Решение по дело №1342/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 540
Дата: 22 май 2023 г. (в сила от 22 май 2023 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20231720101342
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 540
гр. Перник, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720101342 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от
"КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Шандор Петьофи” № 10, ЕИК ********* срещу Д. В. Т., ЕГН: ********** от с. С., м. Р. №
*, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 240 , ал. 1
ЗЗД и чл. 99 ЗЗД. В условие на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД. Претендират и се сторените в исковото производство разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.03.2016 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и Д. В. Т. бил сключен
Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от
разстояние -едно или повече. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на
чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била
подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и била в съответствие със ЗПФУР
и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на
кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя -
www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ се били предоставяли Общите условия,
които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
1
цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията
на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се бил
предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят
трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на
бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се било
считало, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят бил потвърждавал, че е прочел и
приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр,
че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се бил съгласявал последният да
преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметката или по
избран алтернативен начин. Съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят бил давал
право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата била гарантирала получаването
на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й. В процесния случай, на 17.03.2016г.
страните били сключвали договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под №
********** и бил явявал трети по ред договор за кредит между тях. В заявката си Д. Т. била
заявявала желание да й бъде отпусната сума в размер B G N 600,00 (шестстотин лева), като
била заявявала и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата -
16.04.2016 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била
отпусната от кредитодателя, посредством системата epay.bg, на името на кредитополучателя
в „Изипей“ АД на 17.03.2016г. Твърди, че на 24.03.2016г. Д. Т. била заявила искане за
отпускане на допълнителен кредит в размер BGN 400,00 (четиристотин лева), като отново
била заявила и услугата експресно разглеждане на заявката. Съгласно Общите условия,
кредитополучателят имал право да кандидатства допълнително, преди да е върнал
първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващия
Договор за кредит се изменял чрез подписване на нов договор за кредит, като всички
условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, оставали
непроменени и се прилагали съответно и за допълнителния кредит. Договорът бил изменен
на същата дата - 24.03.2016г. Съгласно клаузите на изменения Договор за кредит и на
основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен Допълнителен кредит се дължали
пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения Договор за кредит и
остатъчния срок до падежа. На 24.03.2016г. кредитодателят бил отпуснал исканата сума по
уговорения в договора начин в „Изипей“ АД. С изменението на договора Т. се задължавала
да върне на кредитодателя сума в общ размер BGN 1259,90 (хиляда двеста петдесет и девет
лева и деветдесет стотинки), от които главница в размер B G N 1000,00 (хиляда лева),
договорна лихва в размер B G N 30,53 (тридесет лева и петдесет и три стотинки) за периода
на ползване на кредита и такса за експресно разглеждане в размер BGN 229,37 (двеста
двадесет и девет лева и тридесет и седем стотинки). С настъпване на падежа по договора -
16.04.2016г., кредитополучателят не погасявал дължимите суми и изпаднал в забава. В т.
13.2 от общите условия била уговорена неустоечна клауза, като съгласно същата от
2
17.04.2016г., „4финанс“ ЕООД (Вивус) започвал да начислява неустойка за неизпълнение,
чийто размер се формирал чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ -
10,00% към договорния лихвен процент – в конкретния случай - 40,94 %, върху
неизплатената сума за периода на просрочието. От „Вивус“ изпращали до четири броя
напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит. В тези писма
се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни
просрочие, начислена неустойка. Писмата, съгласно т. 13.4 от Общите условия към Договор
за кредит №********** се таксували спрямо тарифата на кредитодателя и били изцяло за
сметка на кредитополучателя. Заявява, че на 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си
на цедент, сключвал с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018г., по силата на който
цедентът прехвърлял на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер BGN
2621,30 (две хиляди шестстотин двадесет и един лева и тридесет стотинки), от които:
главница - BGN 1000,00 (хиляда лева); BGN 229,37 - (двеста двадесет и девет лева и тридесет
и седем стотинки) - такса експресно разглеждане; BGN 30,53 (тридесет лева и петдесет и три
стотинки) - договорна лихва; неустойка (наказателна лихва) - BGN 1331,40 (хиляда триста
тридесет и един лева и четиридесет стотинки) за периода от 17.04.2016г. (денят, следващ
падежа) до 22.11.2018г. (денят, предхождащ цесията); отписани такси за събиране - B G N
30,00 (тридесет лева). Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1,
което било неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично
упълномощен да уведомява длъжницата от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпращало уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която била върната в
цялост, с отметка „Непотърсена". Поради което, към настоящата молба, прилага
уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД били предоставяли на „Кредитреформ България“
ЕООД. Потвърждение за прехвърляне на вземания. От сключването на договора за цесия до
настоящия момент забавата на ответника продължавала. Предвид гореизложеното, счита, че
„Кредитреформ България“ ЕООД имал изискуемо вземане срещу Д. В. Т., като с настоящата
искова молба претендира сума в размер BGN 1000,00 (хиляда лева), представляваща
неплатена главница по Договор за кредит № **********. В условията на евентуалност, ако
съдът приеме, че не бил сключен договор за кредит № **********, то моли да се счете, че е
била изпълнена предпоставката за уважаване на иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Дружеството – цедент 4финанс“ ЕООД било превело чрез системата за плащания epay.bg.
сума в общ размер BGN 1000,00 (хиляда лева) на името на Д. В. Т. в „Изипей“ АД, както
следва: на 17.03.2016г. с разписка за извършено плащане № 2000000100218469, с която била
преведена сума в размер BGN 600,00 (шестстотин лева); на 24.03.2016г. с разписка за
извършено плащане № 2000000100595825, с която е преведена сума в размер BGN 400,00
(четиристотин лева). Със същата сума ответницата се била обогатила неправомерно, като за
3
осъществяване на извършените преводи не е било налице правно основание.
Моли съдът, да постанови съдебно решение, с което да осъди Д. В. Т., с адрес: гр. С.,
п.к. 1336, ж.к. „Л.“, бл.**, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД
сума в размер B G N 1000,00 (хиляда лева), представляваща неплатена главница по Договор
за кредит № ***********, както и законна лихва върху главницата, от подаване на
настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.
При условие на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, моли съдът
да осъди Д. В. Т., с адрес: гр. С., п.к. 1336, ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД сумата в размер BGN 1000,00 (хиляда лева), която сума
същата била получила без правно основание, както и законна лихва върху главницата, от
подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба не е постъпил от ответницата.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява. Пълномощникът на
ищцовото дружество прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответната страна.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание, не е представила писмен отговор на исковата молба и не е направила искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът счита, че предявеният иск е основателен, тъй като видно от представените
писмени доказателства ищцовото дружество доказа по безспорен начин наличието на
договорни отношения между цедента и ответника за предоставяне на заем за претендирания
размер възникнали по реда на чл. 6 и сл. от ЗПФУР и усвояването на сумата, съставляваща
главница по договора за заем, наличие на договор за цесия – прехвърляне на вземането,
уведомяването на длъжника за извършената цесия.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК,
съдът прие, че срещу ответната страна следва да се постанови неприсъствено решение, с
което исковите претенции на ищеца да се уважат изцяло.
По правилата на процеса на ищеца се следват разноски, изчислени като възлизащи на
сумата 200 лева /сумата от 50 лв., съставлява държавна такса и сумата от 150 лв.,
съставлява юрисконсултско възнаграждение/.
Ръководен от гореизложеното, съдът


РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД Д. В. Т.,
4
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., п.к. 1336, ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сума в размер 1000,00 лв. (хиляда
лева), представляваща неплатена главница по Договор за кредит № ********** от 17.03.2016
г., както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба-
22.10.2020 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. В. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., п.к. 1336, ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. *, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата от
200 лв., съставляваща общ размер на сторените по делото разноски.
Решението е НЕПРИСЪСТВЕНО и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5