Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр. Перник, 21.04.2022
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито заседание на двадесет
и пети март през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
секретаря Е. В.*** и участието на прокурор Р. Р. от Окръжна прокуратура П.,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 362 по
описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.1,
ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е
по искова молба на Б.С.Б. с ЕГН **********
и адрес: ***, чрез адв. Н.Д., против Администрацията на Министерския съвет на
Република България.
Ищецът моли да бъде постановено
решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 6000 лв.
/шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди
в периода от 06.10.2016 г. до 06.10.2019 г., изразяващи се в дългогодишен
стрес, потиснатост, възмущение, обида, гняв, обезверяване, разочарование от
незачитане на правото му на добра администрация и зачитане на
съдебноустановените му права, причинени от съвместния ефект на обявения за
нищожен акт по т.7 от протокол № 2 от 06.07.2017 г. на Междуведомствената
комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВПМС) и
незаконосъобразното бездействие при изпълнение на административните задължения
на комисията, установени чрез решение № 7177 от 29.11.2017 г., допълнено с
решение от 29.01.2018 г. по адм. дело № 10485/2017 г. по описа на Административния
съд – София град, както и нарушаване на правото на ищеца на разглеждане на
заявлението му за възстановителна помощ в разумен срок /правото му на добра
администрация/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 29.11.2019 г., до окончателното и изплащане.
Ищецът уточнява,
че претендираната сума е за периода от 06.10.2016 г. - 06.10.2019 г., като
посочва, че за предходен период с решение № 138 от 12.05.2017 г. по адм. дело №
**/2016
г. по описа на Административния съд – П., Администрацията
на Министерския съвет е била осъдена да му заплати на сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени от него в периода
22.05.2012 г. - 06.10.2016 г. поради кумулация на вредоносно въздействие от
отменен незаконосъобразен акт на Комисията и период на бездействие по
изпълнение на съдебните решения.
Ищецът обосновава исковата си
претенция с твърдения, че по силата на Решение № 7***/29.11.2017 г., допълнено
с решение от 29.01.2018 г. по адм.дело № ***/2017 г. на АССГ, е обявена
нищожността на т.7 от Протокол № 2 от 06.07.2017 г. на Междуведомствената
комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /МКВПМС/ и на
същата е върната за ново произнасяне преписката, образувана по молба вх. №
083/22.05.2012 г., подадена от Б.С.Б., по реда на чл.26 от Правилника за
организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и
подпомагане към Министерския съвет /ПОДМКВПМС/ за предоставяне на
възстановителна помощ по реда на чл.55, ал.3 от ЗЗБ във вр. с чл.28 от
ПОДМКВПМС. Освен това с решението по адм.дело № 10485/2017 г. на АССГ
преписката е върната на Комисията за ново произнасяне със задължението да се
изпълни същото, така както е мотивирано по делото, в 40-дневен срок от
връчването на съобщението. Решение № ***/29.11.2017 г. /допълнено с решение от
29.01.2018 г./ по адм. дело № ***/2017 г. на АССГ е влязло в сила на 01.03.2018
г., но до момента не е изпълнено. Поради бездействието на МКВПМС и нарушаване
правото на разумен срок при разглеждането на заявлението за възстановителна
помощ, ищецът е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в дългогодишен
стрес, потиснатост, възмущение, обида, гняв, обзверяване, гражданско
разочарование от незачитане на правото му на добра администрация и незачитане
на съдебноустановените му права.
В проведеното съдебно заседание
ищецът се представлява от адв. Д., който заявява, че поддържа предявените
искове. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Представя
списък на същите по чл. 80 от ГПК. В предоставения от съда срок депозира
писмени бележки.
Ответникът-Администрацията на
Министерски съвет на Република България – редовно призован, не изпраща
представител. По делото е постъпил отговор на исковата молба с вх. № 706/25.02.2020
г., в който се оспорва същия по основание и размер. Депозирано е и становище с
вх. № 3307 от 12.10.2021г. по
уточнението на исковата молба, в което се оспорва изцяло исковата претенция,
както по основание, така и по размер. С
молба с вх. № 1039 от 25.03.2022г. излага становище по съществото на спора,
прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско
възнаграждение. В указания срок депозира писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура П., прокурор
Р. Р.-- дава заключение, че
предявените искове са неоснователни и недоказани. Счита, че не е налице
причинно следствена връзка, с оглед на което не са налице кумулативните
предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед на това пледира същите да се отхвърлят.
Административен съд-Перник,
след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните
в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното:
Настоящето производство е във връзка с решение № 8871 от
27.07.2021г., постановено по АД № ***/2020г. по описа на ВАС, с което е обезсилено
решение № 212 от 01.07.2020г. постановено по АД № **/2019г. по описа на
Административен съд-П. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда. Дадени са изрични указания до първоинстанционния съд.
С определение № 343 от 22.10.2021г., постановено по АД № ***/2021г.
исковата молба е върната поради неизпълнени указания. Определението е отменено
и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с
определение № 1529 от 17.02.2022г., постановено по **/2022г. по описа на ВАС. Прието
е, че исковата претенция, ведно с уточненията по нея не страдат от
нередовности. Въз основа на това настоящия състав намира исковата молба за
редовна по смисъла на чл. 128 от ГПК, поради което ще я разгледа по същество.
От фактическа страна:
От доказателствата по делото се установява, че ищецът Б.С.Б.
във връзка със силното
земетресение от 22.05.2012г., на територията на гр. П. и Пернишка област, е
поискал възстановителна помощ по реда на ПОД на МКВП, за което е депозирал
молба вх. № 083 от 22.05.2012г., с приложени към същата документи.
МКВП при МС е приела, че Б.С.Б. е правоимащо лице чл. 26, ал. 2
от ПОД на МКВП, поради което с решение № 1/11.02.2013 г. на МКВП при МС, по точка 2056 от приложение № 1 му
е определена възстановителна помощ в размер на 1028 лева. На 09.04.2013г. тази
сума е преведена на Б., видно от платежно нареждане. Решението на комисията е
оспорено и е отменено с Решение № 198/18.10.2013 г., постановено по АД № ***/2013
г. по описа на Административен съд – П.**. За да постанови акта си, съдът е
установил допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, липса на мотиви и нарушаване на чл. 35 от АПК. Преписката е върната на
органа за ново произнасяне. Решението е
влязло в сила на 27.06.2014 г..
МКВП при МС се произнася на 29.10.2015
г., когато с Протокол № 5/29.10.2015 г., т. 2.2, Приложение № 3, точка 167 е
определен размер на възстановителна помощ 507 лв. Видно от платежно нареждане
от 16.12.2015г. сумата е заплатена на Б.. И това решение на комисията е
обжалвано по съдебен ред пред Административен съд С**. Образувано е АД № ***/2015
г., което е приключило с решение № 1022/22.02.2016 г.. С него е обявена за нищожна точка 167 от Приложение № 3
към т. 2.2 от Протокол № 5/29.10.2015 г. и преписката е върната за ново
произнасяне при съобразяване с мотивите на същото решение, както и на Решение №
198/2013 г. по АД ***/2013 г. на Административен съд – П.. Основание за
прогласяване на нищожността е, че повторното решение на МКВП при МС е
постановено при пряко противоречие с мотивите на отменителното решение на
Административен съд – П.**. Решение № 1022/22.02.2016 г. е влязло в сила на
27.06.2016 г.
На 06.07.2017 г. МКВП при МС приема т. 7 от Протокол № 2 от същата дата, с
което потвърждава размера на получената от Б.С.Б. помощ за възстановяване на
жилищна сграда на ул. 11, № 26, с. Д.***, в съответствие с експертна оценка и
Протокол от оглед на сградата от 22.06.2012 г. Този административен акт е
оспорен от Б..*** град е образувано АД № ***/2017г. С решение № 7177/29.11.2017
г. точка 7 от Протокол № 2 от 06.07.2017г. е обявена за нищожна и преписката е
върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите му. Същото е
допълнено с Решение от 29.01.2018 г., постановено в съдебно заседание по
административно дело № ***/2017 г. на
АССГ като е определен 40-дневен срок за изпълнение на решението, считано от
връчване на съобщението. Решение № 7177/29.11.2017 г. е влязло в сила на
01.03.2018 г., но не е изпълнено.
Б. сезира Администартивен съд С. град по реда на чл. 304 от АПК за
неизпълнение на съдебно решение. Последното е установено в хода на
производството по административно дело № ***/2018 г. на АССГ, приключило с
Разпореждане № 174/08.01.2019 г., поради което председателят на МКВП към МС е
осъден да заплати глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ по сметка на АССГ. С Решение № 4904/12.07.2019 г. по к.адм.дело № ***/2019
г. на АССГ разпореждането е оставено в сила.
Във връзка с преживени негативни емоционални преживявания от
незаконосъобразно упражняване на правомощия на комисията и лишаването му от
право на добра администрация за част от периода от 22.05.2012 г. до 06.10.2016
г. Б. предявил пред Административен съд – Перник иск с правно основание по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е АД № **/2016 г. по описа на същия съд. С Решение №
138/12.05.2017 г. съдът осъдил администрацията на Министерски съвет да заплати
на ищеца сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
нанесени му неимуществени вреди в периода от 22.05.2012 г. до 06.10.2016 г.,
както и законната лихва за забава върху тази сума, считано от 06.10.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, а за остатъка до пълния предявен размер от
10 000 лв. /десет хиляди лева/ отхвърлил иска като неоснователен и
недоказан. С Решение № 6088/10.05.2018 г. по АД № ***/2017 г. състав
на Върховен административен съд на Република България е оставил в сила Решение № 138/12.05.2017 г., постановено по АД № **/2016 г. по описа на
Административен съд – П..
Към дата на
депозиране на исковата молба 29.11.2019г. няма данни МКВП към МС да
се е произнесла в изпълнение на изричните указания в съдебните актове. Бездействието
е продължило и след влизането в сила на Решение №
138/12.05.2017 г. по АД № ***/2016 г. на Административен съд – П., което е
обусловило правния му интерес от предявяване на исковете – предмет на
разглеждане по настоящото административно дело. Бездействието на комисията, от една страна и наслагване
на отмяна по съответния ред на всяко нейно решение е станало причина за воденето на множеството
съдебни спорове и заедно с отказа на МКВП към МС да изпълни предписанията на
съдебните актове в разумни срокове, у ищеца, в периода от 06.10.2016 г. до 06.10.2019 г., се натрупали възмущение, гняв, обида, потиснатост,
дългогодишен стрес, които довели и до гражданско разочарование от незачитане на
правото му на добра администрация и незачитане на съдебноустановените му права.
В исковата молба Б. сочи, че демонстрираната недосегаемост и пренебрежение при изпълнение на
задълженията от страна на МКВП при МС, които от една страна: са установени със
закон, и от друга: са съдебно санкционирани, са предизвикали неговото дълбоко
възмущение. Нежеланието на комисията да
изпълни предписанията на съдебните решения и правнодължимите действия за
преодоляването на последствията от тежкото природно бедствие, сполетяло него и
семейството му, той възприема като форма на административен произвол,
подигравка с честта и достойнството му на български гражданин и абдикиране на
държавата от отговорността да осигурява защита правата на гражданите си. Налице
е цялостно въздействие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия,
който съвкупно са причинили неимуществени вреди за процесния период.
В хода на съдебното производство ищеца ангажира
гласни доказателства. По делото до
разпит се допусна Георги Иванов Иванов.
От показанията му се установява, че двамата се познават от деца, тъй като и свидетелят има имот в същото
село. В
месеца се срещат 2-3 пъти. Свидетелят е напълно запознат с административните
перипети на ищеца след земетресението и във връзка с действията на
комисията. Знае от ищеца за
всеки издаден акт на комисията, тъй като последният е юрист. Безвремието
и очевидното неизпълнение на съдебните решения подтискало ищеца и пораждало у
него възмущение от поведението на комисията. В период от около две години,
комисията не се произнасяла, при което ищецът се чувствал изоставен от
държавата и унизен от това, че не се изпълняват съдебни решения. Темата станала
ежедневна за него, като при всеки телефонен разговор или среща е изразявал
възмущение от работата на комисията и е загубил доверие у администрацията.
В писмения отговор вх. № 706/25.02.2020 г., представен по делото, е
заявено, че не е налице акт, действие или бездействие на ответника, нито на
МКВП при МС, от които да са настъпили вреди за ищеца. Определената
възстановителна помощ по решенията на комисията от № 1/11.02.2013 г. и по
протокол № 5/29.10.2015 г., в размер на 1028 лв. и 507 лв. са изплатени на
ищеца, въпреки отмяната им по съдебен ред. При това положение счита, че твърдените
от него „разочарование и раздразнение“, „усещане за обида, малоценност и
незначителност като гражданин“ не са в пряка причинна връзка с актове или
действия на служители на ответника, поради което не могат да бъдат основани за
ангажиране на отговорността му. Това становище не се споделя от съдебния
състав, съображения за което ще бъдат изложени по-долу.
От правна страна:
Предявеният осъдителен иск
е процесуално допустим – подаден е от активно легитимирана страна, която
твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на държавен
орган при изпълнение на административна дейност изразяващо се в липса на
произнасяне на комисията със законосъобразен акт по заявление за подпомагане по
ЗЗБ в разумен срок, отнасящ се непосредствено след бедствието станало през
2012г., продължило и в периода от 06.10.2016г. до 06.10.2019г., до забава за произнасяне след връщане на
преписката по силата на решение № 1022/22.02.2016г. по АД № ***/2015г. по описа
на АССГ и забава за произнасяне след връщане на преписката по силата на решение
№ 7177/29.11.2017г., допълнено с протоколно решение от 29.01.2018г., по АД № ***/2017г.,
както и от постановяването на
незаконосъобразен акт на същия орган, а именно издаване на нищожна т. 7 от
протокол № 2 от 06.07.2017г. на комисията. Разгледан по същество, той е
основателен.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 7 от Конституцията на
Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове
или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа в глава
първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно устройство,
но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип,
осъществяването, на който трябва да се уреди със закон. Такъв закон е Законът
за отговорността на държавата и общините за вреди. ЗОДОВ разграничи
отговорността на два вида-отговорност за дейност на администрацията и
отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. По силата на алинея втора, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен
в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по
чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, като искът за обезщетение може да се предяви пред съда
по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения
срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая искът е
предявен по мястото на увреждането в гр.
Перник, поради което и Административен съд-Перник е компетентен да разгледа
спора.
В разпоредбата на чл. 203 АПК е
регламентиран редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не
е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на
държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или
бездействието на държавния орган. Отговорността не се презумира от закона,
затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се
предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, незаконосъобразен акт, отменен
по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод
изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да било елемент от
фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинените вреди. Искът е осъдителен и с него се цели
възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни
актове, действия и бездействия. Отговорността на държавата не е безусловна и за
да бъде ангажирана, то следва да бъдат налице визираните в чл. 1 от ЗОДОВ
предпоставки посочени по-горе.
Предявеният осъдителен иск
е процесуално допустим, като подаден от активно легитимирана страна, претендираща неимуществени вреди в
резултат на незаконосъобразно
бездействие на държавен орган при изпълнение на административна дейност
изразяващо се в липса на произнасяне на комисията със законосъобразен акт по
заявление за подпомагане по ЗЗБ в разумен срок, отнасящ се непосредствено след
бедствието станало през 2012г., продължило и в периода от 06.10.2016г. до
06.10.2019г., до забава за произнасяне
след връщане на преписката по силата на решение № 1022/22.02.2016г. по АД №
12019/2015г. по описа на АССГ и забава за произнасяне след връщане на
преписката по силата на решение № 7177/29.11.2017г., допълнено с протоколно
решение от 29.01.2018г., по АД № ***/2017г., както и от постановяването на незаконосъобразен акт
на същия орган, а именно издаване на нищожна т. 7 от протокол № 2 от
06.07.2017г. на комисията.
Исковата претенция е насочена към юридическото лице, към чиято структура
принадлежи органът, от чийто незаконосъобразен акт и бездействие са причинени
вредите, изхождайки от чл. 40, ал. 3 от ЗА. С оглед на това е спазена разпоредбата на чл. 205 от АПК,
съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите и искът е предявен срещу надлежна страна.
Разгледана по същество исковата претенция е основателена.
В конкретния случай по
предявения иск се претендират неимуществени вреди настъпили в резултат на общото неблагоприятно
въздействие от отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт и бездействията разписани по-горе.
Наличието на
обявен за нищожен административен акт, а именно т. 7 от протокол № 2 от
06.07.2017г., обявена за нищожна с влязло в сила на 01.03.2018г., решение № 7177/29.11.2017 г., допълнено с
Решение от 29.01.2018 г., постановено в съдебно заседание по административно
дело № ***/2017 г. на АССГ, с което е
определен 40-дневен срок за изпълнение осъществява хипотезата на чл. 1 във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК по отношение на първата предпоставка за
ангажиране отговорността на държавата за вреди,
която е и предпоставка за допустимост на иска.
По отношение
на бездействията
в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 1 изразяващи се в липса на произнасяне на
комисията със законосъобразен акт по заявление за подпомагане по ЗЗБ в разумен
срок, отнасящ се непосредствено след бедствието станало през 2012г., продължило
и в периода от 06.10.2016г. до 06.10.2019г., до
забава за произнасяне след връщане на преписката по силата на решение №
1022/22.02.2016г. по АД № ***/2015г. по описа на АССГ и забава за произнасяне
след връщане на преписката по силата на решение № 7177/29.11.2017г., допълнено
с протоколно решение от 29.01.2018г., по АД № ***/2017г. от приетите по делото доказателства се приема, че комисията вместо да се съобрази с
указанията на съда дадени в решение
№ 1022/22.02.2016г. по АД № ***/2015г., влязло в сила на 27.06.2016г. и да го изпълни в срока по чл. 57, ал. 7 от АПК в пълно
противоречие на съдебния акт и след една година постановява т. 7 от Протокол № 2 от 06.07.2017 г., с която отново
е потвърдила размера на получената от Б.С.Б. помощ за възстановяване на жилищна
сграда на ул. 11, № 26, с. Д.*** в размер на още 507лв.. Този административен
акт също е обявен за нищожен по жалба на ищеца, по която е образувано
административно дело № ***/2017 г. по описа на АССГ. С Решение № 7177/29.11.2017
г. преписката е върната на органа за ново произнасяне при съобразяване с
мотивите на същото решение, а с Протоколно решение от 29.01.2018 г. е определен
40-дневен срок за изпълнение на указанията, считано от връчване на съобщението.
Самото Решение № 7177/29.11.2017 г. е влязло в сила на 01.03.2018 г., но не е
изпълнено в определения от съда срок. Фактът на неизпълнението е установен в
хода на производството по административно дело № ***/2018 г. на АССГ,
приключило с Разпореждане № 174/08.01.2019 г., с което на председателя на МКВП
към МС е наложена глоба. Следователно от 18.04.2018г. до 06.10.2019г., т.е.
година и половина е налице незаконосъобразно бездействие доколкото е следвало
да се издаде акт, който е възприет от доктрината като административен такъв.
Този акт е следвало да се издаде, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 57,
ал. 7 от АПК, като към дата на депозиране на исковата молба и от
доказателствата по делото не се установява да е издаден такъв. Незачитайки
съдебните решения и дадените с тях указания МКВП при МС, както и забавата за
произнасяне по тях обективират проявено
неглижиране при изпълнение на
административната дейност, посредством която да се приключи административното
правоотношение възникнало още през 2012г. Вземайки предвид частичната идентичност с
предмета по административно дело № ** от 2016
г. по описа на АС-П., то присъждането на обезщетение за неимуществени вреди
притежава сила на присъдено нещо по чл. 297
от ГПК,
която се разпростира във времевите предели, очертани най-напред с исковата
молба, а след това и с влязлото в сила решение, постановено по нея. Вреди,
които макар и едни и същи по вид и произтичащи от едно и също административно
правоотношение, не са идентични, а са различни– нови вреди, когато са
настъпили в различен период от време и произтичат от отделни административни
актове или безействия. Такъв е и настоящия случай, предвид
подадената искова молба, уточненията към нея и данните по делото. Въз основа на изложеното се установи бездействие на Междуведомствената
комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет да приключи
развилото се правоотношението между страните в разумен срок, с оглед на
настъпилото природно бедствие – земетресението от 22.05.2012 година с епицентър
територията на гр. П.. Правно неоправдано е едно административно правоотношение
да не може да приключи повече от седем години, който обхващат и процесния
период от 06.10.2016г. до 06.10.2019г., поради което в случая е налице
първият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно бездействие.
Вторият елемент на
фактическия състав на отговорността – настъпили неимуществени вреди. В доктрината се
поддържат разнообразни виждания относно същността и обхвата на неимуществените
вреди, но разбирането, че те се отнасят до емоционалния живот на пострадалия и
включват физическите и моралните страдания, предизвикани от действията на други
лица, не се поставя под съмнение. По дефиниция неимуществените вреди обхващат
последиците както на блага, които са предмет на субективни права /право на
чест, на име/, така и върху блага, които не са предмет на права. Не всяко
увреждане обаче е релевантно, а само онова, което се характеризира с
продължителност и по–висока степен на интензивност. От
събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания, изслушани
в хода на съдебното дирене, настоящият съдебен състав приема, че
претендираните неимуществени вреди -
вътрешните душевни страдания, стресът, унижението на човешкото достойнство,
чувството на безпомощност и тревожност, чувството на несигурност са доказани и следва да бъдат овъзмездени. Безспорно
се установи, че ищеца е водил съдебни дела срещу
административния орган, като е постигнал благоприятен резултат, но въпреки това
не е налице краен акт, с които да се приключи
производството, към момента на депозиране на исковата молба. Пред съда свидетелят излага впечатленията си относно
разочарованието и възмущението на ищеца от продължаващото с години бездействие
и безотговорно поведение на ответника. Следва да се приеме настъпването на
неимуществени вреди за ищеца, респ. до доказване на втория кумулативен елемент
от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
Третият елемент на фактическия състав на
отговорността – настъпилите неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица и са във
връзка с бездействието на административния орган в разумен срок да приключи
правоотношението с настоящия ищец. Безспорно чувството
на безсилие, възмущение, дългогодишен стрес и безполезно очакване на помощ, и липсата на адекватна реакция от компетентните държавни органи са в пряка и
непосредствена връзка с причинения вредоносен резултат /неимуществени вреди/. Пряка причинна връзка по отношение на отменения
незаконосъобразен акт, с настъпилия резултат не е доказана, тъй като не се установиха
конкретни вреди точно от отменения по съответния ред административен акт. Налице е обаче пряка и непосредствена връзка между прогласения за нищожен индивидуален
административен
акт и последвалото незаконосъобразно бездействие на административния орган с
причинената вреда съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. В случая обаче може
да се счита, че увреждането е настъпило по повод извършването на
административна дейност, съответно връзката между тях е пряка и непосредствена.
При преценка на интензивността на въздействие на продължителното незаконосъобразно бездействие на органа в разумен срок да приключи правоотношението с настоящия ищец следва да бъде отчетено, че в правомощията на комисията е да предостави подпомагане или да откаже такова. В случая е прието, че ищецът е правоимащо лице и във връзка с това му е отпуснала сума за подпомагане и възстановяване на жилището му в общ размер на 1507лв., която е изплатена преди настоящия исков период. Възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общинската комисия начин, съгласно чл. 28 от ПОД на МКВП, като същата се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2 във вр. с пар. 1, т. 3 от ДР на ПОД на МКВП. Следователно е налице подпомагане по смисъла на ЗЗБ, поради което не може да се приеме, че ицещът е изоставен от държавата. На следващо място се съобрази, че с влязло в сила решение по административно дело № *** от 2016 г. по описа на АС-П. са репарирани неимуществени вреди за периода от 22.05.2012г. до 06.10.2016г., произтичащи от същото административно правоотношение. Съобрази се и това, че до датата на подаване на исковата молба – 29.11.2019г., който период е три години, все още не е приключило административното производство. При това положение е налице ограничение в правната сфера на ищеца, което е довело до настъпване на твърдените неимуществени вреди.
Относно размера на
претендираните неимуществени вреди следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 52 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД), като размерът на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
"Справедливост" е морално – етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има
характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент
на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди да бъде определен от съда с оглед
на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Решаващият
състав намира, че в пряка и причинна връзка с актовете на администрацията са
притесненията на ищеца, които са свързани с водене на множество съдебни
производства с цел да защити правата си. Ищецът като гражданин на РБ има право
на добра администрация, изразяваща се в бързо и адекватно произнасяне по
заявено пред нея искане. Освен това произнасянето следва да е при спазване на
установените правила в Конституцията,
АПК, законите и подзаконовите нормативни актове. Когато това очакване не се
оправдае, то за ищеца като гражданин се натрупват негативни преживявания
свързани с разочарование, раздразнение и обезверяване. Отчитайки посочените по – горе обстоятелства и периода на исковата претенция,
както и първоначалното подпомагане, от страна на комисията, като взе предвид, и
че реално не са доказани самостоятелни вреди от прогласената т. 7, то обезщетението за претърпените неимуществени вреди от
настоящия ищец определено по реда на чл. 52 от ЗЗД,
следва да се присъди в размер на 1000 лева, като за
разликата до пълния претендиран размер от 6000 лева се отхвърли, като недоказан. Основателна се явява и
претенцията за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
претенция – 29.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3,
изр. първо от ЗОДОВ
направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за
присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи изцяло в частта
за платена държавна такса в размер на 10 лева. По отношение на платено
адвокатско възнаграждение в общ размер на 3370 лева по договори за правна
защита и съдействие от 20.09.2019 г., 01.10.2020г. и от 15.03.2022г. следва да
се уважи на основание чл. 10, ал. 3,
изр. второ от ЗОДОВ съразмерно
с уважената част от иска, поради което ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 566.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет, с
адрес: гр. С. бул. *** да заплати на Б.С.Б., с ЕГН **********,*** на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 1000 /хилява/ лева, представляваща претърпени неимуществени
вреди за периода от 06.10.2016 г. до 06.10.2019
г., както и законната лихва върху тази сума считано от 29.11.2019
г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 6
000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет, с
адрес: гр. София, бул. *** да заплати на Б.С.Б., с ЕГН **********,*** съдебни разноските
в настоящото производство общо в размер на 576.00 /петстотин седемдесет и шестдесет
и три/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/