РЕШЕНИЕ
гр.
София, 19.03.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ВАСИЛ
АЛЕКСАНДРОВ
при
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Васил
Александров в. гр. д. № 7393/2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № II-55-281/30.062016 г., постановено по гр. д. № 32407/2013 г. по описа на
СРС, II Г. О., 55-ти състав е отхвърлен предявеният от М.Г.А.
и С.А.А. срещу В.Г.В. иск за делба на следния недвижим имот: гараж, находящ се
в гр. София, ул. „********, със застроена площ от 16,00 кв. м., заедно с
прилежащите му идеални части от общите части на сградата, построен в приземния
етаж, левия преден ъгъл на сградата (южния край на сградата) с лице към ул. „Л.“.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ищците, в която се твърди, че последното е неправилно, като е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
Поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че ответницата била придобила
имота по давност не бил правилен и не съответствал на събраните по делото
доказателства. Навежда доводи, че са собственици на имота, който бил преустроен
в гараж от ответницата. Излага съображения, че са неоснователни твърденията на
ответника, че бил построил един гараж с оглед учредено му право на строеж на
третия етаж от сградата, тъй като правото на строеж се погасило, поради което
ищците били дали съгласие собственото им зимнично помещение и това на техния
общ наследодател да бъдат преустроени в
гараж, за което прави анализ на събраните по делото доказателства.
Поддържа, че заключението на СГЕ, не установявало, че ищците са били дописвали
в архитектурния проект, освен това то не било от значение, тъй като не можело
да докаже неистинност на целия проект. Развива подробни съображения за
неоснователност на възражението за изтекла придобивна давност, тъй като не било
манифестирано намерението за владението, което да е непрекъснато и
необезпокоявано повече от десет години, като волята да е била достигнала до
останалите съсобственици, като обосновава, че промяната на намерението за
владението също не можело да остане скрита и трябвало да бъде доведена до
знанието на останалите съсобственици. Прави извод, че ответницата е била
владелец единствено на собствената си идеална част, освен това от смъртта на
общият има наследодател – Г. В. не бил изминал период по-голям от десет години.
Иска отмяна на обжалваното решение и допускане на съдебната делба на имота.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
въззивна жалба, в който се твърди, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Поддържа, че е придобила правото на собственост върху имота по
силата на учредена суперфиция и одобрен архитектурен проект за построяването
му. Излага съображения за последователността на учредяваните вещни права върху
сградата до построяването й в окончателен вид, като прави извод, че въз основа
на учреденото право на строеж е придобила собствеността върху третия етаж на сградата,
избено помещение и гараж. Поддържа, че евентуално, че е придобила правото на
собственост чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано давностно владение
продължило четиридесет и четири години – от 1973 г. (датата на построяването)
до завежда на исковата молба, в каквато насока били показанията на св. М.освен
това самите въззивници били подписали декларация от 04.04.1972 г., с която дали
съгласието си въззиваемата да преустрои две мазета в южния край на сградата в
гаражно помещение, като се били задължили да и съдействат за това, което
доказвало, че въззивниците се били дезинтересирали от процесния гараж. Твърди,
че въззивниците не били доказали, че имат право на собственост върху идеални
части от гаража, което било предпоставка за допускането му до делба, за което
развива подробно аргументи и анализира събраните по делото доказателства, като
прави извод за недоказаност на иска. Иска потвърждава на първоинстанционното
решение и присъждането на деловодни разноски.
С Определение № 2775/25.10.2017 г., постановено по в.
гр. д. № 7393/2017 г. по описа на СГС, IV-Б въззивен състав на мястото на починалата въззиваема
страна В.Г.В. са конституирани на основание чл. 227 ГПК наследниците по закон –
Г. Н. П., А.Г.П. и Г.Г.П..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 2**, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба и отговора пороци
на оспорения съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от
легитимирано лице, като е насочена срещу акт на съда, който подлежи на въззивна
проверка, поради което e процесуално
допустима.
СРС, 55-ти състав е бил сезиран с конститутивен иск с
правно основание чл. 34 ЗС.
Представено е Удостоверение за граждански брак № 396
от което се изяснява, че на 30.03.1969 г. е сключен граждански брак между С.А.А.
и М.Г. С.
От Нотариален акт за учредяване право на строеж върху
чужда земя – суперфиция № 114/05.08.1969 г.,
том XVIII, дело № 3299/1969 г. по описа на I-ви нотариус О. при Софийски народен съд се установява,
че Г. С.В.със съгласието на съпругата си Г. И. В. е отстъпил на дъщеря си М.Г.А.
правото на строеж-суперфиция за втория етаж на бъдещата двуетажна жилищна
сграда на 140,00 кв. м., заедно с припадащата се на този етаж 1/2 реална част
от избата – включваща избени помещения и гараж, както и припадащата се 1/2
реална част от тавана – включваща две
тавански помещения, съгласно утвърдения архитектурен проект на сградата, която
ще се построи върху собственото му дворно място от 612,50 кв. метра по скицата,
а по представените актове за собственост с площ от 554
кв. м., находящо се в гр. София, ул. „Л.“ №**, съставляващо парцел II-11 в кв. 21 по плана на гр. София, местн. „Изток (юг)“,
при съседи на парцела: ул. „Л.“, ул „5-а“, А. С., Ц.Д.и Д.Б..
От Нотариален акт за суперфиция на недвижим имот № 60/22.09.1970 г., том XXIII, дело № 4263/1970 г. се установява, че Г. С.В.със
съгласието на съпругата си Г. И. В. е отстъпил на дъщеря си В.Г.В. безвъзмездно
правото на строеж-суперфиция на трети етаж от бъдещата триетажна жилищна сграда
на 140,00 кв. м., заедно с припадащата се на този етаж едно избено помещение и
един гараж, както и припадащите се на този етаж две тавански помещения,
съгласно утвърдения архитектурен план на сградата, която сграда ще се построи
върху собственото му дворно място от 612,50 кв. метра по скицата, а по
представените актове за собственост с площ от 554,00 кв. м., находящо се в гр.
София, ул. „Л.“ № 34, съставляващо парцел II-11 в кв. 21 по плана на гр. София, местн. „Изток (юг)“,
при съседи на парцела: ул. „Л.“, ул. „5-а“, А.
С., Ц.Д.и Д.Б..
Представено е Решение от 10.10.1971 г., постановено по
гр. д. № 2432/1971 г. по описа на СНС, I с-в, с което е обявен за окончателен договор за
покупко-продажба между А.Т.М.от една страна и Г. С.В.и Г. И. В. от друга за
следния недвижим имот – гарсониера, състояща се от стая, кухня, баня-клозет и
антре на първи етаж в новопостроената триетажна сграда в гр. София, ул. „********
с припадащите се за гарсионерата мазе под общото стълбище на сградата, заедно с
1/10 ид. ч. от общите части на сградата без дворно място, съставляващо парцел II-11 в кв. 21 по плана на гр. София, местн. „Изток“. В
тази насока е и представения по делото Нотариален акт за недвижим имот, по
правоприемство на основание съдебно решение № 72/11.03.1977 г., том III, дело № 550/1977 г.
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
158/29.06.1972 г., том XVII, дело №
3088/1972 г. се установява, че Г. С.В.е продал на В.К.Й.и непълнолетната й
дъщеря С.Й.Й.следния недвижим имот: недовършен апартамент в състояние карабина
на първи етаж над гаражите, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет-баня,
дрешник и три тераси, при съседи от три страни двор, гарсониера на Г. С.В., от
долу гаражи, от горе М. и С. А., заедно с недовършения гараж в състояние карабина,
при съседи от две страните двор, гаража на М. и С. А., мазе на купувачите, и мазе
недовършено в състояние карабина до гаража, при съседи: гаража на купувачите,
коридор за мазетата и мазето под стълбището на Г. С.В., заедно с 2/10 ид. ч. от
общите части на сградата, построена в дворното място по представените актове за
собственост с площ 554,00 кв. м., находящо се в гр. София, ул. „Л.“ №**,
съставляващо парцел II-11 в кв. 21 по плана на гр.
София, местн. „Изток (юг)“, при съседи на парцела: ул. „Л.“, А. С., О. Б., Ц.Д.и
ул. „Ген. Щерю А.“.
Представен е Протокол за собственост със
удостоверителен надпис от 03.03.1970 г., от който се установява, че в бъдещата
сградата на ул. „Л.“ № 34 собствениците ще притежават следните части от
сградата – Г. С.В.ще притежава 1/2 ид. ч. от сградата, представляваща 44 % от
стойността на сградата, включваща първи етаж, таванско помещение № 2, таванско
помещение № 3, приземно помещение № 3 и 6 %
от стойността на сградата включваща гараж № 1, а С.А.А. и М.Г.А. ще
притежават 1/2 ид. ч. от сградата, представляваща 44 % от стойността на
сградата, включваща втори етаж, таванско помещение № 1, таванско помещение № 4,
таванско помещение № 5, приземно помещение № 4, приземно помещение № 5 и 6
% от стойността на сградата включваща
гараж № 2.
От декларация (л. 4 в кориците на делото на СРС) се
установява, че С.А.А., М.Г.А., Г. С.В., Й.С..Й., В.К.Й., С.Й.Й.са дали
съгласието си съсобственикът В.Г.В. да преустрои две мазета в южния край на
сградата в гаражно помещение.
Приложени са 2 бр. удостоверения за наследници от
които се установява, че Г. С.В.е починал на 12.12.1995 г. и е оставил за
наследници Г. И. В., В.Г.В., М.Г.А., а Г. И. В. е починала на 06.10.2003 г.,
като е оставила за наследници В.Г.В. и М.Г.А..***, с което е направено
заключение, че е налице законен строеж, като били налице нотариално заверена
декларация от С.А. и М.А. и Одобрен проект по част архитектура от 26.09.1973 г. и позволителен билет № 68/26.09.1973 г. за
преустройство на зимнични помещения в гараж.
По делото са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на св. Константин М. и св. С.С..
От показанията на св. М. се установява, че живее срещу
В.В. и знаел, че има гараж, който бил най-левият като се гледала фасадата на
къщата. Средният бил на сестрата на В. – М.. Изяснява, че от четиридесет години
е там и гаражът се ползвал от В.В., а мъжа на М. – С. държал автомобилът си
пред къщата на свидетелят. Свидетелства, че през това време никой друг не бил
ползвал гаража, включително М. и С.. Установява, че сградата е построена през
1971 г., но не може да конкретизира точно кога. Изяснява, че има добри
отношения и с двете сестри, като информацията кой гараж чия собственост е добил
от личните си впечатления. Единият гараж бил на В., другия на М., а третия на Н..
Гаражът на В. се ползвал за паркиране на лек автомобил.
При разпита на св. С. се изяснява, че живее на ул. „Л.“, № **. Процесният имот се намирал
срещу неговата къща на 20 м. В къщата на страните по делото имало три броя
гаражи. Бил виждал и знаел кой ползва гаражите, но не е добре запознат с
имената на страните, защото не бил контактувал с тях през годините. Те били две
сестри и техните, като гаражи им били в ляво първия и втория. Третият гараж бил
на трето лице – собственик, който ползвал първия етаж на къщата и се казвал Н.,
който познавал и поддържал връзка с него. Изяснява, че майката на А. ползвала
най-левия гараж, погледнато от улицата към къщата. Бил свидетел и на построяването на къщата, като от
тогава бил виждал всичко каквото се случва. Това било през седемдесет и някоя
година, но заявява, че не можел да уточни с точност. Установява, че той бил
правил ремонт през 1984 г. и на съпруга на жената, която починала преди
известно време, който се казвал Г. му услужил с варов разтвор за да измаже
най-левия гараж. Никога не бил виждал и чувал за някакъв спор между двете
сестри. Изяснява, че самият той е бил правил
пристройка, като по това време бил услужил на Г. с варов разтвор за да измаже
този същият гараж – най-левия гараж. Сестрата на В. – тази М. ползвала съседния
гараж. Най- левият гараж бил много пъти отворен, а той бил виждал пред гаража
сина или съпруга на В. пред него, но не бил виждал никой друг да влиза там и да
предявява каквито и да било претенции. Гаражът бил отворен по цели дни. Свидетелства,
че живее на мястото от 40 или 50 г. и ако е имало нещо е щяло да се чуе, но
свидетелят не бил разбрал или чул за някакви разправии. Изяснява, че в
най-левия гараж освен измазването с вар не бил виждал други преустройства. В
гаража имало кола и накичени по стените колела, като последният бил ползван по
предназначение. Свидетелят винаги бил с убеждението, че най-левия гараж е на В.,
средния на М. и третият на Н.. Не бил
разговарял с В. и с М., но това не му пречело да е наясно на кого е единия
гараж и на кого другия. Много пъти бил минавал покрай гаражите, като от начина
на ползване, от това, което бил виждал, от начина на ползване правел извод за
това кой е гараж на кого е. Гаражите се виждали от неговия прозорец и не било
необходимо да ходи до тях. Не бил чувал за никакви спорове, нито било имало
скандали, като страните били тихи хора. Изяснява, че не може да каже дали М. е знаела, че този гараж се ползва от В. и
семейството й. Свидетелства, че гаражът е отворен, но никой от семейството не
бил ходил там, освен това имало кола, която се поправяла пред гаража, а вратата
на гаража е била отворена, но никой не е отивал да предявява претенции. Живеел
отсреща и помнел, когато къщата започнала да се строи и била довършена, като
още от самото начало били три гаража, а къщата е построена в настоящият си вид
и не било правено преустройство поне на фасадата, за което свидетелят съди от
професионалната си гледна точка, тъй като бил строителен инженер.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на
свидетелите за достоверни по отношение на обстоятелствата свързани с
построяването на процесната сграда и гаражът в нея, тъй като, преценени по
правилата на чл. 172 ГПК, са последователни и житейски и правно логични, като
не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не
може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на
показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период, свидетелите да си
спомнят случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват
с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че техните
субективни възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани
непосредствено и не са взаимоизключващи се. Необходимо е да се изясни, че с
оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално
свидетелите да описват някои детайли по различен начин, според собствената си
гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от субективни фактори. В
останалата част по отношение фактът на владението на процесният гараж от
страните, съдът намира, че показанията на свидетелите са схематични, от части
вътрешно противоречиви и нелогични. И двамата свидетелите изясняват, че е било
налице ползване на гаражът, но не сочат никакви действия, които да могат да
установят наличието на намерението за владение. Нещо повече, св. С. не може и
да конкретизира страните по имена, като самият той при разпита си казва, че е
затруднен с имената, тъй като не поддържал контакт със страните по делото през
годините. В тази насока трябва да се отбележи, че липсва и конкретика в показанията
на свидетелите, а казаното от тях са общи субективни възприятия за това кой
ползва определен гараж, въз основа на което се прави субективен извод за
наличие на право на собственост върху определен обект, които дори да се приеме
за житейски логичен, то той е правно ирелевантен, доколкото при владението е
необходимо да се изяснят такива конкретни действия, от които да може да се
направи безпротиворечив извод, че едно лице е почнало да владее и отблъсква
владението на действителния собственик на имота, респ. че е превърнало
държането във владение. И двамата свидетелите не са посочили никакви действия,
за да може съдът да направи извод в подобна насока.
От приетото и неоспорено заключение на СГЕ се
установява, че в архитектурния проект за нова жилищна сграда на Г. С.В.и М.Г. ***,
парцел II-11, утвърден на 13.02.1970 г. са установени дописвания в
отделни елементи в дясната скица, обозначаваща зимници, антре, предверие и
гаражи.
Съдът при преценка на заключението на СГЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е
изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се доказва, че вещото
лице е недобросъвестно или заинтересовано от изхода на правния спор.
За пълнота трябва да се изясни, че доколкото предмет
на оспорването на архитектурния проект за нова жилищна сграда на Г. С.В.и М.Г. ***,
парцел II-11, утвърден на 13.02.1970 г. не е била неговата
автентичност, то последният не следва да бъде изключен от доказателствената
съвкупност по делото, а същият следва да бъде ценен в съответствие с правилото
на чл. 178, ал. 2 ГПК, съобразно което съдът оценява доказателствената сила на
документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други
външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Следва да се
изясни, че оспорването на архитектурния план и допускането на СГЕ е
безпредметно, тъй като неговата автентичност не е визираната в чл. 193 ГПК.
За да се уважи искът за делба, като се допусне
прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните
материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищците да са носители на съответна идеална част от правото на
собственост върху включения в делбената маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на
собственост и 3) в производството по
делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и
извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде
нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Съдът при съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира, че към момента на учредяване на
суперфицията за трети етаж от Г. В. на В.В., която е обективирана в Нотариален
акт за суперфиция на недвижим имот №
60/22.09.1970 г., том XXIII, дело №
4263/1970 г., сградата в която се намира процесния гараж е имала построен първи
етаж. При учредяване на правото на строеж за отделните самостоятелни обекти на
различни лица, то възниква от отделни договори и не може да се разглежда като
единно за цялата сграда – какъвто е настоящият случай. С оглед на това, когато
първият етаж на сградата е вече изграден и собственикът на земята –
суперфициент учредява правото на строеж, суперфициарът може да придобива
единствено това, което е изградено в сградата по вертикала нагоре и хоризонтала
на извършения строеж, но в рамките на учредената суперфиция. Той не може да
стане собственик на вече изградените обекти по силата на учреденото и
реализирано право на строеж. Това би могло да стане, но по силата на друга
транслативна сделка сключена със собственика на имота. Тоест, с изграждането на
третия етаж на процесната жилищна сграда, В.В. не е станала собственик по
силата на учреденото и реализирано право на строеж върху процесният гараж, тъй
като той е бил собственост на общия на страните наследодател – Г. В., който е
бил собственик и на земята върху която е изградена сградата. По делото не са
представени данни, че е сключена друга транслативна сделка между Г. В. и В.В.
по силата на която да се прехвърли собствеността върху процесният гараж, респ.
двете зимнични помещения по архитектирния план, поради което съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК.
На следващо място трябва да се изясни, че етажната
собственост представлява правоотношение по повод притежаването на самостоятелен
обект в сграда, в която етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях
помещения в тавана или зимника принадлежат на отделни собственици. Чрез
института на етажната собственост се установява специален режим, на който се
подчиняват тези правоотношения. Необходимостта от установяване на такива
специални правила следва от обстоятелството, че в сградата, състояща се от
няколко самостоятелни обекта, по необходимост обективно съществуват части,
които по естеството си обслужват всички или няколко от самостоятелните обекти,
като самостоятелните обекти не могат да съществуват, нито да се ползват без
тези части – покривът и носещите стени на сградата обективно обслужва всички
самостоятелни обекти; чрез общото стълбище обективно се осъществява достъп до
отделните самостоятелни обекти. За да съществува сградата и да могат
самостоятелните обекти да се ползват по предназначение, е необходимо да се
осигури правната възможност общите части да бъдат ползвани от всички
собственици на самостоятелни обекти в сградата, които тези части обслужват. С
оглед на обстоятелството, че обективно представляват част от сграда, в която
правото на собственост върху отделни обекти принадлежи на различни лица и с
оглед на предназначението си да обслужват всеки един от тези самостоятелни
обекти, общите части принадлежат в съсобственост на всички собственици на
самостоятелни обекти.
Доколкото обаче принадлежността на правото на
собственост върху общите части не може да бъде отделена и да съществува
самостоятелно от правото на собственост върху самостоятелните обекти, общите
части, съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС не могат да се делят, тоест докато имат
съответното предназначение, тези части от сградата не могат да бъдат поделяни
реално. Тези части не могат да бъдат предмет и на самостоятелно разпореждане. Те
винаги следват съдбата на притежавания от съответния етажен собственик
самостоятелен обект в сградата. Когато етажният собственик прехвърли на
трето лице собственото си жилище, приобретателят придобива правата на своя
праводател и върху съответните идеални части, дори това да не е удостоверено в
нотариалния акт. Общите части в етажната собственост са предназначени да обслужват отделните самостоятелни обекти,
поради което те представляват тяхна принадлежност и по правилото на чл.
98 ЗС следват главната вещ. В този смисъл Решение
на ОСГК №154 по гр. д. № 131/1964 г. и Решение №138/04.05.2010 г. по гр. д. №
265/2009 г. на І ГО на ВКС.
За общо ползване в сграда в режим на етажна
собственост могат да служат помещения, предназначени за пералня, сушилня, за
съхраняване на детски колички и други помещения, които с оглед тяхното
предназначение или по волята на етажните собственици следва да бъдат
притежавани и използвани общо при спазване на специалните правила, уреждащи
отношенията между притежателите на самостоятелни обекти по повод тази части от
сградата.
Следователно, общите части на етажната собственост са
тези несамостоятелни обекти от сградата, без която тя не може да съществува
(общи части по естеството си), респ. самостоятелни обекти, чието предназначение
е да обслужва главните вещи (общи части по предназначението си). Всички
останали корпорално обособени помещения в сградата, представляваща етажна
собственост, са самостоятелни обекти на правото на собственост и не са част от общите части на сградата.
От събраните по делото доказателства се изяснява
правнорелевантният факт, че процесната жилищна сграда е била построена от
собственика на земята – общия наследодател на страните по делото – Г. С.В.и
страните по делото с оглед учредените им права на строеж. От представения по
делото архитектурен проект се установява, че за сградата са били предвидени два
гаража, като в съседство с единия от тях са били зимнично помещение № 3 и № 4.
Въпреки това от при съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства
по делото се установява, че от зимничните помещения – фактически и реално, е
бил изграден гараж. Тъй като етажната собственост възниква с придобиването
на отделни обособени, самостоятелни обекти в общата сграда от двама или повече
правни субекти, а при учредено суперфициарно право, при завършване на сградата
в стадий „груб строеж”, при построяване на сградата, тоест при учредяване на
етажната собственост, процесният гараж е представлявал отделна корпорална
недвижима вещ, годен обект на правото на собственост, а не е бил предназначен и
не е обслужвал другите обособени обекти в жилищната сграда. Следователно, той
не е бил обща част на етажната собственост по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, т.
е. не е представлявал „всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване”. В случай че той не е бил предвиден в архитектурния проект, респ.
в случай че за него не е имало надлежно учредено право на строеж от собственика
на земята, фактически изграденият гараж, като корпорален обект, предмет на
правото на собственост, не е станал обща част (не е обслужвал жилището на някоя
от страните), а е бил придобит от собственика на земята на оригинерно правно
основание (по приращение – арг. чл. 92 ЗС). Тоест, процесният фактически
изграден гараж е бил станал собственост на общият наследодател – Г. С.В..
При тези съображения, съдът намира, че между М.В. и В.В.,
респ. конституираните по реда на чл. 227 ГПК наследници по закона на мястото
починалата В.В. е възникнала съсобственост, произтичаща от наследяване на
общият им наследодател – Г. В.. Тъй като делбатата на процесният гараж е
допустима, последната трябва да бъде допусната, като се съобразят квотите на
страните в наследствената общност.
Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че
ответницата е придобила имота въз основа на придобивна давност.
Нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла
на чл. 68, ал. 1 ЗС.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал.
1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на
владение е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите
допълнителни елементи, а именно: 1)
да е постоянно – т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да
нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по
начин препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл
да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма съмнение,
че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно – такова е, когато не
е установено с насилие; 5) да е явно
– владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това,
да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
Владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен –
упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта
като своя (animus domini rem sibi habendi). При държането фактическата
власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според
презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща
гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага
за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не
права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата
презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението
за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено
става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно
субективния признак на владението (animus
domini rem
sibi habendi) – намерението да се държи
вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт – обективния признак на
владението (corpus possessionis) – упражняване на фактическа
власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички
лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е
доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и
предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции,
доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори - така ТР № 1/2012 г. от 6 август 2012 г.
по тълкувателно дело № 1 по описа за 2012 г. на ОСГК; ТР № 4/2012 г. от 17
декември 2012 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2012 г.
Съдът
съобразява ограничителните норми на чл. 29 ЗСГ (отм., бр. 21 от 1990 г.), във
вр. чл. 15 ЗСГ (отм.), при действието на които норми придобивната давност не е
текла. След този период, съдът намира, че безспорно е по делото е установено,
че въззиваемата има corpus върху процесния гараж, като същият безспорно и е бил
предоставен за ползване още
от общия наследодател на страните, което по същността си представляват търпи
действия. Въпреки това по делото не са ангажирани достатъчно доказателства, за
да е налице пълно и главно доказване на субективния елемент на владението – animus. Представените
по делото заявление за деклариране на имота с оглед данъчни цели, както и
квитанции за заплатени данъци са само индиции, че въззиваемата е имала и
субективния елемент на владението. Действително, пълното и главно доказване
може да бъде проведено и чрез косвени доказателства (т. нар. индиции), но това
предполага изграждането на такава верига от индиции, че единственият възможен
извод да бъде, че твърденият факт се е осъществил в обективната действителност.
Трябва да се отбележи, че за да се приложи правилото на чл. 69 ЗС, когато
изначално имотът е предоставен на страната за ползване, то същата трябва да
извърши т. нар. преобръщане на държането във владение – interversio possessionis. Тоест, трябва да е налице промяна на намерението,
която е трябвало да бъде манифестирана на общият наследодател, каквито
доказателства по делото липсват. Нещо повече, като се вземат предвид
представените по делото косвени доказателства за деклариране на имота и плащане
на данъци, те са от момент след смъртта на общият наследодател (починал на
12.12.1995 г.) – 1998 г. Следователно, касае се за хипотеза, в която са налице
индиции за промяна на намерението, но срещу сънаследника. В този случай презумпцията
на чл. 69 ЗС не намира приложение, доколкото е налице наследяване – така Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК. За пълнота трябва да се изясни, че до
извод в различна насока не може да се достигне, включително и с оглед
кредитиране на представената декларация за преустройство. Тя не разкрива нито
намерението за владението, нито го манифестира спрямо действителния собственик
на имота към момента на подписване на декларацията – общият наследодател на
страните. В този смисъл, дали едно лице се е дезинтересирало, каквито са
твърденията на въззиваемата страна би било релевантно, но само ако някое лице е
установило владение. Нещо повече, в случая декларацията е дадена от лица, които
не са били собственици на процесния имот към момента на подписването й.
Следователно, обстоятелството дали са трети лица са се интересували от имота
или не е ирелевантно.
Следователно, първоинстанционното решение трябва да
бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за делба предявен от М.Г.А. по
отношение Г.Н.П., Г.Г.П. и А.Г.П., конституирани като наследници по закон на
починалата В.Г.В. на основание чл. 227 ГПК, като делбата бъде допусната между
тях при квоти, както следва 3/6 ид. ч. за М.Г.А., 1/6 ид. ч. за Г.Н.П., 1/6 ид. ч. за Г.Г.П. и
1/6 ид. ч. А.Г.П. – съобразно квотите им в наследствената общност на починалият
им наследодател – В.Г.В..
Съгласно чл. 22, ал. 1, изр. 1 СК, във вр. § 4 ПЗР СК вещните права, придобити преди брака, както и
придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на
съпруга, който ги е придобил. Тоест с оглед изводите на настоящата съдебна
инстанция въззивникът-ищец С.А. не е собственик с останалите страните по
делото, досежно процесния недвижим имот, поради което искът за делба е
неоснователен, а първоинстанционното решение в тази му част, макар и поради
различни съображения трябва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор с правна възможност за
присъждане на разноски разполагат само въззивницата А., но тя не е поискала
присъждането на разноски за въззивната инстанция, поради което такива не следва
да й се присъждат.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред
ВКС, при условията на чл. 280 ГПК – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № II-55-281/30.062016 г., постановено по гр. д. № 32407/2013 г. по описа на
СРС, II Г. О., 55-ти състав в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 34 ЗС
предявен от М.Г.А., ЕГН: ********** срещу Г.Н.П., ЕГН: **********, Г.Г.П., ЕГН:
********** И А.Г.П., ЕГН: **********, конституирани на основание чл. 227 ГПК
като наследници по закон на мястото на починалата В.Г.В., ЕГН: ********** за
допускане до съдебна делба на следния недвижим имот: гараж, находящ се в гр.
София, ул. „********, със застроена площ от 16,00 кв. м., построен в приземния
етаж, левия преден ъгъл на сградата (южния край на сградата) с лице към ул. „Л.“,
както и в частта за разноските, с
която М.Г.А., ЕГН: ********** е осъдена
да заплати на В.Г.В., ЕГН: **********
сумата от 1000,00 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следния недвижим
имот: Гараж, находящ се в гр. София, ул. „********, със застроена площ от 16,00
кв. м., построен в приземния етаж, левия
преден ъгъл на сградата (южния край на сградата) с лице към ул. „Л.“, която
сграда е построена в дворно място, находящо се в гр. София, ул. „********,
съставляващо съгласно дворищната регулация, утвърдена със Заповед № РД 50-09-11
от 1992 г. УПИ IX-502 по плана на гр. София, м.
„Изток-юг“, целият с площ по документи за собственост от 554 кв. м., а по скица
620 кв. м., при граници УПИ X-501, УПИ XI-502 и УПИ VIII-505
между М.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, Г.Н.П., ЕГН: **********,
Г.Г.П., ЕГН: ********** И А.Г.П., ЕГН: **********, всички с адрес: ***, при следните квоти в съсобствеността: 3/6 ид. ч. за М.Г.А., ЕГН: **********, 1/6 ид.
ч. за Г.Н.П., ЕГН: **********, 1/6
ид. ч. за Г.Г.П., ЕГН: ********** и 1/6 ид. ч. за А.Г.П., ЕГН: **********,
конституирани на основание чл. 227 ГПК като наследници по закон на мястото на
починалата В.Г.В., ЕГН: **********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № II-55-281/30.062016 г., постановено по гр. д. № 32407/2013 г. по описа на
СРС, II Г. О., 55-ти състав в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщението пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.