Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 159 Дата 11.05.2015година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

  

Пловдивски апелативен съд                              търговско отделение

трети  търговски състав                                        

                                                                 Председател: Асен Гаджев

                                                               Членове: Красимир Коларов

                                                                                          Емил Митев

 

 Секретар   Златка Стойчева

открито съдебно заседание на   29.04.2015 г..

разгледа докладваното от Емил Митев

гр. въззивно дело  номер  204  по описа за 2015 година

 

 

       Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. 

      Образувано е по въззивната жалба    на    ответното  търговско дружество „  Д.  З. „АД , ЕИК ***, представлявано от юрисконсулт Г.Р., надлежно упълномощен от членовете на Управителния съвет на акционерното дружество  против  Решение  № 603  от  19.12.2014 г, постановено от Старозагорският Окръжен  съд по  търговско дело №324/2013 г по описа на същия  съд.

      По силата на обжалваното решение  първоинстанционният  съд  е признал за установено по отношение на длъжника В.И.В., с ЕГН:********** ,че  не дължи на  кредитора  „Д.З. „АД- *** сумата от  43 379.77 лв,  поради погасяване на вземането по давност, за която  сума  е издаден  изпълнителен лист въз основа на влязло в сила   съдебно решение и е образувано  изпълнително дело № 3137/2004 г по описа на  ДСИ  при Районен съд- град С.З., а впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20135530400255 по описа на ДСИ при  РС – град С.З..

 

         По силата на същото решение   ответното дружество „Д.З. „АД ***  е осъдено да заплати на В.И.В. сумата от  3 140.20 лв, представлявана  направени от ищеца съдебни разноски пред първата  съдебна инстанция.

       Във   въззивната жалба се поддържа  оплакването, че  неправилно в обжалваното решение е  прието, че  вземането, предмет на образуваното изпълнително дело е  погасено  по давност.  Според тезата на жалбоподателя  взискателят е депозирал молба от  14.06.2004 г пред ДСИ- за образуване на изпълнително производство с посочване на способа за принудително  изпълнение.   Считано от  тази дата до  датата 14.07.2009 г  ДСИ  е бездействал и не е предприел действия по принудително изпълнение. При това неизпълнение от страна на ДСИ  да предприеме  посочените от взискателя  действия  по принудително изпълнение – погасителна давност не  е започнала да тече и такава не  е изтекла  към дата 14.07.2009 г.

       Претендира се отмяната на обжалваното решение като незаконосъобразно  и постановяване на въззивно решение по  съществото на спора, по силата на което съдът да  отхвърли  установителния иск по  чл.439  от ГПК- за установяване на недължимостта на вземане, за което е издаден  изпълнителен  лист.

      Ответника  по въззивната жалба  В.И.В.          не е взел  становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба.

     Пловдивският  апелативен  съд  след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания  и доводи, приема за установено  следното:

     Предявеният  иск е с правно основание – чл.439,ал.1 от ГПК – за установяване  недължимостта на  присъденото вземане в общ размер на 43 379.77 лв, предмет на  изп.дело №3137/2004 г по описа на ДСИ при РС – град С.З.  като    погасено по давност.

      Спор по   делото няма ,че  се касае до  съдебно  признато вземане, за  което  кредиторът  ЗК „О. „АД- град С.  се е снабдил с  изпълнителен лист от 18.07.2003 г ,издаден въз  основа на влязло в сила съдебно решение от 16.04.2003 г, постановено по гр. дело № 870/2002 г по описа на СГС.

 

       С  молба вх.№ 688  от 14.06.2004 г  взискателят  е  отправил искане до ДСИ  при Районен Съд – град С.З.  за   образуване  на изпълнително дело срещу длъжника  В.И.В.,***. Въз  основа на  депозираната молба   е било  образувано изпълнително дело № 20045530403137  по описа на  Държавен съдебен изпълнител –ДСИ – град С.З..

      Съгласно чл.116, б.“в“  от ЗЗД  давността се  прекъсва  с предприемане на действия за принудително  изпълнение. С  образуването на изпълнителното  производство на 17.06.2004 г се  прекъсва течението на  погасителната давност – ППВС №3/1980 г.  Единственото  изпълнително действие, предприето по изпълнителното дело е изпращането на призовката за доброволно изпълнение, която е получена от длъжника  на 23.07.2004 г.

    Взискателят   ЗК „О. „АД- град С.  не е предприел  други действия по  изпълнителното дело № 3137/2004 г  по описа на ДСИ  при РС – град С.З.. За времето от 14.06.2004 г., на която е депозирана молбата на взискателя  по чл.325 от ГПК / отм./- за образуване на изп. дело  до  дата  12.06.2009 г, на която  дата е депозирана молба от „Д.З.“АД – за  този период от   5 години/ без два дни/ - не са предприети каквито и да е  действия  по  принудително изпълнение. 

       Правилна при това положение е преценката на първоинстанционният съд, че са налице условията  за  прекратяване на  изпълнителното производство – на основание- чл.433,ал.1т.8 от ГПК.  Съгласно  цитираната правна разпоредба  изпълнителното производство се прекратява, когато  взискателят  не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две  години, с изключение на делата за издръжка. Вярно е , че съгласно буквата на закона  изпълнителното производство се прекратява  с  постановление на съдия- изпълнителя. Трайно установената съдебна практика приема, че самото прекратяване настъпва по силата на закона – екс леге, като  постановлението на съдебния  изпълнител има  само декларативно, но не и конститутивно  действие.

      Това е важно да се  подчертае, тъй като  ДСИ , въпреки направеното от длъжника  искане за  прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1 т.8 от ГПК е постановил  отказ за  прекратяване.

     Жалбата срещу този  отказ да се прекрати изп.производство е била недопустима  и съдът е оставил същата  без  разглеждане с влязло в сила определение № 725  от  29.10.2010 г, постановено от Старозагорският Окръжен съд по  търг.дело№ 562/2010 г по описа на същия  съд.

      По- късно   след  забава, продължила повече от 7 години ДСИ е издал постановление  от 08.02.2013 г за  прекратяване на изпълнителното дело .

      Същественото обаче  в случая е , че въпреки  че  постановлението  за прекратяване на  изпълнителното дело  е постановено в един много по – късен момент – условията , предвидени в закона – чл.433,ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване на същото  са били налице.  Взискателят не е предприел каквито и да е изп.действия за времето от 14.06.2004 г, когато е подадена молбата   за образуване на изп.дело до 15.06.2006 г,т.е. бездействието му е продължило две години.

      Всъщност  продължило е повече от две години, но същественото е , че  още към дата 15.06.2006 г. изпълнителното производство е било прекратено  по силата на закона – чл.433,ал.1т.8  от ГПК.  Прекратителното определение е влязло в сила, без да  бъде обжалвано от  взискателя, който е бил известен надлежно за  това на дата 18.02.2013 г.  Единствената възможност за  взискателя да  предприеме валидни  процесуални действия , насочени към  принудително изпълнение на  присъденото вземане  е да  образува ново изпълнително дело срещу  длъжника.

      От  тази  възможност последният се е възползвал , като  е депозирал молба вх.№ 7884  от 02.09.2013 г вече по чл.426,ал.1 от ГПК  за  образуване на ново  изпълнително производство срещу длъжника В.И.В.. Въз основа на тази молба  е образувано ново   изпълнително дело №20135530400255 по описа на  ДСИ М. при РС- град С.З..

      В конкретния случай   с изтичането на  двегодишния срок, през който взискателят  не  е предприел действия по принудително събиране на вземането си  , т.е. към  15.06.2006 г  изпълнителното производство е било прекратено  екс леге,а прекратителното определение на ДСИ  декларира този факт  в един по-късен момент.  Самото  материално –правно  вземане  обаче  не се погасява по давност  само   поради прекратяването  на изпълнителното  производство.

 

       На основание чл.117,ал.2 от ЗЗД , считано от прекратяването  т.е. от 15.06.2006 г  започва да тече  нова давност, която е общата петгодишна давност.  Последната изтича   на 15.06.2011 г, с изтичането на  която  се погасява  вече не  правото на принудително изпълнение върху вземането , а самото   материално-правно вземане.

    Както вече стана ясно молбата за  образуване на ново  изп.дело  е депозирана от взискателя на дата 02.09.2013 г ,т.е.  след като  вече   с изтичането на петгодишния  давностен срок е  погасено материалното  вземане.

    Молбата  от 12.06.2009 г, депозирана от взискателя“Д.З.“АД за  предприемане на конкретен  изпълнителен способ  срещу длъжника    не   може да  прекъсне  течението на давността по смисъла на  чл.116,б. „в“ от ЗЗД.  Същата е отправена по изпълнително дело, производството по което вече е било  прекратено по силата на самия закон – чл.443,ал.1 т.8 от ГПК-2008, респ. чл.  330,ал.1 б.“д“ от ГПК /отм./. Следвало е взискателят да  образува ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен титул, което той е направил на дата 02.09.2013 г.  Към този момент вече петгодишния давностен срок, с който се погасява  самото вземане  е вече изтекъл.

     До същия  извод  е достигнал и първоинстанционният съд, който е постановил  законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

      Не следва да се присъждат съдебни разноски в полза на въззиваемата страна, тъй като няма  изрично искане за това.

      По тези   съображения Пловдивският Апелативен  съд

 

                                    Р   Е  Ш   И  :

 

       ПОТВЪРЖДАВА         Решение № 603  от 19.12.2014 г., постановено от Старозагорският Окръжен съд по търговско дело № 324/2013 г по описа на  същия  съд.

       Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд  в едномесечен срок, считано от връчването му  на страните по делото.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:1.             2.