта му. При тази
изначална липса на информация, вещите лица са изградили изводите си на
базата на писмените доказателства и свидетелските показания. При това
заключават, че най-вероятната причина за смъртта на В е остро възникнало
заболяване, протекло бързо и злокачествено, без възможност за ефективност
на указаната медицинска помощ. Произходът на това остро заболяване,
довело до фаталния край, не може да се уточни: първо – поради липсата на
аутопсия на починалия, второ – поради множеството му заболявания – диабет,
артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, мозъчно-съдова болест и
трето – поради умствената изостаналост на болния, което е водело до
невъзможността да оценява сам своето състояние и да дава надлежно
информация за него.
При така възприетата фактология, прокурорът е преценил, че дейността
на лекарите /личния лекар на пострадалия и тези от ЦСМП във В и в Л /
действително е от вид и характер, че да представлява „ източник на повишена
опасност за живота“ по смисъла на чл. 123, ал.1 от НК. Поради бланкетността
на нормата, установил кои са нормативните медицински изисквания, които е
следвало да съблюдават тези лекари, съпоставил е тези изисквания с реално
установеното от доказателствата по делото тяхно поведение и достигнал до
извода да липсва причинно-седствена връзка между тяхната дейност и
настъпилия вредоносен резултат – смъртта на В . След като липсва този
елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 123, ал.1 от НК,
прокурорът прекратил наказателното производство.
В настоящето производство правомощията на съда са свързани
единствено с проверката на обосноваността и законосъобразността на
прекратителното прокурорско постановление и отговор на оплакванията в
жалбата на жалбоподателя. Извършвайки нужната проверка, съдът
констатира, че жалбата е неоснователна. Постановлението е изцяло
обосновано, тъй като направените в него изводи по фактите напълно
съответстват на събраните надлежно по делото доказателства. Процесуално-
следствените действия са извършени в пълен обем, при което са събрани
всички относими към спора доказателства. На тяхна база са направени изводи
по правото, които напълно съответстват на закона. Съдът не разполага с
процесуалната възможност да беседва правна квалификация, различна от
възприетата от прокурора, тъй като се касае до ограничен съдебен контрол от
досъдебното производство. В случая делото е било образувано за проверка
налице ли е престъпление по чл. 123, ал.1 от НК. Това предполага да се
установи: дали има дейност, която представлява източник на повишена
опасност, как точно е регламентирана тя законодателно, какви са били
задълженията на лекуващите пациента, спазени ли са тези задължения в
пълен и съответен обем и дали от тази дейност не е настъпила смъртта на
пострадалия. По настоящия казус – дейността на лекарите и фелдшера от
ЦСМП представлява „правно регламентирана дейност, представляваща
4
източник на повишена опасност“ по смисъла на чл. 123, ал.1 от НК. Точните
задължения на лекуващите пациента са регламентирани в Наредба № 41/2005
г. / с последвалите изменения/ на Министерство на здравеопазването,
съдържаща медицинските стандарти по обща медицинска практика относно
индивидаулната работа на общопрактикуващите лекари и в Наредба № 3/2017
г. на Министерство на здравеопазването, съдържаща медицинските стандарти
по „Спешна помощ“. Съпоставяйки вменените законодателно с тези Наредби
задължения с реално осъществените медицински дейности спрямо Вълковски,
не се установяват отклонения, които да сочат на „незнание или немарливо
изпълнение“, каквото е изискването на текста на чл. 123, ал.1 от НК. Отделно
от това – изпълнената съдебно-медицинска експертиза сочи с максимална
вероятност причината за смъртта и тя не е свързана с дейността на личния
лекар и медицинските специалисти от ЦСМП. Липсата на някой от
елементите на фактическия състав на това престъпление води до правилния
извод, че наказателното производство следва да бъде прекратено.
Оплакването в жалбата, че поведението на Директора на Дома, в който е
бил настанен В , е причина за смъртта на последния ,не може да бъде
споделено. Както и по-горе в настоящите мотиви се посочи, единствено в
правомощията на прокурора е да прецени какво престъпление да разследва. В
случая се търси има или не престъпление по чл. 123, ал.1 от НК. Директорът
на Дома не е лице, изпълняващо правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, поради което той/тя не може
да бъде субект на подобно престъпление.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното Постановление е
правилно и законосъобразно, поради което и н основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от
НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановлението на Окръжна прокуратура град Монтана,
постановено на 10.08.2020 г. по ДП № 40/2019 г. по описа на ОСлО при ОП
Монтна, пр. пр. № 1198/2019 г. на Окръжна прокуратура Монтана, с което на
основание чл. 243, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК е прекратено
наказателното производство, образувано за това дали на 27.10.2018 г. в гр.
Лом, обл. Монтана е причинена смъртта на Д Й В поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност – престъпление по чл. 123, ал.1 от НК, поради липса на
престъпление.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7 дневен срок от
съобщението пред Апелативен съд София.
5
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
6