№ 4999
гр. София , 01.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ в закрито заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20211110136785 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление вх. № 18286/24.06.2021 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от П.К.Б. срещу Д. Г. СТ. и Г. КР. Г. за заплащане при условията
на солидарност на следните суми: сумата от 3164,27 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит №30034720666 от 29.01.2019 г. ведно със законна лихва от
24.06.2021 г. до изплащане на вземането, договорно възнаграждение в размер на 1231,13лв.
за периода от 25.12.2019 г. до 06.01.2021 г., лихва за забава в размер на 322,56лв. за периода
от 26.02.2019г. до 06.01.2021г., законна лихва в размер на 327,16лв. -06.01.2021г. до
23.06.20211г., сумата от 2613,47 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от
услуги ведно със законна лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането и 303,19 лв.
разноски по делото, а именно: 153,19 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен
ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Настоящият съдебен състав приема, че твърдяната за уговорена такса „допълнителни
услуги” е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.
Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
1
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България /основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Съпоставянето с общия
размер на процесното възнаграждение за пакет допълнително услуги и начислената
договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит обуславят извода, че
горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са
нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Следва да се добави и обстоятелството, че възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно
и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена
услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно.
В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за което
се събират такси н/илн комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит." В случая в Договора за потребителски кредит не са посочени видът,
размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между
страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са изброени вида
на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор,нито в
Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги именно към процесния договор за потребителски
кредит,то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 ог ЗПК за
посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и
размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит.
В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане.
Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е
дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е
посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните Договор. Принципът на
2
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса
за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която
потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на
пакет от допълнителни услуги в размер на 2613,47лв. Предвид на изложеното се налага
извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се
явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10,
ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредиг/ЗПК/.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените съображения съдът намира,
че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претендираните допълнителни услуги.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена
заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от П.К.Б. срещу Д. Г. СТ. и Г. КР. Г. в частта, в която се
иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
2613,47лв., представляваща незаплатено възнаграждение за пакет допълнители услуги.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3