РЕШЕНИЕ
№........................................ ..гр.Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КОЙЧЕВ
при секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 127 по описа на ДРС за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Образувано е по ИМ на
Е.П. срещу „Полимери" АД. Твърди се че е
образувано
ч.гр.дело № 50/2010г. по описа на ДРС по чл. 410 от ГПК срещу ответника
за сума в
размер на 3 300.35лв. и лихва за забава в размер на 28.85лв., като е постъпило
възражение в
законоустановения срок от ответника че не дължи сумата; твърди се че със Заповед № 8/04.01.2010г. е прекратено
трудовото му правоотношение с ответното
дружество, като не му е изплатено трудовото възнаграждение за
септември-декември
2009г., ваучери за безплатна храна,
обещетение по чл. 221 ал1 от КТ и обещетение по
чл. 224 от КТ. Моли съда да постанови
решение по силата на което да се приеме за
установено че ответника дължи
изпълнение на парично задължение към ищецът в
размер на : 430.26лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за
септември 2009г., сума в размер на
11.93лв. представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 23.10.2009г. до
25.01.2010г.; 610.53лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за
октомври 2009г., сума в размер на 11.21лв.
представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 23.10.2009г. до
25.01.2010г; 597.21лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за
ноември 2009г., сума в размер на
5.71лв. представляваща лихва за забава върху
: главницата
за периода 23.10.2009г. до
25.01.2010г; 543.16лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за
декември 2009г.; сумата
от 307.50лв., представлявща
неплатени ваучери за безплатна храна за периода юли-декември 2009г.; сума в размер на 778.70лв. представляваща
обещетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие и сума в размер на 33.00лв.,
представляваща обещетение за неползван платен годишен отпуск за 2009г.;
моли се присъждането на разноските.
Ответникът в законния срок е представил писмено становище вх. № 1487/31.03.2010г., като твърди че следва да се редуцират обезщетенията по чл. 221 ал.1 от КТ и по чл. 224 ал.1 от КТ поради приспадане на данъчни отчисления по тях, като не се оспорва размера на дължимите трудови възнаграждения и ваучерите за безплатна храна.
Съдът с оглед приетите по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото ЛТД на ищецът се установява че със Заповед № 8/04.01.2010г. е прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество на основание чл. 327 т.2 от КТ - поради забавено изплащане на трудови
възнаграждения и е определено да му се заплати обещетение по чл. 221 ал.1 от КТ в размер на 1 брутна заплата и обещетение по чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на 1 ден за вредност. Установява се от приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 50/20 Юг. на ДРС че е поискано от ищецът издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК, като такава е била издадено но е налице депозирано възражение от страна на ответното дружество по реда на чл. 414 от ГПК.
От заключението на ССЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено се установява че трудовото възнаграждение за септември 2009г. е 430.26лв., като размера на лихвата е 12.17лв.; за октомври 2009г. е в размер на 610.53лв, а размера на лихвата е 11.57лв.; за ноември 2009г е 597.21лв., като размера на лихвата е 6.06лв и за декември 2009г. е в размер на 543.16лв и лихвата е в размер на 0.63лв..; размера на начисленото обещетение по чл. 221 ал.1 от КТ е 625.37лв. а това по чл. 224 от КТ е 31.27лв.; сумата за ваучерии безплатна храна е 294лв.
Съдът въз основа на установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Предявените искове са установителни такива, като с тях следва да се установи безспорно вземането на ищецът към ответника по силата на възникнало между тях трудово правоотношение. Установява се безспорно наличието на такова, като всяка неизплатена част от трудовото възнаграждение на работника е изискуема от датата, на която е следвало да бъде изплатена и този извод се налага от разпоредбите на чл. 245 ал.2 и чл. 358 ал.2 т.2 изр.2 от КТ, визираща срока за предевяване на парични искове по трудов спор а също така и от цялостната регламентация на трудовото възнаграждение като основен елемент на този вид правоотношения. Разпоредбата на чл. 270 ал.2 от КТ указва по какъв начин става заплащането на трудовите възнаграждения, а разпоредбата на чл. 245 от КТ гласи, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудовото възнаграждение, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително с лихва т.е. работодателят е длъжен да изплаща трудовото възнаграждение на работника или служителя, като при неизпълнение от негова страна дължи лихва за забава, но самото възнаграждение остава изискуемо от датата когато до се дължи и работника или служителя нямат задължение да го потърсят по специален начин от работодателя. Съдът счита, че исковете за заплащане на трудово възнаграждение на ищецът са основателни, като размера им е определен от заключението на ССЕ, като изцяло съвпада с размера предявен в ИМ от ищецът. Следва да се уважат и исковете за заплащане на лихва за забава върху главниците от датата на изискуемост на вземането до предевяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради основателност на главния иск. В заключението на ССЕ е определен и техния размер, който е по-висок от този претендиран в ИМ, като следва да сеприеме за установен размера посочен в ИМ тъй като съдът не може да се произнесе в по-вече от това с което е сезиран.
Основателна е исковата молба в частта за изплащане на обещетението по чл. 221 ал.1 от КТ - разпоредбата гласи че при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327 т.2, т.З и т.За работодателят му дължи обещетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в размера на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Тълкувана нормата изисква наличие на прекратяване на трудово правотношение и това да е извършено без предизвестие. Установява се безспорно че със Заповед № 8/04.01.20 Юг. е било прекратено трудовото правоотношение на ищецът на основание чл. 327 т.2 от КТ -
поради забавено изплащане на трудово възнаграждение, като нормата предвижда прекратяване без предизвестие от страна на работника. Налице са предпостваките на нормата като се дължи от страна на работодателят обещетение в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец. Нормата императивно е вменила в задължение на работодателят да заплати брутното възнаграждение, а не такова в чист вид. Иска е основателен и следва да се уважи в размера определен от заключението на в.л. -694.85лв. преди облагане с данък, а над него да се отхвърли като недоказан.
По отношение на иска с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ : Това е иск за заплащане на обещетение за неизползван платен годишен отпуск, като това обещетение се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение. Установява се безспорно, че трудовото правоотношение на ищецът е ответното дружество е прекратено и че той има неизползван платен годишен отпуск за 2009г. в размер на 1 ден за вредност. Иска е основателен по размер установен от в.л. в заключението по ССЕ, и то в дадения чист вид, тъй като нормата на чл. 224 от КТ не изисква обещетението да е в брутен размер, като над този размер иска е неосноветелен.
По отношение претендирането за заплащане на сума за безплатна храна и ваучери за храна следва съдът да се съобрази с заключението на ССЕ, като не се оспорва от ответната страна определения чрез експертизата размер и отработени дни, като следва да се отхвърли над размера от 294лв. до претендиания 307.50лв.
Оспорва се от страна на ответното дружество заплащането на разноските по делото. Разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК гласи че заплатените от ищецът, такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, като в ал.2 се съдържа правилото че ако ответника с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Релевантният за отговорността за разноски критерий е неоснователно предизвиканият правен спор. На него е подчинена идеята, заложена в чл. 78, ал. 1 - 3 от ГПК, че всяка страна има право на разноски, съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената, част от исковете. Предвид на факта, че исковите претенции са частично уважени, то се следва от страна на ответника заплащане на разноските извършени от страна на ищецът съразмерно уважената част от исковете - 1 228.70лв., включващо и разноските по ч.гр.дело № 50/2010г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че „Полимери" АД Девня, представлявано от М.Ш. дължи на Е.П.П., ЕГН ********** сума в размер на 2 181.17лв. /две хиляди сто осемдесет и един и 0.17/ представляваща неизплатени трудови възнаграждения за септември, октомври, ноември и декември 2009г., ведно със законната лихва от 12.01.2010г. - датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - до окончателното изплащане на сумата,; сума в размер на 29.80лв. /двадесет и девет и 0.80/ лихва върху главницата за периода 23.10.2009г. до 25.01.2010г.,; сума в размер на 694.85лв. /шестотин деветдесет и четири и 0.85/, представляваща обещетение за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие; сума в размер на 31.27лв. /тридесет и един и 0.27/ обещетение за неползван платен годишен отпуск за 2009г. и сума в размер на 294лв. /двеста деветдесет и четири/ неизплатени ваучери забезплатна храна за периода юли-декември 2009г., ведно със законната лихва върху главниците за периода 26.01.201 Ог. до
окончателното изплащане на сумите, като сумата се дължи по издадено разпореждане № 15 8/28.01.2010г. за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 50 по описа на ДРС за 2010г., на основание чл. 422 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.П.П., ЕГН ********** срещу „Полимери" АД Девня, представлявано от М.Ш. за приемане на установено по отношение на ответното дружество че дължи на ищецът сума над 694.85лв. до 778.70лв. обещетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие; за сума над 31.27лв. до 33.00лв., обещетение за неползван платен годишен отпуск за 2009г. и за сума над 294.00лв. до 307.50лв. неизплатени ваучери за храна за периода юли-декември 2009г., на основание чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА „Полимери" АД Девня, представлявано от М.Ш. да заплати на Е.П.П., ЕГН ********** сума в размер на 1 228.70лв. /хиляда двеста двадесет и осем и 0.70/, разноски по делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за неизплатени трудови възнаграждения, на основание чл. 242 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежина въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.
След влизане на решението в сила, последното да се приложи към ч.гр.дело № 10/2010г. на ДРС.
|
|
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ: |