Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № 844 от 07.12.2011 година, постановена по НЧХД № 999/2011 година Горнооряховският районен съд е признал за виновен И. А. Г. за това да е извършил престъпление по чл.147 ал.1 НК, като го признал за невинен по част от обвиненията, както и по квалифициращите признаци по чл.148 ал.1 т.1,2 и 3 НК. На основание чл.78а НК освободил И. Г. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Осъдил И. Г. да заплати на В. Б. сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законните последици, както и сумата 442 лв. разноски по делото. Осъдил И. Г. да заплати ДТ по уважения размер на гражданския иск. Недоволен от присъдата останал Г., който като я обжалва твърди, че същата е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Частният тъжител лично и чрез упълномощения си повереник в съдебно заседание счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна и моли съда да я потвърди. Жалбоподателят лично и чрез назначения във въззивната инстанция служебен защитник поддържа жалбата. Излага съображения, че не е извършил престъплението за което е признат за виновен. Излага съображения, че присъдата е постановена при съществено процесуално нарушение – нарушено право на защита и моли съда да я отмени и върне делото за ново разглеждане в районния съд. Великотърновкският окръжен съд след като провери присъдата по повод жалбата, както и изцяло нейната правилност и законосъобразност, намери за установено следното: При разглеждане на делото в първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. С писмен отговор от 20.09.2011 година подсъдимият жалбоподател по повод получено разпореждане за образуване на делото е заявил, че е социално слаб, няма доходи извън пенсията си, че е инвалид и моли да му бъде назначен служебен защитник. В съдебно заседание на 21.09.2012 година жалбоподателят лично поддържа тази молба и отново заявява, че няма възможност да си наеме адвокат, а иска да има такъв в производството. Заявява, че не знае „някои работи” и счита, че трябва да има адвокат. В същото заседание районният съд е оставил молбата на жалбоподателя без уважение, като е приел, че при пенсия от 220 лв. същият има възможност да си наеме адвокат, и че интересите на правосъдието не изискват подсъдимия да бъде защитаван от професионален защитник адвокат, с оглед на евентуалния резултат от делото – административно наказание по чл.78а НК. Въззивният съд намира това определение за незаконосъобразно, по следните съображения: На първо място правото на адвокатска защита е едно от основните права на гражданите прокламирано от Конституцията на РБ, регламентирано като принцип в НПК и развит и гарантиран в действуващата наказателноправна процесуална уредба. Участието на подсъдим в наказателното производство без процесуален представител при изразено и обективирано негово желание в тази насока е недопустимо и е абсолютен повод за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е допуснато нарушението. В този смисъл е и константната практика на ВКС. Следва да се отбележи, че при решаване на молбата на жалбоподателя за назначаване на служебен защитник районният съд се е произнесъл без да събере доказателства дали обстоятелствата по чл.94 ал.1 т.9 НПК са налице. Видно от представените пред въззивната инстанция такива доказателства жалбоподателят има като единствен доход пенсия от 220 лв., няма недвижимо имущество, няма близки и е с няколко тежки хронични заболявания. От представените още с частната тъжба в първата инстанция писмени доказателства е видно, че подсъдимият жалбоподател страда от хипертонична болест на сърцето, застойна сърдечна недостатъчност. В констативен протокол № 73 е отбелязано, че в амбулаторен лист 2502/21.03.2011 година като основна диагноза е записано хипертонична болест на сърцето и придружаващи заболявания – застойно сърдечна недостатъчност ІІІ, специфични разстройства на личността и хеперплазия на простатата. Възрастта на жалбоподателя – 75 година, както и посочената по-горе диагноза – специфични разстройства на личността води до извода, че подсъдимия не може да се защитава сам. Когато това е така интересите на правосъдието са налице. С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че по отношение на жалбоподателя при разглеждане на делото в районния съд са били налице предпоставките на чл.94 ал.1 т.9 НПК. Отказът на районния съд да допусне правна помощ на жалбоподателя е нарушило правото му на защита и е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в районния съд. Поради изложеното въззивния съд не се произнася по възраженията по същество на делото. Водим от горните мотиви и на основание чл.335 ал.2, вр.чл.348 ал.3 т.1 НПК Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 844 от 07.12.2011 година, постановена по НЧХД № 999/2011 година от Горнооряховският районен съд и връща делото за ново разглеждане. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |