Определение по дело №295/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК във вр. с чл.63д от ЗАНН във вр. с чл.248,ал.3 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на Н.С.Д. и по частна жалба на Директора на АДФИ-София, против Определение №67/20.09.2023г. на Районен съд – Белоградчик , с което е изменено решение №69/28.07.2023г. , постановено по НАХД № 146/2023г. по описа на БРС , в частта относно разноските.

Сочи се от жалбоподателя Н.С.Д., че определението е неправилно , тъй като е в противоречие с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи се , че не са приемливи доводите , въз основа на които съдът е определил възнаграждението. Иска се от съда да отмени определението и да се остави в сила първоначално присъденото възнаграждение.

Сочи се от жалбоподателя-Директора на АДФИ-София, че определението е неправилно , тъй като съдът е присъдил разноски без представен списък за тях. Сочи се , че делото не е с фактическа и правна сложност. Иска се от съда да отмени определението и да измени решението като не присъди разноски , алтернативно присъди такива в техния минимум съобразно наредбата. 

Ответната по жалбата на Директора на АДФИ страна оспорва жалбата.

Съдът, като взе предвид обжалвания акт , становището на страните и данните по делото, намира следното:

Частните жалби са допустими , като подадени от лица с правен интерес и в срока за обжалване на постановеното определение по реда на чл.148 от ГПК.

По същество жалбите са неоснователни.

С решението по делото е отменено изцяло обжалваното наказателно постановление. Съдът е присъдил разноски на жалбоподателя в размер на 800 лв съобразно представения по делото договор за правна помощ.   С молба за изменение на решението в частта относно разноските органът е поискал съдът да измени решението, като не се присъдят разноски на жалбоподателя, алтернативно да се присъдят такива в техния минимум.  С обжалваното определение районният съд е изменил решението в частта относно разноските, като е присъдил такива в размер на 600 лв . Изложил е подробни доводи по въведените оплаквания и е изменил решението като е намалил размера . Съображенията на районния съд по същество представляват преценка на обема на извършените процесуални действия.

Направените от районния съд изводи са законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е анализирал подробно относимите обстоятелства и е обосновал конкретно и обстойно изводите си, поради което на основание чл.221,ал.2 от АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното определение изцяло.

За пълнота само следва да бъде посочено по жалбите и на двете страни , че при определяне на фактическата и правна сложност по делото от съществено значение са както величината на защитавания интерес , така и предметът на делото и обемът на извършените процесуални действия, които представляват преценка на фактическата и правна сложност на делото . За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В случая и според настоящата инстанция предметът на делото, неговата правна сложност, обуславят възнаграждение над минималния , предвиден в разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 от наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /400 лв/ , която именно е приложимата разпоредба в случая на основание чл.8,ал.2 от наредбата , уреждащ възнагражденията при дела с административно-наказателен характер , а не соченият размер от 1000 лв по чл.8,ал.3 от Наредбата , касаещ административни дела, но обемът на извършените процесуални действия е обичаен , не се характеризира с множество извършени такива , което не предполага двукратен размер на определеното съобразно наредбата минимално възнаграждение при подобен род дела, какъвто е размерът съобразно договора за правна помощ. Ето защо , като е намалил възнаграждението с оглед направеното възражение за прекомерност на сумата от 600 лв, районният съд е определил същото в съответствие с приложимите правни норми и изискването за справедливост и обоснованост на същото.

Неоснователен е доводът за липса на възможност за присъждане на възнаграждение поради липса на списък с разноски. Съобразно разпоредбата на чл.80 от ГПК това е пречка за страната, която не е представила такъв, само да поиска изменение на решението в частта относно разноските, а не е условие за тяхното присъждане от съда . Правната последица е изрично разписана в закона. В този смисъл е изрично и Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Предвид горното обжалваното определение на Районен съд Белоградчик е законосъобразно, като не са налице сочените основания в жалбите и на двете страни за неговата отмяна.

Жалбите като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.

С оглед на горното и на основание чл.248,ал.3 ГПК във вр. с чл.144 АПК и чл. 234 от АПК Съдът

 

                        О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХЪРЛЯ частна жалба на Н.С.Д. против Определение №67/20.09.2023г. на Районен съд Белоградчик, с което е изменено решение №69/28.07.2023г., постановено по НАХД № 146/2023г. по описа на Районен съд Белоградчик, в частта относно разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 ОТХЪРЛЯ частна жалба на Директора на АДФИ-София, против Определение №67/20.09.2023г. на Районен съд Белоградчик, с което е изменено решение №69/28.07.2023г., постановено по НАХД № 146/2023г. по описа на Районен съд Белоградчик, в частта относно разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                  2.