№ 78
гр. П., 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на четиринадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Гражданско дело №
20214400100358 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.49 вр. чл.52 ЗЗД.
Постъпила е искова молба на 11.05.2021г., допълнена с молба от
07.06.2021г., от В. В. Л. от гр.К., Община гр.Ч. чрез адв.И. Ц. от ПлАК против
МБАЛ ЕООД гр.Ч., ЕИК *** с правно основание чл.49 вр. чл.51 ЗЗД с искане
съдът да осъди Болницата да плати на ищцата сумата от 100 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, и настъпила необратима
детеродна неспособност от непозволено увреждане в следствие на оперативна
интервенция – цезарово раждане и постоперативен период, като за времето от
17.03.2016г. до 22.03.2016г. като оператор и в трудови правоотношения с
ответника – Д-Р СВ. Ц. П. – Началник АГ отделение не е спазил принципите
на своевременност и достатъчност на болничната помощ – не извършил
своевременно микробиологични изследвания на телесни течности, не e
отразил в медицинската документация състоянието на оперативната рана, не е
консултирал своевременно ищцата с национален консултант по АГ веднага
след установяване на данните за забавена инволуция – високостояща матка,
вяла и забавена перисталтика, отделяне на оскъдно количество лохии с
лутридна миризма, фебрилитет, което представлява нарушение на чл.81 ал.2,
т.1 ЗЗ, според който правото на достъпна медицинска помощ се осъществява
1
при прилагане на принципите за своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на увреждането – 16.03.2016г. до окончателното изплащане на същата,
както и разноските по настоящото дело.
Твърди, че на 16.03.2016г. постъпва в Болницата в гр.Ч. с нерегулярна
родова дейност след желана и контролирана бременност. Поради това, че е
глухоняма по рождение след информирано съгласие от нея екипът от АГ
отделението взема решение за извършване на секцио. Според оперативния
протокол то е осъществено от 11,00 часа до 12,00 часа същия ден –
16.03.2016г. - от оператор Д-Р СВ. Ц. П., асистент – д-р Георги Н. Г. и
анестезиолог – Д-Р . М. Н.. Родено е момче в добро общо състояние.
Следоперативният период е протекъл със забавена инволуция. На 20.03.2016г.
ищцата е била с 39 градуса температура, 120 удара в минута пулс, с треска,
болки в корема и изпотяване. На 21.03.2016г. след консултация с регионален
консултант по АГ – доц. д-р Й.П., същият заключил, че се касае за послеродов
ендометрит. Назначена е нова медикаментозна терапия, която до 22.03.2016г.
не дава резултат и след обяд по спешност е приведена в КАГ при УМБАЛ
ЕАД гр.П.. Там е диагностицирана с перитонит – илеус и по спешност е взето
решение за оперативно лечение.
На 23.03.2016г. от 17,30 часа до 19,30 часа е извършена
животоспасяваща операция на ищцата, при което е намерен дифузен
перитонит и са отстранени всички детеродни органи на ищцата.
На 25.03.2016г. е извършена повторна операция, установено е, че
перитонитът е в обратно развитие и коремът може да бъде затворен.
Направени са изследвания в Лабораторията по микробиология на УМБАЛ на
общо 12 материала, при което при една от пробите от ранев секрет е изолиран
щам на Ешерихия коли с висока чувствителност на всички тествани
антибиотици, от което водещият специалист на лабораторията заключил, че е
почти изключена възможността от вътреболнична инфекция.
На 07.04.2016г. ищцата е изписана с подобрение на общото състояние.
Подала сигнал в МЗ и от ИА Медицински одит извършили проверка в двете
лечебни заведения – установено е, че в Болницата в гр.Ч. при лечението на
ищцата са направени пропуски, които са нарушили правото й да получи
медицинска помощ в пълен обем. Не са изпълнени изискванията на
2
медицинския стандарт Акушерство и гинекология относно изписване на
всички изискуеми данни в оперативния протокол.
От действията и бездействията на лекуващия екип в гр.Ч. ищцата е била
с реална опасност за живота, със животоспасяващата операция й е причинена
детеродна неспособност, търпяла е значителни болки и страдания, а след
лечението е изпаднала в истерия, душевна депресия, станала необщителна.
Твърди, че изключителна вина за нарушеното здравословно състояние
на ищцата, претърпените от нея болки и страдания, настъпилата реална
опасност за живота й и последвалата от това необратима детеродна
неспособност за В. В. Л., имат лекарите от намиращия се в трудово-правни
отношения екип, извършил оперативната интервенция Секцио Цезареа при
раждането на ищцата на 16.03.2016г. и в постоперативния период, като за
времето от 17.03.2016г. до 22.03.2016г. Д-Р СВ. Ц. П. не спазил принципите
на своевременност и достатъчност на биологичната помощ – неизвършил
своевременно биологични изследвания на телесни течности, не отразил в
медицинската документация състоянието на оперативната рана, не е
консултирал своевременно ищцата с регионален консултант по акушерство и
гинекология веднага след данните за високостояща матка – забавена
инволуция, вяла и забавена перисталтика, отделяне на оскъдно количество
лохии с лутридна миризма, фебрилитет, което представлява нарушение на
чл.81 ал.2, т.1 ЗЗ, според който правото на достъпна медицинска помощ се
осъществява при прилагане на принципите за своевременност, достатъчност и
качество на медицинската помощ.
Ответната Болница оспорват иска, молят съда да го отхвърли като
неоснователен и да им присъди разноските. Твърдят, че съгласно чл.79 ЗЗ
медицинската помощ в страната се осъществява чрез прилагане на утвърдени
от медицинската наука и практика методи и технологии, а според чл.80 ЗЗ
качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти,
утвърдени по реда на чл.6 ал.1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл.5 т.4 от Закона за съсловните
организации на лекарите. Съгласно чл.81 ЗЗ медицинската помощ се
осъществява при прилагане на основни принципи – своевременност,
достатъчност и качество. От ИМ не става ясно с какви действия и/или
бездействия лекарският екип, извършил операцията, е нарушил тези
3
предписания и принципи.
Липсва каквато и да е причинно – следствена връзка между твърдяното
като некомпетентно поведение на лекарския екип и настъпилите
неимуществени вреди за ищцата. При операцията й на 16.03.2016г. твърдят,
че не са допуснати действия или бездействия от лекарския екип, които да са
застрашили живота на ищцата и да са й причинили необратима детеродна
неспособност.
С Отговора са направили възражение за изтекла погасителна давност,
която считат, че предвид чл.110 ЗЗД е петгодишна и на осн. чл.114 ЗЗД е
започнала да тече за непозволено увреждане от откриването на дееца. Според
твърденията на ищцата в ИМ вредата е настъпила на 16.03.2016г., когато е
извършена операцията Секцио Цезареа и давността според ответника е
започнала да тече от същата дата като е изтекла на 16.03.2021г. Искът е
предявен на 11.05.2021г., поради което правото на иск на ищцата е погасено
по давност.
Като представят писмена защита молят съда да отхвърли искът като
неоснователен и да им присъди разноски съгласно Списък, от които 4 636лв.
за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, и по реда на чл.235 вр. чл.12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Не се спори между страните и това се установява в съдебно заседание и
от ЕРТЕЛК от 07.10.2014г. – л.17 от делото, че ищцата е пожизнен инвалид –
80% ТНР, т.к. е глухоняма.
Безспорно е също между страните, че на 16.03.2016г. ищцата постъпва в
Болницата в гр.Ч. с нерегулярна родова дейност след желана и контролирана
бременност.
Няма спор и се установява от представените Етапна епикриза от
16.03.2016г. и Епикриза от 22.03.2016г. до 07.04.2016г. на Коремна хирургия
при ПХК на УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ”ЕАД гр. П. – л.11 – л.16 от
делото, че поради неравностойното положение на ищцата - глухоняма по
рождение и медицински причини – очакван едър плод при първескиня, след
информирано съгласие от нея екипът от АГ отделението на Болницата в гр.Ч.
4
взема решение за извършване на Секцио. То е осъществено от 11,00 часа до
12,00 часа на 16.03.2016г. от оператор Д.Ц., асистент – д-р Г.Г. и анестезиолог
– Д.Н.. Родено е дете от мъжки пол в добро общо състояние – тегло 3 900гр. и
дължина 52см.
Следоперативният период е протекъл със забавена инволуция. На
20.03.2016г. ищцата е била с 39 градуса температура, 120 удара в минута пулс,
с треска, болки в корема и изпотяване. След консултация с регионален
консултант по АГ – доц. д-р Й.Д.П., същият заключил, че се касае за
послеродов ендометрит. Назначена е нова медикаментозна терапия, която до
22.03.2016г. не дава резултат и след обяд по спешност е приведена в КАГ при
УМБАЛ ЕАД гр.П.. Там е диагностицирана с перитонит – илеус и по
спешност е взето решение за оперативно лечение.
На 23.03.2016г. от 17,30 часа до 19,30 часа е извършена
животоспасяваща операция на ищцата, при което е намерен дифузен
перитонит и са отстранени всички детеродни органи на ищцата.
На 25.03.2016г. е извършена повторна операция, установено е че
перитонитът е в обратно развитие и корема може да бъде затворен.
Направени са изследвания в лабораторията по микробиология на УМБАЛ
ЕАД гр.П. на общо 12 материала, при което при една от пробите от ранев
секрет е изолиран щам на Ешерихия коли с висока чувствителност на всички
тествани антибиотици, от което водещият специалист на лабораторията
заключил, че е почти изключена възможността от вътреболнична инфекция.
На 07.04.2016г. ищцата е изписана с подобрение на общото състояние.
Няма спор и се установява от представената преписка на ИА
Медицински одит – л.54 – л.315 от делото, че по жалба на ищцата от
10.05.2016г. е извършена проверка от Комисия при ИА Медицински одит на
ответната Болница – МБАЛ Ч. ЕООД гр.Ч., която е изготвила Доклад до Изп.
директор на Агенцията и е съставила АУАН № А 27-205/02.09.2016г. против
Д-Р СВ. Ц. П. за две нарушения – на Наредба № 19/22.12.2014г. на МЗ за
утвърждаване на медицински стандарт Акушерство и гинекология – чл.6 ал.1
от Наредбата – Дейността на лечебните заведения и на медицинските
специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на
медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита правата на пациента; и на чл.81 ал.2, т.1 ЗЗ – Правото на
5
достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните
принципи: Своевременност, Достатъчност и Качество на медицинската
помощ.
Изпълнителният директор на ИА Медицински одит е издала НП № 27-
205/22.11.2016г. против Д-Р СВ. Ц. П. – л.103 – л.113 от делото, с което за
тези нарушения на осн. чл.116 ал.1 ЗЗ на същия е наложено наказание глоба в
размер на 1 000лв. и на осн. чл.229 ал.1 ЗЗ е наложено наказание глоба в
размер на 500лв., като Постановлението е влязло в законна сила на
05.12.2016г. – л.376 от делото.
При тези данни съобразно твърденията по ИМ, уточненията в молбата
на ищцата от 04.06.2021г. и оспорванията в Отговора, спорни по делото са
въпросите претърпяла ли е ищцата неимуществени вреди и какви, в резултат
на нарушения на принципите на Своевременност и достатъчност на
медицинската помощ от страна на Д-Р СВ. Ц. П. – Началник АГ отделение в
МБАЛ Ч. ЕООД - ли е станало това – извършил ли е своевременно
микробиологични изследвания на телесни течности, отразил ли е в
медицинската документация състоянието на оперативната рана, консултирал
ли е своевременно ищцата с национален консултант по АГ веднага след
установяване на данните за забавена инволуция – високостояща матка, вяла и
забавена перисталтика, отделяне на оскъдно количество лохии с лутридна
миризма, фебрилитет, причинени ли са й тези вреди от лица, на които ЕООД е
възложило работа, свързана с извършване на медицинска болнична помощ
при раждане със Секцио Цезареа и постоперативен период след него, тези
неимуществени вреди причинени ли са й при и по повод изпълнението на
тази работа – раждане със Секцио Цезареа и постоперативен период след него
и в какъв размер възлиза дължимото обезщетение за вредите?
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни
доказателства. От показанията на свидетелката Ф. Д. С. – майка на ищцата –
се установява, че бременността й протекла добре. Редовно ходили на
консултации при д-р Ц. в Ч.. Детето добре се развивало, даже било
големичко. На 16-ти постъпили в Болницата. По обяд я вкарали за операция.
След известно време я изкарали, всичко било наред. Тя била добре, бебето
също било добре. На другия ден вече я карали да ходи. Тя ходела из коридора,
защото била упорита. Тя й правела тоалет, но от нея не изтичало нищо. Тя
6
носела всяко едно парче при акушерките и след като ги видели, започнали да
й слагат инжекции в корема. Но въпреки това нищо не течало все още от нея.
Отново продължила да се разхожда по препоръка на лекарите. След няколко
дни я втресло, станало студено, включили й печки, завивали я с одеяла,
слагали й пак инжекции в корема. После вдигнала температура. Побъркали се
да търсят термометри, за да се уверят, че мерят вярно. Тогава била вътре и ги
чула лично. Преодоляли го това, но след няколко дни пак същото се случило.
През това време все още не изтичало нищо от нея. След няколко дни се
повторило същото. Тогава д-р Ц. извикал професора от П.. Човекът дошъл.
Вкарали апарата в стаята при нея. Той я погледнал на видеозона, като
направил забележка, че апаратът е стар, черно-бял и нищо не се вижда на
него. Взел си снимка от видеозона и това било. Продължавало нищо да не
изтича от нея. Започнала да пита какво се случва, като й се отговаряло, че ще
се оправи и е добре за нея да се разхожда. Разхождала се отново, минало
много време, но отново нищо. Трети път пак така станало с температурата и
втрисането. През няколко дни правела така, не си спомня през колко точно
дни. На 22-ри с линейка ги докарали в П.. Може би два часа я преглеждали.
Накарали я да се изхожда, за да видят какво изхожда. Карали старшата сестра
да го помирише, за да каже на какво мирише. После ги вкарали в стаята,
окичиха стойката със системи и така цяла нощ до сутринта. Предупредили я
да не й дава вода и сок. Към обяд на другия ден ги вкарали в Окръжна
болница. Там вече си я поели, вкарали я в операция на 23-ти в 16 часа и я
изкарали в 19 часа. След това тя останала в интензивното, а тя се прибрала,
но д-р Д. лично й казала, че е била в опасност, че е била 50 на 50, но вече
всичко било наред. Лекарката й споделила, че не са я шили, тъй като трябвало
да изкара още 24 часа и да я отворят пак, тъй като ако са били оставили една
прашинка - сякаш нищо не са направили и това ще започнело наново. Казала
й да се прибират и да й занесат определени неща. На другия ден В. останала в
Окръжна болница близо месец. Тогава баща й се прибрал от чужбина. След
като се прибрала от болницата, минало известно време и тя се заимала с едно
момче. Той започнал да живее в тях. Но когато дойдела датата за менструация
започвала да й прави проблеми - нервна, крещи, казвала, че е по-добре да
умре. Момчето видяло в каква ситуация се намира, разбрало, че тя не може да
има деца и изчезнало. Много пъти са я връщали от работа, защото тя има
кризи. Търсили психологическа помощ, но нямало такъв специалист, който да
7
владее жестомимичния език, за да разговарят на четири очи. А и никой не бил
й казал, че трябва да пие нещо - хапчета някакви след това, нито в Ч., нито в
П.. Сега била добре в сегашното си семейство. Женена е в П. и живее там.
Детето си е с нея. Има си семейство с друг мъж, който си е в България. И до
ден днешен като дойде датата пооткачва, но тя се извинява след това на
момчето, обяснява му, че не знае какво прави. Осакатили са я и това е.
От показанията на св.Л.В.Б. се установява, че с майката на В. са
приятелки и колежки отдавна. Работят в една фирма на центъра на К., казва се
„***“. Там са шивачки. Споделяла й е от самото начало на бременността на
В., която протичала добре до момента, когато започнала да ражда. Тогава,
доколкото знае от нея, се получили усложнения. Тя споделяла с нея, че
екипът от лекари не са обръщали достатъчно внимание на В.. Също така, че
секретът, който е трябвало да излиза от нея не е изтичал изобщо. Затова са
започнали да й бият инжекции в корема. За всичко това Ф. й е споделяла,
чували са се по телефона, за да й разкаже. След това разбрала, че са я
вдигнали в П. в Болницата с големи усложнения, след като екипът в Ч.
изобщо не е обърнал внимание. След това, след период може би от 10 дни тя
имала запознанство с друго момче. Свидетелката знае тези обстоятелства от
майката Ф., но също така е ходила и в тях няколко пъти, като при последното
й ходене в тях, тя вече си имала приятел. С течение на времето, след като В.
родила, нещо се отключило в нея. Просто се сринала, постоянно била нервна
и неспокойна. Майка й Ф. започнала работа и постоянно се притеснявала от
това. Случвало се е да реве на машината. Понякога през деня звънели
комшии, за да кажат, че дъщеря буйства. Имало е случаи, в които Ф. е
трябвало да напусне работно си място, за да отиде в къщи, тъй като имала
проблеми с дъщеря си – спомня си за три - четири пъти. Ф. стояла постоянно
под напрежение. Имало е случаи, в които заради това състояние на В., майка
й не отивала на работа поради тази причина.
От показанията на свидетеля Д-Р СВ. Ц. П. се установява, че работи в
МБАЛ – гр.Ч. като Началник Акушеро-гинекологично отделение от 1995г.
Спомня си за пациентката В.Л., понеже спецификата била такава, че тя била
глухоняма и повечето контакти били осъществявани посредством майка й.
Той е водил бременността й - консултацията.
В месеците, в които идвала на преглед се установила инфекция на
8
пикочно-половата система и от влагалищния секрет, който изследвали се
установило наличието на Ешерихия коли. Съответно няколко пъти предложил
на майката да остане в Болницата за болнично лечение, но отказвали, искали
да е в къщи, в резултат на което се давала съответната антибиотична терапия.
Не е проследявал нещата доколко се изпълняват в къщи в домашни условия.
По отношение на сексуалния живот на ищцата му е било доста трудно
контактуването с нея, особено с майката, защото Ешерихия коли, обикновено
от опита му през годините има наблюдения, че понякога партньорът има
такава инфекция. Не му било дадено никакво сведение за партньора, за
начина на водене на полов живот, което за него било важно. Не му се
съобщавало дали с един и същ мъж тази жена контактува и води полов живот.
Важно е било да се направи изследване на партньора, защото ако излекуват
нея, при повторен контакт с него, ако той е заразоносител, може инфекцията
да се предаде наново.
При всяко постъпване на жена за оперативно лечение се правят
изследвания в същия ден, в който е назначена оперативната намеса.
Изследванията тогава показали наличие на бактерии в урината и левкоцитоза
в урината. Бактерията е неспецифична инфекция, която не е задължително да
бъде придружена със субективни оплаквания от страна на пациентката.
Бактерията не е била пречка за извършване на секциото, защото се касаело за
една начална родова дейност при първескиня, с едър плод, глухоняма.
За родилката всичко съобщавала майката на дежурния персонал, на
него, тъй като била под постоянно наблюдение от дежурния персонал и от
него. Майката казвала, че всичко е добре. Контактите с родилката били
изключително трудни. След първия оперативен ден, т.е. на следващия ден е
изключително важно родилката да стане, да се раздвижва, за техни си неща,
които следят, тези неща не ги наблюдавал. В следобедните часове след
оперативния ден, когато започнала да повишава температура 37,4 – 37,5
градуса, обяснил на майката как стоят нещата, че трябва да се движи по-
активно, за да изтичат някои неща отдолу, които се задържани в матката. По
сведение на акушерките почти не се движела, не напускала стаята. На третия
ден, след като видял, че нещата са в този порядък - забавено възстановяване
на матката, отдолу изтичат едни силно миришещи лохии, които са от
недостатъчно свиване на матката, обяснил на майката, че предвид
9
състоянието на жената може да се наложи да се изпрати в П. предвид
състоянието, при което тя казвала „искам тук при вас да си остане, вие да я
лекувате“. Това е, което си спомня.
Правил консултация с хирург - д-р К. предвид перисталтиката, т.е.
възстановяване на чревната проходимост. Идвал той. Той не установил
наличие или данни за остър хирургически корем. Било направено изследване
на рентген от д-р Пашов, който също беше написал, че няма данни за някакви
усложнения към момента.
На четвъртия ден се обадил на д-р П.. На сутрешната визитация, когато
минал, майката казала, че се чувстват много добре, изходила се е след като д-
р К. бил назначил свещичка за изхождане и всичко било много добре. Към
обяд вдигнала 37,9 – 38 градуса температура. Оплаквала се от болки в корема,
от неразположение, отпадналост. Предвид обективното състояние на
родилката, се обадил на доц. д-р Й.П. от гр.П. и го помолил да дойде за
консултация. Доц. д-р Й.П. е гинеколог в Окръжна болница. Той е регионален
консултант по акушерство и гинекология. Дошъл, осъществена била
консултацията, назначил допълнителни неща, които трябвало да се приложат
към лечението и изследвания и казал, ако има нещо на следващия ден да се
чуят, за да видят каква е ситуацията.
И при прегледа на националния консултант не е констатирано, че се
нуждае от спешно привеждане в друго лечебно заведение. Впоследствие на
следващия ден, след като били проведени всички допълнителни назначения
от него, продължавала същата симптоматика - висока температура,
отпадналост. От изследванията, които назначили допълнително се установила
левкоцитоза. Обадил се допълнително по телефона да го уведоми, каквато
уговорка имахме, че ако продължават така нещата е добре родилката да се
приведе в Родилно отделение – гр. П., което направили. Здравословното
състояние на пациентката установявал основно само от майката и от
обективното й състояние към момента. С нея нямал почти никакъв контакт.
Запознат е с констатациите на медицинския одит от извършената във
връзка със случая проверка. На него като ръководител му е наложено
административно наказание. Не е обжалвал това наказание. Констатацията,
която била направена касаела основно документацията, която трябвало да се
извърши от оперативната акушерка, която записва данните отзад в
10
оперативния протокол. И на нея е наложено наказание.
Според него констатациите по медицинския одит касаят по-скоро
административни пропуски във връзка с документалното оформяне на
проведеното лечение, а не самото лечение. Не са констатирани пропуски в
лечебната дейност. Връчили са му наказателното постановление. Не си
спомня дали е обжалвал това наказателно постановление.
Д-Р . М. Н. е анестезиолог. Присъствал на самото раждане. Той давал
упойката и тогава те вършат тяхната дейност.
Д-р Г.Г. е гинеколог, и той присъствал. Той напуснал. След като
напуснал АГ - Ч., станал управител на Медицински център – гр.Ч.. От година
– година и половина - не може да каже къде е.
Това били тримата лекари, които извършили операцията. Той е бил
лекуващ лекар на В. като началник отделение и отговарящ за лечебната
дейност за времето, когато тя престояла при тях. Иначе д-р Г.Г. също в
часовете, в които той не е бил там, осъществявал и той тези прегледи. От
16.03. до 22.03.2016г. В. престояла в отделението. Д-р Г. осъществявал
лечебна дейност, когато той не е бил в отделението.
За да се извърши секциото в гр.Ч., настоявали родителите.
Предложението да се извърши в П. е направил на майката, защото с
пациентката нямал никакъв контакт. Контактувал с майката и майката
обяснявала на пациентката. Основно е контактувал с майката. Всичкият
контакт, който е имал - и предварителен, и по време на лечението, е само с
майката, в присъствието на В.. По време на визитации, В. е присъствала, но са
контактували само с майката. В. постоянно е била и тя там. Преди
оперативната подготовка, се дава на всяко лице да се подпише, че е съгласно
с извършването на „секцио цезареа“ и там имало подпис „Съгласна съм да
бъде извършено секцио цезареа“.
Няма документ, с който той да е направил предложение поради първо
раждане, едър плод, затруднена комуникация с родилката, и пациентката да е
отказала. В листа й има подписано информирано съгласие от нея.
Запознат е с длъжностната си характеристика, връчвана му е такава,
мисли, че 2005 година поради напускането на завеждащия. От 2005 година е
завеждащ на Отделение „Акушерство и гинекология“ – гр. Ч..
11
От показанията на св. Д-Р . М. Н., се установява, че работи в МБАЛ –
гр.Ч. от 20 години с прекъсвания. Длъжността му е анестезиолог -
реаниматор. Извършва обезболяването в оперативната дейност на Болницата,
свързана с хирургично, АГ отделение и диагностични процедури. Много
трудно си спомня за В.Л.. Имало е и други подобни случаи. Обикновено
упойката е спинална анестезия при този вид оперативно разрешаване на
родовата дейност. Смътно си спомня за този случай и свързаното с него
усложнение, като информация, която е получил на по-късен етап. При самата
анестезия не е имало проблеми. Тя била вид местна анестезия. Присъствал по
време на самата операция.
Тя била извършена от Д-Р СВ. Ц. П.. Той бил и лекуващ лекар на В.. Не
може да каже колко време тя е престояла в отделението. Той я е видял два
пъти - деня преди оперативната дейност, когато е направил
преданестезиологичната консултация и в деня на операцията - на следващия
ден. След това не е имал контакти с нея. На по-късен етап разбрал какво се е
случило, че е имало усложнение, което е наложило нейното привеждане в
гр.П. и там е била извършена операция, но каква точно, не може да каже.
След като се е наложило нейното привеждане в П., е имало някакво
усложнение. Дали е било животозастрашаващо не знае. Разбрал е, че е била
отстранена матката на пациентката.
Съдът кредитира показанията на свидетелите при условията на чл.172 от
ГПК, тъй като същите независимо, че са от близки, както и от родната майка
на ответницата, имат продължителни наблюдения върху състоянието на
същата, които обективно пресъздават, в хармония са с останалите
доказателства по делото, безпротиворечиви са по между си и са житейски
правдоподобни.
Видно от заключението на комплексната СМЕ – л.393 – л.410 от делото
– в.л. доц. д-р И.П. Н. и Д-Р Л.А. Д. установяват, че при ищцата е спазен
диагностично – лечебният алгоритъм при извършване на Секцио цезарея. В
следоперативния период се развива прогресираща маточна инфекция с
нейното разпространение към свободната перитонеална кухина и развитие на
остър перитонит. Настъпилото усложнение, диагностицирано на шестия
следоперативен ден, е показания за спешна реоперация, изразяваща се в
релапаротомия, хистеректомия, лаваж и дренаж на перитонеалната кухина.
12
Извършена е от хирург и гинеколог. Тежестта на инфекцията е дала
основание за завършване на оперативната интервенция чрез лапаростома и
след 48 часа извършване на втори поглед, и едва тогава дефинитивно
затваряне на коремната кухина.
При отговорите на въпроси в съдебно заседание вещите лица поддържат
представеното заключение, а различието между констатациите на
Медицинския одит и тяхното заключение считат, че повече е в
административната част. Медицинският одит третира административната
част, докато те са гледали основно медицинската част и всеки по неговата
специалност конкретно.
Според д-р Д. това, че не са установени данни за периода 16.03.2016г. до
22.03.2016г. да са извършени микробиологични изследвания на проби от
урина, лохии, ранев секрет и др., които да са предоставени на медицинския
одит, принципно е нормална медицинска практика. Микробиологичните
изследвания подробно са направени, когато вече пациентката е била в
усложнено състояние и са били задължителни в гр.П.. Добре е щяло да бъде,
ако е могло и в гр.Ч. да бъдат пуснати, но обикновено се разчита, че когато
има пуснат антибиотик, той ще замъгли картината и заради това е изчакано.
По всяка вероятност са се консултирали с консултанта в гр.П. и той е
преценил тя да бъде прехвърлена тук. Иначе, теоретично, те могат да бъдат
направени н гр.Ч., но доколко ще са и достоверни. Освен това, причинителят,
който е установен е Ешерихия коли, той не е вътреболнична инфекция. За
жалост, често пъти той се намира в червата на пациента, в пикочната система
и какъв е механизма да създава патогенна флора – по-всяка вероятност
намалените защитни сили.
Той е чест патоген. Микробиологичното изследване, което е правено
малко повече от месец, преди раждането, в медицинската документация от
наблюдаване на бременността на ищцата се вижда, че е установено наличие
на Ешерихия коли във вагинален секрет и в урина, но в минимално
количество, този микроб се смята, че нормално живее там.
По въпроса дали предписаното антибиотично лечение, което е било
вписано в картата за наблюдаване на бременността на В. С. е било адекватно,
вещите лица считат, че адекватното антибиотично лечение е това, което е
направено веднага след цезаровото сечение. Ако след цезаровото лечение не
13
бил включен антибиотик, тогава щели да го приемат за грешка, но те са го
включили. За жалост и този антибиотик не е повлиял добре и тук в П. се е
наложила допълнително комбинация, като те са го потвърдили, защото те
имат 12 изследвания, които са пуснати тук в гр.П..
Според д-р Н. антибиотично лечение правят по антибиограма - отговаря
на резистентност, включен е антибиотик, който е чувствителен към
причинителя на инфекцията и тогава няма проблем.
Според д-р Д. при нормално протичащо цезарово сечение, за
следоперативен период не се иска чак съвета на национален консултант, но
когато нещата не вървят, хубаво е да се консултира навреме. Лошото е, че не
може да консултираш всеки път веднага, а изчакваш да се види къде е
тенденцията. Тенденцията, в случая, е била към влошаване на състоянието и
затова са пристъпили към консултацията.
Според д-р Н. при всяка една оперативна интервенция, в
следоперативния период има нормално състояние на коремна болка, чревна
пареза, т.е. червата не функционират нормално и е много трудно да се
установи в първите 72 часа дали се касае за настъпило следоперативно
усложнение или е резултат на една, приемана от нас, като нормална
следоперативна болка и чревна пареза. Едва, когато тя на четвъртия ден
получава телесна температура, алармират националния консултант, тъй като
това е симптом – повишената телесна температура, който говори не толкова за
един нормално протичащ следоперативен период, а най-вероятно за една
следоперативна инфекция, т.е. приема, че те нямат забавяне. В деня, в който
са установили повишената телесна температура, те превеждат жената в гр.П..
Хирург или акушергинеколог не е в състояние първите 72 часа /първите три
дена/ да диагностицира едно такова следоперативно усложнение.
Според д-р Д., извършилият Секциото лекар – д-р Ц. веднага след
секциото е включил антибиотик. Антибиотикът е включен, може да се каже,
на сляпо, казва се широкоспектърен антибиотик. След това обаче, се
проследява тенденцията и когато се види, че не настъпва излекуване, а отива
към влошаване, се мисли да се включат и допълнителна комбинация, както е
направено тук в гр.П..
Д-р Н. счита, че антибиотикът е включен по презумпция, като
профилактика. За да стане антибиограма са необходими повече от 24 часа и
14
затова след Секциото се включва антибиотик.
Д-р Д. разяснява, че тя е имала микроб. Този микроб не е бил в много
висока степен. Предполага се, че той няма да даде усложнения. Затова в
динамика се наблюдава какво ще се случи оттук нататък. Няма как веднага да
се включи тройна антибиотична комбинация и да се пуснат всички
изследвания. Тъй като е един антибиотика, общото му наименование е
профилактика, но то пак се явява вид лечение. Въпросът е, че освен
Ешерихия коли, по-късно друго не е установено. Не се е налагало нещо
особено в промяната на лечението. За него несъществен пропуск е
невключването на антибиотична диаграма. В клиничната практика се
смята, че когато върви антибиотик, картината от микробиологичното
изследване, вкл. от анален, от уретрален секрет и от кръв даже ще бъде
променена от действащия антибиотик. Иначе, теоретично е правилно първо
да се направи антибиограма – взима се кръв, вижда се това е покрито, него го
няма, излиза друг микроб, него не са го покрили, да вземат друг антибиотик,
който ще го изчисти, но в практиката не се получава така.
Д-р Н. твърди, че трябва да се направи антибиограма и да се провери
към кой антибиотик е чувствителна инфекцията. Иначе, казано, може да го
приемат като пропуск липсата на антибиограма. Макар и да се изчаква,
някъде след 12-ия час до 24-ия час антибиограмите стават готови. Оттам
нататък, съответният щам Ешерихия коли, възможно е да има и друг, залагат
се антибиотици и се вижда към кой има най-голяма чувствителност. Това е
принципа. Залагат се определени антиботици, с които разполага съответното
здравно заведение и към всеки един от тях, на базата на това, какъв растеж
има микроба, се гледа каква е чувствителността на съответния микроб към
дадения антибиотик.
Според д-р Д. защитата на ищцата теоретично е права, че ако са били
спретнали едно изследване, второ изследване, трето изследване, щели да
хванат много неща обаче на практика, трябвало да се види, имало биологичен
организъм, който не реагира математически. Той реагира и съобразно
имунната система, съобразно общото състояние, здравословното състояние,
килограми и т.н. Принципно, няма как да вземеш всички видове изследвания,
че да не би нещо да се случи. Затова се следят нещата в динамика. Ако д-р Ц.
не бил включил никакъв антибиотик - да, категорично е грешка, при
15
положение, че има една регистрирана антибиограма Ешерихия коли по време
на женската консултация, но те са включили, като се разчитали, че Ешерихия
коли ще се повлияе от този антибиотик. Друг е въпросът, дали биологичният
ефект е този, който очакват. Видели са, че не става - национален консултант,
още два антибиотика.
Д-р Н. изяснява, че и хирургията, и гинекологията са оперативни
дисциплини и принципите са едни и същи. Извършването на цезаровото
сечение е трябвало да приключи и в неговия ход да се вземе
микробиологично изследване за установяване на бактериална флора и
Антибиограма, те вървят заедно. Неговото мнение е, че има пропуск. Това
обаче, съвсем не означава, че този пропуск е причината за това развитие на
нещата. Но така е - не е взето изследване, работили са като профилактика с
включване на широкоспектърен антибиотик.
Според д-р Д. има причинно-следствена връзка между Секциото и
животоспасяващата операция след това. Ако не са били направили цезарово
сечение, нямало да се развие цялата тази клиника. Обаче, ищцата има няколко
особености: първо, има психологически особености – глухоняма и поради
това трудно контактна. Една жена, за да роди идва един етап, в който тя
трябва да изпълнява командите на водещия раждането – „поеми въздух“,
„напъни“, „колкото можеш, по-дълго задръж“ и бебето да върви напред.
Иначе, бебето, когато тръгне да се ражда, се задушава и това трябва да са по-
бързи етапи. Всяко забавяне води до страдания на бебето, води до детска
церебрална парализа, ако много се бърза, води до счупване и т.н. В този
смисъл, те добре са преценили, че по-добре е да направят цезарово сечение.
Освен това, нейният таз е много лекостепенно стеснен, но бебето е голямо -
3,900 кг. е релативно голям родов обект и няма да мине с лекота. Ако тя има
трето, четвърто раждане и бебето е под 3,000 кг. и докторът може да напъне
малко с ръка, да помогне и бебето да се роди, обаче, при едро бебе – правилно
е да е Секцио. Лошото е, че никой не може да прецени дали цезаровото
сечение е по-рисково от нормалното раждане. Никой не може да прецени как
ще се развият нещата. Има имунна система, която те не я влияят. Те са
странични свидетели и гледат какво ще стане и това, което става, се опитват
да го коригират.
Според д-р Н. има ли данни за инфекция, както е имала тя по време
16
на женската консултация, когато е оперирана по време на цезаровото
сечение е трябвало да бъде взета Антибиограма. Така или иначе, трябва да
се вземе изследване. Освен Ешерихия коли, може да излезе друг
микроорганизъм. Ешерихия коли е единственият микроорганизъм, който ние
го приемаме като патоген на замърсяване, но той може да бъде вътреболнична
инфекция, може да не бъде измит някой от персонала, от недобре
стерилизирани инструменти и т.н.. Този патоген си циркулира. Едно от
усложненията по време на цезаровото сечение е инфекцията на инцезионната
линия на матката. При цезаровото сечение се прави разрез на матката, оттам
се изважда плода и след това се шие. И един от рисковете, дори
предоперативно, преди цезаровото сечение, по време на женска консултация,
дали е имало патогени, а имаме такъв случай, така или иначе, при някои
жени, за жалост, се получава това следоперативно усложнение - инфекция на
разреза на матката. Най-вероятно механизмът е от влагалището, контакт с
външната среда, замърсяване, оттам тръгва. При тази жена точно така е
станало. Експертът е абсолютно убеден, без да е участвал и в първата, и във
втората хирургична интервенция. Инфекцията на разреза на матката означава,
че това е един орган, който с намалена защита, той е с променена структура,
той е източник на инфекцията. Много е трудно да се диагностицира в първите
72 часа /до 3-ия – 4-ия ден / дали се касае за една следоперативна инфекция
или това е трудно протичащ следоперативен период. Петият ден повишава
телесна температура, жената се влошава, идва консултант от гр.П., на същия
ден я вземат и е оперирана в гр.П.. Отварят корема, намират фибриновинали.
Това означава, че инфекцията е била с повече от 72 часа. Пред екипа е
поставена една твърде отговорна задача - да лиши тази жена от детеродна
способност, като отстрани матката или евентуално, да опита, което аз няма да
си го позволя, да прави опити за нов шев на инцезионното отвърстие, но това
означава още по-голям риск за инсуфициенция – недостатъчност на шева.
Това означава още по-висок риск за смърт при жената. Принципът при тях в
тези оперативни интервенции е да запазят живота на пациента. Решават, че
трябва да отстранят източника на инфекцията, трябва да премахнат матката,
отделно правят и очистване на перитониалната кухина - лаваж – почистват се
фибриновите налепи, гнойният ексудат, който е имала, тя след това се оправя,
но за жалост, без орган матка, което означава, че тя е със загубена детеродна
функция.
17
Според него не трябва толкова да се акцентира на това, че не е взета
Антибиограма. Дори и да е била взета, теоретично могат да предположат – да,
намерен е чувствителен към този микроорганизъм антибиотик, но това все
още не дава гаранция на 100%, че ще спаси живота на жената. Може да се
мисли, дали не е трябвало в тези няколко дена, дали не е било възможно
малко по-рано да бъде поставена диагнозата с виждането от националния
консултант, че една по-ранна оперативна интервенция би предотвратила
развитие на перитонит в стадий фибринопорулентен – това е терминален
стадий след 72-я час, което не е сигурен дали би могло да запази органа,
защото той вече е източник на инфекцията.
Д-р Д. е на същото мнение. При ищцата не е настъпило едно друго
усложнение. Когато има огнище на инфекция, матката в конкретния случай,
става съсирване на кръвта и тръгват тромби. Тези тромби водят до момент на
смърт, зависи къде отиват – в бял дроб, в мозък, в сърце, така, че тя е била,
общо взето, в по-мекия вариант и не е понесла всички тежки стадии. Според
него между направеното секцио и крайния резултат има категорично
причинно-следствена връзка. Тя има микробиологично изследване в женската
консултация, което ни ориентира, че има гранична стойност на микроби,
което значи, че непременно след цезаровото сечение трябва да се включи
антибиотик. На въпроса, когато тя идва за цезарово сечение, дали да се вземе
контролно изследване, след самото секцио дали да се вземе пак контролно
изследване, това не се работи в практиката по акушерство и гинегология.
Могло е да бъде взета микробиология още по време на Секциото, на 3-ия – 4-
ия ден, преди да бъдат викнати консултантите, обаче винаги има един момент
на страх – по-добре извикай консултант, той ще даде по-мъдър съвет,
отколкото сам да действаш, макар че едно такова изследване е щяло да
попълни картината, а иначе казано, Ешерихия коли, пак ешерихия коли и до
края все ешерихия коли. И да беше изследвано, дали е щяло да им промени
мисълта, начина на поведение?
Според д-р Н. за него е пропуск, че не е направена Антибиограма още
по време на Секциото, но дали това, че не е извършено, е причина да се
развие инфекцията, тя се казва ендометрит, на матката?
Матката е изключително добре кръвоснабден орган. Доброто
кръвоснабдяване е една гаранция за защита срещу развитие на инфекция.
18
Връзката инфекция и Антибиограма не е единствена, много фактори могат да
бъдат. Знае ли се как е направен шева, много неща могат да бъдат. Тук може
да теоретизират само, хипотези. Може и да няма инфекция жената, ако не се
изпълни технически добре шева да се затвори матката, резултатът ще бъде
същия, ще се получи отваряне, през влагалището контакт с външната среда,
то си има флора влагалището нормална, която от нормална, като попадне в
корема тя става патогенна.
Не бива да се акцентира само на това, че имала Ешерихия коли,
нормално е, влагалище и анус са едно до друго, много фактори могат да бъдат
причина за инфекцията – не се знае как е затворено. Между цезаровото
сечение и операцията има причинно-следствена връзка, защото то е
източника на инфекцията и затова се налага да се направи операцията тук в
П. - категорично. Няма друг вариант, освен цезарово сечение при ищцата, тя е
глухоняма, трудно се води раждане, плодът е бил голям, решението е тяхно.
Според д-р Д. констатираните нарушения на медицинските стандарти
от Медицинския одит се потвърждават от комплексната СМЕ частично.
Телесната температура се мери редовно от сестрата сутрин и вечер.
Оперативната рана може да бъде дръпнат лейкопласта и да бъде погледната,
но инфекцията реагира външно на кожата много късно и тя не ориентира
лекарите. Това, че няма микробиологично изследване, категорични са и
експертите от СМЕ, че го няма, не са изследвани телесни течности и секрети,
приемат го и вещите лица за нарушение на медицинския стандарт.
От гледна точка на медицинския стандарт медицинският консултант се
вика при наличие на клинична картина и развитие в динамика. Ако лекарите
могат да преценят, че ще има такова развитие, безспорно ще извикат не на
втория, още на първия ден, обаче, изчакали са, д-р Д. не може да каже късно
е. Ако е мислено за това, ако е реагирано по-рано, ако е включена тройна
антибиотична комбинация по-рано, би могло нещо да профилактира, обаче,
когато тръгне една локална коремна инфекция, затова се прави хирургична
обработка и се отстранява органа на инфекцията, защото другото лечение
обикновено не свършва работа.
Според д-р Н. има констатации на Медицинския одит, те работят по
стандарт, те са прави, няма отразена температура, ректална температура,
състояние на оперативната рана, това никой не го оспорва. Вещите лица
19
коментират чисто медицинската част и конкретно за дадения случай. Кога да
бъде извикан консултанта? Консултант няма изискване въобще да бъде викан,
няма медицински стандарт за това. За тези неща, които адвокатът ги чете – да,
има нарушения на медицинския стандарт. На всеки един пациент, не само в
гинекологията, ежедневно трябва да се отбелязва неговото състояние, дори и
по два пъти трябва да се отбелязва. Това е по медицински стандарт. И то, като
отбелязваш по стандарта, трябва да знаеш какво да отбелязваш. Това, че
консултантът е извикан късно, д-р Н. не го намира за нарушение на стандарта.
За д-р Д. тези нарушения по документацията са оказали частичен ефект,
но те не са решаващи. Според вещото лице решаваща е клиничната картина и
клиничната преценка за пациента. Въпросът е, ако жената продължи да се
възстановява, антибиограмата не е задължителна, тя не е необходима. Ако
жената се влошава, трябва да се търси тогава причина защо и те, тъй като не
са могли да решат нещата точно, затова са извикали консултант.
Според д-р Н. след като не е отразено в документацията, не може да се
каже какво е било, като не е отразено в документацията това е пропуск и това
е грешка, нарушение на стандарта. Те обаче, тук са поканени като вещи лица
за конкретния случай, не да коментират одита. Одитът са абсолютно прави,
тук две мнения няма. Ако беше отбелязана температура и вещото лице види,
че примерно първия ден температурата е 39 градуса, втория ден е пак 39
градуса, тогава вече ще се замислиш как да отговориш на такъв въпрос и
тогава ще каже, че грешката е в късната реакция, но в случая, като не е
отбелязана, те са с вързани ръце и започват да разсъждават какво е можело,
какво не е можело. Факт е, че пациентката прави следоперативно усложнение
- остър перитонит и тя го прави на 72-я час – на третия ден, което означава че
има късно поставена диагноза, това е късна диагноза, но опериран пациент е
много трудно още в първите 24 часа да кажеш „ето, тук прави перитонит“.
Трудно е поради нормалното наличие на коремна болка, на чревна пареза, а
понякога, да не казва, че почти винаги има едно повишение на телесната
температура, без да има инфекция до 38 градуса, те го приемат като т.нар.
субфебрилна телесна температура. Когато тя става над 39 градуса, те
алармират и викат републикански консултант. Те като вещи лица дават
тяхното мнение - има пропуски, не е направена антибиограма, не е започнато
лечение, не знаят как е проведена първата оперативна интервенция, но
20
лекарите в Ч. веднага, когато виждат, че тя има 39 градуса, за тях това е
алармиращ симптом, отнасят се към компетентен републикански консултант
и тук вече, той като хирург, може да даде категорично становище за
хирурзите, че са извършили една адекватна интервенция и като обем за
отстраняване на огнището на инфекцията - премахване на матката.
Д-р Д. е на същото мнение - категорично.
Съдът приема заключението на вещите лица по комплексната СМЕ за
вярно, обективно и компетентно.
Видно от заключението на комплексната СППЕ – л.445 – л.479 от делото
– в.л. д-р И.И. В. и психолога Ч. Д. М. установяват, че осв. В. В. Л. на 28г. от
гр.К. е с Вродена глухота. От преживените болки и страдания е изпитвала
чувства за непоправима загуба и малоценност от преживявана
несправедливост, което е довело до негативна самооценка и е затруднило
процеса на адаптация към новата реалност. Ниският когнитивен потенциал
вследствие на вродената глухота и не на последно място прекратеното
специализирано обучение в ранна детска възраст затрудняват намирането на
адекватни решения в ежедневни и екстремни житейски ситуации, изискващи
комуникация.
Тя преживява значителна житейска промяна, изводима от
продължителни неприятни обстоятелства, свързани с биологични и социални
стресори, в резултат на което развива Разстройство в адаптацията.
Симптомите на разстройството в адаптацията при осв. настъпват до един
месец от стресогенното събитие и сериозната жизнена промяна. Налице е
причинно-следствена връзка между тях и появата на симптомите.
Клиничната картина на разстройството в адаптацията при осв. включва
- потиснато настроение, тревожност, безпокойство за бъдещето, чувство за
невъзможност за справяне със ситуацията, нежелание за контакти и изолация,
довели до значително нарушаване на ежедневното функциониране.
Постепенно и във връзка с грижите около детето те намаляват по
интензивност и отзвучават. Продължителността на разстройството не
надвишава шест месеца и хода му е флуктуиращ.
Понастоящем при В.Л. липсват клинични данни за депресивно или
тревожно разстройство. Съобщените от свидетелите по делото данни за
21
драматично поведение с повишена тревожност, раздразнителност и агресивно
поведение появяващи се с нерегулярна честота в месеца, вещите лица
извеждат от вродената липса на слух, която поставя осв. в ситуация на
фрустрация. Значение има не дефекта сам по себе си, а неговите социалните
последици. В социални ситуации изискващи двустранна комуникация осв. се
чувства фрустрирана (ощетена) поради увредения слух и неразвитата реч.
Неудовлетворените потребности в общуването, социалната изолация водеща
след себе си ситуация на фрустрация води до проява на повишена
раздразнителност, агресивност или инертност. Следва да се има предвид, че
вродения дефект се приема по-лесно отколкото придобития поради липса на
загуба.
В съдебно заседание изясняват, че вродената глухота на ищцата
означава, че тя е израснала в ситуация на депривация, което означава
лишение и фрустрация - ощетяване. Вроденият дефект се приема по-лесно от
придобития, тъй като липсва елементът на загуба. Тя е учила до трети клас в
специализирано училище. Донякъде е успяла да овладее жестомимичния език
на глухонемите, но със съответните дефицити когато става дума за
двустранна комуникация. Поначало, хората с вроден дефект не страдат от
самото заболяване, а по-скоро от отношението на околните към тях и от това,
че имат социални спънки в комуникацията с околните. По отношение на
нейното психично състояние, след като тя е научила от майка си, че няма
матка, че матката е отстранена и съответно майка й е обяснила какво означава
това, и че повече няма да може да има деца, тя го изживява много тежко с
едно драматично поведение, с плач и с раздразнителност и агресивност на
моменти. Точно в този момент при нея се струпват няколко житейски стреса,
а именно от биологично естество - раждане, проблеми след раждането,
коремна операция, перитонит, все тежки здравословни проблеми, които са
съпътствани и със социални неблагополучия - съжителят я е напуснал и е
отказал да приеме детето и след това тя научава и факта за загубата на
детеродната си способност. За един кратък времеви период при нея се
натрупват много житейски и здравословни стресове, в резултат на което тя
развива разстройство в адаптацията. Такива разстройства започват около
месец след поредицата от жизнените промени или стресогенното събитие и е
налице такава причинно следствена връзка. Проявите са от тревожния
регистър - напрежение, драматично поведение. Всеки реагира според
22
личността си. На нея се налага да има и да създаде един нов телесен образ, т.е.
тя трябва да свикне с тази загуба на детеродната способност, което разбира
се, отнема време, защото първо трябва да го приеме на когнитивно ниво и
след това на емоционално ниво. Хода на разстройството в адаптацията е
флуктуиращ. С времето има известно подобрение, т.е. хората свикват да
живеят по този начин. Към момента на прегледа не се установяват данни за
разстройство от тревожния или невротичния регистър. Описаните от майка й
епизоди и периоди, в които тя става нервна и раздразнителна, са изводими от
сензорния дефицит – глухотата. Тя не разбира хората какво си говорят,
защото, както вече казах, тя не е успяла докрай да овладее жестомимичния
език и да различава какво говорят хората по устните и поради тази причина
става напрегната и раздразнителна, като тези периоди се появяват с
нерегулярна честота с липса на възможност за себеразбиране. С това
обясняваме агресивното или по-скоро раздразнителното поведение, което се
изразява в това, че вдига скандали на съжителя си, който общува с майка си, а
тя не винаги разбира какво те си говорят и го интерпретира, че говорят за нея.
Това е проблем на всички хора с намален слух, независимо дали са имали или
не са имали преди това този проблем.
Вещото лице Ч. Д. М. поддържа представеното писмено заключение.
Изцяло подкрепя направеното изложение от д-р И.В..
При преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че
искът е доказан по основание.
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Съвкупната преценка на всички доказателства по делото, заедно и
поотделно, налага извод че неимуществените вреди на ищцата, изразяващи се
изразяващи се в претърпени болки и страдания, и настъпила необратима
детеродна неспособност от непозволено увреждане в следствие на оперативна
интервенция – цезарово раждане и постоперативен период са причинени от
действията и бездействията на Д-Р СВ. Ц. П., който е бил в трудово-правни
отношения с ответното ЕООД.
23
Видно от представената длъжностна характеристика – л.356 от делото –
той организира и провежда диагностично – лечебните дейност и
съпътстващите ги здравни грижи в Отделението по АГ по утвърдени
медицински стандарти и по Правилата на добрите медицински практики.
От показанията на свидетелите се установява, че той е бил лекуващ лекар на
ищцата и е наблюдавал нейната бременност. Знаел е за наличието на
Ешерихия коли макар в гранични стойности в урината на ищцата. Извършил
е Секцио и не е назначил още при провеждане на операцията
микробиологични изследвания на телесни течности и секрети от ищцата с цел
да установи има ли опасност от инфекция за родилката. При установяване на
повишена телесна температура не е назначил изследвания, които да установят
коя е причината за температурата, а след това и Антибиограма, която да
определи кой антибиотик или комбинация от такива се справя с причините за
инфекцията в тялото на ищцата. Медицинският одит категорично установява
две нарушения на нормативните изисквания към дейността на д-р П. от
МБАЛ гр.Ч. и това са на Наредба № 19/22.12.2014г. на МЗ за утвърждаване на
медицински стандарт Акушерство и гинекология – чл.6 ал.1 от Наредбата –
Дейността на лечебните заведения и на медицинските специалисти, които
работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за
качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита правата на
пациента, и на чл.81 ал.2, т.1 ЗЗ – Правото на достъпна медицинска помощ се
осъществява при прилагане на следните принципи: Своевременност,
Достатъчност и Качество на медицинската помощ.
Изводите на комплексната СМЕ сочат на пропуски в постоперативния
период и лечението на ищцата в Болницата в гр.Ч. – още по време на
Секциото е следвало да се вземат телесни течност и секрети за изследване на
ищцата, защото по време на бременността й тя е имала инфекция макар и в
гранични стойности на половата система, след това не са записвани данните
от мерените температури на ищцата, която не позволява да се прецени какво е
съобразявал лекуващия лекар за да включи широкоспектърен антибиотик за
профилактика, нито е вписвано състоянието на оперативната рана, а още по-
малко след установяване на повишена телесна температура е назначена
Антибиограма, която да определи кой антибиотик или комбинация от такива
се справя със започващата инфекция в тялото на ищцата.
24
С тези си действия и бездействия за времето от 17.03.2016г. до
22.03.2016г. като оператор и в трудови правоотношения с ответника – Д-Р
СВ. Ц. П. – началник АГ отделение не е спазил принципите на
своевременност и достатъчност на болничната помощ – не е извършил
своевременно микробиологични изследвания на телесни течности, не e
отразил в медицинската документация състоянието на оперативната рана, не е
назначил Антибиограма веднага след установяване на данните за забавена
инволуция – високостояща матка, вяла и забавена перисталтика, отделяне на
оскъдно количество лохии с лутридна миризма, фебрилитет – повишена
телесна температура и с това е допуснал влошаване на състоянието на ищцата
– дифузен перитонит, довело до животоспасяващата операция в Окръжна
болница П., при която след хистеректомия тя е в състояние на детеродна
неспособност.
Неоснователни са възраженията на защитата на ЕООД – одитът не е
акцентирал на административни нарушения при лечението на ищцата, а на
нарушения на медицинските стандарти и на неспазване на Правилата на
добрите медицински практики. Пропуските на лекуващия лекар са
установени и от изводите на комплексната СМЕ.
Причинно-следствената връзка между възложената на д-р Ц. работа при
ЕООД, допуснатите от него пропуски и нарушения при и по повод
изпълнението на възложената работа и настъпилите за ищцата вреди – болки
и страдания по време на постоперативния период след Секциото на
16.03.2016г. и загубата на детеродната й способност, са несъмнени и
произтича анализа на събраните по делото писмени доказателства,
свидетелски показания и заключения на СМЕ и СППЕ.
При преценяването на ППВС № 7/29.12.1958г. досежно предпоставките
на обезпечително-гаранционната функция на отговорността на възложителя
на изпълняваната работа спрямо увредената ищца следва да се приеме, че
искът с правно осн. чл.49 вр. чл.52 ЗЗД срещу ответното ЕООД следва да се
уважи като основателен –установени са от доказателствата по делото
предпоставките за ангажиране на отговорността на ЕООД на това правно
основание.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно поради
становището на защитата на ищцата - приемат, че на 25 март 2016 година,
25
когато е последната оперативна интервенция, е приключил деликта, т.е.
петгодишния давностен срок изтича на 25.03.2021г. Поради ЗМДВИП за
срока от 13.03.3020г. до отмяната на извънредното положение – 13.05.2020г. -
са спрели да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват
или придобиват права от частноправни субекти. По този начин петгодишната
давност, погасяваща искът на ищцата изчита на 13.05.2021г., а искът е
предявен на 11.05.2021г. и се явява в срок – не е изтекла общата петгодишна
погасителна давност.
Съгласно общото правило на чл.52 ЗЗД, неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост, като се вземат предвид характерът и
степента на преживените болки и страдания за всеки конкретен случай.
Според задължителните указания на ППВС № 4/1968г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението – обема, характера и тежестта на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, интензитетът и
продължителността на причинените болки и страдания, преценени адекватно
и в съвкупност, при това в мотивирано изложение на преценката за приноса
им спрямо увреждането.
Размерът на претендираното обезщетение от 100 000лв., респ. обема на
претърпените неимуществени вреди е прекомерно завишен.
При обезщетяване на вредите следва да се имат предвид на разпитаните
свидетели и заключенията на СМЕ и СППЕ, подробно описани по – горе,
които кореспондират помежду си, съдът приема, за установено по делото, че
ищцата е преживяла интензивни болки и страдания от 22.03.2016г. до
07.04.2016г., когато е лекувана на легло и след това за около шест месеца
период, в който да преодолее разстройството в адаптацията.
Необратима е детеродната неспособност поради загуба на орган –
извършена е хестерктоми за премахване източника на инфекциата, довела до
дифузен перитонит.
Съдът приема, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетяване
26
на понесените неимуществени вреди възлиза на 40 000лв., и тази сума ще
репарира всички неимуществени вреди, които са настъпили като пряка и
непосредствена последица на усложненията в постоперативния период след
раждането на ищцата на 16.03.2016г. Отчитат се предвидимите и неминуемо
настъпващи вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането –
необратима загуба на орган, ведно с петнадесетдневни интенцивни болки и
страдания, както и шестмесечно разстройство в адаптацията за преживяване
на последиците от загубата.
В Частта над сумата от 40 000лв. до предявения размер от 100 000лв.
предявеният иск се явява завишен и не е съобразен с доказания период на
търпените болки и страдания, с обществено-икономическите условия към
момента на настъпването на увреждането - 25.03.2016г., когато е осъществена
животоспасяващата операция на ищцата и не са доказани конкретни
съпътстващи и други обстоятелства, водещи до по-голям обем
неимуществени вреди.
Като съобрази гореизложеното съдът приема, че предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да
бъде частично уважен за сумата от 40 000лв, като за разликата до 100 000лв.
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Акцесорната претенция за законната лихва върху сумата на
обезщетението също е основателна, а въпросът от коя дата се дължи такава
намира отговор в уточненията на защитата на ищцата, че увреждането е
преустановено с животоспасяващата операция на 25.03.2016г., т.е. от тази
дата е настъпила вредата и от тогава се дължи лихвата.
По разноските:
При този изход на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има
право на разноски съобразно уважената част от иска. Ищцата е освободена от
внасяне на държавна такса и от разноски при условията на чл. 83, ал. 2 от
ГПК и е защитавана безплатно от адвокат на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско
възнаграждение на адв. И. Ц., вписан в ПлАК, определено по реда чл.7, ал.2,
т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на сумата от 1 730лв., съразмерно на уважената Част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на
27
съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр.П. държавна такса в размер на 1
600лв., както и сумата 1 250лв., изплатена от Бюджета на съда за вещи лица.
Ответникът прави искане за присъждане на разноски - внесени суми за
възнаграждения на вещи лица за СМЕ в размер на 400лв. и за възнаграждение
за адвокат – в размер на 4 296лв..
Следва да се има предвид, че ищцата е освободена от такси и разноски
на осн. чл.83 ал.2 ГПК и поради това чл.78 ГПК не предвижда възможност да
се уважи против нея такава претенция на ответното ЕООД. Неговите
разноски следва да останат в негова тежест независимо, че биха му се
дължали съобразно отхвърлената част от иска, ако ищцата не беше
освободена от такси и разноски по делото.
Водим от горното, П.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.49 вр. чл.52 ЗЗД МБАЛ Ч. ЕООД гр.Ч., ЕИК
*** чрез Управителя д-р В.Д.Ж. ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Л. от гр.К., Община
гр.Ч., ЕГН ********** сумата от 40 000лв. /четиридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, и настъпила необратима детеродна
неспособност от непозволено увреждане в следствие на оперативна
интервенция – цезарово раждане и постоперативен период за времето от
17.03.2016г. до 25.03.2016г. в МБАЛ Ч. ЕООД гр.Ч., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.03.2016г. – датата на преустановяване на
увреждането до окончателното й изплащане, като за разликата до 100 000лв.
ОТХВЪРЛЯ иска КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл.38 ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАдв МБАЛ Ч. ЕООД гр.Ч.,
ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ адвокатско възнаграждение на адв.И.Х. Ц. от ПлАК,
със съдебен адрес гр.П., ул.*** № ***, ет.2, офис № 4 – адвокат на ищцата В.
В. Л. от гр.К., Община гр.Ч., ЕГН **********, в размер на сумата от 1 730лв.
за оказаната й безплатна правна помощ съобразно уважената Част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал. 6 ГПК МБАЛ Ч. ЕООД гр.Ч., ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ на П.ски Окръжен съд ДТ върху уважената част от иска в размер
на 1 600лв., както и сумата от 1 250лв. разноски за вещи лица, т.е. общо 2
28
850лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на МБАЛ Ч. ЕООД гр.Ч., ЕИК *** за присъждане
на разноски за настоящото производство като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните чрез връчване на
препис от същото.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
29