№ 29
гр. Гълъбово, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря ПЛАМЕНА ПЛ. НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20215550200189 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0447-000223 от 01.10.2021г. на
Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Гълъбово,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на ВР, с което на Б. П. Й.
с ЕГН **********, на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева – за извършено
нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДВП.
Жалбоподателят в жалбата си излага подробни съображения за незаконосъобразност
и неправилност на издаденото Наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.
В с.з. чрез пълномощник изразява становище, че НП е незаконосъобразно и следва да се
отмени. Претендира разноски.
Въззиваемата страна изразява становище, че обжалваното наказателно постановление
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него да бъде
отхвърлена. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена, не е
изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
1
По делото бяха събрани писмени доказателства:сертификат от 31.08.2021г. за
поставено фолио, АУАН серия G №414171/02.09.2021г., НП № 21-0447-000223 от
01.10.2021г., справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на ВР.
Бяха разпитани в качеството на свидетели Т. Д. СТ. – съставил АУАН и В. Г. П. –
свидетел по АУАН.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 02.09.2021г. в 21.33 часа, в гр.Гълъбово, по път трети клас № 554, км. 43, до хотел
„Езерото“, полицейските служители св.Т.С. и св.В.П. спрели за проверка лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № Х7135КН с водач Б. П. Й. с ЕГН **********, който бил и собственик
на превозното средство. При извършената проверка полицейските служители установили, че
автомобилът е със затъмнени стъкла посредством фолио и св.С. съставил на водача АУАН в
който отразил констатираното нарушение: 1. Ограничена е видимостта /намалена
прозрачност/ на предните странични стъкла на автомобила. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.105, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Б.Й. подписал съставения му Акт за установяване на
административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. При връчване на
АУАН Б.Й. отразил, в него че има възражения. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН
не били направени допълнителни възражения по АУАН.
Издадено е обжалваното Наказателно постановление № 21-0447-000223 от
01.10.2021г. на Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ-
Гълъбово, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на ВР, с което
на Б. П. Й. с ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по чл.105, ал.1
от ЗДВП.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му
и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП.
Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
2
Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По
изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен
интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили издаденото НП. Спазени са
разпоредбите и на чл. 40 и сл. ЗАНН, както и чл. 57 и сл. ЗАНН, като извършеното
нарушение на чл. 105, ал. 1 пр. 1 ЗДП е описано в достатъчна степен по начин, по който на
нарушителя да стане известно какво е извършил, както и да не се допусне ограничаване
правото му на защита.
Нормата на чл. 105, ал.1 от ЗДвП очертава два състава на административни
нарушения, а именно: 1) ограничаване на видимостта през челното, задното и през
страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя; 2)
намаляване на прозрачността на челното, задното и страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя.
Според разпоредбата на чл. 105, ал.1 от ЗДвП, заради чието нарушаване е ангажирана
отговорността на жалбоподателя Б.Й., се забранява ограничаване на видимостта през
челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на
водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Като изключение от посоченото
правило, нормата на чл. 105, ал.3 от ЗДвП, установява, че намаляване прозрачността на
стъклата по ал.1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43
на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.
От събраните гласни и писмени доказателства се доказа по несъмнен начин
извършено нарушение на чл. 105, ал. 1 пр. 1 ЗДП. Правилно за нарушението
административно-наказващият орган e наложил съответното наказание по чл. 185 ЗДП. В
проведеното административно-наказателно производство, от контролния орган – св. Т.С., не
е установено нарушение на чл. 105, ал. 1 пр. 2 ЗДП изразяващо се в намаляване на
прозрачността на предните странични стъкла на л. а. "Мерцедес" рег. №Х7135КН, за да се
приложат разпоредбите на Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на
Организацията на обединените нации. Не е правено измерване на прозрачността. При липса
на установено такова нарушение изложените възражения против издаденото НП и правните
съображения на защитата, вкл. представените сканирани копия на фискален бон и
непреведена брошура на испански език с ръкописно изписан текст на български език не
следва да се обсъждат, тъй като в хода на производство е установено друго нарушение, а
именно визираното в чл.105, ал.1, пр.1 ЗДвП – за което, именно е санкциониран
жалбоподателя.
3
За да се установи съдържанието на правната норма е необходимо да се отчете
целта на въведената от законодателя забрана и смисъла на употребените от него понятие в
закона. Всяко изискване към моторното превозно средство законодателят прави с оглед на
посочената в чл. 1, ал. 2 ЗДвП цел - да запази живота и здравето на участниците в
движението, да улесни тяхното предвижване и да опази имуществото. В съответствие с тази
цел е и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни
средства - чл. 139, ал. 1 ЗДвП. А съгласно чл. 9 ППЗДвП разрешава се движението само на
пътни превозни средства, които отговарят на определените от производителя изисквания за
експлоатация, както и на нормативно установените. Следователно, тълкувана в контекста на
целта на закона и на изискванията към превозните средства, забраната на чл.105, ал.1 ЗДвП
цели да гарантира установената от производителите и от нормативните актове видимост на
водача през стъклата на моторното превозно средство и свойствата на стъклата, които са
преценени при точно установен от производителя начин на ползване.
Видимост, за целите на ЗДвП, е възможността на водача да вижда достатъчно ясно
и добре, за да може да управлява превозното средство по безопасен начин. Това значи, че
превозното средство само по себе си трябва да създава възможно най-благоприятните
условия на водача за неговата видимост. Законът за движението по пътищата борави с
понятията "ограничена видимост" и "намалена видимост" - § 6, т. 55 и 56. Дадените от
законодателя специални дефиниции на употребите в закона понятия сочат, че за целите на
този закон законодателят разграничава двете понятия, като разграничителният критерий е
характера на причината, водеща до видимост, различна от изискваната. При намалена
видимост, видно от дефиницията, става въпрос за физични явления - здрач, мъгла, валеж,
задименост, докато при ограничената видимост става въпрос за материални обекти, които
влияят на видимостта - стръмнини, завои, други препятствия.
Очевидно е, че тези понятия са относими за фактори, които са външни за
моторното превозно средство. В хипотезата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП законодателят има
предвид фактори, които са на/в самото превозно средство, защото ограничаването е през
стъклата. В този случай той не е разграничил хипотези на ограничена и намалена видимост,
а с оглед на обективните възможностите за въздействие върху стъклата, които водят до
намаляване на видимостта, е забранил ограничаването на видимостта по какъвто и да е
начин, в т. ч. и чрез намаляване на прозрачността на стъклата независимо от начина, по
който е постигнато. Следователно, до ограничаване на видимостта се стига и чрез
намаляване на прозрачността на стъклата.
При проверката е установено наличие на фолио върху предните странични стъкла
на автомобила, което автоматично прави автомобила технически неизправен по смисъла на
чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" ППЗДвП, тъй като формално не отговаря на изискванията на
стандартизационните документи. Допълнителното поставяне на фолио води и до
нарушаване качеството на стъклата при натрошаване. Законодателят не е посочил кои са
стандартизиращите документи, но от факта, че в чл. 9 ППЗДвП сочи, че се разрешава
движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от
производителя изисквания за експлоатация, на изискванията на правилника и на наредбите
4
по чл. 8, ал. 3 и чл. 36, ал. 3 ЗДвП, следва, че именно в тези актове (респективно актове, към
които те препращат) са и съответните стандарти.
Тогава, когато едно моторно превозно средство е със залепено на стъклата фолио
то обективно не отговаря на изискванията на производителя, защото фолиото не е сложено
от производителя, а от собственика на превозното средство. Ако собственик на моторно
превозно средство желае да постави определени допълнения на стъклото, то негова е
доказателствената тежест да докаже, че тези отклонения са в съответствие със
стандартизационните документи. В този смисъл Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 7811/2017 г., VII о., докладчик председателят С.Я..
Св.Т.С. обясни, че стъклата са били толкова тъмни, че не е можел да види водача
на автомобила. Св.С. разясни, че водача – жалбоподателят Б.Й. му е обяснявал, че
затъмняването на стъклата е било направено посредством поставяне на фолио в някакъв
сервиз. Св.С. бе категоричен: „…Аз в акта записах това, което е съгласно чл.105. Неговата
видимост беше ограничена със сложено допълнително фолио на цялото стъкло…“.
Показанията му се подкрепят от показанията на св.В.П., който заяви: „Колегата спря
автомобила на господина и в хода на проверката се установи, че предните и страничните
стъкла са затъмнени, с ограничена видимост.“.
В този смисъл, даже и да се приеме, че представените с жалбата сканирани копия на
фискален бон и непреведена брошура на испански език с ръкописно изписан текст на
български език /наречен в жалбата „сертификат“/ удостоверяват намаляване на
прозрачността на предните странични стъкла в допустимите граници, то в никакъв случай
не може да се приеме, че те биха удостоверили ограничаване на видимостта, за което
всъщност е и санкциониран жалбоподателя.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР - Стара Загора следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН,
заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по
дела по ЗАНН съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК,
размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото не е протекло в едно с.з., но в проведените три с.з. юрисконсултът
не е участвал лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не
се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Ето защо, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0447-000223 от 01.10.2021г. на
Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ-Гълъбово,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на ВР, с което на Б. П. Й.
с ЕГН **********, на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева – за извършено
нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДВП.
ОСЪЖДА Б. П. Й. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Стара Загора
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщението му пред Aдминистративен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
6