Р Е
Ш Е Н
И Е № 117
гр.
Пловдив, 10 юли 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на седемнадасети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка
Тошева като разгледа докладваното от
съдията Панайотова в.гр.д. № 188/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх.№ 2235/12.03.2019 г. от Д.Т.Т. ***,представляван от адв.М.Д.
против решение № 39 /07.02.2019 г.,постановено по гр.д.492/2018 г. по описа на
ОС – П. ,с което е отхвърлен предявения
от него иск против О.П. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл.49 от ЗЗД в размер на 30 000 лв. ,ведно със законна лихва
,считано от настъпване на събитието – 10.09.2017 г. ,както и обезщетение за
имуществени вреди ,представляващи разходи за лечение в размер на 1616,82лв.
,ведно със законна лихва ,считано от 22.11.2017 г.,както и е осъден да заплати
разноски на ответника в размер на 1 657 лв. По съображенията ,подборно
изложени във въззивната жалба жалбоподателят заявява искане решението да бъде отменено и
предявените от него искове да бъде уважен в пълен размер като претендира присъждане на разноски.
Ответникът по въззивната жалба О.П.
,представляван от адв.П.К. оспорва същата и по съображения,изложени в отговора
и представените писмени бележки заявява искане обжалваното решение да бъде
потвърдено ведно с присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че
жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по
отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъдат разгледани по
същество.
Предмет на делото е искова претенция с правно основание чл.49 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на О.П. ,чието задължение е да поддържа пътищата ,нейна собственост ,за репариране на болките и страданията
,претърпени от ищеца в резултат на увреждане на здравето му,настъпило от подхлъзване и загуба на контрол над
управлявания от него мотоциклет в резултат на преминаване през прясно разлято
масло върху пътната настилка ,както и за репариране на имуществените вреди от
това ,представляващи направени разходи за лечение.
Съдът с обжалваното решение е приел ,че с оглед характера на
събитието- разливане на масло от неизвестен автомобил, което е станало причина
ищецът да загуби контрол върху мотоциклета си, не е налице вина у служителите
на общината, чието задължение е да поддържа пътищата и да осигурява безопасното
движение по тях.Налице е т. нар. „случайно събитие“ – непредвидимо по своя
характер, за което служителите на общината не е имало как да узнаят в случая и
да предотвратят последиците от него.При тези аргументи е приел ,че регламентираната в чл.45 ал.2 от ЗЗД презумпция
за вина е оборена ,поради което и стигнал до
извода за неоснователност искове и ги е отхвърлил.
Недоволен от
това решение е ищецът ,който релевира оплаквания за неправилност като счита за
неправилни направените изводи на съда .Счита ,че е налице неизпълнение на
задълженията на служители при ответника ,които извършват дейност по поддръжка
на пътищата ,поради което е налице основание за ангажиране отговорността на
общината за претърпените от ищеца вреди от това противоправно бездействие
.Счита също така ,че е налице и допуснато процесуално нарушение ,изразяващо се
в непълен доклад и неразпределена доказателствена тежест , в резултат на което
е постановен неправилен съдебен акт.
Безспорно установено е по делото ,че на 10.09.2017 г. в гр.П. поради
разлято автомобилно масло на пътното
платно ищецът ,управлявайки МПС – мотоциклет
, е загубил устойчивост и контрол върху него ,в резултат на което е паднал на земята
и е претърпял множество увреждания от
това – счупване на долен ляв крайник ,охлузване в областта на горните крайници
,лява ръка и ляво рамо.В тази връзка са и представените писмени
доказателства и приетите по делото заключение
на СМЕ и такова на САЕ.
По делото е разпитан като свидетел С. С.,служител на МВР „Сектор „ПП“
,който е констатирал на място ПТП- то ,от показанията на който се установява
,че на посочената дата е бил дежурен като
след сигнал се отзовал на мястото на ПТП.На място се установило ,че има прясно разлято
автомобилно масло ,за което
сигнал не е подаван като подаденият
сигнал е бил само за ПТП- то,както и че на същата дата и място други ПТП –та не
са констатирани.Установява също така ,че при
инцидента времето е било ясно и
сухо като показания в същия смисъл са дадени и от свидетеля Т. Ц. Б. ,който е
бил очевидец на събитието,който също
установява наличие на пътното платно на прясно разлято автомобилно масло като и
двамата свидетели не са забелязали наличието на аварирал автомобил.
При така описаната фактологиля се
предетендира от ищеца
гаранцоионно обезпечителната отговорност на О.П. като възложител на
работата за виновно причинени вреди от бездействие на нейни служители ,свързани
с неизпълнение на задълженията за поддръжка
на пътищата,нейна собственост.
В случая се установява настъпило увреждане на здравето на ищеца в резултат на загуба на контрол върху управлявано от нето МПС и падане на
земята ,следствие от попадане на МПС върху прясно разлято автомобилно масло
върху пътната настилка .Безспорно поддържане на общинските пътища се
осъществява от общината/ чл.31 от ЗП / Съобразно §1 т.14 от ДР на ЗП "поддържане
на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.Следователно категоричен
е извода ,че общината отговаря за бездействия на нейни служители ,на които е
възложила дейностите по поддръжка на пътищата ,но доколкото нейната отговорност
е функционална ,за да бъде същата ангажирана, следва да е установено противоправно и виновно тяхно бездействие .
В случая настъпилият инцидент е резултат от попадане
на прясно разлято автомобилно масло от неизвестен автомобил на пътното платно
,което събитие само по себе си е черезвичайно
и непредвидимо ,настъпило непосредствено
преди инцидента/ доколкото и свидетелите ,и самият ищец твърдят петното да е
било от прясно разлято масло/ ,за което служителите на общината не са знаели и
не е било възможно да узнаят при липсата на сигнал било от собственика на автомобила
,причинил разливането ,било от някое трето лице.Служителите на
общината,осъществяващи дейности по поддръжка на пътищата не са в състояние да предвидят
случайното изливане на автомобилно масло върху пътната настилка и при липса на
знание за такова събитие не биха били в състояние и да предприемат съответните
действия за отстраняването му и предотвратяване на евентуални вреди за участниците в движението.При това положение
единствения извод ,който може да бъде направен е ,че не е налице противоправно бездействие от страна на служители
на общината като случаят би бил различен ,ако
изливането на масло на пътя е било доведено до тяхното знание и мерки не
са били предприети ,или същите са късно предприети или недостатъчно адекватни .
Вярно е ,че отговорността на лицето ,възложило на друго някаква работа по чл.49 от ЗЗД е обективна ,но за да може същата
да бъде ангажирана следва лицето ,осъществяващо работата виновно да е причинил
вреда други му при или по повод на работата и независимо ,че вината се
предполага, тази презумпция е оборима.В случая
доколкото се касае за
непредвидимо събитие ,за което служителите на общината не са знаели и не са могли
да узнаят своевременно ,следва да се приеме ,че не е налице виновно и противоправно тяхно
бездействие и презумпцията за вина се
явява опровергана.При това положение на се налице предпоставките за ангажиране отговорността
на О.П. за обезвреждане претърпени от ищеца вреди като резултат от попадане на
управлявания от него мотоциклет върху
прясно разлятото автомобилно масло на пътната настилка и предявените
искове в тази насока се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
До тези изводи е
стигнал и първоинстанционният окръжен съд,които са правилни и настоящата
инстанция напълно споделя.
Не е налице допуснато
процесуално нарушение от съда ,довело до постановяване на порочен съдебен акт
,изразяващо се в непълен доклад и липса
на разпределение на доказателствената тежест.Доклад по делото е изготвен и
доказателствената тежест е правилно разпределена ,но дори и да това да не беше така
изводът за правилност на обжалваното решение не би бил променен ,тъй като
крейният резултат за неоснователност на исковете не е продиктуван от доказателствен
дефицит , а от приети от правна страна аргументи,базирани на събраните
доказателства, опровергаващи презумпция за виновно бездействие от страна на
служителите на общината ,на които е възложено поддържане на общинските пътища.
С оглед на гореизложеното налага се извода,че обжалваното решение ,с което са отхвърлени
предявените от Д.Т.Т. искове с правно основание
чл.49 във вр.чл.45 от ЗЗД против О.П. е
правилно и обосновано и като такова следва да се потвърди като на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на
1 480 лв. съобразно представения списък.
Ето защо
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 39 / 07.02.2019 г. ,постановено по гр.д. 492/ 2018 г. по описа на Окръжен съд
– П..
ОСЪЖДА Д.Т.Т.,ЕГН
**********,***, да заплати на О.П. с адрес: ***, представлявана от адв. К. разноски за настоящата инстанция в размер на 1 480 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.