№ 229
гр. Русе, 23.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд, гражданска
колегия в
открито заседание на 23 април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4 описа за 2018 г., за се произнесе,
съобрази:
Предявен
е иск за обезщетяване на неимуществени вреди с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Ищцата А.П.П. твърди,
че на 6 юни 2014 г. постъпила в *** на МОБАЛ „Д-р С. *** с първа бременност в
Х-ти лунарен месец, с дата на раждане *** г.
Постъпила в болницата по препоръка на наблюдаващия бременността й лекар, защото
след термина все още не е имала родова дейност. На 13 юни 2014 г. родила мъртво
дете по оперативен път. Причината за смъртта била вътреутробна асфикция. Твърди, че това е пряк и непосредствен резултат
от състояние на преносена бременност и бездействие на
всички ***** в *** отделение при МОБАЛ „Д-р С. ***, защото за периода от
постъпването й – 06.06.2014 г. до момента на
оперативното родоразрешение, всеки един от ***** в
отделението, при упражняване на възложената му работа, погрешно е преценил
състоянието на бременната и е имал изчаквателно
поведение, с което е допринесъл за вредоносния резултат и с това са й причинени
неимуществени вреди. Описва подробно в хронологичен ред действията, които са
извършени от ***** в отделението. Счита, че причинените й неимуществени вреди
са на стойност 80 000 лева и отговорен за тях е ответникът, като
работодател на *****, на които е възложената работата, при изпълнението на
която са й причинени вредите. Иска съдът да осъди МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ да й заплати 80 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на деликта
13.06.2014 г. до окончателното им изплащане и да й присъди разноски.
МОБАЛ „Д-р С. *** в писмен отговор
оспорва иска. Признава фактите, че ищцата е постъпила на посочената дата в ***
на болницата и че там работят *****, които са я преглеждали, не оспорва
извършените действия от медицинския персонал, подробно и в хронологичен ред
описани от ищцата, както и фактите по извършеното оперативно родоразрешение и резултатът от него. Оспорва причинната
връзка между смъртта на детето и противоправното поведение на своите служители. Навежда
довод, че причината за настъпилия
резултат е усложнения на бременността – промени в плацентата на родилката,
които не са могли да бъдат предвидени и не е съществувала адекватна възможност
за противодействие от страна на *****. Счита, че последните са изпълнявали добросъвестно
задълженията си, и че е направено всичко необходимо, като са проведени
медицински действия в съответствие със състоянието на ищцата към всеки един
момент, с което са изпълнени изискванията относно изпълняваната медицинска
дейност. Евентуално възразява против размера на иска, счита същия за
многократно завишен.
Третите лица помагачи на
ответника – ***** в *** на болницата Т.В.Ц., В.Р.Х., С.Л.К., Г.С.Г., А.С.П.,
Д.В.Д., О.Ц.И. оспорват иска.
Третото лице помагач на ответника
ЗД „БУЛ ИНС“ АД София оспорва иска. Възразява, че
застрахованото болнично заведение не е изпълнило задълженията си по ОУ към
договора и застрахователят не е в риск, дори и да бъде уважена претенцията.
След преценка на събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не се
спори, че на 06.06.2014 г. ищцата А.П.П. постъпва в *** на МОБАЛ „Д-р С. *** с първа бременност,
с дата на термина 30.05.2014 г. Хоспитализирането й е по препоръка на наблюдаващия
бременността лекар, защото шест дни след определената датата за раждане, все
още няма родова дейност. Не е спорно, че ищцата престоява в болничното
заведение от 06.06.2014 г. до ******* и че на
последната дата ражда мъртво дете по оперативен път. Не се спори, че причината за смъртта е вътреутробна асфикция, и че през този период на работа по трудови
договори в *** на МОБАЛ „Д-р С.
Черкезов“ са конституираните като трети лица в процеса ***** - Т.В.Ц., В.Р.Х., С.Л.К., Г.С.Г.,
А.С.П., Д.В.Д., О.Ц.И..
Изготвен е медицински
доклад на ИАМО за допуснати пропуски според Стандарта по акушерство и
гинекология от 2009 г. и са съставени 4 бр. акта за административни нарушения
на ***** в ***.
Водено е досъдебно
производство № 19/2014 г. по описа на ОСлО към ВТОП за
причинената смърт на плода на ищцата, което е приключило с постановление за
прекратяване.
От релевираната застрахователна полица № Р111330306574 0019214
между МОБАЛ „Д-р С. ***“ АД се установява, че за периода 05.08.2013 г. –
04.08.2014 г. е имало сключена застраховка за професионална отговорност на
лицата, упражняващи медицинска професия към посоченото медицинското заведение,
страна по застрахователния договор.
В назначената съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице специалист по Акушерство и
гинекология, проф. д-р А.Н.Д. е дадено заключение, че ищцата постъпва в
болницата след изчислените вероятни термини на раждане – 30.05 и 04.06.2014 г.,
която бременност се определя като „хронично преносена“,
без да е налице прееклампсия – симптоми за усложнена
бременност, има нормален индекс на околоплодна
течност при постъпването си. Записите от кардиографското
мониториране на сърдечната дейност на плода се
категоризират в три вида: нормални, неуспокояващи и патологични. При
неуспокояващия запис се изисква комплексна оценка, за да се постави диагноза на
фетален дистрес. При
патологичен запис с голяма вероятност може да се приеме, че има фетален дистрес, какъвто в случая
е бил записът на 12.06.2014 г. в 19.45 ч. Ако в този момент е имало родоразрешение от *****, плодът най-вероятно би се родил
жив, но с необходимост от интензивни реанимационни
мероприятия. А ако раждането е било
направено на 11.06.2014 г. след втората неуспешна индукция, което е бил
показател за родоразрешение, най-вероятно плодът би
се родил жив с неизяснена необходимост от реанимация. Смъртта на плода е настъпила преди започване
на Цезаровото сечение на ******* тъй като кардиографският запис преди операцията има характер на
запис на пулсациите на коремната част на аортата на бременната, а не на
сърдечната дейност на плода. Категоричен е изводът на вещото лице – т.23, че към родоразрешение
с Цезарово сечение е трябвало да се пристъпи след
втората неуспешна индукция на 11.06.2014 г. В обясненията си в съдебно
заседание проф. д-р Д. уточнява, че на 12.06.2014 г. в 19.45 ч. е имало убедителни и категорични данни за фетално страдание, което е налагало родоразрешение
с Цезарово сечение. Такива е следвало да бъдат
действията на *****, които към този момент са били дежурни. Това фетално страдание е видно от кардиографския
запис, който е разчетен като патологичен от вещото лице и е трябвало да се
прекъсне бременността, за да не страда плодът. Установява, че причината за
смъртта е аспирация на околоплодна течност и лануго в резултат на плацентарна инсуфициенция, като при преносена
бременност такива изменения в плацентата настъпват вследствие на спадане на
обмена на хранителни елементи и дихателни газове – т.18, като в т.11 вещото
лице разяснява, че при преносена бременност това дегенеративно изменение на
плацентата е прогресиращ процес и не може да се лекува. При наличието на
данни за фетално страдание в резултат на плацентарна инсуфициенция, което
е установено на 12.06.2014 г. се пристъпва към родоразрешение
чрез Цезарово сечение – т.10.
От показанията
на св. И. И. – приятелка на ищцата, Р. Б. – съжителстващ на семейни начала с
ищцата и С. Б. – майка на Р. Б. се установява, че бременността на ищцата е била
желана и чакана, с трепет и щастие е очаквала раждането на детето си, затова
много тежко е изживяла смъртта му. Често плачела, затворила се в себе си, била
мълчалива, не реагирала на нищо, често мислела как всичко ще е различно, ако
детето е живо и с нея, случвало се по време на гости или семейна вечеря да
отиде в другата стая и да плаче. Близките й не смеели да я оставят сама, когато
я молели да каже нещо, тя отговаряла: „бебенцето…“ Продължава и понастоящем да
изпитва емоционална болка от случилото се.
Изложените факти съдът приема за
установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
приложените дела – ДП № 19/2014 г. по описа на ОСлО към ВТОП, НАХД
№ 3000/2014 г. на ВТРС, КНАХД № 10326/2015 г. на АСВТ, както и
съобразно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаните свидетели, като отчита възможната
заинтересованост на мъжа, с когото ищцата живее на семейни начала и неговата
майка, но ги възприема като обективни, защото се подкрепят от показанията на
незаинтересования свидетел и от писмените доказателства. Кредитира се и
приетата съдебно-медицинска експертиза предвид специалните знания на вещото
лице и приноса му в научната дейност по специалността Акушерство и гинекология, като се взема предвид, че експертизата е изготвена компетентно,
обективно, изчерпателно и задълбочено, и кореспондира с писмените
доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Производството
по делото е образувано по иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане с действия и бездействия на
служители на ответното болнично заведение, претенция с правно основание чл. 49
от ЗЗД.
Разгледан по същество, искът е основателен.
За да възникне отговорността по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки: да има възлагане на
работа на физическо лице; това лице виновно да е причинило вреди на ищеца;
увреждащото деяние да е осъществено при или по повод изпълнението на
възложената работа; да е налице причинна връзка между противоправното
деяние и вредата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и
има обезпечително-гаранционна функция. Тази отговорност не произтича от вината
на лицето, което е възложило работата.
От установената безспорна фактическа обстановка, предвид
правната релевантна рамка за спора, следва да се обсъдят спорните и относими към правния спор обстоятелства. Генерално те са:
дали служителите на ответника – ***** и
трети лица в процеса, са били в обективна възможност да преценят, че следва да се осъществят
някакви действия от тяхна страна, за да не настъпи леталният изход на плода. От
тук, предвид и доводите и възраженията на страните, се оформят и фактите, имащи
отношение към спора: какви действия е следвало да извършат след приемането на
ищцата в болницата при наличие на безспорна преносена
бременност, респективно имало ли е задължения на ***** към ищцата, които не са осъществени;
възможно ли е било предотвратяване на смъртта;
тя по причина на твърдяното бездействие
ли е настъпила, или е била във връзка с усложнения на бременността – промени в
плацентата на родилката, които не са могли да бъдат предвидени и не е съществувала
адекватна възможност за противодействие от страна на ***** (в който смисъл са
наведените възражения от ответника и третите лица).
Отговорът на тези въпроси е
категорично и изчерпателно даден в приетата медицинска експертиза, неоспорена
от ответника и третите лица. Установи се, че е налице такова бездействие на
***** в *****при ответника, като негови служители и при изпълнението на
възложената им работа, което е довело до леталния изход на плода на бременната
ищца към датата на деликта.
На първо място е
подценено състоянието на родилката към 06.06.2014 г.,
а то е – преносена бременност съпоставено и с двата
вероятни термина на раждане – 30.05. и 04.06.2014 г. и макар към датата на
постъпването да не е имало убедителни и относителни, и абсолютни предпоставки
за родоразрешение чрез Цезарово
сечение, то още първото ултразвуково изследване е направено непълно, изследвани
са само два показателя, няма оценка на очакваното тегло на плода, а на второто
от 10.06.2014 г. - е изчислено теглото на 3000 гр., което е с толеранс на много
голяма неточност – плодът според вещото лице е 4000 гр., (т.е. има 1 кг разлика), пропуснато е да се
коментира несъответствието между изчисленото тегло от биометрията на плода с
клиничната находка, която говори за очакване на едър плод. В съдебно заседание
вещото лице доуточнява, че тази разлика е трудно обяснима и е повлияла на
поведението на ***** да настояват бебето да се роди вагинално. От полза би било
да се направи и „доплерова велосиметрия“
на феталния кръвоток, който
би допринесъл за изясняването дали е имало или не фетално
страдание. Това е методът, който най-рано установява наличието на фетално страдание. Това не е сторено от *****. Но дори и да
се приеме, че тези погрешни действия и бездействия на ***** не са допринесли за
резултата от деликта, то категорично вещото лице дава
заключение, че след втората неуспешна индукция с окситоцин
на 11.06.2014 г. е трябвало да се пристъпи към родоразрешение
с Цезарово сечение и тогава плодът би се родил жив. А
на следващия ден 12.06.2014 г. в 19.45
ч. е имало убедителни и категорични данни за фетално
страдание, което задължително е налагало
родоразрешение
с Цезарово сечение. Такива е следвало да бъдат
действията на *****, които към 12 юни са били дежурни и ако не са бездействали,
то плодът също би се родил жив, но с необходимост от реанимационни
мероприятия. Становището, изразено от вещото лице води до единствения несъмнен
извод, че поради погрешното възприемане на данните за състоянието на ищцата и
плода, и поради липсата на адекватно предприети действия от страна на ***** на
датите 11 (когато е имало убедителни комплекси от индикации за родоразрешение - т.15 от заключението) и 12 юни 2014 г. (когато е имало категорична
самостоятелна индикация за родоразрешение - т.15 от
заключението), те са предприели действия за изваждане на плода едва на
следващия ден - 13 юни (фатално късно), поради което е настъпил и противоправният резултат, изразяващ се в летален изход на
пода. За този изход не са били причина такива усложнения на бременността –
промени в плацентата на родилката, които да не могат да бъдат предвидени. За
дегенеративните изменения в плацентата вещото лице е обяснило, че те са налице при преносена бременност (каквато няма спор, че
е била налице още към датата на приемането на бременната жена в ***), и че тези изменения са прогресиращ процес, от което съдът прави извод, че те биха
могли да бъдат прогнозирани от *****-специалисти в отделението още при
приемането на пациентката (включително и да се потвърди или отхвърли
това съмнение с „доплерова велосиметрия“,
която да изясни дали е имало фетално страдание) и не те са в
причинно-следствена връзка със смъртта. Още повече, че в т.4, изследвайки
въпроса за наличието на данни за плацентарна
недостатъчност, вещото лице е изразило становище, че и в двата протокола от
ултразвуков преглед при пациентката не са установени белези за плацентарна недостатъчност, но все пак ***** е следвало да
помислят и в тази насока. По тези съображения, съдът намира, че наведените от
ответника и третите лица възражения за обективни причини, които те – предвид
опита и професионалната им квалификаиця, не са могли
да прогнозират, са несъстоятелни.
В контекста на горното може да се направи
извод, че ако ищцата е била прегледана в обем, равен на добрите медицински
практики и съответен на стандартите и имайки предвид, че плодът е бил жив и на
11, и на 12 юни, когато е имало категорични данни за родоразрешение,
а то не е извършено, то изводът е, че поведението на служителите на ответника е
противоправно и леталният изход при раждането би бил
предотвратен.
Несъмнено се доказаха и претърпените
от ищцата неимуществени вреди вследствие на този изход – загубата на чаканата
от нея рожба. При определяне размера на обезщетението, което би възмездило
претърпените от нея страдания, съдът съобрази практиката на ВКС и разпоредбата
на чл.
52 ЗЗД. Съобразно последната, размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Като взе предвид конкретните и
специфични особености в казуса през призмата на чл. 52
от ЗЗД, а именно – постъпване на ищцата в *** с преносена
бременност, няколко дни след термина, престоят й там цяла седмица, очакването
на желаната от нея рожба, мъката от тежката загуба, затварянето в себе си,
трудното преодоляване на емоционалната травма, ограничаването на социалните
контакти на ищцата, т.е. налице са множество и съществени неимуществени вреди,
които по справедливост съдът ги определя в размер на 100 000 лева, но съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес следва да
се присъдят до заявения размер, поради което искът от претендираните
80 000 лева се явява доказан.
При деликт законна лихва се дължи от дата на настъпване на
вредите – 13.06.2014 г. до окончателното изплащане на главницата.
Ищцата
е освободена от заплащане на държавни такси и разноски и процесуалният й
представител, е направил искане за присъждане на адвокатски хонорар в условията
на чл.
38 ал.2 от ЗА. На същия ответникът дължи сумата от 2930 лева – адвокатско възнаграждение, определено
съобразно чл.7 ал.2 т.4 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В тежест на ответника
е и дължимата държавна такса в размер на 3200 лева, както и 744.12 лв. –
разноски за експертиза, разходи за нощувка и пътни за вещото лице, които следва
да се заплатят по сметка на РОС.
Мотивиран от изложеното,
русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА ОБЛАСТНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ "Д-Р С. ЧЕРКЕЗОВ“ АД, ЕИК
********* представлявано от д-р С. Ф. Ф., със седалище и адрес на управление
гр. Велико Търново, ул. Ниш 1, да заплати на А.П.П.
ЕГН ********** ***, на основание чл. 49
от ЗЗД сумата в размер на 80 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на деликт - смърт
на плод, констатирана по време на раждане на *** г., ведно със законна лихва
върху нея, считано от 13.06.2014 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА ОБЛАСТНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ "Д-Р С. ЧЕРКЕЗОВ“ АД, ЕИК
********* представлявано от д-р С. Ф. Ф., със седалище и адрес на управление
гр. Велико Търново, ул. Ниш 1, да заплати по сметка на РОС, изплатените от
бюджета на съда разноски в размер на 744.12
лева, както и 3200 лева –
държавна такса.
ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА
ОБЛАСТНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
"Д-Р С. ЧЕРКЕЗОВ“ АД, ЕИК ********* представлявано от д-р С. Ф. Ф.,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. Ниш 1, да заплати на
адвокат А.Г.П., ЕГН ********** ***, сумата от 2930 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач ЗД
„Бул Инс“ АД гр. София, ЕИК *********, на
страната на ответника МНОГОПРОФИЛНА ОБЛАСТНА БОЛНИЦА
ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "Д-Р С.
ЧЕРКЕЗОВ“ АД.
Мотивите на
настоящото решение са задължителни и за Т.В.Ц., В.Р.Х., С.Л.К., Г.С.Г., А.С.П., Д.В.Д., О.Ц.И. в отношенията им със страната, която ги е привлякла -
МНОГОПРОФИЛНА ОБЛАСТНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "Д-Р С. ЧЕРКЕЗОВ“ АД.
Решението подлежи
на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: