№ 18
гр. ЛЕВСКИ , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на петнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20214410200055 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В районен съд Левски е постъпила жалба от Б. Б. Б. от *** против НП №
1/29.01.2021 г. на ВПД Началник при РУ на МВР Белене. Твърди се, че
обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
непълнота на доказателствата и при съществени процесуални нарушения.
За ответника – редовно призован – представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Видно от обжалваното НП е че същото е съставено срещу Б. Б. Б. от ***
затова, че на 15.01.2021 г. около 00.30 часа, в *** ул. *** не изпълнява устно
полицейско разпореждане, да преустанови музиката, с което си действие
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява задължението си по
служба, с което виновно е нарушил чл. 64 ал.2 от ЗМВР и на основание чл.
257 ал.1 от ЗМВР му е наложено административно наказание глоба в размер
на 500 лв.
По делото е представен и акта, въз основа на който е издадено НП, от
който се установява, че е съставен на 15.01.2021 г. против Б. Б. Б. затова, че на
1
15.01.2021 г. около 00.30 часа в *** ул. *** не изпълнява издадено му устно
разпореждане на полицейски орган да преустанови музиката, с което си
действие съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си
по служба. Посочено е, че виновно е нарушил чл. 64 ал.2 от ЗМВР. В акта
лицето посочено като нарушител е изписало, че има възражение и се е
подписало.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани Б. П. Б. –
актосъставител и П. К. П. – свидетел при съставяне на акта.
От показанията на св. Б.Б. се установява, че на въпросната вечер, когато
му е съставил акта, изхождайки от факта, че 4 или 5 дни по-рано с друг
колега са посетили същия адрес, със същото лице, за същия сигнал, за
нарушаване на нощната тишина и тогава му е съставен акт по Наредба № 1 на
Община Белене и му е разпоредено ясно и разбираемо да преустанови и да не
извършва такива действия, нарушаване на нощната тишина, изразяващи се
чрез озвучаване, викове, крясъци и други. Св. Б. заявява, че той им е пречел
да изпълняват задълженията си по служба с нарушаването и неизпълняването
на това, което му е разпоредено, със системното нарушаване и подаване на
сигнали от живущите в съседство. Св. Б. заявява, че жалбоподателя на него не
му е попречил по никакъв начин на съставянето на акта и че такава е
текстовата част, която е определена в нормативната уредба, затова е написал,
че съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява задължението си по
служба.
В показанията си св. П.П. заявява, че си спомня за случая, но не помни
датата, че е бил свидетел при съставяне на акта за неизпълнение на
полицейски разпореждане, че е имало сигнал за нарушаване на нощната
тишина. Св. П. Заявява, че му е известно от колегата му, че е имало предишни
такива сигнали, при които лицето е нарушавало нощна тишина и са го
посещавали техни колеги и затова за конкретния случай са посетили сигнала,
било му обяснено, че не е изпълнил полицейско разпореждане да не усилва
музиката след 22 часа, да не нарушава нощната тишина съгласно Наредбата
на общината. Заявява, че когато отишли на място на 15.01. заедно с колегата
му се чувала музика от между етажите до входната врата, в която живее
лицето, но чак долу на входната врата не се е чувала, че като отишли
изчакали пред входната врата, че лицето като се появило обяснило, че
музиката е от телевизора и че почива, спи, след което му бил съставен акт за
2
установената музика, която се чувала от апартамента. Свидетеля не може да
се сети дали същата вечер по-рано са посещавали лицето, но знае за
предишни посещения за други дни и че е имало полицейско разпореждане,
което не е изпълнил, но не става въпрос за неговата смяна същата вечер.
Доколкото му е известно сигнала е подаден на 112 от съседите.
В съдебно заседание жалбоподателя е дал обяснения и е заявил, че не е
нарушавал тишината, че не е имало силна музика, че отношенията му не са
много добри с Б.Б. който постоянно му праща полицаите и подава сигнали.
Заявява, че Б. живее на последния етаж, а той е на третия и не знае на какво
основание се заяжда с него, тъй като няма лични отношения с него, но не е
имало шум, че когато полицаите дошли той си бил легнал, че като излязъл му
казали, че музика се чува, а той им казал няма никаква музика, че преди това
скоро пак идвали, че имало буря и казали, че пак има сигнал, но тогава
някакви ламарини нещо хлопали много силно. За 11.01. заявява, че не е идвал
никой полицай да го предупреждава.
Към административно наказателната преписка е представено копие от
докладна записка от мл. експ. П.П. /разпитан и като свидетел по делото/ от
която се установява, че същия е докладвал до ВПД Началника на РУ Белене,
че за времето от 20.30 часа на 14.01.2021 до 08.30 часа на 15.01.2021 г. е
изпълнявал служебните си задължения съвместно с мл. инсп. Б. Б., съгласно
изготвен и утвърден график, че около 00.30 часа получили сигнал от ОДЧ
Левски, подаден на ЕЕН 112 от лице представило се за Б. Д. Б.т ***, ***
затова, че от ап. 7 се чува силна музика, че при пристигането им на място от
апартамента се чувала пусната музика и говорене на висок тон, че звъннали
на звънеца и от апартамента се показал Б. Б. Б. и след представянето си му
поискали да им представи документ за самоличност с намерението да му бъде
съставен АУАН по чл. 64 ал.2 от ЗМВР, тъй като на 11.01.2021 г. му е било
издадено устно разпореждане на полицейски орган да не пуска силна музика
и да не нарушава нощната тишина и че колегата му мл. инсп. Б. Б. съставил
АУАН по чл. 64 ал.2 от ЗМВР, на който П. е станал свидетел при съставянето
и при установяване на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 64 ал.1 от ЗМВР „полицейските органи
могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено“, а съгласно
3
ал. 2 на чл. 64 от ЗМВР „При невъзможност да се издадат писмено
разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е
разбираем за лицата, за които се отнасят“.
Видно от показанията и на двамата свидетели, от представения АУАН,
докладната записка и от обясненията на жалбоподателя е, че на 15.01.2021 г.
около 00.30 часа са посетили адреса на жалбоподателя по сигнал за
нарушаване на нощната тишина. Нито един от двамата свидетели не заявява
преди това посещение същата нощ да е посещавал отново същия адрес и да е
издавано каквото и да било разпореждане на жалбоподателя. Нещо повече,
съгласно разпоредбата на ал.1 на чл. 64 от ЗМВР разпорежданията се издават,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените функции на
полицейските органи. По делото няма нито едно доказателство от което да се
установява какви конкретно функции е било необходимо да изпълнят
полицейските органи, за които да им е пречил жалбоподателя и по какъв
конкретно начин им е пречил да изпълняват служебните си задължения.
Несъмнено се установява, че е имало нарушение на нощната тишина /тъй като
по думите на свидетелите музика и говор са се чували „в близост до вратата,
от между етажите до входната врата, в която живее лицето“, но дори да се
приеме, че е било налице нарушаване на нощната тишина, то това нарушение
не е идентично с „преченето“ на полицейския орган да изпълнява служебните
си задължения и „неизпълнението“ на техни конкретни разпореждания, които
да били необходими за конкретното изпълнение на служебните им
задължения. След като полицейските органи са констатирали нарушаване на
нощна тишина, то същите са имали възможност и е следвало да съставят акт
именно за това нарушение, независимо от това, че няколко дена преди това са
ходили отново на същия адрес, отново за нарушаване на нощна тишина.
Извършването на едно и също нарушение няколко пъти, през известен период
от време би могло да се квалифицира евентуално като нарушение, извършено
повторно, ако са налице основанията за това, или ако не е извършено
повторно, да се съобрази броя на извършените нарушения при определяне
размера на наказанието за съответното нарушение, но не може и не следва да
се квалифицира като нарушение по чл. 64 ал. 2 от ЗМВР. По делото не се
установява жалбоподателя да е извършил каквито и да било действия, с които
да пречи на полицейските органи да изпълнят служебните си задължения, а
именно да извършат проверка по получения сигнал и по тяхна преценка да
4
съставят съответния акт за установеното от тях нарушение. Самите свидетели
заявяват, че след позвъняване изчакали известно време, жалбоподателя
излязъл, обяснил че си почива, че музиката и говора са от телевизора, и след
това му бил съставен акта. От събраните по делото доказателства не се
установява на 15.01.2021 г. на лицето устно да му е разпореждано да
преустанови музиката и той да не е сторил това, още по-малко пък може да се
приеме, че с евентуалното неспиране на музиката съзнателно Б. е пречил на
полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба.
Предвид изложеното, съдът приема, че на посочената в акта дата
жалбоподателя не е извършил нарушението, за което му е съставен АУАН и е
издадено обжалваното НП, поради което следва обжалваното НП като
незаконосъобразно да бъде отменено.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответника по делото да
заплати на жалбоподателя направените деловодни разноски, а именно сумата
от 150 лв. заплатена като възнаграждение за един адвокат. Заплатеното
адвокатско възнаграждение е под предвидения минимум в Наредба № 1/2004
г. и следва да бъде присъдено на жалбоподателя в пълен размер.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 от 29.01.2021 г., издадено от ВПД Началник при РУ
на МВР ***, с което на Б. Б. Б. от ***, *** ЕГН ********** е наложено
административно наказание на основание чл. 257 ал.1 от ЗМВР – глоба в
размер на 500 лв. – за това, че на 15.01.2021 г. около 00.30 часа в *** *** не
изпълнява устно полицейско разпореждане, да преустанови музиката, с което
си действие съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява
задължението си по служба – нарушение по чл. 64 ал.2 от ЗМВР, за което е
съставен Акт № 1/15.01.2021 г. - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РУ на МВР Белене да заплати на Б. Б. Б. от ***, *** ЕГН
********** направените деловодни разноски в размер на 150 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6