Решение по дело №408/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 260044
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 15 декември 2022 г.)
Съдия: Ива Спасова Димова
Дело: 20204200100408
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 260044

 

гр. Габрово, 28.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                        

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДИМОВА

 

при секретаря Милкана Шаханова като разгледа докладваното от съдията И. Димова гр. дело  № 408 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството са искове, предявени от И.Л.И. *** против В.Д.Д. със съдебен адрес ***, чрез адв. Св. Б., с които иска да се осъди ответника да заплати сумата от 33 000,00 лв., ведно със законната лихва начиная от 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумите и направените по делото разноски. Ищцата твърди, че заедно с ответника от 2004 г. са разработвали заедно заведение под наем в гр. Г., ул. „Н.“ № **, а през 2013 г. са открили свое заведение на ул. „Н.“ № **. В заведението, ищцата е работила без заплата. С реализирания оборот са били заплащани консумативите, наема за помещението, осигуровки, телефони и др., които са се водели на името на фирмата на ответника. През 2015 г. ответникът е заявил желание да напусне ищцата и общото им дете, като е отишъл да живее в с. З. Д.. След раздялата е идвал в дома им за няколко дена заради дъщеря им.

При катастрофа на 19.11.2015 г. загива бащата на ищцата Л. Ч. и като негови наследници остават ищцата и брат й. Със застрахователната компания „Лев инс“ АД са сключили споразумение за изплащане на суми от по 90 000,00 лв. на всеки наследник, по банков път на вноски от по 15 000,00 лв., в срок до 20.09.2019 г. Ответникът помолил ищцата и брат й да му дадат и двамата суми от по 13 000,00 лв., за да изплати задълженията си, които имал към трети лица. Ищцата е предала сумата от 13 000,00 лв. на ответника на 19.07.2019 г., след като я е изтеглила от банковата си сметка. Не е поискала разписка.

През м. Август 2019 г. ответникът отново е поискал в заем сума от 20 000,00 лв., които са му били предадени от ищцата на 30.08.2019 г. Същият се е задължил до края на м. Декември 2019 г. да я върне. Предаването на сумите е станало в присъствието на свидетелка и дъщеря им. След изтичане на срока и до датата на подаване на исковата молба не върнал взетите от ищцата суми.

Между страните са разменени съответните книжа.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника В.Д.Д., чрез адв. Св. Б. от ГАК, който оспорва иска като неоснователен. Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че е вземал от ответницата пари на заем в общ размер на 33 000,00 лв. Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Твърди, че между тях не е сключван нито писмени, нито устен договор за заем на парични средства. Твърди, че никога не е имал задължения нито към ищцата, нито към каквито и да е било кредитори, нито е имал нужда от такива пари. Не оспорва факта, че от 2013 г. до м. Март 2020 г. ищцата е работила в заведението в гр. Г. на ул. „Н.“ № **, което се е стопанисвало от неговата фирма ЕТ „Д. -В.Д.“, а от 2019 г. „Д.“ ЕООД. През м. Март 2020 г., в следствие на наложените противоепидемични мерки, свързани с разпространението на „Ковид – 19“ се е наложило да спре дейността на фирмата „Д.“ ЕООД и е затворил заведението. Не оспорва факта, че с ищцата имат общо дете.

В предварителния доклад по чл. 140 ГПК, съдът е квалифицирал иска по чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като предявени от надлежна страна имаща право на иск срещу надлежен ответник.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Не се спори, че между страните са съществували близки отношения за периода 1999 г. – 2015 г., както и сключване на споразумение между ищцата със застрахователна компания „Лев Инс“ АД, от които същата е получила парично обезщетение. Не е спорен и факта, че от съвместното им съжителство има родено дете.

Представено е извлечение по сметка за периода 01.01.2019 г. – 17.10.2019 г. с титуляр И.Л.И., издадено от „Юробанк България“ АД. От извлечението е видно, че на 22.07.2019 г. е извършен разход, като на каса са изплатени 17 000,00 лв. на И.Л.И. и на 30.08.2019 г. са изтеглени още 20 000,00 лв. Като основание за разхода е записано „сделка“. Видно е, че по сметката са постъпвали и други суми, съгласно подписаното споразумение.

Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свителите, ангажирани от страните.

От показанията на св. Д. Д. се установява, че същият е присъствал при съставянето на протокола, когато ищцата е изнасяла посудата си от заведението. Спорове между двамата не е чул и страните са се разделили без напрежение. Познава ищцата и ответника като приятели от заведението, в което са работели. Пред него ответника не е споменавал да е имал кредитори, не е говорил и за парични проблеми.

Св. А. Ч. е съпруга на брата на ищцата. Свидетелства, че странтие са живели на съпружески начала и ищцата е имала пълно доверие на ответника. След смъртта на свекъра й в следствие на катастрофа, съпругът й и ищцата са получи обезщетение по 90 000 лв. на разсрочено плащане. Твърди, че от първия транш ответникът е поискал да му се даде сума, която да предаде на други лица, защото е имал задължения и е трябвало да ги изплати. Поискал е от тях и от И.. Знае, че И. му е дала пари, защото и те са му дали. Няма бележка за какво са се ползвали парите. Присъствала е на предаването на парите от страна на съпруга й. Когато И.И. е дала парите на В.Д. също е била там. В разговор между свителката, ищцата и дъщерята на ищцата е било споделено, че ответникът им е заявил, че няма да им върне парите.

Св. В. Д. е дъщеря на страните. Присъствала е на среща между майка си и баща си, когато ответникът е заявил, че „тези пари, които са взети от майка ми, ние няма да ги видим, и че той ги заслужава“. Това се е случило през м. Март 2020 г. Майка й е споделяла, че на два пъти е давала пари на баща й. Не е присъствала на предаването на сумите.

Преценявайки показанията на св. Ч. и св. Д., следва да се изхожда и от евентуалната им заинтересованост, предвид родствените им отношения с ищцата, т.е. свидетелските показания следва да се преценяват с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК - съобразно всички други данни по делото.

Свидетелката Д. А. е присъствала на тегленето на сумите в банката от ищцата. С нея е бил и ответникът. Предният ден И.И. и е казала, че ще тегли пари, които ще даде на В.. Видяла е предаването на плик от И. на В.. Ответникът е дръпнал ищцата, за да не поздрави свидетелката.

При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Искът по отношение на В.Д. е допустим. Правното основание на предявения иск е по по чл. 240 от ЗЗД.

Разгледани по същество, исковете предявени от И.И. за сумата от 33 000,00 лв. е неоснователен.

Договорът за заем е реален, поради характера на същия предаването на сумата представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаване на парична сума със задължение за връщането й от заемателя доказва сключването на такъв договор. При липсата на писмен документ за предоставянето на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяване на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност.

Налице е задължителна практика на ВКС, съгласно която при иск по чл. 240 от ГПК, доказателствената тежест е върху ищеца и той трябва да докаже, че е дал в заем претендираната сума. При оспорване, ответникът следва да докаже, че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че задължението е погасено и пр. факти, съобразно характера на въведените възражения срещу иска. В отговора на исковата молба ответникът оспорва сключването на договора за заем и получаването на сумата от 33 000,00 лв. от ищцата. В тази насока са и ангажираните от него гласни доказателства – няма задължения, както към ищцата, така и към други кредитори.

По делото са представени извлечениея от банковите сметка на ищцата, но същите не доказват, че изтгеглената сума е преминала в патримониуа на ответника, за да може да се презюмира или докаже сключването на договора за заем. От представените извлечения само се установява, че на 22.07.2019 г. са изтеглени 17 000,00 лв., а на 30.08.2019 г. са изтеглени от титуляра на сметката И.И. още 20 000,00 лв. Как и по какъв начин И. се е разпоредила с тези суми по делото остана недоказано.

Страните с всички доказателствени средства могат да се доказват правни и фактически действия, които са извършени във връзка с твърдяното плащане (в т. ч. направени признания за факти или за обвързаност), но със свидетелски показания не може да се докаже извършването на волеизявления, които изграждат фактическия състав на договор на стойност над 5 000 лева.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се доказа получаването на заемната сума от ответника в размер на 33 000,00 лв., както и постигнатото съгласие за връщането й. Правопораждащите факти могат да бъдат доказани с признание от страна на ответника или на негов представител, които се преценяват с оглед на всички събрани по делото доказателства, но още с отговора Д. оспорва твърдените факти и обстоятелства в исковата молба, като твърди, че такъв договор между страните не е сключван и такава сума не е получавана.

С изслушаните свидетели също не можа да се установи наличието на договор за заем, в резултат на който са предадени на ответника 33 000,00 лв. Изключение от правилото на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК е налице, когато страните спорят за отделни договорки на съществуващо договорно отношение – действителна воля на страните, изпълнение на договора и т.н. При недоказаване на валидно договорно отношение санкцията на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК следва да се съобрази и приложи.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски, които са претендирани. Не е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е договорено възнаграждение от 800,00 лв., от което са заплатени 200,00 лв. на 23.11.2020 г. Съгласно така отразеното в договора, на ответника следва да се присъди само сумата, която е заплатена  в размер на 200,00 лв., съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Л.И., ЕГН ********** *** иск по чл. 240 от ЗЗД против В.Д.Д., ЕГН ********** ***, с които иска да се осъди ответника да заплати сумата от 33 000,00 лв. /тридесет и три хиляди лева/, ведно със законната лихва начиная от 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумите и направените по делото разноски, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И.Л.И., ЕГН ********** *** да заплати на В.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата от 200,00 лв. /двеста лева/ - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: