Р е ш е н и е
№ 5/3.1.2020г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на трети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Г., като разгледа докладваното
от съдия Нанев административно дело № 931, по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Делото е образувано по жалба на С.Г., ЕГН
**********,***, подадена чрез адв. Г.
против Заповед № 1715/31.07.2019 г. на кмета на община Пазарджик.
С обжалваната заповед, на
основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, и
чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж
„Преустройство – приобщаване на балкон към санитарно помещение в ап.21“,
собственост на С.Р.Г., находащ се в самостоятелен обект с идентификатор 55155.502.1165.1.21 в осеметажна жилищна
сграда с административен адрес: гр. П., ул.“М.“ № ., ет...
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорената
заповед, като се навеждат възражения за противоречие с материалноправните
разпоредби. Твърди се, че е извършен текущ ремонт, като е разширена
съществуващата баня. Не са премахвани фасадни стени, не са премахвани металните
парапети на терасата, както е констатирано от служителите на общината. Иска се
от съда да отмени оспорената заповед. В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателката претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – кметът на община Пазарджик,
заявява в с.з. и в писмени бележки чрез процесуалния си представител – юрк. В.,
становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да отхвърли оспорването.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с жалбата, със становищата
на страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира следното:
С Констативен акт № 26, съставен на 24.06.2019 г.,
относно проверка на извършване на строително-монтажни работи в апартамент № 21,
етаж 6в осеметажен жилищен блок на административен адрес: ул. „М.“ № .. в гр.
Пазарджик е установено, че в жилището на С.Р.Г.
се извършват ремонтни дейности с цел обединяване на помещения като за това са
премахнати по цялата ширина на южната фасада на жилищния блок металните
парапети на терасата на апартамента и е иззидан парапет от тухли итонг.
Фасадната стена на сервизното помещение (тухлена зидария с дебелина 25 см.) е
премахната, като е увеличена площта на санитарното помещение за сметка на част
от балкона. В кухнята до източната фасада на колона със сечение 30/40 см. е
обрушен бетонът от ръба на колоната около 10 см на височина един метър от пода,
с цел разширение на нишата, образувана между фасадната стена и колоната.
Констативният акт е съобщен на жалбоподателката по реда на § 4 от ДР на
ЗУТ. Въз основа на така съставения акт е
издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 1715/31.07.2019 г. В
заповедта е прието, че част от балкона на самостоятелния обект е приобщен към
санитарно помещение (баня с тоалетна). Премахната е фасадна стена с дължина
1.80 метра и са иззидани стени от тухли итонг по балкона, с което санитарното
помещение се увеличава с 2.80 кв.метра за сметка на балкона. По пода и стените
са монтирани нови В и К инсталации. От проверката е установено, че извършителят
е С.Г.. Строителството е извършено без разрешение за строеж и одобрени проекти,
в нарушение на чл. 148 от ЗУТ, в сграда етажна собственост, без съгласие на
собствениците, в нарушение на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. Така изпълненото
строителство според административния орган е строеж от четвърта категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 от ЗУТ.
Обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателката на
08.08.2019 г. по реда на § 4 от ПР на ЗУТ, а жалбата е постъпила в
Административен съд Пазарджик на 16.08.2019 г.
По делото е изслушана съдебнотехническа експертиза,
като вещото лице е дало следното заключение: С извършените строително-монтажни
работи – разрушаване на тухлен зид и извършване на нови зидове от газобетонни
блокчета се променя конструктивната схема на разпределението на етажа (по оси –
напречно и надлъжно), одобрена в част конструктивна от проекта на сградата.
Разрушаването на част от съществуващия тухлен зид не оказва влияние върху
носимоспособността на контрукцията на сградата, тъй като зидовете (стените) при
технологията на изграждане на пакетноповдигани плочи са неносещи конструктивни
елементи. В конкретния случай разрушеният тухлен зид и иззиданите нови са само
ограждащи (външни). Полезният товар не се увеличава и като цяло натоварването в
помещението е по-малко спрямо приетото в изчисленията при построяването на
сградата. Извършена е промяна на предназначението на част от балкона – от открито
пространство към жилището се превръща в покрито пространство, оградено от три
стени. В съдебно заседание, проведено на 03.12.2019 год., вещото лице е
заявило, че предназначението на частта от терасата е променено. С извършеното
преустройство се променя фасадата на сградата. Не са представени разрешение за
строеж и инвестиционен проект. По принцип е налице изменение на фасадата. Има
преместване на част от тухлен зид, което променя абсолютно фасадата – както на
самия етаж, така и в облика на сградата.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен
интерес от оспорването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2
от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в
несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без одобрени инвестиционни
проекти, и/или без разрешение за строеж. Кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Видно от събраните по делото доказателства, строежът е изпълнен без наличието
на необходимите строителни книжа – не е одобрен инвестиционен проект и не е
издадено разрешение за строеж.
Съгласно разпоредбата на § 5, т. 38. От ПР на
ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
В мотивите на оспорваната заповед е прието, че част
от балкона е приобщен към санитарно помещение, като санитарното помещение
увеличава площта си с 2.80 кв. м за сметка на балкона. В заключението си вещото
лице е посочило, че е извършена промяна на предназначението на част от балкона
– от открито пространство към жилището се превръща в покрито пространство,
оградено от три стени. Обстоятелството, че санитарното помещение е увеличило
площта си след извършените строително-монтажни работи за сметка на откритото
пространство на балкона сочи, че е налице преустройство на част от санитарното
помещение, както и промяна на предназначението на част от балкона. Това
обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателката. Още в жалбата е посочено, че
е извършен текущ ремонт, като е разширена съществуващата баня. Видно от
легалното определение за „строеж“ - § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършеното
преустройство е строеж по смисъла на цитираната норма, като следва да се
добави, че е налице и премахване на част от фасадната стена, която, съгласно
легалното определение на § 5, т. 55 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл. 38 от ЗС е
обща част. Категорично вещото лице е заявило, че е налице изменение на
фасадата, изразяващо се в преместването на част от тухления зид. От изложеното
следва че в случая е приложима и процедурата по чл.185, ал. 2 от ЗУТ – налице е
изискване за съгласие на останалите собственици на етажната собственост, които
се явяват съсобственици на общите части съгласно легалното определение на ЗС.
Настоящият съдебен състав намира, че при тези
обстоятелства и установени факти, заповедта е издадена от компетентен орган –
кмета на общината, по смисъла на чл. 225а от ЗУТ, спазена е процедурата по
установяване на незаконния строеж, като е съставен констативен акт от служители
на общинската администрация. Същият е съобщен на жалбоподателката по
предвидения в § 4 от ПР на ЗУТ извънреден способ. Съдът намира, че не са налице
отменителните основания на чл. 146 от АПК, поради което оспорването следва да
бъде отхвърлено.
Предвид изхода на делото, настоящият съдебен състав
намира, че претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, поради
което оспорващата следва да бъде осъдена да заплати в полза на Община Пазарджик
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, IV-ти състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата С.Г., ЕГН **********,***, подадена чрез адв.
Г. против Заповед № 1715/31.07.2019 г. на кмета на
община Пазарджик.
ОСЪЖДА С.Г. *** да заплати в полза на Община Пазарджик сумата от 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок,
считано от датата на съобщаването му на страните, пред Върховния
административен съд на Република България.
Съдия:/П/
РЕШЕНИЕ
№ 9167 от 08.07.2020 г. на ВАС София, Второ отд. по адм. д. № 2327/2020 г.
- ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/3 януари 2020 г., постановено по адм. д. № 931/2019
г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА С. Р да заплати на община
Пазарджик разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.