№ 1080
гр. Велико Търново, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д. РАДЕВА
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. Ф.
като разгледа докладваното от Д. РАДЕВА Гражданско дело №
20224110100591 по описа за 2022 година
Иск по чл. 422,ал.1 от ГПК, вр. с чл. 415 ,ал.1,т.1 от ГПК, вр. с чл. 45 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
Ищецът М. Р. С. твърди, че на 7.09.2021 г. между управлявания от него
автомобил и автомобила управляван от ответника е възникнало ПТП, виновен
за което бил ответникът. Съставили двустранен констативен протокол, в
който била отразена фактическата обстановка и признатата вина от ответника
за допуснатото произшествие. Излага, че за автомобила на виновния водач
била сключена застраховка „Гражданска отговорност “ при ЗАД «Армеец»,
където ищецът заявил претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение. След направен опис на щети , които били отстранени в
автосервиз “Росси Дизайн“ ЕООД срещу сумата от 600 лева,
застрахователят изплатил обезщетение в размер на 438,12 лева. Заявява, че не
е сключвал споразумение с виновния водач или със застрахователя относно
дължимото обезщетение и сочи, че е подал заявление по реда на чл. 410 от
ГПК срещу виновния водач за сумата от 161,88 лева, представляваща
разликата от полученото застрахователно обезщетение до пълния платен от
него размер за отстраняване на щетите. Изтъква, че срещу издадената заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 2935/21 г. на ВТРС постъпило възражение от
ответника. Моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи
1
сумата от 161, 88 лева главница, представляваща разлика между действително
претърпените вреди в резултат на ПТП и изплатеното му обезщетение от
застрахователя, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание се
представлява от адв.Б. от САК.Поддържа исковата претенция.
Ответникът А. П. П. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в
който заявява недопустимост и неоснователност на иска. Излага, че
увреденото лице няма право да иска обезщетение от делинквента, след като е
получил обезщетение от застрахователя. Твърди, че след като същите
имуществени вреди са изплатени извънсъдебно от застрахователя е погасено
правото на увредения да търси обезщетение и от делинквента. Моли съда да
отхвърли иска, като неоснователен. В съдебно заседание чрез пълномощника
си П. поддържа изложеното становище.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства съдът намира установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че за лек автомобил «Хюндай купе» с рег.
№ *** собственост на Пламен П. е сключена застраховка «Гражданска
отговорност» с № BG 111210005621, в срока на действие на която между
застрахования автомобил управляван от А. П. П. и лек автомобил „Лексус“ с
рег.№ ** , управляван от М. Р. С. е настъпило пътно-транспортно
произшествие на 7.09.2021 г., за което двамата водачи са съставили и
подписали констативен протокол. В протокола е отразено признание на
ответника относно вината му за ПТП. След заявена претенция пред
застрахователя № 10021100101883 е съставен опис на щетите по лек
автомобил „Лексус“ с рег.№** от 8.09.2021 г. Щетите по автомобила са
отстранени видно от работна карта от 29.09.2021 г. на „Росси Дизайн“ ЕООД
срещу сумата от 600 лева според приложения касов бон. С платежно
нареждане от 27.09.2021 г. ЗАД „Армеец“ е превел по сметка на увреденото
лице сумата от 438,12 лева. Издадена е заповед за изпълнение №
1222/13.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 2935/21 г. на ВТРС срещу ответника за сумата
от 161,88 лева, представляваща разлика между заплатеното застрахователно
обезщетение и платената сума на автосервиза за отстраняване на щетите,
срещу която длъжникът е възразил. По делото е назначена и авто-техническа
експертиза. Според заключението на вещото лице стойността за
2
отстраняването на щетите по лек автомобил „Лексус“ е 585 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземане на ищеца към ответника е
депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу
която е депозирано възражение от длъжника. Предмет на установителния иск
по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение и успешното доказване в случая при липса на оспорване на
фактическия състав на непозволеното увреждане досежно реализираното
ПТП, вследствие което са причинени имуществени вреди по автомобила на
ищеца, механизма на ПТП, вината на ответника, както и изплатеното
застрахователно обезщетение, предполага ищецът да установи пълно и главно
действителния размер на претърпените имуществени вреди, за които
претендира обезщетение. В конкретния случай не се спори, че
застрахователното дружество е изплатило на увреденото лице сумата от 438,
12 лева с платежно нареждане от 27.09.2021 г., а ищецът е платил на
доверения сервиз сумата от 600 лева за отстраняване на щетите, поради което
претендира разликата между двете стойности от причинителя на
увреждането. В този аспект основното възражение, с което ответникът се
брани е това, че след като увреденото лице е предявило искане пред
застрахователя и е получило определеното му застрахователно обезщетение,
то няма право да предявява претенции и срещу прекия причинител на
вредите. Съдът не споделя доводите на ответника по следните съображения:
Докато отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност “ е ограничена до размера на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на делинквента при доказан
фактическия състав на непозволеното увреждане покрива всички причинени
вреди на пострадалия. Тоест, обемът на отговорността на застрахователя и на
прекия причинител на вредата могат да се различават, като при упражнено
правото на увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя, при което
претенцията му е уважена в определен размер, или при постигане на
споразумение между увреденото лице и застрахователя за плащане на
обезщетение в определен размер, или приемане на определеното
обезщетение, увреденото лице не може да претендира същия размер на
3
обезщетение и срещу прекия причинител на вредите. Не така стои въпроса,
ако увреденото лице счита, че вредите му надвишават размера на полученото
от застрахователя обезщетение. В този случай то има право да потърси
репариране на вредите и от делинквента, дори при постигнато споразумение
между застрахователя и увреденото лице , имащо характер на договор по
чл.21,ал.1 от ЗЗД , в което последното заявява, че претенциите му са
удовлетворени. Това споразумение има обвързваща сила между тях, но не и
спрямо делинквента, ако той не е бил страна по него. При тази хипотеза
увреденото лице има право да ангажира деликтната отговорност на прекия
причинител на вредата, но само за разликата между платеното му от
застрахователя обезщетение и размера на действителните вреди. / В този см.
Решение № 147 по т.д. № 333/13 г. на ВКС, ТК, 1-во отделение, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК/. В конкретния случай ищецът твърди, че не е
сключвал споразумение със застрахователя, но признава, че е получил
обезщетение от него по застраховка „Гражданска отговорност“ в размер на
438, 12 лева с изявлението, че действителните вреди възлизат на 600 лева и
иска разликата от 161,88 лева да му бъде заплатена от делинквента. От
заключението на вещото лице по изготвената авто-техническа експертиза ,
прието и неоспорено от страните и кредитирано от съда, като компетентно и
обосновано се установи, че размерът на действителните имуществени вреди
на ищеца възлиза на 585 лева. С оглед изложеното от фактическа и правна
страна следва да се приеме за установено между страните , че ответникът
дължи на ищеца сумата от 146,88 лева главница, представляваща разлика
между заплатеното застрахователно обезщетение от ЗАД „Армеец“ по
застраховка „ГО“ от 438,12 лева и действителните вреди, претърпени от
увреденото лице от 585 лева, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.10.2021 г. до
окончателното изплащане. За разликата до пълния предявен размер от 161,88
лева, именно за 15 лева, иска като неоснователен следва да се отхвърли. На
основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските
направени в заповедното и в исковото производство. При този изход на
делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените в исковото производство разноски за заплатена ДТ,
4
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Относно направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
реда на чл. 78,ал.5 от ГПК съдът счита същото за неоснователно, тъй като то
надвишава незначително минимално дължимия размер съгласно чл.7,ал.2,т.1
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При заплатена ДДТ от 25 лева, депозит за вещо лице от 180
лева и адвокатско възнаграждение от 360 лева, на основание чл. 78,ал.1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 535,32 лева. В
заповедното производство е заплатена сумата от 25 лева ДТ, от която
съобразно уважената част от иска следва да се присъди 22,68 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422,ал.1,вр.
с чл. 45, вр. с чл. 86 от ЗЗД , че А. П. П. с ЕГН ********** от гр. *** № ***
ДЪЛЖИ на М. Р. С. с ЕГН ********** от гр. *** ап.** сумата от 146,88 / сто
четиридесет и шест лева и 88 ст./ главница , представляваща разлика между
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 438,12 лева и
действителните вреди от 585 лева, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението-11.10.2021 г. до окончателното изплащане, като за разликата до
пълния предявен размер от 161,88 / сто шестдесет и един лева и 88 ст./
именно за 15 / петнадесет/ лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. П. П. с ЕГН ********** от гр.*** № *** ДА ЗАПЛАТИ на
М. Р. С. с ЕГН ********** от гр.***** сумата от 535,32 / петстотин
тридесет и пет лева и 32 ст./ разноски в исковото производство и сумата от
22,68 / двадесет и два лева и 68 ст./ разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 2935/21 г. на ВТРС съобразно уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски Окръжен съд ,
чрез Районен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№ 2935/21 на ВТРС.
5
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6