Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
гр.Поморие, 25.10.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на 02 май
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието секретаря Йовка Тодорова , като разгледа докладваното от
районния съдия г.д.N240
по описа за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от ищеца Г.Д.Л. ***, чрез
пълномощника адв.Й. от БАК против ответника Общинско предприятие
„Социално обслужване” гр.Поморие. Твърди се, че със заповед №7/14.02.2019 г.
ответникът уволнил дисциплинарно ищеца от заеманата от него длъжност „психолог”
в предприятието на ответника- ПЖДЛ с.Б.,общ.Поморие. Твърди се, че ответникът
не е допуснал нарушенията посочени в
заповедта за уволнение, а също се сочи, че ответникът е бил в отпуск по
болнични по време на уволнението. Иска
се отмяна на уволнението като незаконосъобразно, възстановяване на ответника на
длъжността заемана преди уволнението и осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за времето през което е останал без работа, но за не повече
от шест месеца. Представя доказателства
.
Предявените от ищеца обективно
съединени искове са с правно основание по по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ .
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответното общинско предприятие, с който се оспорва основателността
на предявените искове. Ответникът
признава обстоятелството,че ищецът е работил по трудово правоотношение на
посочената в исковата молба длъжност, като същото правоотношение е било
прекратено със заповедта за уволнение
посочена в исковата молба . Твърди се ,че при издаването на заповедта за
уволнението на ищеца са били налице всички законови предпоставки затова. Иска
се отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Представя доказателства.
В проведеното с.з. ищецът се явява лично и с процесуален представител –
адвокат.
Подържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Представя доказателства.
Ответникът се представлява в с.з. от процесуален представител- адвокат.
Поддържа отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на предявените искове.
Представя доказателства.
За
да се произнесе по предявените искове, съдът се запозна подробно със
становищата на страните и доказателствата по делото и като се съобрази с
приложимите законови разпоредби, прие следното.
Не се спори между страните , а се
установява и от събраните по делото доказателства , че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника , където изпълнявал длъжността „психолог”
с място на работа преходно жилище
за деца и лица- с.Б., което е видно и от
по представения по делото трудов договор №12/14.02.2016 г., като съгласно
заповед №590/21.08.2017 г. основното трудовото възнаграждение на ищеца е определено
на 560 лв. с допълнително трудово
възнаграждение за клас прослужено време
1% годишно или 7 % към момента на издаване на заповедта. Трудовото
правоотношение на ищеца с ответника е било прекратено с представената по делото
в препис заповед №7/14.02.2019 г.
издадена от директора на ответното общинско предприятие , в която
заповед е посочено, че не е връчена на ищеца на същата дата, поради отказ от
негова страна да я получи, което е удостоверено с подписа на един свидетел , което
също не е спорно между страните . Основанието за уволнението посочено в
заповедта е по чл.190, ал.1, т.3 от КТ. В мотивите за налагане на наказанието е
посочено, както следва: т.1- с поведението си на 21.01.19 г. ищецът е застрашил
сигурността, живота и здравето на потребител на социална услуга, с което е
допуснал нарушение на чл.187, ал.1,т.1,т.7 и т.10 от КТ; т.2- на същата дата не
изпълнил служебните си задължения по
длъжностна характеристика и задълженията си като ментор на потребителя Н.С., с
което извършил нарушение по чл.187, ал.1,т.1,т.7 и т.10 от КТ ; т.3- по данни
от всички служители описани в протокол от екипна среща от 13.02.2019 г. ищецът
проявявал избирателно отношение към потребителите, като предимно се занимава с
женския състав и в частност с потребителя Р., което създавало предпоставка за
напрежение сред останалите потребители и чувството, че са ощетени и
пренебрегнати от отношението на ищеца към тях, което е нарушение по чл.187,
ал.1,т.1,т.7 и т.10 от КТ ; т.4- с отказа си да даде писмени обяснения ищецът отказал да изпълни законно
разпореждане на прекия си ръководител, с което нарушил чл.187, ал.1, т.7 от КТ;
на 14.02.2019 г.; т.5- ищецът след като
е извикан в кабинета на директора представя въпросните обяснения базирани на
несериозни твърдения и лъжливи факти; т.6-след проведен разговор с всички
служители на ПЖДЛ-с.Б. са били изнесени факти и обстоятелства, които доказват
системния характер на нарушенията на ищеца описани в протокола от екипна среща
на 13.02.2019 г. въз основа, на което всички служители не искат да работят
повече с ищеца; т.7 - входирана е докладна записка от управителя на ПЖДЛ-с.Б. с
предложение за дисциплинарно уволнение на ищеца. В заповедта е посочено също ,
че на лицето следва да се изплати обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за неползван
отпуск 2 дни за 2019 г. . Представени са протокол от проведена среща за
връчване на заповед за дисциплинарно уволнение от 14.02.2019 г. подписан от
директора на ответното предприятие и свидетел, както и два броя обяснение от
ищеца с вх. номера №156 и №157 и двата от дата 14.02.2019 г. във връзка с
измерена температура 37 градуса на потребителя Н., която отказала да посети
лекар и във връзка с пропуск на медикамент за 1 ден на потребител. Представена
е длъжностна характеристика на
длъжността психолог с код по НКПД 2634-6001, заемана от ищеца , подписана от
последния на 17.05.2018 г., както и заповед №27/04.10.2017 г., с която ищеца е
определен за ментор на Н.С. и Р. М. с оглед подобряване качеството на
социалната услуга и подпомагане социалната интеграция на младежите. Представен е предварителен
график на социалните работници в ПЖДЛ с.Б. за м.февруари 2019 г., от който е
видно, че на 14.02.2019 г. ищецът е следвало да се яви на работа за времето от
7,30 до 17,00 ч. Представен е болничен лист № Е20183112932/13.02.2019 г. , в
който на
ищецът е предписан домашен режим
на лечение за периода от 13.02.2019 г.
до 22.02.2019 г. с посочена диагноза „Увреждане на междупрешленните дискове в шийния
отдел”. Посоченият болничен лист е заведен в ОП”СП” с вх.№2096/14.02.2019 г. . Представен е и
болничен лист № Е20183112932/14.02.2019 г. със съдържание идентично с това на
посочения по-горе, който е заведен в ОП”СП”
с вх.№2096/15.02.2019 г. Представени са и експертни решения
№1303/03.04.2019 г. и 1605/24.04.2019 г. на ТЕЛК, с които е потвърдено законосъобразното
издаване на болничен лист № Е20183112932 на ищеца. Представени са и описаните в
т.6 и т.7 от мотивите към процесната заповед за уволнение протокол от екипна
среща между служителите от ПЖДЛ Б. и директора на ОП”СО” проведена на 13.09.2019 г. в отсъствие на ищеца и докладна
записка вх.№152/13.02.2019 г. от управителя на ПЖДЛ с.Б. с предложение за
дисциплинарно уволнение на ищеца. Представен е и протокол от направена проверка
на 13.02.2019 г. на документацията на социалните работници в ПЖДЛ с.Б., в който
по т.4 за ищеца е посочено, че работната документация е пълна, но еднообразна,
няма програма за индивидуална работа с Р., възложено специално във връзка с
поведенческите прояви на потребителката, нито някакви протоколи за проведени
самостоятелни консултации или разговори касаещи взаимоотношения
психолог-потребител като по- специални.
При така установените факти
съдът прие следните правни изводи.
Съгласно чл.330, ал.2, т.6
от КТ трудовото правоотношение се
прекратява без предизвестие , в случаите когато работникът или служителят бъде
дисциплинарно уволнен. Уволнението е едно от наказанията предвидено в чл.188,
т.3 от КТ, което се налага за нарушенията на трудовата дисциплина предвидени в
чл.190, ал.1 от КТ при съобразяване с
критериите предвидени в чл.189, ал.1 от КТ, а именно при съобразяване тежестта
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя. Също така при дисциплинарно уволнение следва да се
прецени спазването от страна на работодателя на задълженията му предвидени в
чл.193 от КТ при спазване на сроковете по чл.194 от КТ, както и съответствие на
съдържанието на заповедта с изискванията на чл.195, ал.1 от КТ. В случая следва
да се обсъдят и твърдените от ищеца в исковата молба нарушения допуснати от
работодателя във връзка неспазване изискванията на чл.333, ал.1, т.4 от КТ относно
защитата при уволнение от която се твърди, че се е ползвал ищеца предвид
представените от него болнични листи-
Е20183112932 издаден на 13.02.2019 г.- анулиран от издателя и болничен лист със същия номер издаден на
14.02.2019 г., потвърден с решение №1605/24.04.2019 г. на ТЕЛК. В цитирания болничен
лист е посочена диагноза „увреждане на междупрешленни дискове в шийния
отдел” и е определен домашен режим на
лечение за срок от 10 дни от 13.02.2019 г. до 22.02.2019 г. В случая се
установява, от обясненията на ищеца, че болничният действително е издаден на
14.02.2019 г. от личния му лекар, като в същият болничен е посочена дата на
издаване 13.02.2019 г., когато ищецът твърди, че е бил на преглед при невролог,
като посочената в болничния лист диагноза и назначен режим на лечение,
включително и началната дата на този период- 13.02.2019 г. , са потвърдени с
представеното експертно решение на ТЕЛК. При това положение, следва да се
направи извод, че към момента на връчване на заповедта за уволнение, която
ищецът отказал да получи той е започнал ползването на отпуск по болнични.
Същевременно не се сочат доказателства, че на 14.02.2019 г. ищецът се е явил на
работното си място в ПЖДЛ с.Б. и е бил на работа към момента на връчване на
заповедта, в каквато насока са твърденията на ответника, чиято е и доказателствената
тежест относно това обстоятелство. Действително по делото е представен график
на социалните работници в ПЖДЛ с.Б. за м.февруари 2019 г., съгласно, който
ищецът е следвало да е на работа на 14.02.2019 г. от 07,30 ч. , но от този
график следва единствено, че на посочената датата и час ищецът е следвало да се
яви на работното си място, без да доказва неговото фактическо присъствие там. В
представения от ищеца протокол от проведена среща за връчване на заповед за
дисциплинарно уволнение, който е документ съставен от ответника, се сочи, че на
проведената на 14.02.2019 г. среща в
кабинета на директора на ОП”СО” се е явил ищеца и на въпросите защо предния ден
не е вдигал телефона си е отговорил на директора, че е бил на лекар по повод
свое заболяване, което сочи, че е налице уведомяване на работодателя от страна
на ищеца, че е бил на медицински преглед.
От съдържанието на този протокол съдът приема за доказан неблагоприятния
за ответника факт признат в същия протокол, че на 14.02.2019 г. , ищецът не е
бил на работното си място в ПЖДЛ с.Б., а е бил в кабинета на директора на
ОП”СО” в гр.Поморие, по негова покана. Също така от съдържанието на протокола,
съдът приема, за доказано твърдението на ищеца, че е уведомил работодателя си,
че е бил на медицински преглед, където му е диагностицирано заболяване. При
това положение следва да се приеме, че при явяването си в кабинета на директора
на ОП”СО”, ищецът не е бил на работното си място и е започнал да ползва отпуска
си по болест, съобразно с издадените болнични листи потвърдени с представените
решения на ТЕЛК и за него е приложима предварителната закрила при уволнение по
чл.333, ал.1, т.4 от КТ, която има обективен характер и е винаги приложима
когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск.
Също така в случая ищецът е уведомил работодателя си за своето заболяване при
срещата им на 14.02.2018 г. и дори да се приеме, че ищецът се е явил на работа,
макар и не на работното си място, то в този случай при уведомяване на
работодателя, че лицето е с диагностицирано заболяване , това обстоятелство е
следвало да бъде съобразено и уволнението на ищеца извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е следвало да се
извърши само след предварително разрешение на инспекцията по труда съобразно с
разпоредбата на по чл.333, ал.1, т.4 от КТ. В посочения смисъл е и съдебната практика обективирана в Решение №63/31.03.2011г. по г.д.
№1728/2009г.IV г.о./ и решение № 283/2010 по г.д. №233/09, IV
г.о. на ВКС . Поради изложеното съдът намира , че
уволнението е незаконно поради това, че е извършено в нарушение на чл.333,
ал.1, т.4 от КТ, без да е приложена предвидената за случаи като процесния
процедура и следва да бъде отменено. Отделно от изложеното, съдът намира ,че не
са налице сочените в заповедта за уволнение нарушения на КТ, които са
обосновали дисциплинарното уволнение, а още по-малко може да се приеме, че е
налице основанието за дисциплинарно уволнение по чл.190, ал.1,т.3 от КТ
посочено в заповедта- системност при извършването на нарушения на трудовата
дисциплина от страна на ищеца. По отношение соченото по т.1 нарушение съдът
намира, че подобни изисквания, а именно да следи за здравословното състояние на
потребител на социалната услуга не са предвидени в длъжностната характеристика
на ищеца за длъжността „психолог” и надвишават компетентността на ищеца, който
не е лице с медицинско образование, поради което и не е следвало да му се
вменяват с представената заповед
№27/04.10.2017 г. , с която е назначен за ментор на лицето отговорностите по
т.6 от заповедта във връзка с преценка здравословното състояние на лица, а проследяване здравословното състояние на лицата и вземане
на съответните мерки-прегледи, изписване на лекарства и др., е следвало да се възложи
на лице с нужното медицинско образование и квалификация или съответно да се
създаде организация за редовна консултация на настанените лица с подобен
специалист. По същия начин стои въпроса и с вмененото на ищеца нарушение по
т.2 от мотивите, във връзка с пропускане
изтичане на срока за заверката на медицинска книжка на лице във връзка със
закупуване и прием на медикаменти, като
подобно задължение не е вменено с длъжностната характеристика, нито е изрично
вмененто с цитираната заповед, а както беше посочено по-горе вмененото в тази
насока общо задължение с т.6 от цитираната заповед- да предприема своевременни
мерки при необходимост- прегледи и предписване на лекарства , надхвърля
компетентността на ищеца, който не е психиатър, а психолог и не следва да
решава подобни въпроси свързани с медикаментозното лечение на лицата. Що се
отнася до посоченото в т.3 , следва да се отбележи, че сред задълженията в длъжностната
характеристика на ищеца посочени в точки от т.1 до т.4 са посочени именно
изисквания за индивидуална работа
с потребителите при съответния подход и отчитане реализацията на тази
работа, поради което и при липса на оценка от специалист-психолог на тази част
от дейността на ищеца, съдът намира, че оценката на останалите членове на
трудовия колектив не може обективно да послужи за обосноваване неизпълнение или
неточно изпълнение на задълженията на ищеца, още повече, че няма данни тези
членове на колектива да са лица със съответното образование, на които е
възложено и съответно имат правомощия да извършват проверка и съответно да
дават оценка на професионалните качества на ищеца и резултатите от неговата
дейност в работата с потребителите. Посочените в т.4 и т.5 мотиви за
неизпълнение на служебните задължения са вътрешно противоречиви, като в т.4 се
сочи, че ищеца от една страна не желаел да дава писмени обяснения по искане на
работодателя си, а същевременно в т.5 се
сочи, че дал обяснения, но същите били базирани на несериозни твърдения и
лъжливи факти. На практика т.5 опровергава т.4, тъй като очевидно с нея се
признава, че ищеца все пак е дал обяснения, които обаче не са се харесали на
директора, като на базата на тази субективна преценка на обясненията на ищеца по никакъв начин не може
да се обоснове нарушение на трудовата дисциплина съобразно с критериите
предвидени в КТ и не може да послужи като основание за уволнение. По същият
начин посоченото в т.6 нежелание на
останалите членове на колектива
да работят с ищеца, не може да обоснове такова неизпълнение на
служебните му задължения, което да послужи като основание за дисциплинарно
уволнение. Що се отнася до посочената в
т.7 докладна в същата липсва конкретно посочване на неизпълнени законни
разпореждания на ръководителя отправени до ищеца за изпълнение на конкретни
негови задължения съобразно с длъжностната му характеристика, а се излагат
лични субективни оценки за поведението на ищеца и изказвани от него мнения му
по конкретни въпроси, които оценки са базирани в голямата си част на сведения
от негови колеги споделени с прекия му ръководител. В тази връзка видно от
изготвения протокол от извършена на 13.02.2019 г. проверка на документацията в
т.4 е посочено, че работната документация на ищеца е пълна, което обективно
сочи на формално изпълнение на служебните му задължения във връзка с
изготвянето на същата и несъществени пропуски при оформяне досиетата на
потребителите, каквито пропуски са установени и при други от проверяваните
лица. Що се отнася до отношенията между ищеца и потребителя Р. М., които са
постоянно обсъждани в изготвената специално по повод уволнението му
документация, включително в горепосочената докладна, следа да се отбележи, че липсва обективно
направено психологическо изследване на потребителя от психолог, което да
потвърди наличието на отношения излизащи извън чисто професионалните между
ищеца и този потребител, налагащи предприемане на конкретни мерки,
неосъществяването на които евентуално да бъде квалифицирано като нарушения на трудовата дисциплина.
Предвид изложеното, съдът
намира, че действията на ищеца посочени в мотивите на заповедта, не могат да се квалифицират като нарушения на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3,
т.7 и т.10 от КТ, а още по-малко може да се направи извод за наличие на
системно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ, което е посоченото основание за дисциплинарното уволнение. Предвид
изложеното предявените искове следва да се уважат, като се отмени уволнението
като незаконно. Предвид признаването на уволнението за незаконно и неговата
отмяната , ищецът следва да се възстанови на предишната работа на заеманата
преди уволнението длъжност „психолог” в ПЖДЛ с.Б., общ.Поморие. При уважаване на иска за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна, доказан
по основание се явява и искът с правно основание по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за
присъждане на ищеца на обезщетение за времето, през което е останал без работа. Размерът, за който следва да се уважи този иск,
следва да се определи при съобразяване разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ , като в случая съдът прие, че искът за присъждане на обезщетение за
периода, през който ищецът е останал без работа поради уволнението, следва да
се уважи в размер на шест брутни месечни заплати, което е изчислено от съда на
3662,40 лв. съобразно установения от доказателствата по делото размер на
трудовото възнаграждение на ищеца определено с представената заповед №590/21.08.2017 г. , което формирано
от основно трудово възнаграждение 560 лв. и 9% клас към 2019 г. е 610,40 лв.
месечно. В случая в процесната заповед се сочат действия на ищеца осъществяващи
състава на три нарушения квалифицирани по чл.187, ал.1, т.3,т.7 и т.10 от КТ
изброени в т.1-3 от мотивите към заповедта, както и действия на ищеца квалифицирани
в т.4 от мотивите към заповедта като нарушение по чл.187, ал.1, т.7 от КТ.
Отделно в т.6 от мотивите към заповедта се сочи, че нарушенията на ищеца имат
системен характер. С оглед изложеното в мотивите при преценка законосъобразността
на уволнението съдът следва да прецени доколко изброените конкретни нарушения
на трудовата дисциплина представляват системно нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ и доколко всяко едно от тях би
могло да се разглежда като тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла
на чл.190,ал.1,т.7 от КТ обосноваващо налагането на дисциплинарно уволнение. В
случая следва на първо място да се обсъдят направените възражения, че е
нарушено правото на ищеца на защита при уволнение и същият е бил уволнен докато
е ползвал отпуск по болнични в нарушение на чл.333, ал.1, т.4 от КТ
По искането на
страните за присъждане на разноски , съдът прие следното: Предвид уважаването
на предявените искове, следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца да се
присъдят направените разноски по делото в размер 560 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. Предвид отхвърлянето на иска, следва да се остави
без уважение искането на ответника за присъждане на разноски по делото. На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен
съд Поморие и дължимата д.т.146,50 лв. определена съобразно с уважените искове.
Мотивиран
от изложеното Поморийски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението
на ищеца Г.Д.Л., ЕГН********** от заеманата от него длъжност „психолог” в
„Преходно жилище за деца и лица” село Б. , извършено със заповед №7/14.02.209
г. на директора на Общинско предприятие ”Социално обслужване” гр.Поморие .
ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Д.Л.,
ЕГН********** на предишната работа на заеманата от него длъжност „психолог” в
„Преходно жилище за деца и лица” село Б. .
ОСЪЖДА
Общинско предприятие ”Социално обслужване” гр.Поморие със
седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул...., БУЛСТАТ..., представлявано
от директора И.И.да заплати на ищеца Г.Д.Л. сумата 3662,40 лв. представляващи обезщетение за шест месеца,
през които ищецът е останал без работа
поради уволнението, .
ОСЪЖДА Общинско
предприятие ”Социално обслужване” гр.Поморие да заплати на Г.Д.Л. 560 лв., представляващи
разноски по делото.
ОСЪЖДА Общинско
предприятие ”Социално обслужване” гр.Поморие да заплати в полза на държавата по
сметка на Районен съд град Поморие д.т. 146,50 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС, в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :