№ 260312 / 14.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. МОНТАНА
14.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.дело №368 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Ц.Й.А., чрез пълномощника си адв. Д.М., предявява срещу ответника „ЕОС М.” ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД.
Поддържа, че на 23.04.2014г. по ч.гр.д. № 80482/ 2014г. на РС Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК в полза на У. Б. АД срещу Ц.Й.А., кредитополучател, и Й. Ц. Й., поръчител, с която заповед длъжниците били осъдени да заплатят на кредитора сумата от 8 854.00 лева, неизплатена главница по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва до изплащане на вземането, сумата от 1 042.45 лева договорна лихва от 30.06.2013г. до 16.04.2014г., сумата от 197.92 лева държавна такса и 691.94 лева адвокатско възнаграждение.
Твърди, че на 12.06.2014г. представител на У. Б. е подал молба за образуване на изпълнително дело, което е образувано на 30.07.2014г. под № 518/2014г. при ЧСИ М. И., по което взискател е У. Б., а длъжници са Ц.Й.А. и Й. Ц. Й.. Предприети са действия от съдебния изпълнител по проучване на имущественото състояние на длъжниците и налагане на необходимите обезпечителни меркИ.
Ищцата заявява, че на 18.12.2015г. до ЧСИ М. И. по образуваното изп.дело ЕОС М. ЕООД молят да бъдат конституирани като нов взискател на основание договор за цесия от 23.11.2015г., като въз основа на конституирането им са изпратени нови покани за доброволно изпълнение и са изискани извършването на нови изпълнителни действия.
С разпореждане от 07.06.2019г. ЧСИ М. И. приключва изпълнителното дело, поради изплащане на задължението по него.
С определение от 31.12.2020г. на РС Монтана по ч.гр.д. № 80482/2014г., е обезсилена спрямо ищцата издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и издадения на основание чл.418 ГПК изпълнителен лист.
Преди обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, по образуваното изп.дело №518/2014г. на ЧСИ М. И., на взискателя Еос М. ЕООД е преведена сумата от 3 103.36 лева, за която сума твърди, че е преведена на отпаднало основание.
Ищцата поддържа, че е налице фактическият състав на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, като безспорно доказани са и трите кумулативни елемента – даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице, получаване на престацията от друго лице, отпадане на основанието за разместване на благата в правната сфера на даващия и на получаващия. Поддържа подробни доводи и съображения.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника Еос М. ЕООД да й заплати сумата от 3 103.36 лева, представляваща получена сума по образувано изпълнително дело №518/2014г. на ЧСИ М. И., при отпаднало основание, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноските в производството.
Ищецът е приложил писмени доказателства към исковата си молба и заявява допълнителни доказателствени искания.
Ответникът „ЕОС М.” ЕООД, в срока по чл.131 от ГПК, представя писмен отговор на исковата молба и взема становище по предявения иск.
Поддържа, че предявения иск е неоснователен.
Сумите, преведени от ищцата по образуваното изпълнително производство, са постъпили директно по сметката на взискателя, съответно сума в размер на 176.61 лева на 26.06.2016г., сума в размер на 178.81 лева на 29.06.2016г. и на 18.01.2019г. сума в размер на 2 747.94 лева или общо сума в размер на 3 103.36 лева. Посочените плащания представляват предмета на исковата претенция. Ответникът твърди, че не е оспорено от ищцата обстоятелството, че сумата от 2747.94 лева е преведена директно по сметка на взискателя, което автоматично превръща плащането доброволно от страна на Ц.А.. Същата е имала ясното съзнание, че има задължение към взискателя и извършеното плащане от нейна страна, се явява изпълнение на нравствен дълг.
Ответникът е получил сумите за удовлетворяване на вземанията си по изпълнителния лист, вследствие изпълнението на един нравствен дълг от страна на ищцата, поради което искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
На следващо място твърди, че в петитума на исковата молба неясно е посочено претендираната сума – 3103.36 лева, представляваща получена сума по образувано изпълнително дело № 518/2014г., без да е конкретизирано какво представлява – главница, договорна лихва, наказателна лихва, разноски, такси и пр.
Поддържа възражение за прекомерност на разноските претендирани от ищцата за адвокатско възнаграждение, като моли съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар.
Доказателствата са писменИ. Изготвено е и прието заключение по съдебно-икономическа експертиза.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение и съобразявайки правилото на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Основанието на настоящия иск произтича от издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 482/2014г. по описа на Районен съд Монтана на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в полза на У. Б. АД срещу длъжниците Ц.Й.А., ищец в настоящето производство и Й. Ц. Й., с която е разпоредено длъжниците да заплатят на кредитора сумата от 8 854.00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит от 23.06.2008г., ведно със законна лихва до изплащане на вземането, сумата от 1 042.45 лева договорна лихва от 30.06.2013г. до 16.04.2014г., сумата от 197.92 лева държавна такса и 691.94 лева адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение е издаден и изпълнителен лист на 23.04.2014 година.
На 12.06.2014г., кредитора У. Б. АД е подал молба за образуване на изпълнително дело, като на 30.07.2014г. е образувано изпълнително дело № 518/2014г. по описа на ЧСИ М. И..
По образуваното изпълнително дело са предприети действия по ГПК от съдебния изпълнител по проучване на имущественото състояние на длъжниците и налагане на необходимите обезпечителни меркИ.
На 18.12.2015г., с молба до ЧСИ по образуваното изп.дело №518/2014г., „ЕОС М.” ЕООД моли да бъде конституиран като нов взискател по делото на основание договор за цесия от 23.11.2015г. и на 05.01.2016г. е конституиран като взискател по изпълнителното дело.
Въз основа на конституирането на новия взискател са изпратени нови покани за доброволно изпълнение и нови изпълнителни действия изискани от ,,ЕОС М.” ЕООД.
Видно от приложеното копие на изпълнително дело и удостоверение на съдебния изпълнител, на 07.06.2019г. с разпореждане на ЧСИ М. И. е приключено изпълнителното дело с взискател ,,ЕОС М.” ЕООД, поради изплащане на задължението по него.
По ч.гр.д. №80482/ 2014г. на РС Монтана с определение № 260044/ 04.09.2020г. състав на съда е приел, че заповедта за незабавно изпълнение издадена по същото дело е връчена на длъжника Ц.Й.А. на основание чл.47, ал.5, поради което със същото определение е дал указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение и довнасяне на дължимата държавна такса. Предвид липсата на писмени данни за предявен установителен иск с определение от 17.11.2020г. съдът е обезсилил спрямо длъжника Ц.Й.А. издадената в полза на У. Б. АД заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 23.04.2014г., както и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Ищцата Ц.Й.А. е заплатила по образуваното изп.дело на 26.02.2016г. на взискателя сумата от 176.61 лева, на 29.06.2016г. сумата от 178.81 лева и директно по сметка на взискателя на 18.01.2019г. е превела сумата от 2 747.94 лева или общо сумата от 3 103.36 лева, за която сума твърди, че е преведена на отпаднало основание и подлежи на връщане.
Спорен между страните е въпросът отпаднало ли е основанието за внасяне на сумата по исковата претенция.
Производството е за връщане на сума, платена въз основа на отпаднало основание - иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като се твърди, че заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, по който е образувано изп.дело №518/2014г. на ЧСИ М. И. са обезсилени от съда.
В тежест на ищеца по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и в трите хипотези е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника - да установи наличието на основание за получаване, респ. за задържане на това плащане. Според разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на връщане полученото на основание, което е отпаднало с обратна сила. В ППВС N 1/28.05.1979г. неизчерпателно са изброени хипотези на неоснователно обогатяване, при които намира приложение третия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, при който основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила, напр. при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение /когато то има ретроактивно действие/, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и др.
В настоящия случай по образуваното изп.дело ищецът Ц.А. е превела сумата от 3 103.36 лева, факт, който не се оспорва от ответника „ЕОС М.” ЕООД. Факта на плащането се установява от приложеното удостоверение, издадено от ЧСИ М. И., от което е видно, че на 26.02.2016г. са преведени на взискателя 176.61 лева, на 29.06.2016г. са преведени на взискателя 178.81 лева и на 18.01.2019г. сумата от 2 747.94 лева, преведени директно на взискателя или общо в размер на 3 103.36 лева.
Безспорно се доказва първия елемент на чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
Налице е и втория елемент на чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, а именно получаването на престацията от ответната страна ,,ЕОС М.“ ЕООД.
В приложеното удостоверение, както се посочи и по-горе подробно е посочено на коя дата, какви суми са постъпили и съответно разпределени по сметка на взискателя „ЕОС М.” ЕООД.
Според настоящия състав налице е и третия елемент на чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, а именно отпадане на основанието за разместване на благата в правната сфера на даващия и на получаващия.
Образуваното изп.дело № 518/2014г. по описа на ЧСИ М. И., по което на ,,ЕОС М.“ ЕООД в качеството на взискател са преведени сумите от 3 103.36 лева е образувано въз основа на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 23.04.2014г. по ч.гр.д. №80482/ 2014г., по описа на Районен съд Монтана, както и на издаден въз основа на нея Изпълнителен лист. С оглед на факта, че след дадени указания до заявителя в заповедното производство за предявяване на установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, такъв не е предявен, поради което с определение от 17.11.2020г., влязло в законна сила, е обезсилена заповед за изпълнение от 23.04.2014г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата.
Именно това доказва наличието и на третия елемент на чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД отпадане на основанието за разместване на благата в правната сфера на даващия и на получаващия.
Налице е фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, като са налице и трите кумулативни елемента, а именно – даване на определена парична сума от ищцата, получаване на същата от друго лице, ответника, както и отпадане на основанието за разместване на благата.
Изложеното обосновава извода за неоснователно обогатяване на ответника с горепосочената сума и съответно обедняване за ищеца със същата, както и причинени му вреди в резултат от поведението на ответника.
Ето защо исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, с присъждане на горепосочената сума.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят разноските сторени от ищеца, за които прилага списък по чл.80 от ГПК на л.55 от делото.
Ответникът заявява възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК при прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая минималното възнаграждение, определено по правилата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предявения оценяем иск от 3 103.36 лева за връщане на сума платена на отпаднало основание е в размер на 447.24 лева. Ищецът е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева, каквото е заплатено, съгласно представените договор за защита и правно съдействие.
С оглед на горното възражението за прекомерност е неоснователно. На ищеца следва да се присъдят сторените разноски в пълния им размер от 860.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК: xxxx , седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.М. долина, ул.Р. П.- К. №4-6, управител Р. И. М. ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Й.А. ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес xxx сумата от 3 103.36 лева, представляваща получена сума по образувано изп.дело №518/2014г. по описа на ЧСИ М. И., на отпаднало основание, чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска, 09.02.2021г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 860.00 лева разноски в производството, адвокатски хонорар, държавни такси и депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: