Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито
заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№180/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „Т.С.“ ЕАД по изпълнително дело №20208510402459 на ЧСИ М.П.с рег. №851
от РКЧСИ, срещу отказ да бъдат намалени приетите за събиране разноски за
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя от 400,00 лв. на 200,00 лв., както
и срещу определения размер на пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ.
Твърди, че е депозирал пред съдебния изпълнител възражение срещу процесното
адвокатско възнаграждение с искане да бъде намалено на 200,00
лв. Излага доводи, че в случая не са извършвани от процесуалният представител
на взискателя никакви действия, които да попадат в обхвата на чл.10 т.2 Наредба
№ 1 от 09.04.2004 г. на ВАдвС (НМРАВ). Твърди, че е платил дълга в срока за
доброволно изпълнение. Сочи, че адвокатът на взискателя е извършил само
действието по депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, поради
което му се дължи само минималния размер на предвиденото в чл.10 т.1 НМРАВ
възнаграждение. Счита, че изпълнителното дело не се отличава с никаква правна
или фактическа сложност. Излага, че не следва да отговаря за разноските на
взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени. Моли съда да отмени
отказа на съдебния изпълнител, както и да измени постановлението за разноските,
съгласно направените в жалбата искания.
Взискателят по изпълнителното дело П.А.С.е
подал възражение в законовия срок, в което излага становище за неоснователност
на жалбата. Твърди, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства за
плащане в срока за доброволно изпълнение. Намира, че длъжникът дължи всички
направени от взискателя разноски след образуване на изпълнителното
производство. Счита, че размера на възнаграждението за образуване на
изпълнителното дело е съобразено с минималните размери, установени в НМРАВ за
образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство, защита и
съдействие. Излага доводи за дължимост и на разноските за издаване на
изпълнителен лист.
Частен съдебен изпълнител М.П.е
депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е
изложил становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че размера на
претендираното адвокатско възнаграждение за образуване и за представителство по
изпълнителното дело е в съответствие с минималните размери, определени в чл.10
т.1 и т.2 НМРАВ. Счита, че на взискателите се дължи адвокатско възнаграждение
както за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално, защита и
съдействие, тъй като адвокатът им е извършвал „действия по водене“ на
изпълнителното производство. Твърди, че след образуване на изпълнителното дело
процесуалният представител е извършил и действия по процесуално
представителство, а именно – получавал е съобщения и книжа от съдебния
изпълнител, следил е за движението и е правил справки по него лично в
кантората. Излага доводи за дължимост на пропорционалната такса по т.26 ТТР към
ЗЧСИ, като размерът ѝ следва да се определя и върху адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело. Моли съда да остави без уважение жалбата
като неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с
мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
На 18.11.2020 г. в кантората на ЧСИ М.П.с
peг. №851 е образувано изпълнително дело №20208510402459 въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 13.11.2020 г. на основание съдебно решение по
гр.д. №118929 от 12.06.2020 г. по описа на СРС, 120 състав, с взискател П.А.С.и
длъжник „Топлофикация-София“ ЕАД за събиране на паричната сума от 550,00 лв. –
присъдени съдебни разноски.
В депозираната молба за образуване на
изпълнително дело от 15.07.2020 г. се претендират освен сумите по изпълнителния
лист и направените по изпълнителното дело разноски. В нея е възложено на
съдебния изпълнител да образува изпълнително дело, да изпрати покана за
доброволно плащане и да насрочи дата и час за опис на движими вещи на
дружеството-длъжник, находящи се на адреса му на управление. Представен е
договор за правна защита и съдействие от 17.11.2020 г., в които е отбелязано, че
доверителят е заплатил в брой на довереника си сума в размер на 400,00 лв. за
образуване и водене на изпълнителното дело.
ЧСИ е издал сметка на 30.11.2020 г. по
чл.79 ЗЧСИ на взискателя за авансово платени такси в размер на 66,00 лв. с ДДС.
На 23.11.2020 г. на длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение. В поканата за доброволно изпълнение е посочен
общият размер на приетите по делото за събиране разноски на взискателите – 400,00
лв. разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, приложен към молбата за образуване на изпълнителното дело и 198,60
лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.12.2020 г.
На 24.11.2020 г. взискателят е депозирал молба
пред съдебния изпълнител, с която заменя първоначалния изпълнителен способ –
опис на движими вещи с налагане на запор върху банкови сметки. На 24.11.2020 г.
ЧСИ се е произнесъл по искането, че ще наложи исканата процесуална принуда след
изтичане на срока за доброволно изпълнение.
На 26.11.2020 г. длъжникът е депозирал
по делото възражение срещу размера на разноските, с искане адвокатското
възнаграждение да бъде намалено до 200,00 лв. –
за образуване на изпълнителното дело на основание чл.10 т.1 Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съответно да бъде намален размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
На 30.11.2020 г. ЧСИ М.П.е издал на
жалбоподателя сметка №227517 на основание чл.79 ЗЧСИ, в която е посочил, че
последният е извършил плащане по банкова сметка *** №ШФ-********** и са
погасени такси по ТТР към ЗЧСИ в общ размер 84,00 лв. с ДДС, от които за т.26 –
66,00 лв. с ДДС върху материален интерес от 550,00 лв., т.3 – 6,00 лв. с ДДС и т.31 – 12,00 лв. с
ДДС.
С постановление от 01.12.2020 г.
съдебният изпълнител е отказал да уважи исканията на длъжника за намаляване на
таксите и разноските. Със съобщение, изх. №63244/01.12.2020 г., получено на
03.12.2020 г., длъжникът е уведомен за постановлението. В двуседмичния срок по
чл.436 ал.1 ГПК същият е депозирал процесната жалба.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на
обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в
тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния
размер последният уведомява длъжника. В т. 2 от ТР № 3/2015 г. на ОСКГТ на
ВКС се приема, че постановлението за
разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се
произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и
за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част
поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда
на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да
изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
В процесният случай ЧСИ е уведомило за начислените разноски длъжника с поканата
за доброволно изпълнение, която е връчена на последния на 23.11.2020 г., видно
от приложеното по изп. дело известие за доставяне. В поканата сумата за
разноски по изпълнителното дело са включени 400,00 лв. за адвокатско
възнаграждение. При връчване на поканата за доброволно изпълнение на 23.11.2020
г. двуседмичният срок съгласно чл.436 ал.1 ГПК за обжалване на разноските по
изпълнението и таксите на ЧСИ, вкл. т.26 ТТРЗЧСИ, приключва на 07.12.2020 г. По отношение на разноските за такси
в изпълнителното производство не важи разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК за
необходимо произнасяне на органа по принудителното изпълнение като предпоставка
за упражняване на правото на жалба срещу отказа на намаляване на размера им.
В законовия срок е направено искането по
чл.78 ал. 5 ГПК за намаляване на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство. По отношение на обжалването на
разноските за адвокатско възнаграждение жалбата е допустима, тъй като същата се
разглежда по реда на чл.78 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на
длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
настоящия случай процесуалният представител на взискателите е извършил едно
фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство,
в която е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело и да наложи запор върху
банкова сметка ***-длъжник, което е довело до погасяване на целия дълг.
Съгласно чл.426 ал.2 ГПК в молбата си взискателят посочва начина на
изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако
това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен
изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради
което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е
основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнително дело по т.1 на чл. 10 НМРАВ, а не и по т.2 на същата разпоредба. В
чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят
може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено
да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 НМРАВ за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Двата
вида адвокатско възнаграждение по т.1 и т.2 са самостоятелни по своето
основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от
спецификата на всяко конкретно изпълнително производство. Законът дава изрична възможност на длъжника да погаси
дълга си в срока за доброволно изпълнение, което евентуално изпълнение прави
ненужна защитата на взискателя с предприемането на изпълнителни действия по
него. Предвид фактът, че длъжник е „Топлофикация-София“ ЕАД, което е дружество
е изцяло собственост на Столична община, платежоспособен титуляр е на банкови
сметки, и е активен участник в гражданския оборот, не са налице обективни
пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки и в кратки срокове да събере
дължимите суми, без да е необходимо от допълнителни указания и съдействие от
взискателя. Поначало се предполага в съдебната практика, че такъв тип дружества
разполагат с необходимия финансов ресурс, за да изпълнят регулярните си парични
задължения. В процесния случай взискателят е променил изпълнителният способ с
последваща молба, но без да са предприети каквито и да е действия по
реализиране на посочения в молбата за образуване първоначален способ.
Впоследствие няма данни по изпълнителното дело да е наложен поискания от
взискателя запор на банкови сметки. Това, че
взискателят с нова молба е посочил друг способ за принудително изпълнение, не е
следствие на неуспешно реализиране на първоначално посочените в молбата за
образуване. Тези действия на взискателя пораждат съмнения за злоупотреба с процесуалното
право, уредено в чл.426 ал.2 ГПК – да определя начина на изпълнение.
Злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно –
за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл.57 ал.2 КРБ/. Съгласно чл.3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Прогласената от закона легитимна цел на избор на няколко способа за изпълнение
е оправдана, единствено при реална необходимост, т.е. ако е реална заплахата,
че при посочването само на един „начин на изпълнение“
удовлетворяването на притезанието му ще бъде затруднено. В случая при
неприлагане на първоначалния способ
посочването на нов толкова
скоро след образуването на изп. дело е ясна индикация, че
целта на втората молба да се даде само формален повод за претендиране на
адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 НМРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие. По този начин се нанася имуществена
вреда на длъжника в размер на претендираните 200,00 лв. за адвокатско възнаграждение на това основание.
С оглед процесуалното поведение на
страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че процесното
изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност,
следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени
разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение съобразно
минималните размери, предвидени в НМРАВ. Не е отбелязано по изпълнителния лист
дали са изплатени дължимите суми. Издадена е сметка по чл.79 ЗЧСИ на ответника
от съдебния изпълнител от 30.11.2020 г., в която са посочени като платени
дължимите му такси, извън авансово заплатените от взискателя, в това число и
цялата пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ върху материалния интерес по
изпълнителния лист. По аргумент от заб.1 по т.6 ТТРЗЧСИ изплащането на целия
размер на процесната пропорционална такса е индикация за изплащане на
материалния интерес по делото в пълен размер, което обуславя извода, че плащането
на дълга е направено в срока за доброволно изпълнение. В настоящото
производство е налице основание за начисляване на адвокатско възнаграждение
само за образуване на изпълнително дело, но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Предвид
изложеното в тежест на жалбоподателя следва да се възложи сума в размер на 200,00
лв.
По отношение на оспорването на размера на
пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ жалбата също е основателна.
Разпоредбата на т.26 ТТР към ЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална
такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78 ал.1 т.1
и чл.83 ал.1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за
защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски
по изпълнението, които са за сметка на длъжника, съгласно чл.79 ал.1 ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие /Решение №278/25.06.2012 г. по гр.д.
№414/2012 г., на ІV ГО на ВКС/.
Поради това, направените от взискателя
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство
се включват, както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ, която е
събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие - чл.78 ал.1 т.1 ЗЧСИ. Съгласно т.26 Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, като в конкретния случай същата следва да се определи по
правилото на б. „б“. Предвид изложеното, размерът на таксата е правилно
определена от съдебния изпълнител, като в тази ѝ част жалбата следва да
се остави без уважение.
Предвид изложените мотиви, настоящият
въззивен състав приема, че ЧСИ неправилно е постановил отказ за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение, поради което размерът му следва да бъде
намален на 200,00 лв. Ето защо, отказът на ЧСИ М.П.следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба,
подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***,
по изпълнително дело №20208510402459 на ЧСИ М.П.с рег. №851 от РКЧСИ, отказ на
съдебния изпълнител, обективиран в постановление за разноските, изх. №63243 от
01.12.2020 г., да бъдат намалени приетите за събиране разноски, като вместо него постановява:
НАМАЛЯВА разноските,
поставени в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление:***, за възнаграждение за процесуално представителство на
взискателя П. А. С., ЕГН **********, адрес: ***, от 400,00 лв. на 200,00 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.