Присъда по дело №228/2020 на Окръжен съд - Добрич

М О Т И В И

Към присъда № 1 от 14.01.2022г. по н.о.х.д. № 228/2020г.
по описа на Д.ки окръжен съд
Първоначално срещу подсъдимия Д. К. С. от гр.Д., с ЕГН – **********, с внесен
обвинителен акт е повдигнато обвинение по чл.343 ал.1 б.”в” във вр. с чл.342 ал.1 от НК, за това,
че: На ***г. в гр.Д. при управление на моторно превозно средство л.а. „О.З." с рег. № ***, по улица
А.С.", нарушил правилата за движение: чл.20 ал.2 изр.2-ро от ЗДв.П „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението
и чл.21 ал.1 от ЗДв.П „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно
средство е забранено превишаването на следните стойности на скоростта в км. 50/км/ч. за ППС от
категория „С" в населено място и по непредпазливост причинил *** на И.И. Н. с ЕГН **********
от гр.Д..
С присъда № 12 от 10.12.2019г. по н.о.х.д. № 332/2018г., Окръжен съд гр.Д. признал подс.Д. К. С.
за виновен по това обвинение, като е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.2-ро от
ЗДвП и му наложил наказание две години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване на осн. чл.66
ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години. Оправдал подсъдимия в частта, относно
допуснатото нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. На осн. чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, подс.С. е
лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Осъден е да заплати разноските по
делото. С Решение № 260012 от 20.08.2020г. по в.н.о.х.д. № 54/2020г., Апелативен съд гр.В.
отменил присъдата на ДОС и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия
„предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“.
Съображенията на въззивния съд сочат нарушения на съществените процесуални правила,
изискващи от съда да спазва правото на защита, гарантирано чрез ефективно упражняване на това
право и наличието на мотиви към постановената присъда, предполагащи ясно и точно знание за
приетите фактически положения, съображенията за отхвърляне на някои доказателства и за
взетото решение. Отбелязано е, че макар ДОС да е изпълнил задължението си за обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, в мотивите към съдебния акт
не били отстранени възникналите противоречия и наведени съмнения в хода на проведеното
съдебно следствие, като не била отразена и фактическа обстановка, което от своя страна не
удовлетворявал стандарта за съдържанието на мотивите към съдебния акт, съобразно съдебната
практика. Предвид горното, делото се разглежда за втори път в Окръжен съд гр.Д..
Наследниците на пострадалата И.И. Н., редовно призовани, не се явяват в съдебно
заседание, представляват се от повереник, който изрично заяви в съдебно заседание, че същите са
запознати с правото си на граждански иск, но не желаят да предявяват такъв срещу подсъдимия.
Не желаят също така, да се конституират в качеството им на граждански ищци, нито като частни
обвинители по делото.
На проведеното разпоредително заседание, подсъдимият и неговият процесуален
представител заявяват, че не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените
правила визирани в НПК, предвид на което са изявили желание делото да протече по общия ред, с
призоваване на всички свидетели и вещи лица посочени в обвинителния акт. С оглед на
горното, делото бе разгледано по общия ред.
Подсъдимият не се признава за виновен, но дава обяснения по случая.
Представителят на Д.ка окръжна прокуратура поддържа изцяло предявеното обвинение,
твърдейки, че същото се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните както на
предварителното разследване, така и по време на съдебното следствие доказателства. Отчитайки
квалификацията на извършеното престъпление и всички доказателства по делото се отправя
предложение, при определяне на наказанието съдът да се съобрази с конкретните обстоятелства и
при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, да наложи на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ с приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК за срок от
1

две години, което следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Предлага се също
така, на осн. чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК подсъдимият да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от две години, като по този начин се счита, че ще бъдат постигнати
целите на превъзпитанието.
Процесуалният представител на подс.Д.С. изразява становище, че като цяло обвинителния
акт, макар и да страда от дребни пороци и дефекти, дава възможност на подсъдимия и неговата
защита да се запознаят с фактическите констатации и обстоятелствата, изложени от прокурора
и да изпълни предназначението си което му придава закона по чл.246 от НПК. Така също
пледира, че следва да бъде постановена присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение, тъй като то не се доказва по несъмнен и категоричен начин и излага
доводи в тази насока. Навеждат се доводи и в насока за приложението на чл.15 от НК, а именно
наличие на т.нар. „случайно деяние“, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата пешеходка, която до голяма степен сама предпоставила възникването на
тежкия инцидент, както и, че е нарушен разумния срок на наказателното производство.
В последната си дума, подсъдимият моли за оправдание от съда.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите
на страните събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК намира за установено следното:
Подс.Д. К. С. е роден на ***г. в гр.Б., живущ в гр.Д., българин, български гражданин,
средно образование, живее на семейни начала, механизатор в ЗК в с.М. общ.Г.Т., неосъждан;
Подс.Д.С. се води на отчет в сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Д.. Същият е правоспособен
водач на МПС, с категории В, С, Ткт и М от 28.09.1989г., като притежава свидетелство за
правоуправление на МПС № *********, което към датата на деянието било валидно до
07.01.2020г.
Подс.Д. К. С. работел като механизатор в земеделска кооперация в с.М. общ.Г.Т.
Ежедневно пътувал от гр.Д., където живеел до местоработата си в с.М., като ползвал служебен
автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ***, собственост на производствено
търговска кооперация „Плодородие“ с.М.“.
На ***г. около 06:40 - 06:45ч. подсъдимият излязъл от дома си и тръгнал с процесния
автомобил по обичайния маршрут от ж.к.“А.“ в посока ж.к.“Б.“, за да вземе друг свой колега.
Движел се в дясното платно на ул.„А.С., в посока бул.„*.*“. Когато наближил входа на автобусна
спирка „"И., според неговите обяснения се движел с не повече от 60км/час. По същия маршрут, по
ул.А.С.“ в същото време се движел автобус на градския транспорт № 203 /управляван от св.Г.С../,
в който пътувала пострадалата И.И. Н. и свидетелката Д. М. Г. – и двете от гр.Д.. И. Н. и Д. Г.
работили във обувна фирма „Д., до която всяка сутрин пътували с автобус № 203, като
обичайно слизали на спирка „"И.. Така, на ***г. около 06:50ч. И. Н. и Д.Г. слезли на спирката и
тръгнали по тротоара към задната част на автобуса в посока, обратна на посоката на движение на
автобуса. Св.Д.Г. се движела по-бавно поради заболяване на двигателната система. Пострадалата
И.Н. се движела по-бързо, като застигнала и задминала св.Д.Г. и след като завила зад автобуса,
предприела пресичане на пътното платно. Св.Д.Г., поради по - бавното си движение останала в
района на автобусната спирка, като автобуса все още не бил тръгнал и се намирал на спирката.
По същото време, по ул.“А.С.“, край спирката преминал подс.Д.С. с управлявания от него
автомобил. В момента, в който И. Н. навлязла пресичайки платното за движение, настъпил удар
между предната средна част на л.а.„О.З.“ с рег. № *** /управляван от подс.Д.С./, в областта на
предната броня и предна регистрационна табела и долните крайници на пострадалата. При удара
пострадалата паднала по гръб върху предния капак на автомобила, ударила главата си в предното
панорамно стъкло, след което тялото й изпаднало вляво от автомобила. Подсъдимият не
предприел спиране на автомобила преди удара с пострадалата, тъй като преди удара не я видял,
само чул удар и едва тогава спрял, по негови обяснения в съдебно заседание. След спирането на
автомобила, подсъдимият слязъл от него, отишъл до тялото на жената която била легнала по гръб
в платното за движение, намиращо се в обратната посока на която подсъдимият се движел.
2

От приложения по досъдебното производство протокол за оглед на ПТП /започнал на
***г. в 07, 20ч./, т.е., само няколко минути след произшествието се установява, че е било светло,
ясно време и много добра метеорологична видимост. Така също пътната настилка в района на
местопроизшествието /ПТП/ била асфалтова, суха, запазена и хоризонтална, като движението се
осъществявало двупосочно, без хоризонтална маркировка, без светофарни колони и пътни знаци.
Звукът от удара /между тялото на пострадалата и автомобила/ бил възприет от
свидетелите Д. М. Г., В. М. Б. и Г. Н. Г.. В момента, в който св.Д.Г. се канела да пресече зад
автобуса /където е минала преди това и пострадалата И.Н./, но все още била на тротоара на
спирката, до задните гуми на автобуса, чула много силен удар, но не виждала пострадалата, тъй
като автобусът пречел. Огледала се за колежката си – В., защото очаквала същата да я изчака,
за да пресекат заедно. Не я видяла до себе си и започнала да я вика по име. Когато погледнала на
ляво, видяла И. Н. да лежи неподвижна по гръб на пътното платно. Сблъсъка не го видяла, но
когато чула удара, автобуса все още бил на спирката. Когато обаче видяла пострадалата
паднала на земята, автобуса вече бил тръгнал.
В същото време, св.В. М. Б. отивайки на работа /фирма „В.Т.“/ се движел с личния си
автомобил марка „Хонда“, с рег. № Тх**** по ул.А.С.“ в посока „"И.. На завоя до
Птицекланницата чул слаб удар, на който първоначално не обърнал внимание, тъй като помислил,
че е от музиката, която слушал в купето на автомобила си, но оприличил чутия от него удар
като катастрофа. Продължил по пътя и му се сторило, че в далечината вижда някакво
препятствие. Когато стигнал по-близо, в своето платно за движение видял тяло, а в лявата му
страна – лек автомобил, който бил на аварийни светлини. Шофьорът на този автомобил вече бил
отвън. Св.Б. спрял и го попитал дали е звъннал на тел.112. Същият отговорил, че не е звънял.
Свидетелят приближил до тялото – видял, че е жена лежаща по гръб на пътното платно,
пипнал я по ръката която била студена и осъзнал, че е мъртва, като в съдебно заседание
заявява, че когато приближил до нея чул последния звук, след който жената издъхнала. Веднага
набрал тел.112 от личния си телефон и съобщил за умрял човек, за катастрофа.
Св.Г. Н. Г. работел в складовата база на фирма „Т., намираща се в близост до мястото на
инцидента. Около 06:40ч.-06:45ч. излязъл от работното помещение и се насочил към
санитарния възел, който се намирал точно на входа на складовете на „"И.. Свидетелят извървял
около двадесет метра, когато чул шум от преминаваща кола и веднага след това чул силен удар на
ламарини. Отначало помислил, че автомобилът се е блъснал в крайпътно дърво. Приближил се
до портала, но не излязъл на платното, погледнал на ляво и видял лице от женски пол, което
лежало на платното за движение и не мърдало. Не видял автомобила който я е блъснал. От мястото
на което се намирал, веднага позвънил на телефона за спешна помощ – 112, след което веднага
се върнал обратно на работното си място и не се е доближавал до жената.
От приложеното писмо на Дирекция „Национална система 112 - МВР“, Районен център
В. се установява, че първият сигнал за станалия инцидент е приет в РЦ 112 – София в 06:49ч.
на ***г., а вторият сигнал е приет в 06:50ч. на ***г. и е обединен с първото обаждане. Малко по-
късно, в 06,59ч. е регистриран още един сигнал, който е обединен с вече отработения сигнал
към първото обаждане в 06,49ч. /л.146 д.п./.
На мястото на инцидента пристигнал екип на спешна медицинска помощ – свидетелката
д-р М. Й. К. и акушерката Р.П.Т. Отишли до пострадалата и констатирали, че няма кръвно
налягане, нямало така също никаква сатурация и никакъв пулс, след което направили кардиограма
при която сърцето не фибрилирало и изобщо нямало каквито и да било витални показатели.
Констатирали *** на пострадалата, след което бил издаден фиш за мъртвопроверителство
/л.204 д.п./.
На досъдебното производство са изготвени няколко експертизи, които се поддържат в
съдебно заседание от изготвилите ги вещи лица, установяващи различни факти както следва:
От Съдебномедицинска експертиза за аутопсия на труп № 147/2017г. се установява, че в
резултат на настъпилото ПТП пострадалата И.И. Н. получила съчетана травма изразяваща се в:
1.Черепно мозъчна травма – контузно разкъсна рана в дясна теменна област на главата,
ожулвания по дясната лицева половина и брадичката, кръвонасядания по клепачи на дясното
3

око, кръвоизлив под меки мозъчни обвивки;
2.Гръдна травма – счупване на ребра в дясна гръдна половина от ІІ до Х вдясно,
пълно прекъсване на гръбначен стълб на ниво VІІ-ми шиен прешлен, масивно кръвонасядане
на мускулатурата в горната половина на гърба;
3.Коремна травма – ожулвания по корема, повърхностни пукнатини по черния дроб,
счупване на таза в областта на кръстеца;
4.Ожулвания и кръвонасядания по предните повърхности на двете колене и по
дясна мишница.
Според експертното заключение, причина за *** на И.И. Н. се дължала на
несъвместимото с живота травматично прекъсване на гръбначния стълб в шиен отдел. /л.72 -
74 д.п./.
От заключението на вещото лице по изготвената АТЕ от 21.10.2017г. се
установява, че при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост,
задния мост, ходовата част и спирачната система на л.а. „OPEL ZAFIRA“ с рег. № ***, не са
установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да
бъдат причина за неговото настъпване. Осветителната и сигнална уредби, също били изправни.
Установено е също така, че при станалото ПТП на ***г., вследствие на удара с пострадалата
пешеходка на автомобила са нанесени повреди, а именно: 1.Деформирана предна регистрационна
табела, с център на деформацията в областта пред втората цифра 9, на разстояние 0,83м. в дясно
от левия габарит на автомобила. 2.Счупена декоративна решетка пред радиатора, с център на
счупването в лявата част на емблемата, на разстояние 0,83м. в дясно от левия габарит на
автомобила. 3.Деформиран преден капак с център на деформацията в предната му част и на
разстояние 0,83м. в дясно от левия габарит. 4.Счупено предно панорамно стъкло с център на
счупване на разстояние 0,81м. в дясно от левия габарит на автомобила, на височина 0,84м.
от платното за движение и на разстояние 0,27м. от долния му край. Изготвена и
приложена е мащабна скица на процесното ПТП /л.79 - 81 д.п./.
Изготвената АТЕ от 22.10.2017г. установява, че при произшествието на ***г. на
л.а.“О.З.“ с рег. № ТХ **-** са нанесени следните промени – счупена декоративна решетка пред
радиатора; счупено предно панорамно стъкло; деформиран преден капак; лаково покритие по
преден капак, като за отстраняване на повредите, нанесени му при произшествието е необходимо
да се извърши ремонт на стойност 527.21лв. /л.87 - 88, д.п./.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената автотехническа експертиза от
14.02.2018г., непосредствено преди произшествието лекият автомобил „О.З.“ с рег. № ТХ 59 – 93
НХ се е движел със скорост около 59,25 км/ч., при която скорост на движение опасната зона на
спиране е имала дължина около 41,85м. Вещото лице установява още, че при скорост на
движение от 50 км/ч. опасната зона на спиране на същия лек автомобил е следвало да има
дължина около 32,83м. Лекият автомобил „О.З.“ с рег. № ТХ 59 – 93 НХ се е намирал на
отстояние около 91,29м. преди мястото на удара в момента, в който пострадалата пешеходка
И.И. Н. е навлязла в платното за движение по ул.„Антон Стоянов“. Според експертното
заключение, ако непосредствено преди произшествието л.а. „Опел Зафира“ с рег. № ТХ 59 – 93
НХ се е движел със скорост 50км/ч. и водачът му е реагирал своевременно и е предприел
интензивно спиране в момента, в който пострадалата пешеходка И.И. Н. е навлязла в платното за
движение по ул.„Антон Стоянов“, то той е имал техническата възможност да предотврати
произшествието, спирайки автомобила си преди мястото на удара. /л.99 – 109 д.п./.
По д.п. е изготвена и Комплексна съдебномедицинска, трасологическа и автотехническа
експертиза, от заключението на която се установява следното: Мястото на удара между л.а. „О.З.“
с рег. № ТХ **-** и пострадалата пешеходка И.И. Н. се намира на около 7м – 9м преди ОР1 и
на около 2,90м – 3,00м вляво от десния край на платното за движение на ул.А.С.“ по посока на
движението на автомобила. Описан е подробно механизма на настъпване на произшествието, както
и механизма на получаване на телесните увреждания на пострадалата /л.113-119 д.п./. С оглед
обстоятелството, че на досъдебното производство комплексната съдебно медицинска,
трасологическа и автотехническа експертиза е била изготвена въз основа на събрани в хода на д.п.
4

гласни доказателства, включително и върху показанията на обвиняемия в качеството му на
свидетел, което е процесуално недопустимо и предвид обстоятелството, че в хода на съдебното
следствие при предходното разглеждане на делото, са били възведени нови фактически
положения, съдът на осн. чл.144 ал.1 от НПК е назначил повторна комплексна СМТАТЕ относно
причините, механизма и настъпилите последици от ПТП-то. От заключенията на вещите лица по
тази експертиза се установяват следните факти: Мястото на удара между л.а. „О.З.“ с рег. № ТХ
**-**, управляван от Д. К. С. и пострадалата пешеходка И.И. Н. се намира на около 7м – 9м
преди ОР1 и на около 2,90м – 3,00м вляво от десния край на платното за движение на ул.„А.С. по
посока на движението на автомобила. Описан е и механизма на настъпване на
произшествието, а именно: На ***г., около 06.50 ч., в гр.Д., по ул.„А. С.”, по посока към бул.
„25 септември” се е движел лек автомобил „OPEL ZAFIRA” с рег. № ***. Лекият автомобил е
бил управляван от Д. К. С. от гр.Д., който е пътувал сам в автомобила си. Пътната настилка е
била асфалтова, суха, запазена без неравности и повреди по нея, хоризонтална, прав участък от
пътя в района на произшествието. Произшествието е настъпило в края на тъмната част и началото
на светлата част на денонощието, при ясно време, добра метеорологична видимост, работещо
улично осветление и движение на лекия автомобил с включени фарове на къси светлини. При
извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на п редния мост, задния мост, ходовата
част и спирачната система на този лек автомобил не са установени неизправности, които да
са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото
настъпване. Осветителната и сигнална уредби на автомобила са били технически изправни.
В същото време, на автобусната спирка по ул.А.С.”, до входа на „"И., от автобус № 203
слезли И.И. Н. и след нея Д. М. Г.. Двете жени тръгнали по тротоара в посока обратна на
движението на автобуса, като И.Н. се движела с бърз ход, поради което предприела пресичане на
платното за движение по ул.„А.С.”, непосредствено зад спрелия автобус преди движещата се зад нея
Д.Г.. И. Н. е пресичала платното за движение по ул.А.С.” от ляво надясно по посока на
движението на лекия автомобил. При създалата се ситуация, в резултат на взаимното пресичане на
траекторията на движение на л.а.„OPEL ZAFIRA” с рег. № *** и пешеходката И. И.Н., настъпил
удар между предната средна част на автомобила в областта на предната броня, предната
регистрационна табела и декоративната решетка, в областта на долните крайници значително под
центъра на тежестта на тялото на пострадалата, с последващо падане по гръб върху предния
капак и удар на главата в предното панорамно стъкло, след което тялото на пешеходката
изпаднало в ляво от автомобила. Мястото на удара между лекия автомобил и пострадалата
пешеходка И. И. Н. се намирало на около 7 м – 9 м преди ОР1 и на около 2.90 м – 3 м вляво от
десния край на платното за движение на ул.А.С.” по посока на движението на автомобила. В
момента на удара между лекия автомобил и пострадалата пешеходка И. Н., свидетелката Д.Г. все
още не е била предприела пресичане на платното за движение по ул.“А. С., а се е намирала на
тротоара в дясно от спрелия автобус, поради което не е видяла съприкосновението между
автомобила и пешеходката, а е чула само шума от удара между тях.
На следващо място, вещите лица са заключили, че установените при огледа и аутопсията на
пострадалата И. Н. травматични увреждания са локализирани в областта на гърба /горна трета/,
дясна половина на гръдния кош и седалището. При тези данни, отчитайки и конструкцията на
предната част на процесния автомобил, вещите лица са приели, че при първоначалното
съприкосновение между автомобила и пострадалата, същата е била разположена към автомобила
с дясната половина на тялото и крайниците и леко с гръб към него. Изхождайки от тези изводи,
разположението на автобуса спрял на спирката и механизма на настъпване на произшествието,
вещите лица са приели, че пешеходката И.Н. е пресичала пътното платно за движение от ляво на
дясно спрямо посоката на движение на автомобила и леко косо в ляво, под ъгъл не повече от 20
градуса. Траекторията на движение на пострадалата пешеходка е определена от вещите лица, като
са взели предвид установените травматични увреждания при извършената аутопсия като:
пострадалата се е намирала в положение, в което десния долен крайник не е бил опорен и при
първичния контакт с бронята на автомобила е придадено въртеливо движение около вертикалната ос
на тялото, при което пострадалата се завърта с гръб към автомобила и последвало съприкосновение
с предния капак на автомобила в областта на седалището, гърба, задната част на главата и дясна
гръдна половина.
5

По време на произшествието л.а.„О.З.“ с рег. № ТХ **-**, управляван от подс.Д. К. С. се е
движел по ул.А.С.“ в посока от ул.К. към бул.„25*.
Травматичните увреждания на пострадалата И.И. Н., са получени по механизма на удар с
или върху твърд, тъп предмет с широка плоскост, значителна сила и голяма маса. Счупването на
седми шиен прешлен, с пълно прекъсване на гръбначния стълб, което е прието като причина за ***
на Н., говори за значителната сила и сравнително голямата маса при удара, довел до рязко
„прегъване“ на гръбначния стълб в шийния отдел. Всички травматични увреждания биха могли
да се обяснят с приетия от вещите лица механизъм на настъпване на произшествието, а именно
при контакт с предния капак и предно панорамно стъкло на автомобила. Ожулванията на коленете
биха могли да се получат при падането на тялото върху платното за движение. / л.178-186 нохд
332/2018г. на ДОС; л.113–119 д.п. /. По време на съдебния процес, на 05.12.2020г. вещото лице
инж.А. Е. С. е починало, предвид на което настоящият съдебен състав допусна замяна в състава на
Комплексните СМТАТЕ изготвени и по досъдебното производство и по н.о.х.д. № 332/2018г. на
ДОС /коментирани вече по-горе/, като на мястото на починалото в.л., бе определено в.л. М. Т. С..
Същият преподписа изготвените експертизи, като заяви, че се е запознал подробно, както и не
прави възражения по тях и поддържа изцяло това, което е написано в тях, както и няма
особено мнение по изложеното в тях.
На досъдебното производство е изготвена и АТЕ от 07.06.2018г., от заключението на която
се установява, че в момента в който л.а.“О.З.“ с рег. № ТХ **-** се е намирал на разстояние 50м
преди мястото на удара, пострадалата пешеходка се е намирала на разстояние 4,14м преди мястото
на удара, както и на разстояние 3,41м в дясно от левия край на платното за движение по ул.“А.С.“.
Вещото лице установява още, че водачът на л.а.„О.З.“ с рег. № ТХ **-** се е намирал на 50 метра
преди мястото на удара, когато е имал видимост и е могъл да възприеме пострадалата пешеходка
И.Н., която в този момент се е намирала на разстояние 3,41метра в дясно от левия край на
платното за движение по ул.А.С.“. И накрая, ако непосредствено преди произшествието
процесния лек автомобил се е движел със скорост 50км/час и водача му е реагирал своевременно
и е предприел интензивно спиране в момента, в който е могъл да възприеме пострадалата
пешеходка И. Н. върху платното за движение по ул.“А.С.“, то той е имал техническата възможност
да предотврати произшествието спирайки автомобила си преди мястото на удара /л.129 – 136
д.п./.
На досъдебното производство е извършен и следствен експеримент, по отношение на
който обаче, при предходното разглеждане на делото в ДОС, съдебният състав е приел, че в хода
на досъдебното производство при извършването на следствен експеримент са били допуснати
съществени нарушения, водещи до опорочаването на визираното процесуално-следствено
действие, като съображенията са били следните: Следственият експеримент съгласно чл.166 от
НПК е процесуална дейност, която се състои във възпроизвеждане на обстановката или на отделни
обстоятелства на изследваното събитие и извършване на необходимите опитни действия с цел да
се проверят и уточнят някои данни, получени от извършените следствени действия /разпити на
обвиняем и свидетели, оглед на местопроизшествие и др./ или съдебно следствено действие.
Предвид обстоятелството, че това процесуално - следствено действие предполага налични вече
данни, които се нуждаят от проверка и уточняване, за провеждането му, а и за да се обезпечи
неговата доказателствена сила е било необходимо да се възпроизведе съответната фактическа
обстановка с възможно най-голямо сходство. Това обаче, в конкретния случай не е било
сторено предвид следното:
От материалите по делото е установено, че процесното пътно -транспортно произшествие
/ПТП/ е настъпило през есента, на ***г. сутринта, между 6:45 часа и 07:05 часа, когато е получено
съобщението за него, а следственият експеримент е проведен на 05.06.2018г. вечерта, между 21:00
часа и 22:00 часа. Фактът, че при извършването на следствения експеримент в хода на
разследването в досъдебната фаза, не са били отчетени относими обстоятелства като времето на
произшествието (сезон, интервал от денонощието, температура на въздуха, температура на
асфалта, състояние на пътната обстановка, включително и на растителността) и не е бил
осигурен лек автомобил със същите технически характеристики като процесния, включително
с отчитане на степента на износеност на гумите, установено от представените по делото документи
6

за първоначална регистрация на двата автомобила (л.151 - 152 от делото), са дали основание на
съдебния състав да приеме, че доказателствената сила на това процесуално - следствено действие е
дискредитирана, в това число и на извършената в тази връзка автотехническа експертиза,
цитирана по-горе. По повод обстоятелството, че една от изготвените в досъдебното производство
АТЕ /л.129 - 136 д.п./ е била базирана върху следствения експеримент от 05.06.2018г., а
заключението по АТЕ /л.99 - 109 д.п./ е била изградена върху показанията на подс.Д. К. С. , в
качеството му на свидетел, а не на обвиняем, както и въз основа показанията на св.Д. М. Г., която
в хода на съдебното следствие променила показанията си относно някои от релевантните
обстоятелства и изтъкнала други факти относими към предмета на доказване по делото е била
назначена повторна АТЕ с допълнителни въпроси за обследване. В тази връзка вещото лице е
изготвило двувариантно становище, съответно при спрял и потеглил микробус на/-от процесната
автобусна спирка, като от заключението се установява следното:
1. Непосредствено преди произшествието лекият автомобил „OPEL ZAFIRA” с рег. № ***
се е движел със скорост около 59.25 км/ч.
2. При скорост на движение 59.25 км/ч, опасната зона на спиране на лекия автомобил е
имала дължина около 41.85 м.
3. При скорост на движение 50 км/ч, опасната зона на спиране на лекия автомобил е
следвало да има дължина около 32.83 м.
4. Лекият автомобил „OPEL ZAFIRA” с рег. № *** се е намирал на отстояние от около
91.29 м до около 97.10 м преди мястото на удара в момента, в който пострадалата пешеходка И.И.
Н. е навлязла в платното за движение по ул.„А. С.”.
Лекият автомобил „OPEL ZAFIRA” с рег. № *** се е намирал на отстояние от около 63.24
м до около 67.23 м преди мястото на удара в момента, в който пострадалата пешеходка И.И. Н. е
излязла иззад автобуса „RENAULT MASTER” с рег. № ТХ **-**, в случай на спрял такъв на
спирката за обществен превоз.
Така също, от момента в който пострадалата пешеходка И. Н. е навлязла в платното за
движение по ул.“А.С.“, до мястото на удара с л.а. „О.З.“ с рег. № ТХ **-**, тя е изминала път от
около 7,55м до около 8,03м за време от около 5,547 сек. до около 5,90 сек.
В случай на спрял на спирката за обществен превоз автобус „Рено Мастер“ с рег. № ТХ**-**,
от момента в който пострадалата пешеходка И. Н. е излязла иззад автобуса, до мястото на удара с
лекия автомобил, тя, пешеходката е изминала път от около 5,23м до около 5,56м за време от
около 3,842 сек. до около 4,085 сек.
5. Ако непосредствено преди произшествието л.а.„OPEL ZAFIRA” с рег. № *** се е движел
със скорост 50 км/ч и водача му е реагирал своевременно, като е предприел интензивно спиране в
момента, в който пострадалата пешеходка И.И. Н. е навлязла в платното за движение по ул.А.С.”, то
той е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си
преди мястото на удара.
Ако непосредствено преди произшествието, л.а. „OPEL ZAFIRA” с рег. № *** се е движел
със скорост 50 км/ч и водача му е реагирал своевременно, като е предприел интензивно спиране в
момента, в който пострадалата пешеходка И.И. Н. е излязла иззад автобуса „RENAULT MASTER” с
рег. № ТХ **-**, в случай на спрял такъв на спирката за обществен превоз автобус, той водачът е
имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди
мястото на удара, т.е., и в двата варианта подсъдимият е имал техническата възможност да спре
автомобила си преди мястото на удара с пострадалата пешеходка.
6. Тялото на пострадалата пешеходка И.И. Н. се е установило в покой на разстояние около
52.20 м., след удара с л.а.„OPEL ZAFIRA” с рег. № ***.
Тялото на пострадалата пешеходка се е установило в покой на разстояние около 53.70 м след
мястото, където свидетелката Д. М. Г. е пресичала платното за движение по ул.„А. С.”.
7. Технически съобразената скорост на движение, при която водачът при възприемане на
опасност пред автомобила в рамките на осветената зона може да предотврати произшествието при
7

своевременна реакция от негова страна е 64.09 км/ч. /л.222 – л.245 н.о.х.д. 332/2018г. ДОС/.
По повод искане на защитника на подсъдимия да бъде обследван и вариант, в който
видимостта в конкретния пътен участък е била възможна само при осветеност от фаровете на
движещия се автомобил, съдът при предходното разглеждане на делото е допуснал назначаването на
допълнителна АТЕ, с поставен въпрос - Да се пресметне отстоянието на лекия автомобил от
мястото на удара в момента, в който пострадалата пешеходка И. Н. е навлязла странично отляво
надясно в осветената зона пред автомобила от включените му фарове на къси светлини. От
заключението на тази експертиза се установява, че: Пострадалата пешеходка И.И. Н. се е намирала
на разстояние около 2.43 м – 2.48 м преди мястото на удара или на 1.50 м – 1.60 м в ляво от
левия край на коридора на движение на л.а.„OPEL ZAFIRA” с рег. № *** в момента, в който е
навлязла в осветената зона пред автомобила от включените му фарове на къси светлини. Лекият
автомобил се е намирал на разстояние около 29.38 м – 29.98 м преди мястото на удара в момента, в
който пострадалата пешеходка И.И. Н. е навлязла странично, от ляво надясно в осветената зона
пред автомобила от включените му фарове на къси светлини / л.262 – 268 нохд /.
Така описания механизъм на протичане на транспортното произшествие съдът прие след
задълбочен анализ на всички доказателства по делото: гласни – показанията на разпитаните
свидетели; писмени – протокол за оглед на местопроизшествие, както и скица и фотоалбум към
него, съдебно - медицински и автотехнически експертизи, включително и комплексни такива
които съдът прие по надлежния ред намирайки, че са изготвени напълно безпристрастно от
компетентни лица притежаващи необходимите и специални умения и знания, в съответствие с
изискванията в своята област и при използване на съвременни научни методи. В крайна сметка,
логично и при отчетената липса на свидетели очевидци на инцидента, съдът се довери в пълна
степен на заключенията на цитираните по-горе автотехнически експертизи, включително и в
частта относно определената скорост на движение на превозното средство, опасната зона за
спиране, мястото на удара, и др. За фактологическата база, ползвана за експертните изводи са
послужили обективните следи и находки на мястото на инцидента, фиксирани в протокола за
оглед на местопроизшествие, геометричните параметри на пътното платно, уврежданията по
участвалото в произшествието пътно превозно средство, както и техническите му характеристики.
Съобразявайки тези данни и след интерпретирането им от позицията на специалната им научна
подготовка, вещите лица възпроизвели максимално точно механизма на произшествието, както и
причините довели до неговото настъпване.
В хода на разследването са били изготвени химически експертизи за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на подс.Д. К. С. и в кръвта на
пострадалата И.И. Н., като видно от заключенията е, че в изследваните проби от кръвта на
подсъдимия и от кръвта на пострадалата, не е било установено наличие на етилов алкохол или
друго упойващо вещество /л.64, л.68, л.173 д.п./.
По делото е установено, въз основа на писмо от Община – град Д. с изх. № 24 - 26 - 44 от
16.04.2018г., че по ул.А.С.“ не е полагана хоризонтална пътна маркировка и към ***г. по улицата
не е имало маркирани пешеходни пътеки, поради липса на пешеходен трафик. Съгласно чл.113
ал.2 от ЗДвП, извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места,
когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за
движение и извън определените за това места, като спазват правилата на чл.113 ал.1 от ЗДвП.
/л.155 д.п./
В изпълнение указанията, дадени от Апелативен съд – В. с Решение № 260012 от
20.08.2020г., постановено по в.н.о.х.д. № 54/2020г. на АпС - В., в хода на съдебното производство
бяха изискани справки от Община гр.Д. относно разположението на уличното осветление в района
на местопроизшествието и относно обстоятелството извършвана ли е санитарна сеч, резитби и
окастряне на клони на дървета по ул.А.С.“ гр.Д. и в кои участъци. В отговор на изисканата от съда
справка, Община гр.Д. отговарят с писмо с вх. рег. № 742 от 05.05.2021г. на ДОС, че единствения
адрес, на който е отсичан сух платан /чинар/ е бил на ул.“А.С.“ пред базата на Господинови и
премахването е извършено от служители на ОБП „Устойчиви дейности и проекти“ на 17.10.2017г.,
т.е., преди прооизшествието /л.157 н.о.х.д. № 228/2020г./ От представената от Община гр.Д. схема
на уличното осветление в процесния район е видно, че по протежение на маршрута на движение
8

на подсъдимия има разположени улични лампи /л.201 – 203 н.о.х.д./. Съгласно писмо с рег. изх. №
66 – 02 - 298 от 02.11.2017г. на Община гр.Д., уличното осветление в гр.Д. се управлява от
часовници тип „Фонотроника“, които са с фабрично зададена настройка с вграден календар. На
***г., уличното осветление е било изключено в 07:11ч., като към тази дата в Община гр.Д. не са
регистрирани сигнали за проблеми по уличното осветление за посочения участък /л.152 д.п./.
Установено е също, че ул.“А.С.“ е част от уличната мрежа на гр.Д., а не трасе от
републиканската пътна мрежа, като общинските пътища са публична общинска
собственост и заедно с улиците в границите на урбанизираните територии се управляват от
Кмета на съответната община /л.158 д.п./. На снимките направени при огледа на
местопроизшествието, ясно се вижда, че от страната на движение на процесния автомобил са били
разположени улични лампи /л.21 и сл. д.п./. Относно осветеността на мястото на инцидента е
изискана и справка от НИМХ, филиал В. - Хидрометеорологична обсерватория Д., съгласно която
на ***г. изгревът на слънцето е настъпил в 07:28ч., като през диапазона от 06:30ч. до 07:00ч. не е
била наблюдавана мъгла /л.134 н.о.х.д. 332/2018г./.
Предвид изложеното дотук, въпроса за вината на водача на лекия автомобил следва да бъде
преценявана изключително въз основа на изискуемите от закона действия, които той е следвало да
предприеме в подобна ситуация и съответно извършените от него фактически действия. По
отношение на начина и скоростта на движение на автомобила преди инцидента съдът приема, че
гласните и писмени доказателства са безпротиворечиви, че именно подс.Д. К. С. е управлявал л.а.
“О.З.“ с рег. № ТХ **-**, който е бил технически изправен. Така също, подсъдимият Д.С. е
нарушил правилата за движение, а именно чл.20 ал.2 изр.2-ро от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил *** на И.И. Н..
При обследването на събраните гласни и писмени доказателства, включително и
заключенията на вещите лица по изготвените АТЕ /обсъдени вече по-горе/, настоящият съдебен
състав приема, че видимостта в процесния участък по време на възникване на произшествието
не е била ограничена до степен, в която водачът да не може да възприеме обекти извън
осветената зона от фаровете на автомобила му. Съдът приема също така, че на автобусната
спирка по време на удара е имало спрял автобус на градския трансорт, като свидетелските
показания също допринасят за изясняване на въпросите в тази насока както следва:
Св.Д. М. Г. твърди в показанията си, дадени в деня на инцидента по досъдебното
производство - „Не беше много тъмно, но не беше и светло, на развиделяване беше. Нямаше
мъгла. ... От страната на „"И. на спирката има улично осветление, което светеше, винаги
светят... „ /л.56 д.п./. В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция заявява: Този ден,
когато стана инцидента, времето беше ясно, защото не беше тъмно. „На разсъмване
беше.“ ... „ Да, има осветление. Има лампи горе, те малко горе светят, но има лампи. ... „"И.
също е много добре осветена, там спирката, където е, там е много добре осветено“ /л.110 -
111/, „….. не е чак толкова тъмно, когато отиваме на работа... „"И. е много силно осветена,
заради това не обръщаме внимание на лампите“ /л.117/.
Св.Г. Н. Г. заявява в съдебно заседание : „ Имаше улично осветление. Виждаше се
платното от уличното осветление.“…..“Беше ясно времето“…“Имаше осветление от
светлините на уличните лампи“. /л.122/.
Въз основа на писмените доказателства - справка от Хидрометеорологична обсерватория –
Д. относно точния момент на изгрева на процесната дата; писмо с рег. изх. № 66 – 02 – 298 от
02.11.2017г. на Община гр.Д. относно наличието и изправността на уличните лампи в процесния
участък, както и точния час на включване и изключване на същите; представената от Община гр.Д.
схема на уличното осветление в процесния район; свидетелските показания, цитирани по-горе,
съдът приема, че към момента на пътно - транспортното произшествие, състояло се на ***г. около
06:45ч. – 06:50ч. в района е имало изправно, работещо улично осветление, времето е било ясно
и е наближавал изгрева.
Следователно не са били налице обективни фактори, свързани с осветеността на участъка,
които да са възпрепятствали възможността на водача, при обичайното внимание и концентрация
при управление на МПС, да наблюдава и възприема правилно пътната обстановка, респ. да
9

забележи възникнала опасност на пътя и да предприеме необходимите мерки, за да я избегне –
да намали скоростта си на движение или да спре.
Относно обстоятелството за липсата или наличието на спрял на спирката микробус на
градския транспорт – разпитана пред настоящата съдебна инстанция св.Д. М.Г. в съдебно
заседание на 15.04.2021г. заявява, че в момента, в който чула сблъсъка, микробусът бил все още
на спирката: „По звука разбрах, че ще тръгва, но не беше потеглил още. ... На спирката беше все
още, но се канеше да тръгва. Когато чух сблъсъка, микробуса беше още на спирката и аз още не
бях слязла на платното.“/л.117/ .....„Когато чух удара, бях още на тротоара на спирката на „"И.
до микробуса. Сблъсъка не го видях, само чух удара.“ /л.120/... „Микробусът не беше тръгнал
още, като започнах да пресичам. Аз пресякох зад микробуса.“ /л.121/. При първоначалния си
разпит, в деня на инцидента, св.Д.Г. казва: „В. зави зад микробуса. Аз в това време си гледах в
краката, защото едно стъпване на криво за мен е много фатално. Точно в този момент чух
много, наистина много силен удар“ /л.57 д.п./. Свидетелката е чула силния удар в момента, в
който пострадалата е завила зад микробуса. Ето защо, съдът приема, че към момента на
сблъсъка, автобуса на градския транспорт е бил все още на спирката и не е бил потеглил.
С оглед на тази констатация следва да бъде отбелязано и следното: След като микробуса
е бил все още на спирката, то той има светлини, фарове, задни габарити, салонът му също е бил
осветен, т.е. е бил с включени светлини. Всичко това дава основание за извод, че пострадалата,
в момента на пресичането е била осветена от задните габарити и салонното осветление на
микробуса, които няма как да не светят. Даже и да се приеме, че е било тъмно по време на
инцидента /както твърди подсъдимия/, но автобуса е бил там, значи е имало все пак някаква
осветеност от него, още повече, че в него район има и търговски обекти които малко или
много дават фон на осветеност, т.е., произшествието се е случило на фона на задните
комбинирани светлини на микробуса и общата осветеност дадена от улично осветление,
намиращи се търговски сгради в близост, т.е., не е необходимо работно време за да бъдат
осветени. От тук следва и извода, че след като осветената зона пред автомобила е 50 метра,
не е било необходимо фаровете на автомобила да осветят пострадалата, за да стане тя видима за
подсъдимия, а горепосочените източници на светлина са я направили видима за водача, още в
момента в който възникне пряка видимост за водача спрямо пешеходката, т.е., в момента в който
тя излезе иззад задния ляв габарит на автобуса. Не на последно място, в съдебно заседание пред
настоящата съдебна инстанция, подс.Д.С. заявява, че е видял хора които пътували откъм входа на
„"И. в посока стария „Булгарплод“. Обяснява, че там, в района има заведение, има осветление
покрай оградата, поради което виждал силуети. За деня на инцидента, не се сещал дали е имало
автобус на спирката, но по принцип е виждал да спират там автобуси /л.282/. Така също, видял
някаква друга жена която вървяла по тротоара в обратна посока на движение, от спирката на
„"И. в обратна посока на движение на автомобила му /л.283/. След като е видял силуети на хора
в района, след като е видял и движеща се друга жена, при положение, че се е движел в
населено място /в близост до автобусна спирка/, всичко това е налагало да бъде по-внимателен и
да намали до степен, за да премине безопасно в този участък. Още повече, че той е знаел за
наличието на автобусната спирка, което предполага наличието на пешеходци /независимо, че
липсва пешеходна пътека. В подкрепа на това, че подсъдимият е следвало да бъде по-внимателен
при движението си с лекия автомобил, са показанията на св.Г.С.. пред настоящата съдебна
инстанция, който в съдебно заседание на 28.05.2021г. заявява, че улицата е оживена и има
движение по нея /л.175/.
По експертен път е установено, че подс.С. е имал техническата възможност своевременно
да възприеме възникването на опасността. Няма спор, че пешеходката в нарушение на законовите
правила е предприела пресичането на пътното платно. Това обаче по никакъв начин не
освобождава подсъдимия от задължението му, в качеството на водач не само да наблюдава в
пълнота пътната обстановка, но и да предвиди логичните нейни изменения, респ. и да си осигури
възможност да отреагира адекватно при възникване на създадената опасност. Или в
разглеждания случай подс.Д.С., управлявайки автомобила си, е имал обективната възможност да
възприеме пострадалата пешеходка, да предприеме спиране и да избегне удара. Невъзприемането
на опасността при липса на обективни пречки за това, обуславя ангажирането на отговорността на
10

дееца при настъпване на вредните последици. Ето защо съдът приема, че вредоносният резултат е
пряка и непосредствена последица от нарушението на горецитираните разпоредби от ЗДвП, макар
и съчетан с неправомерното поведение на пешеходката.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на
свидетелите Д. М. Г., Г.С.., Г. Н. Г., В. М. Б., М. Й. К., както и отчасти от обясненията на самия
подсъдим, макар, че същият не се признава за виновен. Съдът намира, че показанията на
свидетелите са еднопосочни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите доказателства
по делото - приобщени на основание чл.283 и чл.284 от НПК. Свидетелите дават своите показания
добросъвестно, като уточняват времето, /датата и часовия диапазон/, мястото и участниците в
пътния инцидент, като липсва основание техните показания да бъдат дискредитирани. Различната
интерпретация на някои обстоятелства от определени свидетели се дължи на субективните
им възприятия, безспорно повлияни от стресовата ситуация и от необичайната за тях житейска
ситуация, в която са били поставени по повод пътния инцидент.
По отношение обясненията на подс.Д. К. С. – макар и лаконични и средство за защита,
същите в известна степен способстват за установяване на фактическата обстановка и разкриване на
обективната истина по делото. Твърдението му, че изобщо не е видял пострадалата, не
изключва задължението му да познава и спазва нормативните разпоредби, в частност
задължението по чл.20 ал.2 изр. второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, предвид
изложеното вече по-горе.
Направеният и изложен по-горе анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност
мотивира Окръжен съд – Д. да приеме за безспорно и убедително доказано авторството на
извършеното престъпление от подс.Д. К. С. . Настоящият съдебен състав приема, че при
установените факти подс.Д. К. С. на ***г., около 06:40 часа - 7:00 часа, на развиделяване /в края
на тъмната и началото на светлата част на денонощието/, при ясно време и добра метеорологична
видимост /липса на мъгла/, при обща осветеност дадена от работещо улично осветление,
намиращи се търговски обекти в близост /също даващи осветеност/, както и осветеност от задните
габарити и салонното осветление на микробуса, по ул.А.С.“ – в прав участък от пътя, с асфалтова,
суха, запазена без неравности и повреди, хоризонтална пътна настилка, се е движел на къси
светлини с л. а. „О.З.“ с рег. № *** със скорост от 59.25 км/ч. При тази скорост на движение,
опасната му зона за спиране е 41,85 метра. Мястото на удара между лекия автомобил управляван
от подсъдимия и пострадалата пешеходка се намира на около 7м. – 9м. преди ОР1 и на около
2,90м. – 3,00м. в ляво от десния край на платното за движение на ул.“А.С.“ по посока на
движението на автомобила. Процесният лек автомобил се е намирал на отстояние от около 63,24м.
до около 67,23м. преди мястото на удара, в момента в който пострадалата пешеходка е излязла
иззад автобуса „Рено Мастер“ с рег. № ТХ**-**, т.е., в този момент за водача се е открила пряка
видимост към пешеходката пресичаща платното за движение по ул.“А.С. от ляво на дясно по
посоката му на движение непосредствено зад автобуса. Въпреки възможността да възприеме
възникналата пред автомобила опасност – преминаващ пешеходец, подсъдимият не намалил
скоростта и не спрял, като е причинил *** на пострадалата пешеходка И.И. Н..
Подс.Д. К. С. е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.2-ро от ЗДвП, която задължава
водачите да съобразят и всички конкретни фактори които усложняват пътната обстановка и
създават обективни предпоставки за ПТП. Съобразно тази разпоредба, водачите на пътните
превозни средства са длъжни да наблюдават постоянно и всеобхватно пътната обстановка при
тяхното движение, като при това следва да избират скоростта си според редица обстоятелства,
примерно посочени в тази норма. Отделно от това, тази разпоредба задължава водачите да се
движат с подходяща скорост, за да могат да я намалят и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението, както е в настоящия случай. Нормата на чл.20 ал.2 изр.2-
ро от ЗДвП задължава водача на моторно превозно средство да избере скорост, съобразена с
отрицателното влияние на всички онези фактори, които усложняват конкретна пътна
обстановка, за да може да спре пред всяка опасност на пътя и да предотврати настъпването на
пътнотранспортно произшествие. На базата на изложените положения следва извода, че първият
момент, от който за подсъдимия е възникнало задължение да вземе мерки за безопасност е тогава,
11

когато в съзнанието му са се отразили отрицателно действащите фактори от дадената пътна
ситуация предвид следното: Подсъдимият се е движел ежедневно по този маршрут от адреса си на
местоживеене, до местоработата си и обратно. Същият е бил добре запознат, че на това място има
автобусна спирка, където пешеходци пресичат платното за движение. Бил е отлично запознат и с
ниската ефикасност на уличните лампи и лошата осветеност в този участък от пътя.
Следователно, пътувайки на ***г. около 06:40 - 06:45ч. по ул.А.С.“ в посока бул.„*.*“,
наближавайки входа на автобусна спирка „"И., подсъдимият е можел и е трябвало да предвиди, че
през пътното платно вероятно ще преминават пешеходци, което може да създаде опасност за
движението. Още повече в условията на недобра осветеност. Съответно подсъдимият е следвало да
изостри вниманието си за тази опасност, с цел да предотврати настъпването на ПТП. В тази
връзка, причина за настъпване на произшествието следва да се търси изключително в
поведението на водача, като ненавременно предприемане на действия за предотвратяване на
произшествието. В случая се касае за недооценяване на пътната обстановка от страна на
подс.Д.С.. Нарушението на чл.20 ал.2 изр.2-ро от ЗДвП от страна на подсъдимия е в основна
причинно - следствена връзка с настъпилите общественоопасни последици, а именно *** на
пострадалата И. Н., като на практика, подсъдимият сам се е поставил в положение на
невъзможност да предотврати пътно транспортното произшествие, защото не е изпълнил
изискванията на нормативно вменени му задължения по ЗДвП. За водача на лекия автомобил е
съществувало задължението, да наблюдава непрекъснато пътя пред себе си и да съобразява
скоростта с пътната обстановка, за да може в случай на необходимост да спре. Спазвайки тези
изисквания, водачът би могъл успешно да реагира срещу някоя внезапна опасност, която би
изникнала пред него. В заключение – в конкретната пътна ситуация, ако подсъдимият беше
изпълнил нормативно определените му задължения описани по-горе, то той щеше да предотврати
настъпването на ПТП със съставомерните последици. За подсъдимият е съществувало задължение
и същият е могъл да предвиди възможността за настъпване на общественоопасните последици от
неспазването на правилата за движение по пътищата - причиняване на смърт на друго лице и е
могъл да съобрази поведението си по начин, че да не допусне настъпването им. И доколкото не е
изпълнил това си задължение, подсъдимият е осъществил нарушение на основни правила за
движение, което и съставлява основание за ангажиране на наказателната му отговорност.
Настоящата съдебна инстанция счита, че пострадалата със своето поведение също е допринесла за
настъпване на обществено опасните последици, който принос следва да се преценява като
обективно за подсъдимия обстоятелство и съдът го взе предвид, при преценка тежестта на вината
на подсъдимия и определяне размера на неговото наказание. И все пак, не поведението на
пострадалата е първопричината за произшествието, а именно нарушенията на ЗДвП допуснати от
подс.Д. К. С. . Ето защо, в случая е налице причинно – следствена връзка между виновно
причиненото от подсъдимия ПТП при което пострадалата е получила увреждания несъвместими
със живота които са довели до нейната смърт, тъй като деянието му се явява обективната
предпоставка, без която съобразно развиващия се процес не би настъпил вредоносния
резултат. Обстоятелството, че подс.Д. К. С. не е внимавал в достатъчна степен при
управлението на МПС, го изправя пред положение сам да се е поставил в невъзможност да
реагира на възникналата опасност.
По отношение нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДвП, визирано в обвинителния акт –
„При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено
превишаването на следните стойности на скоростта – 50км/ч за ППС/ от категория „С“ в
населено място“ – съдът намира, че превишаването на скоростта над допустимата в
пределите на населеното място, в действителност не съставлява основна причина за
настъпване на процесното ПТП и не се намира в причинно - следствена връзка с настъпилия
обществено опасен резултат. При скорост на движение от 59,25 км/ч, с каквато е
установено, че се е движил подсъдимия, същият е можел да спре преди мястото на удара и
да предотврати инцидента. Въз основа на посоченото подсъдимият бе оправдан по отношение
нарушението на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
нарушенията по чл.20 ал.2 изр.2-ро и чл.21 ал.1 от ЗДвП по принцип се намират в
конкуренция, като е недопустимо едновременното им приложение съгласно константната
съдебна практика.
12

След като прецени всички релевантни за делото доказателства съдът намира, че подс.Д.
К. С. от гр.Д. с ЕГН - ********** с действията си от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението визирано в текста на чл.343 ал.1 б.”в” вр. с чл.342 ал.1 от НК, а именно
– На ***г. в гр. Д., при управление на моторно превозно средство л.а. „О.З.“ с рег. № ТХ **-** по
ул.А.С.“, нарушил правилата на движение по пътищата - чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил *** на И.И. Н. от гр.Д. с ЕГН - **********. Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в протокола за
оглед на ПТП данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното
деяние, като гласните и писмени доказателства са безпротиворечиви, че именно подс.Д. К. С.
е управлявал процесното МПС, което е било технически изправно.
От обективна страна – установи се по безспорен начин, че подс.Д.С. е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.2 изр.2 - ро от ЗДвП, като при възникнала
опасност за движението не е предприел необходимите действия за предотвратяване на
произшествието. Налице е и противоправния резултат - настъпила е *** на пострадалата И.И. Н.,
като този резултат е следствие и последица от нарушаването на правилата за движение по
пътищата от страна на подсъдимия и се намира в безспорна причинно - следствена връзка с
настъпилото произшествие.
От субективна страна подс.Д.С. е извършил деянието при форма на вината –
непредпазливост, по смисъла на чл.11 ал.3 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
процесния престъпен резултат, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването му с оглед
знанията и уменията му като водач на МПС и конкретните пътни особености. Изложеното
очертава форма на вината небрежност, която води до липса на по-тежка форма на вина като
отегчаващо обстоятелство. Същият сам се е поставил в състояние на управление на МПС в
нарушение на законовата разпоредба на чл.20 ал.2 изр.2-ро от ЗДвП и не би могъл да
претендира, че е бил в невъзможност да предотврати вредоносния резултат. Подсъдимият е бил
длъжен да знае правилата, които регламентират движението по пътищата и е бил длъжен да
съобрази поведението си с тях, като по делото не са установени обективни фактори, които да са
възпрепятствали възможността на водача да наблюдава пътната обстановка и да направи всичко
възможно за да спре превозното средство при възникналата опасност за движението.
Причината за извършване на престъплението следва да се търси в незачитането на
установения в държавата правов ред и липсата на самоконтрол.
В светлината и на посочените доказателствени материали Д.ки окръжен съд намира,
че обвинението е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК.
Субекти на престъпленията по чл.342 ал.1 респ. чл.343 от НК, са всички наказателно
отговорни лица, притежаващи или не притежаващи свидетелство за управление, които при
управление на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно
средство, плавателен съд, бойна или специална машина допуснат нарушение на правилата за
движение и с това виновно причинят съставомерни последици. Субекти на тези престъпления
са и лицата, които не манипулират непосредствено с механизмите и приборите на транспортните
средства или машини, но дават задължителни разпореждания по движението им. В случая,
както стана дума по-горе подсъдимият е водач на МПС и притежава свидетелство за управление.
Няма никакво съмнение, че допуснатите нарушения на правилата за движение са в
непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат. Деецът макар и да не е предвиждал
обществено опасните последици е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, след като се е движел в
недобре осветен участък с възможно преминаване на пешеходци. Затова няма основание за
изключване на вината му при условията на чл.15 от НК, тъй като на практика подсъдимият сам
се е поставил в положение на невъзможност да предотврати удара с пострадалата пешеходка,
поради което не може да се позовава на изненадваща и внезапна поява на опасността,
защото не е изпълнил нормативно вменени му задължения за движение по пътя, чието
спазване да му позволи да избегне пътнотранспортното произшествие. В тази насока е и
константната съдебна практика. С други думи, както стана дума по-горе, подс.Д.С. не може да се
позовава на оневиняващото основание по чл.15 НК. Ако подсъдимият не беше допуснал
13

нарушението на чл.20 ал.2 изр.2-ро от ЗДвП, въпреки предприетото от пострадалата пресичане на
пътното платно в нарушение на правилата за движение на пешеходците, то ударът не би
настъпил. За да е налице случайно деяние за подсъдимия, поведението му е следвало да бъде
изцяло правомерно, без нарушения на правилата за движение по пътищата, а обективните пътни
условия да са налагали той да не е могъл или да не е бил длъжен да предвиди настъпването на
вредоносните последици. В случая, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати
настъпването на тези последици – *** на пострадалата пешеходка. Разпоредбата на чл.15 от НК
има съществено практическо значение защото тя, като очертава обратния аспект на
непредпазливостта, насочва съда във всеки случай, при който се поставя въпрос за непредпазливо
извършване на общественоопасно деяние, особено внимателно да оцени конкретната обстановка от
гледна точка както на „дължимото“, така и на възможността за дееца да предвиди и предотврати
настъпването на нежеланите от него, но обективно причинени общественоопасни последици. В
настоящия случай следва изрично да се отбележи, че както бе посочено по-горе, разпоредбата на
чл.15 от НК е координирана с тази на чл.11 ал.3 от НК, съгласно която за наличност на
непредпазливост са необходими кумулативно двата момента: „бил длъжен и е могъл“. В
случая, подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, доколкото това му задължение му е било вменено в качеството му на шофьор.
Аргумента на подсъдимия, че не видял нищо, а само чул удар, че нещо в колата се ударило, не е
от категорията на тези които следва да го оневинят, тъй като задължението на водача е да
предвиди опасност движейки се безопасно в район на спирка на градския транспорт. От така
посоченото може да се изведе правно обоснования извод, че настоящият случай по никакъв
начин не попада в хипотезата, визирана в разпоредбата на чл.15 от НК – случайно деяние, а следва
да се квалифицира като „непредпазливо“ извършено деяние.
По отношение наведеното, че пешеходката е била облечена изцяло в тъмни дрехи,
което допринесло за допълнително влошаване видимостта, поради което подсъдимият не я е видял
следва да бъде отбелязано следното: Видно от приложения по делото албум за посетено
произшествие се установява, че пострадалата И.И. Н. е била облечена надолу с тъмен клин, но
горната част на дрехите й са били в светли цветове – бяло, червено и светло бежово /меланж/,
което опровергава твърденията на подсъдимия за изцяло тъмни дрехи на пострадалата, които да са
причина той да не я е видял.
При определяне на наказанието настоящата съдебна инстанция прецени всички
правнорелевантни обстоятелства, при което намери степента на обществена опасност на дееца
сравнително ниска, а тази на самото деяние със сравнително висока степен. Степента на
обществена опасност обаче, не е отегчаващо отговорността обстоятелство, а определя конкретната
тежест на извършеното престъпление и служи за индивидуализация на наказанието. Поначало
обществената опасност на деянието и резултата - смърт на едно лице е взета предвид от
законодателя при определяне параметрите на санкциите, а това, което съдът следва да
съобразява по конкретното дело е индивидуалната тежест на престъпната проява, степента на
засягане на обществените отношения и данните за личността на дееца. Обществената опасност на
конкретното деяние се определя от редица фактори, които завишават неговата тежест в
сравнение с други подобни деяния.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите характеристични данни, липсата на други водени срещу него наказателни
производства. Съдът приема като такива и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата,
семейната му и трудова ангажираност. Следва да бъде отбелязано, че поначало престъпленията по
транспорта са основно на непредпазливо извършване, като обстоятелствата свързани с миналото
на подсъдимия като водач на МПС, тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение
по пътищата, които са в пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат и формата на
непредпазливата вина са съществени за индивидуализиране на наказанието. В случая, настоящата
съдебна инстанция счита, че допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по
пътищата /посочени в справката за нарушител/водач по досъдебното производство/, не следва да
се приемат като отегчаващо вината обстоятелство. На същите не следва да се дава тежест, предвид
обстоятелството, че от последното наложено му през месец юни 2016г. наказание „глоба“ е
14

изминал доста дълъг период от шест години, имайки предвид, че подсъдимият е правоспособен
водач на МПС от 1989г. и то с категория „С“. След това, няма данни за противоправно поведение
на подсъдимия, като водач на МПС, поради което може да бъде направен извода, че допуснатото
нарушение по настоящото дело е изолирано явление, а не начин на поведение на пътя като водач,
който е недисциплиран и незачитащ изискванията за безопасност при управление на МПС. Не бяха
разкрити и обстоятелства, сочещи на една завишена степен на обществена опасност на
подсъдимия като водач на МПС. Съдът отчете и поведението на подс.С. като водач на МПС – след
деянието е останал на местопроизшествието, изчакал е идването на контролните органи, дал е
проба за алкохол, която е била отрицателна, поради което ДОС счита, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в
закона наказание се окаже несъразмерно тежко. Ето защо настоящата съдебна инстанция
приема, че всички данни за личността на подсъдимия са изцяло положителни, което говори за
ниска степен на обществена опасност на неговата личност, а деянието му се явява изолиран
инцидент в житейския му път.
Конкретната деятелност в настоящия случай, не разкрива някакви специфични особености,
които значително да я отличават от обичайните случаи на пътни инциденти, завършили с най -
тежкия възможен резултат. Съпричиняването на резултата от страна на пострадалата, също
занижава степента на обществена опасност на деянието, като това съпричиняване следва да се
обмисли и относно характеристиките на изпълнителската деятелност от значение за обществената
опасност на дееца. Същият е извършил едно нарушение на правилата за движение по чл.20 ал.2 от
ЗДвП, което е от най-масовите и най-честите причини за реализиране на престъпления по
транспорта. В тази връзка следва да бъде отбелязано и следното: Обследвайки протокола за
оглед на пътно транспортното произшествие съдът установи, че при статистичния оглед на
местопроизшествието в т.4 от същия – вид, размер и състояние на наличните пешеходни пътеки
или преходи и в т.5 – описание и фиксиране спрямо ориентира на пътни знаци и светофарни
колони, няма отразени такива /знаци и пешеходни пътеки/. По тази причина Окръжен съд – Д.
приема, че пострадалата е извършила нарушение на чл.113 от ЗДвП и с това си поведение
е допринесла за пътния инцидент.
Не на последно място следва да бъде отбелязано, че процесното деяние е извършено на
20.10.2017г., т.е., изминал е твърде дълъг период от около пет години и присъдата се явява
постановена извън всякакви “разумни срокове”. Ето защо ДОС счита, че са налице основанията
за смекчаване в тази насока на наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като срокът в който
е разследвано и разгледано наказателното дело и продължителността на процеса не отговарят на
установения в чл.6 от ЕКЗПЧОС “разумен срок”, който е надхвърлил това изискване за
приключването му. Съгласно тази разпоредба - всяко лице при определянето на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение
срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в „разумен срок“ от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Целта на гаранцията за
„разумен срок“, която се прилага както за наказателни, така и за ненаказателни дела е да
защитава всички страни в съдебното производство от прекомерни забавяния и подчертава
важността, правосъдие да се раздава без забавяния, които могат да застрашат неговата
ефективност и надежност. В наказателните дела, тя има за цел и да се избегне ситуация, при
която лице с повдигнато обвинение остава твърде дълго в положение на несигурност за съдбата
си. В наказателните дела, гаранцията за „разумен срок“ е валидна от момента, в който бъде
повдигнато обвинение срещу лицето, което означава от момента, в който то е „значително
засегнато“. Това води до извода, че по отношение на подс.Д. К. С. са налице предпоставките за
налагане на едно по-ниско наказание.
За извършеното престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от две до шест години, а в особено тежки случаи - от три до десет
години. Предвид изложеното вече по-горе, настоящата съдебна инстанция приема, че в случая са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко. Следователно наказанието трябва да бъде определено
под най-ниския предел - по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като в случая, най-лекото, предвидено
15

в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Имайки предвид горното, съдът намира, че с оглед целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК, едно наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца би
способствало за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и отговаря в пълна степен на
личната и генерална превенция. Като взе предвид гореизложеното, многобройните смекчаващи
вината обстоятелства и съгласно чл.55 ал.1 т.1 от НК, съдът наложи на подс.Д. К. С. наказание
от една година и два месеца „лишаване от свобода“.
С оглед събраните доказателства, за да се предизвика съответна промяна в съзнанието
на дееца, за да се превъзпита към спазване на правилата, свързани с правилното движение по
пътищата и с оглед събраните доказателства досежно възраст, семейна среда и данните за
личността му, както и с оглед неговото възпитание съдът намери, че не е наложително той да
изтърпи ефективно наложеното наказание, както и, че са налице материалните предпоставките за
прилагане на чл.66 от НК, предвид на което отложи наложеното наказание с изпитателен срок от
три години. Цялостната преценка на личността на подсъдимия, изразена в най-голяма степен /но
не и единствено/ чрез осъщественото от него деяние, дава основание да се стигне до горния извод.
Размерът на наложеното наказание, чистото съдебно минало на подсъдимия, както и другите
смекчаващи вината обстоятелства очертават наличието на формалните предпоставки за
приложението на института на условното осъждане. Съдът заключава, че и последната законова
предпоставка на чл.66 ал.1 от НК, подлежаща на конкретна преценка е налице, защото за постигане
целите на наказанието и предимно за поправяне на осъдения не е наложително той да го изтърпи
ефективно. В конкретния случай е достатъчно да се въздейства върху личността на
подсъдимия чрез самият факт на настоящото осъждане и свързаните с него неблагоприятни
последици. Легалното дефиниране в чл.36 ал.1 от НК на целите на наказанието позволява
тълкуването, че общественият приоритет свързан с тях е насочен към постигането им по
възможно най-ефективния и приемлив начин, осигуряващ едновременно оптимален резултат за
всяко осъдено лице и адекватен резонанс в обществото. Така разрешението следва да се търси в
две посоки - личността на дееца и обществения интерес. В случая, според мнението на съдебния
състав, не се налага изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода.
В контекста на обществените интереси и по отношение на самият подсъдим временната социална
дезинтеграция на последния, категорично не се явява оправдано разрешение. Както беше
посочено, подсъдимият не е криминално проявен, личността му не разкрива данни за
завишена степен на обществена опасност. Той е успешно и активно социализиран, като води
примерен начин на живот, полага грижи за семейството си, а процесната му първа по ред
криминална проява е за непредпазливо деяние. Това обуславя извод, че и без ефективното
изтърпяване на наказанието, целите на същото са постижими. Целите на генералната превенция, в
контекста на тежкия вредоносен резултат, не следва да бъдат несправедливо надценявани и
третирани приоритетно, пред тези на личната превенция. Ако съдът обоснове решението си само
чрез тях, без съмнение би постигнал несправедлив резултат от гледна точка на действително
установеното, че изолацията на подсъдимия в местата за лишаване от свобода не се налага.
Определянето на предвидения в закона изпитателен срок от три години, в рамките на който
подсъдимият да осмисли своето поведение, както и самият факт на осъждането се отчитат в
случая като достатъчно силна за него мотивация за преоценка и премисляне на стореното и на
дължимото от него поведение в бъдещите му професионални ангажименти. Затова такова
разрешение се определя като достатъчно по вид и интензитет за успешното постигане на
целите на наказанието. В обобщение, съдът намери, че няма основания да откаже приложението
на института на условното осъждане. Изолирането на подсъдимия от обществото и поставянето
му в затворническа среда, не би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целящ от закона,
доколкото характеристиката на самия деец сочи на възможност за постигане на тези цели докато е
на свобода. Ефектът на наказанието може да бъде постигнат с отлагане на изтърпяване на
наложеното наказание с подходящ изпитателен срок, в който деецът следва да се въздържа от
престъпно поведение и да коригира същото към спазване на правилата за движение. Да не
приложи отлагане на изтърпяването на наказанието означава, съдът да постави акцент върху
генералната превенция, което не е смисъла на чл.66 от НК. Действително вредоносния резултат е
16

тежък, променена е съдбата на цяло едно семейство. Преценката за личната опасност на дееца
обаче, не може да се основава единствено върху тежестта на съставомерния резултат. В същото
време, изолирането на подсъдимия от обществото не би постигнало целите на наказанието.
Деянието остава изолиран случай в живота му, а водения срещу него наказателен процес и
ангажиране на наказателната му отговорност е изиграл своят поправителен ефект. Смисълът на
отлагането не е да репарира причинените вреди, а да се поправи и превъзпита дееца. За да
има една санкция предупредителен и възпиращ ефект върху останалите членове на обществото, тя
трябва преди всичко да поправя и превъзпитава самият деец. В противен случай би се стигало до
налагане на санкция, която удовлетворява обществото, но не поправя и превъзпитава самият
деец, като го изолира от обществото. Ефектът на наказателното въздействие ще бъде обезпечен
чрез отлагане изтърпяването на наказанието "лишаване от свобода" за срок от три години,
като в този срок подсъдимият е длъжен да се въздържа от престъпно поведение и да коригира
поведението към спазване на закона.
Инкриминираното деяние на подсъдимия е непредпазливо такова по транспорта, което по
параметрите си не се отличава съществено с някаква особеност в сравнение с масовите случаи на
пътни произшествия, завършили с възможно най-тежкия резултат. Последният е отчетен
нормативно при фиксиране на санкционните граници по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК, като не следва
да се пренебрегва и обстоятелството, че инкриминираното ПТП е резултат от съпричиняване на
резултата от страна на пострадалата пешеходка, което е от значение за обществената опасност на
деянието. С така наложеното наказание по вид и размер се осмисля и генералната превенция по
чл.36 от НК, тъй като се касае до сериозна санкция, предизвикваща редица ограничения и
неблагоприятни последици за дееца, представляващи съответно и еднозначно предупреждение
към останалите водачи за сериозността и неотвратимостта на наказанието в случай на
неправомерно поведение. Всичко това, илюстрира липса на необходимост подсъдимият да бъде
изолиран от обществото, като подсъдимият има достатъчен личен ресурс да активира процеса си
на превъзпитание и поправяне в обществени условия, при наличие на множество житейски
ситуации, които ще изискват от него да прояви висока отговорност и законосъобразно поведение
под угрозата на чл.68 от НК. Настоящият съдебен състав подчертава, че отлагането на
наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години не означава липса на
наказание. По подобен повод в Р 9 – 2019 – 2 н.о. е посочено, че „Справедливостта за
обществото се постига не с въдворяването на подсъдимия в затвора, а с факта на реализиране на
наказателна отговорност и санкциониране с наказание в рамките на закона, което да съответства
на всички факти по случая и личността на дееца“. Такова съответствие се постига с
наложеното наказание на подс.Д.С..
Съгласно чл.343г от НК във всички случаи на извършеното престъпление по чл.343 и
343а от НК, правоспособният водач задължително се лишава от право да управлява моторно
превозно средство. С предписанието "във всички случаи" законът е изключил алтернативата
да не се определя такова наказание, както в общата част е предвидено в чл.55 ал.3 от НК.
Касае се до едно изключване на предписание от общите разпореждания със специална норма,
когато се извърши транспортно престъпление. Предписанието, да бъде задължително лишен водач
от моторно превозно средство при извършване на транспортно престъпление е продиктувано
от необходимостта да се осигури безопасност на движението, като задължително се отстрани за
определен срок или завинаги всеки, който е извършил опасно нарушение на правилата за
движение. Така, в съответствие с императивната разпоредба на чл.343г от НК и обстоятелствата
по делото настоящия състав постанови по отношение на подсъдимия и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от една година и два месеца. Началният срок започва да тече от
датата на влизане в сила на съдебния акт, съгласно ясното и категорично предписание на чл.49
ал.3 от НК. Горното наказание съдът наложи отчитайки и обстоятелството, че подс.Д.С. е
дългогодишен шофьор от 1989г. /повече от 30 години/, с всички възможни категории за
управление, както и, че в повечето случаи професията която е упражнявал и работил е свързана
именно с управлението на МПС.
Твърдението на подсъдимия, че не е видял пострадалата пешеходка, че само чул, че
нещо се е ударило в колата, поради което не е могъл да предотврати произшествието е правно
17

неудържимо да обоснове липсата на вина на същия. И това е така, защото както стана ясно от
изложеното по-горе, когато подсъдимият сам се е поставил в положение на невъзможност да
предотврати удара с пешеходец, не може да се позовава на изненадваща или внезапна поява на
опасност, защото не е изпълнил нормативно вменените му задължения за движение, чието
спазване да му позволят да избегне произшествието. Доказателства досежно посоченото
възражение не са и налице.
На основание чл.111 ал.1 от НПК съдът постанови, лек автомобил „О.З.“ с рег. № ТХ
**-**, оставен за съхранение на паркинг на ОД на МВР – Д., да се върне на собственика му
– М.К.П., ЕГН - ********** или упълномощено от нея лице, след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.111 ал.1 от НПК веществените доказателства – 1 брой компактдиск,
предоставен от Районен център 112 и части от зъби и от коса, иззети от предното панорамно
стъкло с протокола за оглед на ПТП, след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат
унищожени.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс.Д.К. Симоенов бе осъден да заплати сторените по
делото разноски в размер на: 1 510,20лв. по сметка на ОД на МВР – Д., както и 3 034,40лв. по
сметка на Окръжен съд – Д..
На основание изложените фактически констатации и правни изводи Д.ки окръжен
съд постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
/К.Д.а/

18

Номер на акта:	1
Дата:	14 януари 2022 г.
Съдия:	Калина Тодорова Димитрова

Дело:	20203200200228
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 август 2020 г.

Присъда по дело №228/2020 на Окръжен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите