№ 4139
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110209849 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. С. Х. срещу наказателно постановление № 22-4332-
011891/29.06.2022г. на Началник Сектор към Отдел „ПП” при СДВР, с което за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/, му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00лв. /двеста/ лева, на осн.чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок /НП е връчено на 08.07.2022 г., а жалбата против него
е подадена на 20.07.2022 г./ и е допустима.
С жалбата се оспорва изцяло обжалваното НП, като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в производството по установяване на административно
нарушение и в производството по налагане на административно наказание.
Претендира се липса на съответствие и единство между описанието на нарушението и
дадената му цифрова правна квалификация, като се счита, че по този начин е
ограничено правото на защита на жалбоподателя, като му е отнета възможността да
разбере за какво нарушение и от кой нормативен акт е ангажирана отговорността му,
тъй като при изписване на нормативния акт е била използване абревиатура. Счита се,
че е нарушена и разпоредбата на чл.42, ал.1, т.7 ЗАНН, като в АУАН не е посочен
точния адрес и датата на раждане на свидетеля, както и неговото качество. Акцентира
1
се и на факта, че в АУАН е посочен 3-дневен срок за обжалването му, при положение,
че съгласно чл.44, ал.1 ЗАНН срокът за обжалване е 7-дневен. Моли се да се вземат
предвид и лошите метеорологични условия /хлъзгава пътна настилка и проливен дъжд/
на 08.06.2022 г., около 21:24 часа, близкото разстояние между двата светофара /този,
на мястото на нарушението и предходния/, с оглед на което се поддържа, че дори и при
спазване на ограничението на скоростта, при едно внезапно спиране би се създала
предпоставка за ПТП. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и
поддържа жалбата, дава обяснения и моли жалбата му да бъде уважена.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител.
В съдебно заседание е проведен разпит в качеството на свидетели на
актосъставителя А. Ц. и свидетеля-очевидец на извършване на нарушението и свидетел
на съставяне на акта – А. В., които изцяло потвърждават фактическите констатации,
описани в АУАН.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, съдът взе предвид следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акт за установяване на извършено административно нарушение /АУАН/ серия GA
№650176/08.06.2022 г. от А. Ц. на длъжност „командир на отделение” при 03 РУ-
СДВР, в присъствието на св. А. В. – полицейски служител в 03 РУ-СДВР. В
обстоятелствената част на акта е посочено, че в деня на издаването му, около 21.24ч., в
гр.София, по бул. „Тодор Александров“ с посока на движение от ул. „Одрин“ към бул.
„Димитър Петков“ се управлява от жалбоподателя л.а.*************** лична
собственост, като на кръстовището с ул. „Инж. И. И.ов“ приближава, навлиза и
преминава на червен светлинен сигнал на светофарната уредба при нормален режим на
същата. Посоченото нарушение е квалифицирано по чл.6,т.1, пр.2 от ЗДвП /Закон за
движение по пътищата/.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и надлежно му е връчен
препис от акта. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН е подадено писмено възражение срещу
съставения АУАН, което е разгледано от АНО по реда на чл.52, ал.4 ЗАНН и е
преценено за неоснователно.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление № 22-4332-011891/29.06.2022г. на Началник Сектор към Отдел „ПП”
при СДВР, което по надлежния ред е връчено на жалбоподателя на 08.07.2022 г..
Жалбата против него е подадена на 20.07.2022 г.
От събраните в хода на производството доказателства не се установява различна
2
фактическа обстановка от установената в съставения АУАН и последващото НП,
която изцяло беше потвърдена от разпитаните свидетели – актосъставителя А. Ц. и
св.А. В.. Съдът кредитира с доверие показанията на двамата разпитани свидетели,
които изцяло поддържат, описаната в АУАН фактическа обстановка, показанията им
са логични и последователни. Макар и с оглед на служебните му задължения,
включващи ежедневно констатиране на десетки нарушения на правилата за движение
по пътищата, актосъставителя Ц. да заяви липса на ясен спомен за конкретния случай,
той изцяло потвърди описаните в АУНА факти. От своя страна св. В. успя да
възстанови спомен за конкретния случай и изцяло потвърди и преразказа
обстоятелствата по извършване и установяване на процесното нарушение. С оглед на
това, съдът кредитира с доверие техните показания.
Същите се опровергават само и единствено от обясненията на жалбоподателя,
дадени пред настоящия съдебен състав, като и това опровергаване не е пълно, а по-
скоро представлява извод на жалбоподателя, основан на нерационално възприета
фактическа обстановка.В обясненията си, жалбоподателят твърди, че няма спомен за
това какъв светлинен сигнал е подавала светофарната уредба, намираща се на
кръстовището между бул. „Тодор Александров“ и ул. „Инж. И. И.ов“, в посока от ул.
„Одрин“ към бул. „Димитър Петков“, но си спомнял, че светофарната уредба,
намираща се на предходното кръстовище, което е на разстояние около 30 метра от
процесното, светела със зелен сигнал и поради краткото разстояние между двата
светофара и при движение със скорост около 50 км./ч. не е било възможно да се смени
сигнала на светофарната уредба. С оглед на така заявената липса на спомен за това
какъв точно светлинен сигнал е подавала светофарната уредба на процесното място на
нарушението, съдът намира, че гореизложеното от жалбоподателя относно правно
значимия факт – какъв светлинен сигнал е подавала светофарната уредба на
кръстовището между бул. „Тодор Александров“ и ул. „Инж. И. И.ов“ в посока от ул.
„Одрин“ към бул. „Димитър Петков“, при преминаване на жалбоподателя през това
кръстовище с автомобила си, не представлява изложение на факти, а негови изводи,
изведени въз основа на други факти, които не водят до единствен извод, поради което
няма как да са пряко противопоставими на показанията на свидетелите Ц. и В., особено
на тези на последния, който категорично поддържа, че жалбоподателят е минал пред
тях на кръстовището и светофарът за движещите се в тяхната посока /перпендикулярна
на движението на жалбоподателя/ подавал зелен сигнал, при което няма как
подаваният сигнал за жалбоподателя да е бил също зелен. Действително, св. В. от
мястото на което се намирал не е имал пряка видимост към светофара, предназначен за
движещите се в посоката на жалбоподателя, но той извежда факта, че за жалбоподателя
светофарът светел в червено от факта, че за тях /пресичащите перпендикулярно същото
кръстовище/ сигналът е бил зелен, при което действително няма как да е бил зелен и за
посоката на жалбоподател, тъй като това би било предпоставка за сигурно настъпване
3
на ПТП и никоя система от светофарни уредби не е регулирана по този начин. С оглед
на това, неговият извод е единственият възможен, изведен от факта, на койот се
основава. А изводът на жалбоподателя не е единствения възможен, доколкото това, че
предходният светофар е подавал зелен сигнал, не означава неминуемо, че до
следващия /ако е хванат края на зеления сигнал/ няма възможност светлинният сигнал
да се смени на жълто и след това на червено /с оглед на твърденията, че двата
светофара са били „огледални“ – с еднакви цикли/, като времето за преминаване на
съответното разстояние /установено като около 40 метра/ зависи най-вече от скоростта
на движение и в случая липсват обективни данни за същата.
С оглед на така изложения доказателствен анализ, настоящият съдебен състав
прие за установено от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, че при
преминаване на жалбоподателя, управлявайки МПС - *************, през
кръстовището между бул. „Тодор Александров“ и бул. „Димитър Петков“ с посока на
движение към ул. „Одрин“, светофарната уредба на посоченото кръстовище подавала
червен сигнал – забраняващ преминаването на ППС.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на
съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
при съобразяване на възраженията, направени в жалбата, констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, видно от Заповед № 513з-6262/19.02.2020 г. на
директора на СДВР и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи за възлагане на компетентност на актосъставителя и АНО; издадени са в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и съдържат всички изискуеми реквизити,
съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и при спазване на предвидения за това процесуален
ред. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя.
В обстоятелствената част на обжалваното постановление е описано извършеното
административно нарушение, констатирано с АУАН, обстоятелствата при които е
извършено нарушението и същото правилно е квалифицирано от административно –
наказващия орган като нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението
по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.“ Именно такова деяние е описано в АУАН и НП, като не е налице
4
твърдяното в жалбата несъответствие между фактическото описание на нарушението и
дадената му цифрова правна квалификация.
Посочването с абревиатура на нормативния акт, в който се съдържа нарушената
правна норма, според настоящия съдебен състав не създава неяснота за жалбоподателя,
който в качеството на правоспособен водач, длъжен да спазва правилата, предвидени в
ЗДвП и ППЗДвП /Правилник за прилагане на ЗДвП/ следва да е наясно и с
общественоизвестните абревиатури за обозначаване на посочения законов и
подзаконов нормативен акт. От друга страна, очевидно е бил наясно с това какво се
обозначава с абревиатурата „ЗДвП“, след като в жалбата си успешно цитира
относимите правни норми именно от ЗДвП, а дори и от ППЗДвП.
При посочване на цифровата квалификация на деянието, с необвързването на
нарушената правна норма с разпоредбата на чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, указваща
правилото за поведение, предвиждащо червената светлина на светофарната уредба, по
мнението на настоящия съдебен състав не е допуснато съществено процесуално
нарушение, водещо до неяснота, ограничаваща правото на защита на жалбоподателя,
доколкото като правоспособен водач на МПС жалбоподателят е запознат с правилата,
предвидени в ЗДвВ и ППЗДвП и в този смисъл не може да се позове на незнание
относно това както правило за поведение предвиждат светлините на светофарната
уредба.
Действително, в нарушение на чл.42, ал.1, т.7 ЗАНН, в АУАН не са посочени
точни адрес, датата на раждане и качеството на свидетеля А. В., но с оглед явяване на
същия пред настоящия съдебен състав за разпит, очевидно е че установяването на
неговата самоличност не се е оказало непреодолим проблем, а качеството му на
свидетел-очевидец е установено от дадените от него показания, Поради това,
непосочването в АУАН на реквизитите по чл.42, ал.1, т.7 ЗАНН не е довело до
невъзможност за установяване и призоваване на свидетеля за разпит, с което да са
ограничени правата на жалбоподателя, поради което този пропуск макар и да е
нарушение на процесуалните правила, не представлява съществено такова, даващо
основание за отмяна на НП, издадено въз основа на така съставения АУАН.
Неправилното указване на срока за подаване на възражение срещу АУАН като 3-
дневен вместо 7-дневен също не е от естество да ограничи правата на жалбоподателя,
доколкото видно от материалите по делото, той е подал възражение срещу АУАН в 7-
дневения срок, входирано с вх. №433200-60979/14.06.2022 г., което е разгледано от
АНО по реда на чл.52, ал.4 ЗАНН и е преценено за неоснователно и това обстоятелство
изрично е посочено в издаденото НП.
Твърдението в жалбата, че с оглед лошите метеорологични условия /хлъзгава
пътна настилка и проливен дъжд/ на 08.06.2022 г., около 21:24 часа, близкото
разстояние между двата светофара /този, на мястото на нарушението и предходния/, с
5
оглед на което се поддържа, че дори и при спазване на ограничението на скоростта,
при едно внезапно спиране би се създала предпоставка за ПТП, са неприемливи и не
биха могли да доведат до оневиняването на жалбоподателя.
На първо място не се доказа, че в деня на нарушението метеорологичните
условия в гр. София са били лоши /хлъзгава пътна настилка и проливен дъжд/. Дори и
да е било така, то именно тези обстоятелства е следвало да представляват основание за
управление на МПС не с максимално разрешената скорост, а с по-ниска такава, която
да дава възможност за спазване на всички правила за движение, без създаване на
предпоставки за ПТП, независимо от малкото разстояние между двата светофара.
Именно поради това, аргументите на жалбоподателя в тази насока, се явяват
неоснователни.
От материално-правна гледна точка, съдът намира следното:
От описаната и приета за установена фактическа обстановка безспорно се
установява, че И. С. Х. е действал като водач на МПС – *************, на територията
на гр.София, поради което се явява подконтролен субект на Отдел „ПП” при СДВР, с
оглед спазването разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по
приложението му.
По надлежния ред е било установено, че на 08.06.2022 г., в 21:24 часа, в
гр.София, по бул. „Тодор Александров“ с посока на движение от ул. „Одрин“ към бул.
Димитър Петков, жалбоподателят И. С. Х. управлявал л.а.*************** лична
собственост, като на кръстовището с ул. „Инж. И. И.ов“ приближил, навлязъл и
преминал на червен светлинен сигнал на светофарната уредба, при нормален режим на
същата.
Посоченото деяние изцяло покрива обективните и субективни признаци на
състав на нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, както правилно е квалифицирано в
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Съдът намира, че АНО правилно е установил и квалифицирал нарушението, като
същото безспорно е било извършено чрез действие, изразило се в приближаване,
навлизане и преминаване на червен светлинен сигнал на светофарната уредба. За това
деяние е предвидена наказуемост в разпоредбата на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, съгласно
която се наказва с глоба 100 лева водач, който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването, какъвто е червеният сигнал, съгл. чл.31, ал.7, т.1 от
Правилника за прилагане на ЗДвП.
Следователно правилно е приложен материалният закон, като на жалбоподателя
е наложено предвиденото от законодателя административно наказание „глоба“ в
лимитативно определения размер.
Поради това, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно
6
и правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-011891/29.06.2022г.
на Началник Сектор към Отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП, на И. С. Х. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
200.00лв. /двеста/ лева, на осн.чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - град
София в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7