№ 603
гр. Видин, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Тодор Г. Попиванов
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело №
20241320100265 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Г. М. К. с ЕГН ********** , чрез адв. М. А. със съдебен
адрес: гр. Видин, ул. „Дунавска“ № 2, ет. 3, против ОБЩИНА НОВО СЕЛО,
ЕИК *********, с адрес: с. Ново село, обл. Видин, ул. „Арх. Илия Попов” №
89, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал.
1 от КТ.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са:
наличието на първоначален граждански договор, сключен на 03.01.2023г., със
срок до 31.12.2023г., с възложител ответника и изпълнител ищеца, като
организира и координира дейности по поддръжка на обект „Спортен
комплекс“ в с. Ново село, както и да осъществява спортна подготовка на
детско – юношески отбори. А също, че на 01.11.2023 г. ищецът бил назначен
на трудов договор № 29/01.11.2023г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и във вр. с
чл. 70, ал. 1 от КТ на длъжност „Управител спортни дейности“ в Спортен
комплекс с Ново село, с месечно възнаграждение в размер на 1200.00 лева, а
на 03.11.2023 г., ищецът подписал допълнително споразумение към
горепосочения договор, като считано от 06.11.2023г. на основание чл. 119 във
вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, трудовия договор се сключва за неопределено
време. Въпреки това, на 05.12.2023 г. на ищеца му е била връчена заповед №
64/01.12.2023 г. от кмета на Община Ново село в присъствието на двама
1
свидетели поради отказ да я подпише, съгласно която е прекратено трудовото
му правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 06.12.2023 г.
Поддържа се още от ищеца, че прекратяването на трудовото му
правоотношение е незаконосъобразно, тъй като първоначалният граждански
договор е преминал в трудов договор, като ищецът е изпълнявал същите
функции, видно от приложената длъжностна характеристика, поради което за
10 месеца годността му да изпълнява работата „Управител на спортни
дейности“ е изпитана, от което следва, че клаузата на чл. 70, ал. 1 от КТ в
трудов договор № 29/01.11.2023 г. е недействителна; недействително е и всяко
следващо споразумение между страните по трудовото правоотношение за
изпълнение на работата, за която работникът е вече изпитан. Тоест, при
идентичност на работата, повторна проверка на годността на работника с
договор по чл. 70 от КТ е ненужна и затова законът не я позволява, напр.
Решение № 118 от 04.06.2015г. на ВКС по гр. д. № 6968/2014г., III –то Г.О.
При това положение, според ищеца, трудовото правоотношение се е
превърнало в безсрочно и работодателят не е имал право да го прекрати на
приложеното правно основание – чл. 70, ал. 1 от КТ.
Отделно от това, уволнението според ищеца е незаконно, тъй като никъде не
се съдържа клауза, с която да е договорен срок на изпитване, както се посочва
със заповедта на работодателя № 64/01.12.2023г. - кмета на Община Ново
село, поради което и според практиката на ВКС, клаузата е невалидна. При
условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че трудовият договор на
ищеца е със срок на изпитване, то на основание чл. 70, ал. 1 от КТ – когато за
работата е определен срок, по кратък от 1 година – срокът на изпитване е до 1
месец, като в настоящия случай срокът е бил от до 31.12.2023 г., който е по –
кратък от 1 година и следователно срокът на изпитване е бил 1 месец;
трудовото правоотношение между страните се е превърнало в безсрочно и
работодателят не е имал право да го прекрати.
Освен горното, уволнението е незаконно поради наличието на заболяване на
ищеца „исхемична болест на сърцето“, предвидена в Наредба № 5 от 1987г. на
МНЗ – основание за закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и още – към момента
на връчване на заповедта за уволнение, ищецът е бил в болничен и не е
преодоляна предвидената в чл. 333 от КТ закрила, от която се е ползвал.
Поддържа се още, че ищецът е останал без работа за времето от 06.12.2023 г.
2
до 06.04.2024 г.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да признае
уволнението му за незаконно и да отмени заповедта за уволнение, да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да му заплати
обезщетение за времето, за което е останал без работа следствие на
уволнението – за периода от 06.12.2023г. до 06.04.2024г., общо в размер на
4800.00 лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 02.02.2024 г. до окончателното издължаване. Претендират се
и разноските по производството.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава
наличието на трудово правоотношение между страните, но че ищецът е
назначен по трудов договор за първи път на 01.11.2023 г. с трудов договор №
29/01.11.2023 г., като в него изрично е посочено, че същият се сключва на
основание чл. 70, ал. 1 от КТ. И тъй като договорът е срочен, то срокът на
изпитване е 1 месец. В договора не е посочен по – кратък срок, поради което
се прилага законовата разпоредба. Посочва, че трудовият договор е прекратен
в законовия едномесечен срок със Заповед № 64/01.12.2023 г. от кмета на
Община Ново село. Поддържа още, че ищецът не се ползва от закрилата при
уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 или т. 4 от КТ, тъй като уволнението на ищеца
не е на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 или чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, а
също, че ищецът е получил обжалваната заповед за уволнение в 15.05 часа на
05.12.2023 г. при условията на отказ да получи същата, а след това е отишъл на
лекар, който му е издал болничен лост № Е 20221641008. Иска се от ответника
съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание на 12.09.2024 г. е допуснато изменение на иска по чл.
225, ал. 1 от КТ, като същият се счита предявен за сумата в размер на 9764.80
лева за периода 06.12.2013 г. до 05.06.2024г. включително.
От събраните по делото доказателства Съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от граждански договор № 01/03.01.2023 г., ищецът сключил с ответника
граждански договор, считано от 03.01.2023 г. със срок 12 месеца от датата на
подписването, а именно до 31.12.2023 г. Съгласно договора възложителят
Община Ново село е възложил на изпълнителя Г. М. К. следните функции:
3
Организиране и координиране на дейности по поддръжка на обект „Спортен
комплекс с. Ново село“, както и осъществяване на спортна подготовка на
детско – юношески отбори за периода 03.01.2023 г. до 31.12.2023 г. вкл.;
извършване на дейности по подпомагане и организиране на желаещите деца,
младежи и девойки от територията на общината да практикуват различни
видове спорт с цел развитие и утвърждаване на физическата култура и спорта;
при провеждане на организирани футболни срещи, спортни прояви и
състезания да уведомява своевременно възложителя и други задачи,
възложени от възложителя, свързани със спортното съоръжение.
Видно от Трудов договор № 29/01.11.2023 г., сключен на основание чл. 68, ал.
1, т. 1 и във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, ищецът бил назначен при ответника на
длъжност „Управител спортни дейности“ в „Спортен комплекс с. Ново село“,
категория персонал служител, с код по НКПД 14313016 и трудови
задължения, отразени в длъжностната характеристика. В трудовия договор е
посочено, че същият се сключва за определено време до 31.12.2023 г. вкл., със
срок на предизвестие 3 /три/ месеца, но не повече от остатъка от срока на
договора.
Видно от допълнително споразумение от 03.11.2023 г. към трудов договор №
29/01.11.2023 г. на основание чл. 119 и във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса
на труда, страните са се споразумели, считано от 06.11.2023 г. трудовият
договор да бъде сключен за неопределено време.
Видно от съдържанието на трудовия договор и допълнителното споразумение
към него в тях не е посочен срок на изпитване.
Видно от длъжностната характеристика за длъжността „Управител спортни
дейности в „Спортен комплекс с. Ново село“ към Община Ново село“, преките
задължения за длъжността са: Планира и организира обхвата и
разнообразието от програми за развлечения, спортни атракции, спорт и
фитнес; Подпомага и организира желаещите деца, младежи и девойки от
територията на Община Ново село да практикуват различни видове спорт с
цел развитие и утвърждаване на физическата култура и спорта; Осигурява
поддържането на съоръженията в чисто и добро състояние; Поддържа
материално-техническата и инфраструктурна база на поверения обект
„Спортен комплекс с. Ново село“ в съответствие с нормативните изисквания;
Планира и управлява ежедневните дейности в обект „Спортен комплекс с.
4
Ново село“; Уведомява своевременно ръководството на общинската
администрация за организираните футболни срещи, спортни прояви и
състезания; Осигурява съответствие с наредбите и изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд; Управителят спортни дейности е
длъжностно лице, отговарящо за опазването на обществения ред в спортния
обект и организиращо всички необходими мероприятия и дейности, свързани
с осигуряване на сигурността и безопасността на посетители, състезатели и
зрители в спортната зона, по смисъла на Наредбата за сигурността на
спортните обекти и мерките срещу насилието и лошото поведение на зрители
преди, по време и след провеждане на спортни прояви, организирани на
стадиони и в спортни зали; Като отговорник по сигурността работи в тясно
взаимодействие с компетентните държавни и общински органи; Ежемесечно
дава отчет за своите действия пред Кмета на Община Ново село, Заместник
кмета и Секретаря на общината; При необходимост изпълнява и други
възложени задачи, свързани с длъжността.
Видно от Заповед № 64/01.12.2023 г. на Кмета на Община Ново село на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ, на ищеца му било прекратено трудовото
правоотношение в срока на изпитване, считано от 06.12.2023 г. по трудов
договор № 29 от 01.11.2023 г., в който е договорен срок за изпитване по чл. 70,
ал. 1 от КТ и допълнително трудово споразумение от 03.11.2023 г., с което
срочния трудов договор е договорен в безсрочен и е неразделна част от
трудовия договор. Заповедта е връчена на ищеца на 05.12.2023 г. в 15.05 часа в
присъствието на двама свидетели, поради отказ да я подпише ищеца.
По делото е приложен амбулаторен лист № 23339408В428 от 05.12.2023 г. –
14.05 часа, в който е посочена основна диагноза на ищеца Хипертонично
сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. Приложени са и амбулаторен
лист от 08.12.2023 г. с посочена същата основна диагноза на ищеца, епикриза
на ищеца от Клиника по кардиология Болница Лозенец за болнично лечение
през 2002 г. и епикриза на ищеца от Клиника по кардиология Отделение
спешна кардиология за болнично лечение през 2008 г.
От болничен лист № Е20221641008 се установява, че ищецът Г. К. е бил в
отпуск по болест от 05.12.2023 г. до 18.12.2023 г., с посочена диагноза:
Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност.
След прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника ищецът не
5
е започвал работа по друго трудово правоотношение до 06.04.2024 г.,
включително, видно от приложеното копие от трудовата му книжка.
Вещото лице е посочило в заключението си, че размерът на дължимото на
ищеца обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 06.12.2023
г. до 05.06.2024 г. вкл. е 9764.80 лева /бруто/ и 8788.32 лева /нето/ - сума след
облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице. Същото е компетентно
изпълнено и не е оспорено от страните.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Искът е основателен по следните съображения:
При оспорване законността на уволнението ищецът трябва да посочи всички
факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право на работодателя да уволни работника или служителя, а ответникът –
всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са
посочени от ищеца в исковата молба. Непосочени пороци на заповедта за
уволнение не могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по
този начин ще се наруши принципът на диспозитивното начало в гражданския
процес и съдът ще се произнесе извън сезирането. По иска за незаконност на
уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт,
който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване /вж. в т.
см. Решение №92/14.04.2016г. на ВКС по гр. д. №4515/2015г., IV г. о., ГК,
Решение №174/13.10.2016г. на ВКС по гр. д. №659/2016г., III г. о., ГК,
Решение №23/02.02.2016г. на ВКС по гр. д. №4553/2015г., IV г. о., ГК и
Решение №160/01.06.2016г. на ВКС по гр. д. №222/2016г., IV г. о., ГК,
постановени по чл. 290 от ГПК/. В случая ищецът оспорва процесното
уволнение със следните твърдения:
Твърди, че клаузата по чл. 70, ал. 1 в трудов договор № 29/01.11.2023 г. е
недействителна – недействително е и всяко следващо споразумение между
страните по трудовото правоотношение за изпълнение на работа, за която
работникът вече е изпитан, като е изпълнявал същите функции по
6
гражданския договор от 03.01.2023 г. между страните. При това положение
следва да се приеме, че трудовото правоотношение между страните се е
превърнало в безсрочно и работодателят не е имал право да го прекрати на
приложеното основание за уволнение – чл. 71, ал. 1 от КТ.
Твърди, че уволнението е незаконно и поради това, че в съдържанието на
трудовия договор и в допълнителното споразумение никъде няма клауза, с
която да е договорен срок на изпитване, както се твърди в Заповед №
64/01.12.2023 г. от Кмета на Община Ново село.
Твърди също, че уволнението е незаконно и поради това, че ищецът страда от
исхемична болест на сърцето, предвидена в Наредба № 5 от 1987 г. на МНЗ,
основание за закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ.
От съдържанието на трудов договор № 29/01.11.2023 г. и допълнително
споразумение към него от 03.11.2023 г. е видно, че никъде в договора и
споразумението не е посочена клауза, с която да е договорен срок на
изпитване, на което основание е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца със Заповед № 64/01.12.2023 г. Съдът намира, че когато не е изрично
посочена референцията към чл. 70, ал. 1 от КТ и не е посочен срок за
изпитване нито в трудовия договор, нито в споразумението към него, клаузата
е невалидна, следователно трудовото правоотношение между страните е било
безсрочно и работодателят не е имал право да го прекрати на основание чл.
70, ал. 1 от КТ.
Дори и да беше уговорена такава клауза същата би била недействителна, тъй
като веднъж вече ищецът е бил изпитан. Видно от сключения между страните
граждански договор от 03.01.2023 г. до 01.11.2023 г. и длъжностната
характеристика на ищеца по трудовия договор е, че задълженията му за
изпълняваната длъжност по трудовия договор и възложените му функции по
гражданския договор се припокриват. Клаузата от трудовия договор за
определяне на „срок за изпитване“ е недействителна поради заобикаляне на
закона, когато с нея не се цели проверка на годността на работника или
служителя за изпълняваната работа и в този случай прекратяването на
трудовия договор на основание чл. 71 КТ е незаконно поради злоупотреба с
право в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Заобикаляне на закона е налице, когато с
правомерни средства се постига забранен резултат, а злоупотребата с право
представлява упражняване на субективното право с цел да се увреди друго
7
лице. Когато работодателят знае, че работникът или служителят е годен за
изпълняване на длъжността и уговаря срок за изпитване в своя полза, то
работодателят действа недобросъвестно при сключване на трудовия договор.
А когато работодателят упражни правото по чл. 71, ал. 1 КТ в срока за
изпитване, при условие, че е знаел за годността на работника или служителя
да изпълнява длъжността, то работодателят действа недобросъвестно при
прекратяване на трудовия договор. В първия случай възниква
недействителност на клауза от трудовия договор поради нарушение на
забраната за недобросъвестност по чл.8, ал.1 КТ, а във втория случай е налице
злоупотреба с право и незаконно уволнение отново поради нарушение на чл.
8, ал. 1 КТ /Решение № 96/15.06.2018 г. по гр.д. № 4048/2017 г. на ВКС, III-то
ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в същия смисъл и решение по чл.
290 ГПК № 118-2015-ІІІ ГО).
Неоснователно е твърдението на ищеца, че се ползва от закрила при
уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 или т. 4 от КТ, тъй като в случая не са налице
предпоставките на чл. 333, ал. 1 от КТ – уволнението на ищеца не е на
основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 или чл. 330, ал. 2, т. 6.
В случая в Трудов договор № 29/01.11.2023 г. и в Допълнително споразумение
от 03.11.2023 г., с което същият е изменен, не е визирана клауза за договорен
срок за изпитване съгласно чл. 70, ал. 1 от КТ, поради което процесният трудов
договор не би могъл да бъде прекратен по реда на чл. 71, ал. 1 от КТ, тъй като
това е специфично уволнително основание, приложимо само към трудови
договори с посочен срок за изпитване. Предвид гореизложеното следва да се
признае уволнението на ищеца за незаконно и да се отмени Заповед №
64/01.12.2023 г., издадена от Кмета на Община Ново село.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Искът е основателен по следните съображения:
С предявения иск ищецът упражнява своето субективно преобразуващо право
да продължи да изпълнява работата на длъжността, която е заемал преди
незаконното му уволнение. С настоящото решение съдът следва да признае
уволнението на Г. М. К. за незаконно и да отмени заповедта, в която същото е
обективирано. Между страните е съществувало трудово правоотношение за
неопределено време. Посочените обстоятелства формират фактическия състав
за уважаване на претенцията за възстановяване на Г. М. К. на заеманата преди
8
уволнението му длъжност – “Управител спортни дейности” в Спортен
комплекс с. Ново село, към Община Ново село.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Искът е основателен по следните съображения:
За да бъде уважена исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225,
ал. 1 от КТ, съдът следва да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: уволнението на съответния работник или служител да бъде
признато за незаконно; работникът или служителят да е претърпял вреди,
имащи имуществен характер; претърпените вреди да са следствие от
незаконното уволнение.
След прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника, Г. М. К.
не е започвал работа по друго трудово правоотношение до 05.06.2024 г.,
включително, видно от копие от трудовата му книжка. По този начин той е бил
лишен от възможността да получава трудово възнаграждение за периода от
06.12.2023 г. до 05.06.2024 г., включително, срещу престиран от него труд, а
вредите, имащи имуществен характер, представляват пропуснати ползи.
Същите са следствие именно от незаконното уволнение, извършено от
работодателя. Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ съразмерява претърпените
вреди с брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил при
ответника за времето, през което е останал без работа, но за не повече от шест
месеца. В случая Г. М. К. следва да бъде обезщетен за горепосочения период,
т. е. за шест месеца.
Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ се определя на базата на последното
месечно брутно трудово възнаграждение, получено на длъжността, за която е
прекратено трудовото правоотношение. Видно от заключението на приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза брутният размер на обезщетението
е 9764.80 лева, което съвпада с претенцията на ищеца, поради което искът
следва да бъде уважен изцяло.
Задължението по чл. 225, ал. 1 от КТ е парично и при забавеното му
изпълнение работодателят дължи лихва на незаконно уволнения работник или
служител. Поради договорния характер на отговорността на работодателя и
липсата на уредба в КТ относно началната дата, от която се дължи лихва върху
обезщетението, следва да се приложат общите правила на Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ относно неизпълнение на задълженията.
9
Съгласно нормата на чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. При безсрочните задължения, каквото е това по чл. 225, ал. 1
от КТ, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Или,
поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно
необходима, когато няма определен срок за изпълнение. В хипотезата на чл.
225, ал. 1 от КТ вземането за обезщетение възниква в момента на уволнението,
признато за незаконно и отменено. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
конститутивен. Конститутивното действие на решението, с което този иск се
уважава, важи с обратна сила, т. е. уволнението се счита за незаконно към
момента на извършването му. Тъй като вземането по чл. 225, ал. 1 от КТ е
парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, съгласно чл.
84, ал. 2 от ЗЗД е нужна покана на кредитора. От деня на поканата могат да се
претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на
задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е
предявен искът /вж. в т. см. Тълкувателно решение №3/19.03.1996г. по гр. д.
№3/1995г., ОСГК/.
Предвид гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца законната лихва върху сумата от 9764.80 лева, считано от 02.02.2024
г. /датата на постъпване на исковата молба в съда/ до окончателното й
изплащане.
По разноските и държавната такса.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски по производството на делото. С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, сумата в размер на 800.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр.
1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в общ
размер на 450.59 лева /в това число: държавна такса в размер на 30.00 лева за
неоценяемия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, държавна такса
в размер на 30.00 лева за неоценяемия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
10
2 от КТ и държавна такса в размер на 390.59 лева за иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ/. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда и разноските за вещо лице в размер на
100.00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението в частта му за присъденото обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и
банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг
посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова
сметка, по която да се преведат присъдените суми, както и разноските за
адвокатско възнаграждение, както следва: IBAN: BG88 FINV91501015223919,
BIC: FINVBGSF в български лева.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Г. М. К. с ЕГН
********** и адрес: с. Ново село, обл. Видин, ул. „М.Г.“ № 2, и ОТМЕНЯ
Заповед № 64/01.12.2023 г., издадена от Кмета на Община Ново село, с която
е прекратено трудовото правоотношение между Община Ново село и Г. М. К..
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. М. К. с ЕГН ********** и адрес: с. Ново село, обл.
Видин, ул. „М.Г.“ № 2, на заеманата преди уволнението му длъжност –
“Управител спортни дейности” в Спортен комплекс с. Ново село, към Община
Ново село.
ОСЪЖДА ОБЩИНА НОВО СЕЛО, ЕИК *********, с адрес: с. Ново село,
обл. Видин, ул. „Арх. Илия Попов” № 89, да заплати на Г. М. К. с ЕГН
********** и адрес: с. Ново село, обл. Видин, ул. „М.Г.“ № 2, сумата от
9764.80 лева, представляваща брутния размер на обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно – за
периода от 06.12.2023 г. до 05.06.2024 г., включително, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 02.02.2024 г. до изплащането й.
ОСЪЖДА ОБЩИНА НОВО СЕЛО, ЕИК *********, с адрес: с. Ново село,
обл. Видин, ул. „Арх. Илия Попов” № 89, да заплати на Г. М. К. с ЕГН
11
********** и адрес: с. Ново село, обл. Видин, ул. „М.Г.“ № 2, разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА НОВО СЕЛО, ЕИК *********, с адрес: с. Ново село,
обл. Видин, ул. „Арх. Илия Попов” № 89, да заплати по сметка на Районен
съд - Видин сумата в размер на 450.59 лева – държавна такса и сумата в
размер на 100.00 лева – разноски за вещо лице.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, като решението в тази част подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Видин в едноседмичен срок от
връчването му.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми и
разноските за адвокатско възнаграждение е: IBAN: BG88
FINV91501015223919, BIC: FINVBGSF в български лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
12