Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI-ти гр.състав, в публично заседание на 20-ти февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря ГАЛЯ Г., разгледа докладваното от
съдията гр.д.№6125 по описа на РРС за 2017 год. и
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 от ГПК, във вр.с чл.240 от ЗЗД.
Ищецът П.М.Н., твърди, че на 01.02.2016г. се уговорил
с ответницата да й предостави в заем сумата от 2765.00лв., която сума й била
необходима за заплащане на нейно задължение по изпълнително дело №
20168380400079 по описа на ЧСИ с рег.№ 838 М. И. Б., с район на действие СГС.
Твърди още,
че уговорката му с ответницата била в рамките на два месеца (до м.април 2016г.)
, същата да му върне дадената в заем сума.
Ответницата не му върнала парите, като след подадено
заявление по чл.410 ГПК било образувано ч.гр.дело №4231/17г. по описа на РРС.
Твърди, че в производството по това дело ответницата подала писмено възражение
за недължимост на претендираната сума, поради което счита че е в негов интерес
предявяването на настоящия иск.
Моли съда да признае по отношение на ответницата,
съществуването на вземането му на сумата 2765.00лв., представляваща неплатена
главница по сключен между страните договор за паричен заем – 01.02.2016г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 26.06.2017г. – датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда и до нейното изплащане, както и направените
разноски по делото. Претендира и направените разноски в настоящото
производство.
В срока за отговор на исковата молба ответницата Г.Г.С.
оспорва иска по основание и по размер.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото
не оспорват, че са били в добри отношения в периода от 1980г. до 2016г. Относно
процесната сума безспорно се установи, че страните са сключили неформален
договор за заем в размер на 2765.00 лв., който ищеца е дал на ответницата.
Предвид
установеното, съдът прави следните правни изводи:
Между страните е сключен договор за заем, по силата, на който ишеца е
предоставил на ответницата сумата от 2765
лв. Страните са уговорили конкретен срок за връщане на заетата сума – до два месеца от момента на получаването на парите, за м.04.2016г. Падежът е настъпил и ответницата, върху която е
тежестта да докаже благоприятните за нея факти, не доказва изпълнение на
договорното си задължение- точно и изцяло, което прави предявения иск доказан
по основание. От събраните по делото гласни доказателства от свидетелите Р.П. и З.Г., се установи,
че ответницата е получила в заем сума от ищеца, но не и това, че е върнала
заетото. Показанията на св.С.И. и Б.Б. са противоречиви и непоследователни,
както по отношение на изнесените данни за дадени от ответницата на ищеца в заем
2000.00 евро през 2007г., така и относно върнатата от С. на Н. сума в размер от
3000.00 лв. през м.май 2016г., предвид което съдът не ги кредитира.
Представените от ищеца по делото писмени доказателства- нот.акт №64, том IV, рег.№ 5192, нот.дело
№546/19.10.2006г. на нотариус П. Т., с рег.№220 по регъстра на НК и район на
действие РС- Русе и предоставена информация от ИП Реал Финанс АД относно
извършена от Р.Д. Н. (съпруга на ищеца) продажба на акции на дружество
«Оргахим» АД на 06.11.2006г. също са безспорни индиции относно истинността на
изнесените от ищцовите свидетели данни. Липсва житейска логика в твърдението на
ответницата за дадени от нея в заем на ищеца 2000.00 евро през 2007г., вземайки
предвид получените от ищеца и съпругата му суми в тези писмени документи. Не на
последно място следва да се отчете и факта, че ищеца е закупил употребяван лек
автомобил от Германия, а не нов от търговски представител.
Изложеното дава основание да се
приеме, че е налице неизпълнение на договорно задължение и ответницата дължи връщане на получената в заем сума от 2765.00лв,
което прави предявения иск за установяване дължимостта на сумата доказан по
размер и подлежащ на уважаване.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на
ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
На основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото в размер на 55,30 лв.- заплатена д.т. и
400,00 лв.- адвокатско възнаграждение..
Предвид изхода на спора,
ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 55,30 лв. и 400.00 лв. адвокатско
възнаграждение – разноски по ч.гр.д №4231/2017г. по описа на РРС.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.Г.С., ЕГН **********,***, че дължи на П.М.Н., ЕГН **********,***, сумата 2765.00
лв., дължима по сключен договор за заем от 01.02.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 26.06.2017г. до окончателното й изплащане,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №2704 от 28.06.2017г. по
ч.гр.д.№/2013г. по описа на РРС.
и сумата 455.30
лева- разноски по делото, , като отхвърля
иска за установяване на вземането за сумата от 500,00 лв., дължима по сключен договор за заем между страните от
м.юни 2008г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
21.10.2013г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.Г.С., ЕГН **********,***, да заплати
на П.М.Н., ЕГН **********,***,
сумата от 455.30 лв. – разноски, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2704 от 28.06.2017 г.
по гр. д. № 4231/2017 г. по описа
на РРС и сумата от 455.30 лв. -
разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: