Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.София, 21.02.2017год.

 

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на десети февруари 2017год.,в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.С. ,като разгледа докладваното от съдията търг.дело№ 922 по описа за 2016год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

            Предявени са обективно съединени иск с правно основание Чл.88 във вр. с Чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД и чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД от „И.“АГ- Швейцарско акционерно дружество срещу „Ж.“ООД.

            Ищецът „И.“АГ- Швейцарско акционерно дружество в исковата молба е изложил твърдения, че между страните e бил сключен неформален договор за покупко-продажба на стоки. Твърди се, че по силата на постигнатото между тях неформално/устно/ съглашение, продавачът „Ж.“ООД се е задължил да доставя на купувача И. стоки/текстилни изделия/, а купувачът се е задължил да плаща цената на доставените стоки. Сочи се, че стоките са били доставяни от продавача на купувача с отделни доставки, за групи текстилни изделия, съобразно уговореното между страните. Ищецът твърди, че по така сключения неформален договор И. е заплатил на „Ж.“ООД стоки на обща стойност от 626 784,40 евро, като за доставените стоки ответникът е издал на ищеца следните фактури : № 113/11.09.2015год.; 114/01.10.2015год. ; 115/01.10.2015год.; 116/09.10.2015год.  и № 117/06.11.2015год. на обща стойност от 626 784,40 евро. Поддържа се в исковата молба, че разликата между общо платената от И. е на „Ж.“ООД сума по договора и стойността на реално доставените и фактурирани от „Ж.“ООД на ищеца стоки съгласно договора, е в размер на 47 715,60 евро, като според ищеца срещу плащането на тази сума не е получил стоки или друга насрещна престация от страна на ответника. Ищецът уточнява, че плащането на тази сума било уговорено от страните като авансово и служило като депозит за доставката на стоката.

            Твърди се, че поради неизпълнението на  насрещното задължение на ответника да достави уговореното по вид и количество стоки ищецът е упражнил правото си по чл.87, ал.1 от ЗЗД да развали сключения между страните неформален договор за продажба на стоки, което изявление е обективирано в самото съдържание на исковата молба, от което за него се пораждало правото да иска връщане обратно на заплатената авансово цена.

            Предвид изложеното и на основание чл.88, във вр. с чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД ищецът „И.“АГ моли ответникът „Ж.“ООД да бъде осъден да заплати сумата 47 500 евро, представляваща получена от него авансово сума по разваления неформален договор за доставка на стоки-текстилни изделия, както и на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД да заплати сумата 215,60 евро, представляваща заплатената без правно основание сума в полза на ответника, което плащане е станало в хода на договорните отношения между страните и което както се твърди от ищеца е била получена от ответника без правно основание.

            При условията на евентуалност и ако съдът приеме, че между страните изобщо не се установи наличието на договорни отношения ответникът да бъде осъден да заплати сумата 47 500 евро на осн. чл.55, ал.1, предложение първо като получена от ответника при начална липса на правно основание.

            Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

            Ответникът „Ж.“ООД оспорва предявения иск по съображения, които са изложени в представения по делото писмен отговор. Не оспорва наличието на договорни отношения между страните, възникнали по силата на  постигнато между тях неформално/устно/ съглашение по договор за продажба на стоки, както и че за всяка отделна доставка страните са се споразумявали поотделно за вида на стоката, нейното количество, срок за доставка, цена и условия за плащане. Не оспорва наличието на договорни отношения за доставка на стоки по фактури № 113/11.09.2015год.; № 116/09.10.2015год. и № 117/06.11.2015год., но оспорва наличието на такива за представените от ищеца фактури № 114/01.10.2015год. и № 115/01.10.2015год. като по отношение на последните твърди, че те се дублират с предходно издадени от ответника фактури № 011/31.07.2015год. и № 112/05.08.2015год., които са напълно идентични по вида на стоката, количество и цена. Твърди че фактури № 114/01.10.2015год. и № 115/01.10.2015год. са били погрешно издадени от ответника за вече извършени  доставки по фактури №011/31.07.2015год. и № 112/05.08.2015год и за това те били анулирани от него. В обобщение, не оспорва, че е получил плащане по горепосочените фактури, но твърди, че то възлиза на сумата от 676 784, 40 евро на която възлиза стойността на признатите от него фактури, както и твърди, че е изпълнил задълженията си по договора като е извършил доставка на стоки по всяка от фактурите, за което представя и писмени доказателства.

В допълнение твърди, че по отношение на фактура № 116/09.10.2015год. с дебитно известие № 117/06.11.2015год. е увеличена продажната стойност на стоките по тази фактура с още 2538,40 евро, поради което е поискал от съда да му бъде присъдена и тази сума. Тъй като съдът със свое определение е счел, че не е надлежно сезиран с насрещна искова молба, която да отговоря на изискванията за редовност на исковата молба по чл.127 и следв. от ГПК на осн. чл.211, ал.2 от ГПК не е приел за съвместно разглеждане така предявеният от ответника насрещен иск. Поради тези съображения и съдът не дължи произнасяне по въпроса за дължимостта на сумата от 2538,40 евро, както и по възраженията на ищеца, че с издаването на дебитното известие ответникът на практика е изменил едностранно съдържанието на договора, тъй като същите излизат извън предмета на делото.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна :

Съобразно разпоредбата на Чл.87,ал.1 от ЗЗД за едностранното разваляне на един двустранен договор е необходимо наличието на три кумулативно дадени условия : да е налице неизпълнение на договорно задължение в някоя от формите му-пълно или лошо, забавено, несъответно на уговореното или частично неизпълнение; неизпълнението да е виновно; кредиторът да е изправен, което е предпоставка за развалянето по Чл.87,ал.1 от ЗЗД.Освен това и съгласно Чл.87,ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Ето защо правото да се развали договора е преобразуващо.То се упражнява с едностранно волеизявление, без да е необходимо съдействието на другата страна.Правото за разваляне има акцесорен характер и възниква от договорното правоотношение. Правото възниква при наличието на неизпълнение, т.е. от вторичен юридически факт. Елементите на фактическия състав на правото да се развали договорът са уредени в Чл.87,ал.1 от ЗЗД. Нормата на Чл.87, ал.1 от ЗЗД не посочва какво трябва да бъде неизпълнението, поради което всяка форма на неизпълнение може да бъде основание за разваляне на договора. Втората обща предпоставка за възникване на правото да се развали договорът, е неизпълнението на задължението по причина, за която длъжникът отговаря. Изискването за вина се предпоставя от разбирането на законодателя, че развалянето на договора следва да се допуска само при нарушаването на изискванията за съобразяване на изпълнението с дължимата грижа-Чл.63,ал.2 от ЗЗД. Доказателствената тежест за установяването на предпоставките за  развалянето на договора тежи върху страната, която го иска или се позовава на него.

В настоящия случай, на първо място не се ангажираха доказателства, че преди да предприеме разваляне на договора ищецът е предоставил на ответника подходящ срок за изпълнение  с предупреждение, че след изтичането му ще смята договорът за развален. Както се посочи по-горе кредиторът следва да търси преди всичко реално изпълнение имайки правото и да претендира обезщетение за вреди от неизпълението на договора и едва след това да пристъпи към прекратяването на съществуващата облигационна връзка. В настоящия случай не се установява преди да пристъпи към развалянето на договора ищецът да е отправил такова предупреждение/било то и устно с оглед неформалния характер на договора/. С исковата молба ищецът само е заявил, че прави изявление за разваляне на договора, но не и че предоставя на ответника последна възможност за изпълнение.

От друга страна, нито се твърди, нито се доказва, че е налице   фактическото основание на разпоредбата на Чл.87, ал.2 от ЗЗД даваща възможност на изправната страна по договора да иска неговото разваляне и без да отправя предупреждения до неизправната с предоставянето на ново възможност за изпълнение на задължението й. Основното предназначение на предупреждението е да се защити длъжникът чрез осигуряването на допълнителна възможност за изпълнение, освен в случаите,в които законът по изключение допуска разваляне без отправяне на предупреждение, в които интересът на кредитора трябва да бъде предпочетен пред този на длъжника и да му се даде възможност да развали договора само с отправянето на едностранно изявление, както е сторено в настоящия случай.Тези възможности са уредени в разпоредбата на Чл.87,ал.2 от ЗЗД и се свеждат най-общо до две възможности-когато изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти и това да се дължи на причина, за която длъжникът отговоря  и ако длъжникът е изпаднал в забава, а късното изпълнение е безполезно за кредитора, на която хипотеза всъщност се позовава ищецът в настоящия случай, както и при така наречените „фикс” сделки, при които задължението трябва да се изпълни непременно в уговореното време. Такива твърдения- че ищецът повече няма интерес от доставката на уговореното количество стоки-текстилни изделия, нито се  поддържат от ищеца, нито са ангажирани доказателства за това. Ето защо по начало искът подлежи на отхвърляне като неоснователен само на това основание.

На следващо място, по делото не се установи и наличието на  неизпълнение на договорно задължение на ответника в някоя от формите му-пълно или лошо, забавено, несъответно на дължимото, което да обуслови правото на ищеца да развали договора.

 От събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на облигационни отношения между страните, основани на постигнато неформално/устно/ съглашение, по силата на което продавачът „Ж.“ООД се е задължил да доставя на купувача И. стоки/текстилни изделия/, а купувачът се е задължил да плаща цената на доставените стоки. Не се спори между страните, че съществуващата между тях договореност е била стоките да бъдат доставяни от продавача на купувача с отделни доставки, за групи текстилни изделия, като конкретните изисквания за вид, количество, качество, цена и условия и начин за плащане ще бъдат да бъдат допълнително договаряни от страните за всяка отделна доставка.

По делото не се представени писмени доказателства от които да е видно, че са налице заявки за доставки на стоки за всяка по посочените от ищеца позиции в исковата молба. Представените от него проформа- фактури, както и горепосочените фактури не носят подписите на представляващ ответното дружество „Ж.“ООД, което е посочено за техен издател,  поради което и не отговорят на изискванията на чл. 180 от ГПК за частен документ и не мога да служат като доказателство за възникнала по силата на тях облигационна връзка. Доказателство в тази  насока, съгл. чл.55, ал.1 от ТЗ представляват единствено представените от ищеца извлечения от счетоводни записвания  / банкови извлечения посочени в приложения №№2,4 до 9 от исковата молба/, чиято редовност не се оспорва от ответника, напротив последният изрично признава, че е получил плащане по тях в размер на сумата от 674 246 евро. Следователно съдът приема, че по делото безспорно се установява наличието на облигационни отношения между страните за периодична доставка на стоки, възникнали въз основа постигнато неформално рамково съглашение, по силата на които ищецът авансово е заплатил на ответника сумата 674 246 евро, представляваща авансово заплатена цена на стоки, които е следвало да бъдат доставени на ищеца по негова конкретна заявка.

Не се ангажираха обаче доказателства за договорни отношения между страните за доставка на стоки  по фактури № 114/01.10.2015год. и № 115/01.10.2015год. на стойност в размер на исковата сума от 47 500 евро. Ищецът е представил пред съда като доказателства фактура № 113/11.09.2015год. на стойност от 251 988,80 евро ; 114/01.10.2015год. на стойност 68 017,60 евро ; 115/01.10.2015год. на стойност от 28 229,60 евро ; 116/09.10.2015год. на стойност от 197 548,40 евро и № 117/06.11.2015год. на стойност от 81 000 евро.

Както се посочи по-горе, ответникът не оспорва, че е получил плащания от ищеца по договора в размер на 674 246 евро- това се установява и от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, но твърди, че плащанията не са направени по представените от ищеца фактури № 114/01.10.2015год. на стойност 68 017,60 евро и № 115/01.10.2015год. на стойност от 28 229,60 евро, а по предходно издадените фактури № 011/31.07.2015год. и № 112/05.08.2015год., които според него са напълно идентични с фактури № №114 и 115 и за това последните са били анулирани от ответника и доставки за тях не е имало.

Действително съдът констатира, че фактури   № 011/31.07.2015год. и № 112/05.08.2015год. са напълни идентични по съдържание с фактури №№ 114 и 115- и двете групи фактури са на еднаква стойност, за едно и също количество и вид стока. И тъй като и едните и другите не носят подписа на ответника като техен издател и поради това не могат да служат като доказателство за наличието на договорни отношения във връзка с тях, то съдът кредитира тезата на ответника, че и двете групи фактури се отнасят до доставка на едни и същи стоки, още повече, че тази теза кореспондира и със счетоводните записвания на ищеца, съгласно които той е направил плащания в размер на 674 246 евро, която сума изцяло съответства на стойността на процесните фактури, ако от тях се изключат оспорените фактури № 114/01.10.2015год. на стойност 68 017,60 евро и № 115/01.10.2015год. и едновременно с това се прибавят фактури № 011/31.07.2015год. и № 112/05.08.2015год., които са същата стойност като тях.

Следователно съдът приема за установено, че всъщност задължения за доставки на стоки са възникнали  по отношение на фактура № 011/31.07.2015год. и № 112/05.08.2015год./но не и по отношение на № 114/01.10.2015год.  и № 115/01.10.2015год./ и стойността именно на тези фактури е била заплатена от ищеца. Същевременно не се спори, а и от представените по делото и приети като доказателства ЧМР 1318 и ЧМР 119322 се установява, че стоките и по двете фактури – с № 011/31.07.2015год. и № 112/05.08.2015год. са били предадени на представител на ищеца, следователно ответникът е изпълнил задължението си да достави стоките по тези фактури. Следователно не е налице неизпълнение- пълно или частично, което да обуслови правото на ищеца да развали договора, съответно да иска връщане на заплатената авансово цена.

Поради така изложените съображения предявеният иск с правно основание Чл.88 във вр. с Чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД е неоснователен тъй като фактическият състав на Чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД  изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.

В настоящия случай обаче, както се установи по-горе плащането на исковата сума е станало на конкретно договорно основание- заявка за доставка на стоки по фактури № 011/31.07.2015год. и № 112/05.08.2015год., което изключва възможността за ангажиране на отговорност на ответника на извъндоговорно основание. Ето защо и предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

    Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

               Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.“АГ- Швейцарско акционерно дружество, със седалище  и адрес на управление в Б. 1, **** Б., Б., със съдебен адрес ***, чрез адв. П. срещу „Ж.“ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.88 във вр. с чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД за сумата 47 715,60 евро, представляваща разликата между общо платената от И.  на „Ж.“ООД по договор за доставка на стоки и стойността на реално доставените и фактурирани от „Ж.“ООД на ищеца стоки съгласно договора, както и иска с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД за сумата 215,60 евро, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.“АГ- Швейцарско акционерно дружество, със седалище  и адрес на управление в Б. 1, **** Б., Б., със съдебен адрес ***, чрез адв. П. срещу „Ж.“ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД за сумата 47 715,60 евро, получена от „Ж.“ООД при начална липса на основание, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ :