№ 94
гр. С., 01.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Г. Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900031 по описа за 2022 година
П. А. Б. от гр. С., жк „Х.Д.“, бл. *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. М. Н. – Т. от САК, е предявила срещу „ЗД Б.И.” АД, ЕИК *********
обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ –
1. за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинени на ищцата
неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени й телесни
увреждания – контузия на долната част на гърба и таза, хематом в областта на гръбначния
стълб с навяхване и разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб, увреждания на
междупрешленните дискове в поясни и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 15.05.2021 год. на първокласен
път 1-6, 142.356 км /посока от гр. С. към с. М./, по вина на Ц. Н. М. с ЕГН ********** –
водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с ДК № ВР 2278 СХ със
застрахователна полица № BG/02/120002882618 за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 15.10.2020 год. до 14.10.2021 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2021 год. до окончателното й
заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 1 875.49 лева за причинени й
имуществени вреди – направени от ищцата разходи за диагностика и лечение на
причинените й при горното ПТП телесни увреждания, изразили се в заплатени първични
прегледи, рентгенови снимки, ядрено-магнитен резонанс, дисколиза и закупени
медикаменти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2021 год. до
окончателното й заплащане.
1
Претендира се присъждане на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за
безплатна адвокатска помощ за осъществено по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА процесуално
представителство по делото.
С исковата молба се твърди, че на 15.05.2021 год. ищцата пътувала с лек автомобил
марка „Форд“, модел „Куга“ с ДК № СВ 7651 АА, управляван от баща й А. С. Б., по
първокласен път 1-6, 142.356 км, в посока от гр. С. към с. М., когато в района на
кръстовището за гр. Е.П. и с. С. водачът на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с
ДК № ВР 2278 СХ Ц. Н. М. с ЕГН ********** не спрял на пътен знак „Стоп“, отнел
предимството на лекия автомобил „Форд“ и реализирал тежко ПТП с него. Твърди се, че
виновният за произшествието водач напуснал същото, но минути по-късно бил установен и
при направената му проба за алкохол същата отчела 1.47 промила съдържание на алкохол в
кръвта му.
Сочи се, че местопроизшествието било посетено от органите на МВР, които
съставили констативен протокол за ПТП с пострадали лица и по случая било образувано ДП
№ 111/2021 год. по описа на РУ – Е.П..
Твърди се, че в резултат на ПТП ищцата получила тежки травматични увреждания,
изразяващи се в контузия на долната част на гърба и таза, хематом в областта на гръбначния
стълб с навяхване и разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб, увреждания на
междупрешленните дискове в поясни и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия, част от които били констатирани при първоначалния й прием за лечение в
УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД – С.. Увреждания на междупрешленните дискове с
радикулопатия били установени впоследствие след проведен ЯМР, което наложило на
02.09.2021 год. ищцата да се подложи на оперативно лечение в „Отделение по ортопедия и
травматология“ към МБАЛ „Св. С.“ – гр.С. – била извършена перкутанна нуклеотомия с
озонова смес на нива - Л4-А5, Л5-С1, като около коренчетата бил поставен анестетик.
Пострадалата била изписана на 03.09.2021 год. за домашно лечение с препоръки за спазване
на строг постелен режим и назначеното медикаментозно лечение.
Твърди се, че въпреки спазването на предписания режим и проведени рехабилитации
болките в лумбалния отдел периодично се изостряли с ириадиация по предната повърхност
на бедрата, съпроводено с изтръпване. Получените вследствие на ПТП увреждания и
настъпилите впоследствие усложнения са причинили за продължителен период от време
болки и страдания на пострадалата, които и понастоящем все още се проявяват спорадично
със значителен интензитет и не са отминали въпреки продължителното лечение. Сочи се, че
от произшествието до сега П. Б. следва да изпълнява щадящ двигателен режим. В началните
дни след инцидента е била на постелен режим, без каква да е физическа активност и
натоварване, което е пречело на самообслужването и посрещането със собствени сили дори
на елементарните хигиенни потребности, за задоволяване на които е получавала помощ от
близките си. В резултат от уврежданията за продължителен период от време ищцата е била
принудена да прекарва дните си на легло, всяко едно елементарно движение на тялото е
предизвиквало пронизващи болки в травмираните области, в резултат от което тя не е
2
можела да се отпусне нито да спи спокойно. Това е довело до изостряне на неврологичния й
статус.
Твърди се, че процесният инцидент е повлиял не само не ежедневието, но и на
емоционалното състояние на пострадалата. От усмихната и позитивна млада девойка тя е
станала тъжна, унила и потисната. Преди инцидента е водила активен социален живот, през
свободното си време е спортувала карате и е била в отлична физическа форма.
Продължителното залежаване, последвало от травмите и невъзможността дори да стане от
леглото, неприсъщи за физически активен човек като нея, са я потиснали изключително
много. Тя отслабнала драстично, чувствала се безжизнена и безсилна. Постоянната нужда от
помощта на родителите й, за каквото и да е действие, изискващо минимални физически
усилия, я е накарала да се чувства непълноценна и в тежест на семейството си. От
инцидента насам често изпада в депресивни състояния и плаче, затворила се е в себе си,
отказва да се вижда и излиза с приятелите си, изоставила е грижите за външния си вид,
продължава да сънува кошмари, в които преживява катастрофата и се буди насън, у нея се
появил страх от автомобили и катастрофи.
Ищцата твърди, че за диагностика и лечение на причинените й при горното ПТП
телесни увреждания ищцата направила разходи в общ размер на 1 875.49 лева за заплатени
първични прегледи, рентгенови снимки, ядрено-магнитен резонанс, дисколиза и закупени
медикаменти, за които прилага 14 бр. фактури с касови бонове, описани подробно в исковата
молба.
Ищцата сочи, че за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с ДК № ВР 2278
СХ, управляван при ПТП от деликвента Ц. Н. М., била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/120002882618, валидна от 15.10.2020 год. до 14.10.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
15.05.2021 год.
Твърди, че депозирала писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ – вх.
№ ОК-479824/30.07.2021 год. по описа на „ЗД Б.И.” АД, при ответника била образувана
преписка по щета № **********, но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ
застрахователят не се е произнесъл, като определи и заплати обезщетение.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. да е причинен деликт от страна на водача
на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с ДК № ВР 2278 СХ – Ц. Н. М., като се
оспорва същият да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, при което да е
настъпило процесното ПТП. Оспорва се и механизма на ПТП, описан в и.м., както и
наличието на част от твърдените с и.м. увреждания, които да са получени от ищцата в
резултат на ПТП – конкретно дискови протрузии в поясната област.
3
С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира, е прекомерно
завишена, като не отговоря на установеното от съдебната практика като справедлив размер
на обезщетението за подобен род вреди. Сочи се, че в случай, че искът по чл.432, ал.1 от КЗ
за заплащане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди бъде доказан
по основание, то с оглед характера на уврежданията на ищцата и при нормално протичане
на възстановителния процес адекватна сума за обезщетение е около 4 000 – 5 000 лева.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Пълномощникът на ищцата в о.с.з. на 08.09.2023 год. е направил искане по чл.78, ал.5
от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от
ответника прекомерно адвокатско възнаграждение.
С отговора на исковата молба е искано привличането на осн. чл.219, ал.1 от ГПК като
трето лице – помагач на ответника на Ц. Н. М. с ЕГН **********, с адрес с. З., област В., ул.
„Г. Д.” № 9. Искането е аргументирано с възможността ответникът да предяви регресен иск
по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ срещу третото лице в случай на осъдително решение, тъй като е
управлявало МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма – 1.47 промила.
С отговора на и.м. ответникът едновременно с искането за привличане с молба вх. №
1521/09.03.2022 год. по описа на СОС е предявил на осн. чл.219, ал.3 от ГПК за съвместно
разглеждане в настоящото производство и обратен иск срещу третото лице – в случай на
осъждане на „ЗД Б.И.” АД да заплати на П. А. Б. претендираните с исковата молба суми, за
осъждане на третото лице Ц. Н. М. на осн. чл.500, ал.1, т.1 от КЗ да му заплати сумата от 26
000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на плащането по първоначалните
искове. Искът е предявен като частичен за сумата от 26 000 лева при пълен размер на
претенцията от 31 875.49 лева.
С определение от 17.06.2022 год. съдът е конституирал на осн. чл.219, ал.1 от ГПК Ц.
Н. М. като помагач на ответника „ЗД Б.И.” АД по т.д. № 31/2022 год. на СОС и е приел за
съвместно разглеждане предявения обратен иск от ответника „ЗД Б.И.” АД срещу третото
лице – помагач Ц. Н. М..
Препис от исковата молба по обратния иск е връчена на ответника по този иск Ц. Н.
М. с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал
писмен отговор, с който е оспорил предявения срещу него иск по основание и размер.
С отговора ответникът по обратния иск оспорва представения по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, в който неоснователно е посочен като виновен водач на
МПС, предизвикало ПТП, управлявал същото със съдържание на алкохол в кръвта от 1.47
промила, реализирал ПТП и напуснал мястото преди идването на органите на МВР. Сочи, че
за процесното ПТП е образувано ДП № 111/2021 год. по описа на РУ Е.П., по което нито е
привличан като обвиняем, нито е разпитван. По отношение на управлението на МПС с
алкохол в кръвта от негова страна било образувано друго ДП 112/2021 год., по което било
4
образувано НОХД № 146/2021 год. на PC – Е.П., като същото приключило с одобряване на
споразумение, с което му били наложени наказания.
Ответникът по обратния иск оспорва при съставянето на сочения по-горе протокол за
ПТП да е присъствал, поради което няма как да му е взимана проба от издишан въздух за
изследване наличието на концентрация на алкохол.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от изисканото от съда с определението по чл.374 от ГПК и приложено към
настоящото дело НОХД № 146/2021 год. на РС – Е.П., с протоколно определение от
08.06.2021 год., влязло в сила на същата дата, съдът на осн. чл.382, ал.7 от НПК е одобрил
споразумение по чл.381 от НПК, с което е признал обвиняемия Ц. Н. М. с ЕГН **********
за виновен в това, че на 15.05.2021 год. около 00.30 часа в гр. Е.П. е управлявал лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с ДК № ВР 2278 СХ с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.54 на хиляда, установено по надлежния ред с
протокол за химическо изследване, поради което и на осн. чл.343б, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от
НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“.
Настоящата искова молба е входирана в съда на 18.02.2022 год., като след
приключване на размяната на книжа между страните по реда на чл.367 – чл.373 от ГПК и
проведеното първо о.с.з. на 16.12.2022 год., видно от служебно изисканото и приложено към
настоящото дело НОХД № 277/2022 год. на РС – Е.П., с влязла в сила на 13.05.2023 год.
присъда № 6/27.04.2023 год. подсъдимият Ц. Н. М. с ЕГН ********** е бил признат за
виновен в това, че на 15.05.2021 год. около 00.30 часа на кръстовище, образувано между
първокласен път 1-6, 142.356 км и третокласен път III-105, в района на хан С., при
управление на МПС – лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с ДК № ВР 2278 СХ, е
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.123, ал.1 и чл.50, ал.1 от
ЗДвП, като не е спазил пътен знак „Б2 – „Спри ! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и не е пропуснал движещото се по пътя с предимство МПС – лек автомобил
марка „Форд“, модел „Куга“ с ДК № СВ 7651 АА, собственост на А. С. Б. и С. Д.а Б. и по
непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на лекия автомобил „Форд“,
поради което и на осн. чл.343, ал.1, б.„а“ във вр. с чл.342, ал.1 и чл.54, ал.1, т.1 от НК му е
наложил наказание „лишаване от свобода“.
С присъдата горното наказание е било кумулирано с наказанието, наложено на
подсъдимия Ц. Н. М. по НОХД № 146/2021 год. на РС – Е.П., за извършеното на същата
дата, в приблизително същия час и със същия автомобил престъпление – че е управлявал
лекия автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с ДК № ВР 2278 СХ с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда.
От показанията на свидетеля А. С. Б., баща на ищцата, се установява, че на
15.05.2021 год. около полунощ шофирал автомобила си марка „Форд“, модел „Куга“ по
подбалканския път в посока гр. Бургас, като се прибирали във вилата си извън гр. С.;
5
връщали се от „Пирогов“, тъй като дъщеря му П. А. Б. получила тежка бъбречна криза и й
поставили обезболяващи инжекции. В района на кръстовището между гр. Е.П. и с. С. се
движил със скорост около 60-70 км/ч и видял, че вдясно на пътя без предимство престоявала
кола, която го изчаквала да премине. В момента, в който преминавал кръстовището, от
лявата му страна, от платното за с. С., автомобил внезапно изскочил на платното, отнел му
предимството и го ударил, като автомобилът му „Форд“ се претърколил няколко пъти и се
установил по таван. Свидетелят първо попитал дъщеря си, която пътувала на предната
седалка до него с поставен обезопасителен колан, как е, а после разкопчал колана на
съпругата си, която седяла зад него и крещяла от болка. Когато излезли от автомобила,
веднага се обадили на тел. 112, дошли и други хора, а после и патрулен автомобил на
полицията, който случайно бил наблизо. Водачът на другия автомобил, участвал в ПТП, бил
избягал, но на мястото на удара била изпаднал предния му регистрационен номер;
впоследствие свидетелят го разпознал на наказателния паркинг в гр. Е.П. – „Опел Зафира“,
сивкав на цвят.
След като се прибрали у дома си в гр. С. след катастрофата свидетелят сочи, че
състоянието на дъщеря му, която все още била под влияние на поставените й обезболяващи
инжекции заради бъбречната криза, започнало да се влошава, да трепери и да посинява, била
много отекла, дори се изпуснала. Веднага се наложило да отидат с такси обратно в
„Пирогов“, където я сложили в количка, направили й рентгенови снимки на таза и
установили контузия – с ясно различими черти, но не бил пукнат. Тъй като състоянието й
бързо се влошавало и почнала да говори неадекватно, я вкарали в противошоковата зала,
където престояла два часа и половина, а баща й слушал отвън писъците й. Излязла
медицинска сестра и му казала, че са й влели успокоително да я приспят, защото болките
били много силни.
В „Пирогов“ ищцата престояла няколко дни, след което се прибрала в къщи, но
продължително време не можела да отиде нормално до тоалетната, наложило се да й купят
подлога. Била на обезболяващи и на антибиотици, тазът й бил чувствително отекъл и всяка
стъпка й причинявала болка. Преди катастрофата била състезател по волейбол и посещавала
школа по карате, а след инцидента се обездвижила, спряла да спортува, изпаднала в
депресия, посещавала психолог в поликлиниката. Страхувала се да се вози в автомобил,
опитала се да вземе шофьорска книжка, но още на първия урок в курса се отказала. И
понастоящем не се чувства физически добре, залежала се, спряла да тича и да кара колело от
почти година. В момента ходи два-три пъти месечно на терапия за кръста, тъй като
продължава да изпитва болки.
Съдът не обсъжда заключението на приетата по делото автотехническа експертиза,
доколкото същата е била назначена преди по настоящото дело да бъде приобщена влязлата в
сила присъда по НОХД № 277/2022 год. на РС – Е.П., с която е установен механизма за
възникване на ПТП и причината за същото – субективните действия на водача на лекия
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ – Ц. Н. М..
От приобщената по делото медицинска документация във връзка с лечението на
6
ищцата и заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че в резултат на ПТП на пострадалата П. А. Б. са били причинени
следните травматични увреждания : контузия в долната част на корема, гърба и таза, довела
до увреждане на междупрешленните дискове на ниво четвърти и пети поясни прешлени и
пети поясен първи сакрален/кръстцов/ прешлен.
Видно от представената с и.м. епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
ЕАД на базата на история на заболяването с № 12494, П. А. Б., на 17 години, е постъпила на
15.05.2021 год. на лечение в I-ва травматологична клиника с оплаквания от болки в таза и
слабост при стъпване. След като при първоначалния преглед е освободена, вечерта поради
усилване на болката в таза и ирадиация към гръбначния стълб посещава клиниката отново.
При повторния клиничен преглед е установена палпаторна болка в долен коремен етаж след
травма от предпазен колан при ПТП; положително сукусио реналис двустранно.
Хоспитализирано е за наблюдение, приложена е медикаментозна терапия, като на 18.05.2021
год. е изписана с диагноза контузия на долната част на гърба и таза.
Видно от приложените по делото листове за платен преглед на ищцата №
1124/01.07.2021 год. и № 284/05.07.2021 год., в същите е отразена основна диагноза по МКБ
хидромалация на пателата. Като придружаващо заболяване е отразено радикулопатия.
Обективно е установено наличие на паравертебрална болка в областта на Л4-5 и Л5-Ес1.
Видно от приложените по делото амбулаторни листове № 351/09.08.2021 год., №
299/10.08.2021 год., № 306/16.08.2021 год. и лист за платен преглед № 1479/30.08.2021 год.
на ищцата, в същите е отразена основна диагноза по МКБ : увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия.
Видно от представената с и.м. епикриза, издадена от МБАЛ „Света С.“ ЕАД на базата
на история на заболяването с № 12119, ищцата, на 18 години, е постъпила на 02.09.2021 год.
на лечение в Клиниката по травматология на болницата по повод оплаквания от болки в
лумбалната област с ирадиация по двата долни крайника. След проведени консултации и
изследвания е подложена на оперативно лечение, при което е извършена под рентгенов
контрол перкутанна нуклеотомия на нива Л4-5 и Л5-Ес1. Изписана е на 03.09.2021 год.
диагноза : увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия.
На 09.09.2021 год. на ищцата е била направена перкутанна нуклеотомия, видно от
лист за платен преглед № 1526/09.09.2021 год., а на 27.09.2021 год. – паравертебрална
процедура с озон, видно от лист за платен преглед № 1609/27.09.2021 год.
Видно от приложения по делото амбулаторен лист № 5765/09.01.2022 год.,
анамнестично е записано, че ищцата е с оплаквания от болка в лумбалния отдел с ирадиация
по предната повърхност по предната повърхност на бедрата, съпроводено с изтръпване.
От заключението на СМЕ се установява, че анатомичната локализация на
уврежданията като цяло добре отговарят да са получени при пътнотранспортното
7
произшествие, като благоприятен ефект за получаване на травмата е оказал и поставеният
обезопасителен колан. Основните болкови усещания при ищцата се дължат на гръбначната
травма, като прогресират с времето и са със значителен интензитет. След извършената
оперативна интервенция болката е намаляла, но ще се засилва периодично при физическо
натоварване.
От приложените на л.36 – л.49 от делото фактури и касови бонове за заплатени
прегледи, образни изследвания, консултации, болнични такси, проведени манипулации и
закупени лекарства се установява, че ищцата е направила разходи в общ размер на 1 875.49
лева, необходими за диагностика и лечение на причинените й при горното ПТП телесни
увреждания – видно от заключението на СМЕ.
От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от
Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че за лекия автомобил с ДК №
ВР 2278 СХ, управляван при ПТП от деликвента Ц. Н. М., е била сключена със „ЗД Б.И.”
АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица
№ № BG/02/120002882618, валидна от 15.10.2020 год. до 14.10.2021 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на П. А. Б. – вх. № ОК-479824/30.07.2021 год. по описа на „ЗД Б.И.” АД, при ответника
била образувана преписка по щета № **********, но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от
КЗ застрахователят не се е произнесъл, като определи и заплати обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
8
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените с първоначалната искова молба
искове бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380,
ал.1 от КЗ на ищцата П. А. Б. – вх. № ОК-479824/30.07.2021 год. по описа на „ЗД Б.И.” АД,
по която е била образувана преписка по щета № **********, но до изтичане на срока по
чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят не се е произнесъл, като определи и заплати обезщетение.
По основателността на предявените с първоначалната искова молба искове съдът
намира следното :
От приложените към настоящото дело приключили с влезли в сила присъди по
НОХД № 146/2021 год. на РС – Е.П. и НОХД № 277/2022 год. на РС – Е.П., обвързващи
настоящия съд съгл. разпоредбата на чл.300 от ГПК относно това дали са извършени
деянията, сочени в тях, тяхната противоправност и виновността на дееца, както и от
показанията на свидетеля А. Б., участник в ПТП, се установява следната хронология във
връзка с механизма на ПТП :
На 15.05.2021 год. около 00.30 часа на кръстовище, образувано между първокласен
път 1-6, 142.356 км и третокласен път III-105, в района на хан С., Ц. Н. М. с ЕГН
**********, при управление на МПС – лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с ДК
9
№ ВР 2278 СХ, е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.123, ал.1 и
чл.50, ал.1 от ЗДвП, като не е спазил пътен знак „Б2 – „Спри ! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“ и не е пропуснал движещото се по пътя с предимство МПС – лек
автомобил марка „Форд“, модел „Куга“ с ДК № СВ 7651 АА, като е станал единствената
причина за ПТП, при което на пътниците в автомобила С. Д.а Б. и П. А. Б., майка и дъщеря,
са били причинени телесни увреждания и на МПС „Форд“ са били причинени значителни
имуществени вреди. Доколкото, видно от мотивите към присъда № 6/27.04.2023 год. по
делото, телесните повреди са били квалифицирани като леки, обвинението на М., по което
му е било наложено наказание, е било по чл.343, ал.1, б.„а“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
От показанията на св. А. Б., както и от представения по делото констативен протокол
за ПТП, е видно, че деликвентът веднага след катастрофата е избягал с автомобила си от
местопроизшествието, но на мястото му е изпаднал регистрационният му номер, вследствие
на което е бил издирен. Доколкото, видно от присъдата по НОХД № 277/2022 год., горното
деяние е било извършено на 15.05.2021 год. около 00.30 часа, то се установява от
споразумението, сключено по НОХД № 146/2021 год. на РС – Е.П., че непосредствено след
като е избягал от мястото на катастрофата деецът приблизително по същото време – на
15.05.2021 год. около 00.30 часа, е бил заловен да шофира автомобила в гр. Е.П. с
концентрация на алкохол в кръвта си от 1.54 на хиляда, установено по надлежния ред с
протокол за химическо изследване, поради което и на осн. чл.343б, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от
НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ – кумулирано с наказанието, наложено
му по НОХД № 277/2022 год. Горното е от значение за предявения обратен иск, доколкото
се установява, че и към момента на ПТП деецът е управлявал МПС под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма – 1.54 на
хиляда.
От неоспореното от страните заключението на СМЕ и обсъдената медицинска
документация бе установено, че ищцата вследствие на ПТП е претърпяла тежки
травматични увреждания, описани в и.м. – контузия на долната част на гърба и таза,
хематом в областта на гръбначния стълб с навяхване и разтягане на шийния отдел на
гръбначния стълб, увреждания на междупрешленните дискове в поясни и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия. Установено бе, че като пътник на предна дясна седалка в
автомобила към момента на ПТП П. А. Б. е била с поставен обезопасителен колан, а според
в.л. по СМЕ същото е благоприятствало получаване на част от травмите.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените нея физически болки и страдания в хода на възстановителния
процес.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с ДК № ВР 2278 СХ,
управляван при ПТП от деликвента Ц. Н. М., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
10
BG/02/120002882618, валидна от 15.10.2020 год. до 14.10.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
15.05.2021 год.
Доказан по основание, първият от предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ – за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан изцяло и по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, понесени от ищцата като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищцата е била на
17 години, жизнено момиче, активно занимаващо се със спорт – волейбол и карате,
планирала да учи в полицейската академия. Получените от нея наранявания са се отразили
трайно негативно на здравословното й състояние и тонус, и понастоящем ищцата има
болкови усещания в областта на кръста, изтръпване в областта на крайниците, за които на
няколко пъти се е подлагала на интервенции, включително оперативна – на 02.09.2021 год. й
е била извършена под рентгенов контрол перкутанна нуклеотомия на нива Л4-5 и Л5-Ес1,
седмица по-късно – също перкутанна нуклеотомия, а на 27.09.2021 год. – паравертебрална
процедура с озон. Независимо от продължаващото и сега лечение, заключението по СМЕ
сочи, че уврежданията ще имат траен характер, като болковите усещания вследствие на
гръбначната травма, които продължително време са били със значителен интензитет и
намалели след интервенциите, ще се засилват периодично при физическо натоварване.
От показанията на бащата на ищцата – св. А. Б., бе установено, че след
произшествието дъщеря му изпитвала интензивни и продължителни болки, най-вече в
областта на контузения таз, още в къщи след ПТП започнала да трепери и да посинява, била
много отекла, дори се изпуснала; когато я приели в противошоковата зала в „Пирогов“
болките толкова се били усилили, че се наложило да й влеят успокоително, за да я приспят.
Установи се, че след изписването от болничното заведение състоянието на ищцата
продължавало да се влошава, не можела да отиде нормално до тоалетната, наложило се да й
купят подлога, била на обезболяващи и на антибиотици, тазът й бил чувствително отекъл и
всяка стъпка й причинявала болка. Всичко това значително променило начина й на живот –
докато преди активно спортувала, след ПТП се обездвижила, изпаднала в депресия,
посещавала психолог в поликлиниката, записала се на шофьорски курс, но веднага след
първия урок се отказала, тъй като се страхувала да се вози в автомобил. И в момента ходи
два-три пъти месечно на терапия за кръста, тъй като продължава да изпитва болки.
От изложеното е видно, че горните неблагоприятни проявления на причинените на
ищцата увреждания налагат определяне на обичайния определян в практиката на
съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което
следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
11
събитие в патримониума на ищцата, а именно – обезщетение в размер на 30 000 лева,
пълният предявен размер на иска, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на
ищцата на осн. чл.432, ал.1 от КЗ. Върху горната сума на осн. чл.429, ал.3 от КЗ следва да
присъди и законната лихва за забава, считано от 30.10.2021 год. – съобразно петитума на
исковата молба, въпреки че лихва съобразно изложеното по-горе се дължи от по-ранна дата
– 30.07.2021 год., датата на входиране на претенцията на ищцата по чл.380, ал.1 от КЗ при
застрахователя.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение в размер на 1 875.49 лева за причинени на ищцата
имуществени вреди – направени от нея разходи за диагностика и лечение на причинените й
при горното ПТП телесни увреждания, изразили се в заплатени първични прегледи,
рентгенови снимки, ядрено-магнитен резонанс, дисколиза и закупени медикаменти, е
доказан изцяло по основание и размер – установи се, че горните разходи са били направени
от ищеца, а заключението на СМЕ констатира, че същите са били необходими за
диагностиката и лечението на травмите. Поради изложеното ответникът следва да се осъди
да заплати на ищцата на осн. чл.432, ал.1 от КЗ горната сума, ведно със законната лихва,
считано от 30.07.2021 год. до окончателното й заплащане. За разлика от иска за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди при този иск ищцата е претендирала законна лихва,
считано от датата на уведомяване на застрахователя.
Предвид пълното уважаване на двата предявени с първоначалната искова молба
искове по чл.432, ал.1 от КЗ предявеният евентуален обратен иск на застрахователя срещу
третото лице помагач – водач на застрахованото при ответника МПС, Ц. Н. М., за
застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от процесното ПТП,
за които е осъден застрахователя, подлежи на разглеждане по същество и до размера, до
който главните искове на пострадалата са уважени. Налице е специална хипотеза на
евентуално съединяване на искове, при което условието за произнасяне по обратния иск е
уважаване на главния иск, като неговите граници са и граници на обратния иск. Последният
е предявен като частичен за сумата от 26 000 лева при пълен размер на претенцията от 31
875.49 лева.
За да бъде успешно проведен регресния иск по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ следва да бъдат
установени : наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен за лекия автомобил, с
който е причинено процесното ПТП; последното да е реализирано в резултат от деликтно
поведение на ответника по обратния иск, включващо противоправно деяние, от което в
причинна връзка да са настъпили вредни последици; при причиняване на деликта
делинквентът да е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма.
Съдът намира, че изброените предпоставки са установени по делото – по отношение
на елементите от състава на деликта и застрахователното правоотношение доводи бяха
изложени по-горе, а обстоятелството, че водачът на МПС е управлявал същото към момента
12
на ПТП с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма от 0.5 на
хиляда, а именно – 1.54 на хиляда, е установено с одобреното по НОХД № 146/2021 год. на
РС – Е.П. споразумение, приравнено на влязла в сила присъда с последиците по чл.300 от
ГПК, обвързващи настоящия съд.
С оглед на изложеното и доколкото в настоящото производство преките искове по
чл.432, ал.1 от КЗ са уважени до общ размер от 31 875.49 лева, то и евентуално предявеният
като частичен обратен иск срещу делинквента следва бъде уважен за сумата от 26 000 лева,
като ответникът по този иск бъде осъден да я заплати на застрахователя – при условие, че се
представят доказателства за пълното изплащане от застрахователя на сумите, присъдени на
пострадалата.
По делото е претендирана и законна лихва върху сумата по упражненото регресно
право от застрахователя, считано от датата на плащането по първоначалните искове. Съдът
намира, че при регресния иск правата на суброгиралия се са обусловени от направеното
плащане, поради което за поставяне на длъжника в забава е необходима покана за
изпълнение. Доколкото не се твърди, а и не се установява плащане от страна на
застрахователя, то и претенцията му за законна лихва следва да бъде отхвърлена.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 120/18.02.2022 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е
била освободена от заплащане на държавни такси и разноски по настоящото производство,
то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът „ЗД Б.И.” АД следва да
се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса в размер на 1 275.02 лева
върху уважените размери на първоначално предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищцата не е удостоверила и не е претендирала разноски, поради което такива не
следва да й се присъждат на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото на ответника не следва да се присъждат разноски по реда на
чл.78, ал.3 от ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне по направеното от
пълномощника на ищцата искане по чл.78, ал.5 от ГПК.
Тъй като, видно от представения с и.м. договор за правна помощ без дата, представен
в о.с.з. на 08.09.2023 год. от пълномощника на ищцата, сключен между П. А. Б. и адв. М. Б.
Н. – Т. от САК, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска
помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва
да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в размер на 4 000 лева /при минималният размер от 3 840.05 лева с ДДС
по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 31 875.49 лева/, като осъди ответника „ЗД Б.И.” АД да
заплати тази сума на пълномощника; върху така определеното възнаграждение се дължи
ДДС, доколкото пълномощникът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер
на адвокатското възнаграждение бе съобразен с фактическата и правна сложност на делото,
13
броят на проведените заседания /две/ и извършените процесуални действия с участието на
страните /разпит на един свидетел и изслушани заключения по три експертизи/.
Ответникът по обратния иск Ц. Н. М. следва да се осъди да заплати на ищеца по този
иск „ЗД Б.И.” АД на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в цялост направените по делото разноски във
връзка с обратния иск съразмерно с уважената част на иска – общо направени разноски в
размер на 3 040 лева, от които 1 040 лева – заплатена ДТ и 2 000 лева с ДДС – заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство във връзка с обратния иск,
удостоверен с договор за правна помощ от 10.03.2022 год. /л.78 от делото/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на П.
А. Б. от гр. С., жк „Х.Д.“, бл. *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, сумата от 30 000 лева
/тридесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени
вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени й телесни увреждания – контузия
на долната част на гърба и таза, хематом в областта на гръбначния стълб с навяхване и
разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб, увреждания на междупрешленните дискове
в поясни и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, причинени в резултат на
ПТП, настъпило на 15.05.2021 год. на първокласен път 1-6, 142.356 км /посока от гр. С. към
с. М./, по вина на Ц. Н. М. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Зафира“ с ДК № ВР 2278 СХ със застрахователна полица № BG/02/120002882618 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна
от 15.10.2020 год. до 14.10.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.10.2021 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на П.
А. Б. от гр. С., жк „Х.Д.“, бл. *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, сумата от 1 875.49 лева
/хиляда осемстотин седемдесет и пет лв. и четиридесет и девет ст./ за причинени й
имуществени вреди – направени от ищцата разходи за диагностика и лечение на
причинените й при горното ПТП телесни увреждания, изразили се в заплатени първични
прегледи, рентгенови снимки, ядрено-магнитен резонанс, дисколиза и закупени
медикаменти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2021 год. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1 275.02 лева /хиляда двеста седемдесет и пет
лв. и две ст./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат М. Б. Н. – Т. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес гр. С., ул. „Славянска“
№ 29, ет.3, сумата от 4 000 лева /четири хиляди лв./ с начислен ДДС, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
14
безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.500, ал.1, т.1 от КЗ Ц. Н. М. от с. З., област В., ул. „Г. Д.” № 9, с
ЕГН **********, да заплати на „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* сумата от 26 000 лева
/двадесет и шест хиляди лв./ – частичен иск, при пълен размер на претенцията от 31 875.49
лева, съставляваща регресно вземане на застрахователя за присъдено на П. А. Б. на осн.
чл.432, ал.1 от КЗ застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди в същия общ размер – ПРИ УСЛОВИЕ, че се представят доказателства
за пълното изплащане от застрахователя на сумите, присъдени на пострадалата, като
ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от считано от датата на плащането по първоначалния иск.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Ц. Н. М. от с. З., област В., ул. „Г. Д.” № 9, с
ЕГН **********, да заплати на „ЗД Б.И.” АД, ЕИК *********, сумата от 3 040 лева /три
хиляди и четиридесет лв./, съставляваща разноски съобразно уважената част на обратния
иск.
Решението е постановено при участието на Ц. Н. М. от с. З., област В., ул. „Г. Д.” №
9, с ЕГН **********, в качеството му на трето лице – помагач на ответника по
първоначалните искове „ЗД Б.И.” АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
15