№ 1271
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20221110216629 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба, подадена от Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС”АД, гр. София срещу наказателно постановление № Р-10-299/14.12.2022
г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН),
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на дружеството е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000
(две хиляди лева) лв. на основание чл.644, ал.2 и чл.644, ал.2, предл. II-ро, във
вр. с ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) за извършено нарушение на
чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ.
С жалбата се оспорва нарушението да е извършено при условията на
повторност, твърди се неправилна правна квалификация на твърдяното
нарушение, както и други допуснати съществени нарушения на процедурните
правила, твърди се нарушен давностен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН,
твърди се несъответствие с разпоредбата на чл.12 от ЗАНН на наложената
санкция, както и се твърди маловажност на случая по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. Моли се за отмяна на процесното наказателно постановление,
алтернативно да се преквалифицира наложената санкция от такава по чл.644,
ал.2 от КЗ в такава по чл.644, ал.1, т.1 от КЗ и бъде наложена минималната
такава.
1
За жалбоподателя редовно призован в съдебно заседание не се явява
процесуален представител.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено
наказателното постановление като правилно и законосъобразно, твърди се, че
не в хода на административно-наказателното производство не е допуснато
нарушение на материалния закон, че същото е безспорно доказано, да се има
предвид огромната забава при произнасяне от страна на застрахователя, както
и факта, че същият се е произнесъл след намеса на надзорния орган, а
доколкото е извършено при условията на повторност изключва приложението
на чл.28 от ЗАНН. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
Със Заповед №З-139/10.05.2022 г., с която е отменена Заповед №З-
313/23.11.2021 г. са определени длъжностните лица от управление
„Застрахователен надзор”, които могат да съставят актове за установяване на
административни нарушения по Кодекса за застраховането (КЗ).
В КФН е постъпил по електронен път сигнал вх.№91-02-913/21.10.2022 г. от
ДФУ. за това, че е налице забавено изплащане на застрахователното
обезщетение по предявена претенция №**********/28.06.2022 г. пред ЗД
„Бул Инс“ АД.
Във връзка с тази жалба започнала проверка от КФН на ЗД „Бул Инс” АД.
Изискани били всички документи по случая с писмо от 24.10.2022 г. От
приложените по преписката документи предоставени от ЗД „Бул Инс“ АД с
писмо от 01.11.2022 г. се установило следното:
Предявена била на 28.06.2022 г. претенция по застраховка, обективирана в
полица №BG/02/122000431184, с период на застрахователно покритие от
12.02.2022 г. до 11.02.2023 г. за изплащане на застрахователно обезщетение
по повод настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие, по повод на което са причинени имуществени вреди на лек
автомобил „Нисан Микра“, с ДК № ..., собственост на ДФУ.. Образувана е
преписка по щета №********** от 28.06.2022 г. в ЗД „Бул Инс“.
2
На 28.06.2022 г. са били предоставени всички документи, относими към
установяване на основанието и размера на претенцията. След това
допълнително е представено удостоверение за банкова сметка на 13.07.2022 г.
Застрахователят е изискал допълнителни документи на 04.10.2022 г. от сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Шумен. На 05.10.2022 г. е представено
удостоверение, издадено от сектор „Пътна полиция“.
На 28.10.2022 г. ЗД „Бул Инс“ се произнася по претенция №********** като
е изплатено определеното застрахователно обезщетение в размер на 475, 14
лв. по банкова сметка на ДФУ..
На 22.11.2022 г., от оправомощеното длъжностно лице С. В. А.: главен
експерт в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”,
управление „Застрахователен надзор” при КФН е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-427/22.11.2022
г. срещу ЗД „Бул Инс” АД, за това, че дружеството е извършило нарушение
на чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ, което се твърди, че е осъществено на
29.09.2022 г. в гр. София, като на 28.10.2022 г. е налице произнасяне по
претенцията със закъснение. АУАН е връчен на упълномощено лице на
22.11.2022 г.
Въз основа на този цитиран по-горе АУАН е съставено наказателно
постановление № Р-10-299/14.12.2022 г. на заместник-председателя на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”. Същото е връчено с
обратна разписка на 19.12.2022 г.
Срещу ЗД „Бул Инс” АД е било издадено и НП №Р-10-587/16.07.2021 г.,
което е влязло в сила на 16.02.2022 г. затова, че е извършило нарушение на
чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ, осъществено на 16.03.2021 г. в гр. София.
Същото е било потвърдено с решение по НАХД № 11389/2021 г. на СРС, НО,
108 състав, потвърдено с решение №871/16.02.2022 г. на АССГ по адм. дело
№12243/2022 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по
делото писмени доказателства, както и гласните: показанията на свидетеля А..
Доказателствата са пълни, логични и непротиворечиви, поради което и се
кредитират.
Въз основа на тази фактическа обстановка съда стига до следните правни
3
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е допустима като подадена в
законния четиринадесетдневен срок и от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е
неоснователна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи
окончателно произнасяне в срок, който не може да е по-дълъг от три месеца
от предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции. Касае се за императивна
норма, която застрахователното дружество е следвало да спазва.
Законодателят е предвидил задължение от страна на застрахователя, с оглед
изложеното по-горе да спазва определено поведение за защита правата на
потребителите и се касае за задължение, което не е от частно-правен
характер.
Посоченото в състава на чл.496, ал.2 от КЗ задължението за застрахователя
да определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран
отговор по предявената претенция, субсумира именно осъществено
бездействие, изразяващо се в две форми „непроизнасяне в срок” или в „не
мотивирано произнасяне в срок”, както го е определил и административно-
наказващия орган при описание на нарушението от обективна страна.
Съответните норми на КЗ, касаещи застраховки на автомобилистите, са
изцяло в защита правата и интересите на потребителите на този вид услуги.
Касае се за изисквания, които са установени от държавата за защита
интересите на потребителите на застрахователни услуги, поради което и
неспазване на установения в КЗ срок от страна на застрахователя влече
санкция, доколкото съставлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.
Срокът, който разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ е предвидил е за бързина и
неспазването му е административно нарушение, за което в разпоредбата на
чл.644 от КЗ е предвидена санкция. Срокът за произнасяне по щетата е
задължение, което държавата е предвидила към застрахователя и е
независимо и извън условията, предвидени за договориране между правните
субекти в частно-правните им отношения.
Конкретно по процесната претенция №**********, същата е заведена в ЗД
4
„Бул Инс“ на 28.06.2022 г. В случая дружеството се е произнесло по
заведената претенция на 28.10.2022 г. с изплащане на обезщетение. Това
произнасяне по претенцията по реда на чл.496, ал.2 от КЗ е извън
законоустановения срок по чл.496, ал.1 от КЗ. Не по-късно от три месеца от
завеждането на претенцията застрахователното дружество е дължало
окончателно произнасяне по претенцията, конкретно не по-късно от
28.09.2022 г.
Това произнасяне по щетата в срок е независимо дали ще уважи или не
искането. Налице е осъществено от застрахователя бездействие по отношение
на заявителя за произнасяне в срок по един от алтернативно посочените в т.1
и т.2 от разпоредбата на чл.496, ал.2 от КЗ начини: да определи и изплати
размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано да
откаже.
Посоченият в закона срок касае преценка от страна на застрахователя за
окончателно произнасяне по щетата по едни от двата алтернативно
предвидени в чл.496, ал.2 от КЗ способи. От друга страна заявителя на щетата
е в невъзможност да научи в проточилия се във времето срок удовлетворено
ли е или не искането му. Като в случая застрахователното дружество е
дължало произнасяне не по-късно от 28.09.2022 г., включително (работен ден)
и в този ден изтича възможността за произнасяне, а нарушението е
осъществено на 29.09.2022 г.
Просрочването на предвидения в закона срок, независимо от това с колко
съставлява нарушение, а в случая е налице такова просрочване и то с месец.
Налице е осъществено от застрахователя бездействие по отношение на
окончателното произнасяне по претенцията.
Задължението за произнасяне от застрахователните дружества се отнася
за всички видове застрахователни договори, с изключение претенциите по
застраховки на големи рискове по смисъла на §1, т.31 от ДР на КЗ.
Конкретно по претенция №********** в ЗД „Бул Инс“ документите по
преписката, която е заведена на 28.06.2022 г. са представени на същата дата.
Съгласно представените в КФН доказателства от ЗД „Бул Инс” АД липсват
такива, удостоверяващи допълнително събрани доказателства по щетата след
дата 28.06.2022 г. или такива, които да са били изискани от претендиращия по
настъпилото застрахователно събитие и които да са необходими за
5
установяване на основание и размер на претенцията. Допълнително
представеното удостоверение за банкова сметка не касае основанието и
размера на претенцията.
В случая дружеството се е произнесло по заведената претенцията
№********** по щета на 28.10.2022г., когато е заплатил обезщетение на
претендиращия щетата, което е извън законоустановения срок, в който е
дължал произнасяне.
Съдът не намира, че в хода на административно-наказателното
производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до нарушаване на основните права на жалбоподателя, включително и
това на защита, поради следното:
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
съответните компетентни длъжностни лица, при спазване на изискванията на
ЗАНН и в сроковете, посочени в същия. В случая не е изтекъл тримесечния
срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН от откриване на нарушителя, тъй като
по административно-наказателната преписка във връзка с установяване на
нарушението е разменена кореспонденция между административно-наказващ
орган и жалбоподателя. По същата документите са постъпили на 01.11.2022
г., когато с писмо ЗД „Бул Инс” АД е предоставила на КФН доказателства по
щетата и такива за осъществено плащане и към датата на съставяне на АУАН
на 22.11.2022 г. не е изтекъл тримесечния срок, предвиден в чл.34, ал.1, изр.2-
ро от ЗАНН и това е станало в двугодишния срок от извършване на
нарушението, доколкото същото касае КЗ, какъвто е случая. Предвид което
не са налице основания административно-наказателното производство да
бъде прекратено, съобразно посоченото в нормата на чл.34, ал.1, изр.2-ро от
ЗАНН.
Обстоятелствено и подробно е посочено, както в АУАН, така и в
наказателното постановление нарушението, обстоятелствата, при които е
осъществено, време и място на извършването му.
Посочен е от административно-наказващия орган правилно и правния
субект ЗД „БУЛ ИНС”АД, който е привлечен като нарушител и следва да
носи административно-наказателна отговорност.
Административно-наказващият орган при налагане на административното
наказание е съобразил обстоятелството, че се санкционира ЮЛ и е наложена
6
имуществена санкция, в съответствие с изискването, посочено в разпоредбата
на чл.83 от ЗАНН, при неизпълнение на задължения от страна на ЮЛ към
държавата при осъществяване на дейността му, което е отразено в
атакуваното наказателно постановление.
Посочено е, че нарушението е осъществено при условията на повторност,
съгласно §1, т.51 от ДР на КЗ, с оглед наличие на административно наказване
на ЗД с НП №Р-10-821/17.09.2019 г. Това е така, тъй като съгласно посочената
норма §1, т.51 от ДР на КЗ „повторно нарушение” е нарушението, извършено
в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с
което е наложено наказание за същия вид нарушение. В случая с НП №Р-10-
587/16.07.2021 г., което е влязло в сила на 16.02.2022 г., ЗД е
административно наказано за нарушение на чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ,
осъществено на 16.03.2021 г. в гр. София. Нарушението по настоящето НП е
осъществено на 28.09.2022 г., т.е. в случая в едногодишния срок по
предходното наказване. Като нарушенията по чл.496, ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ
са от един и същ вид, регламентират едни и същи права и задължения.
Извършването на нарушението в условията на повторност е свързано с
определяне размера на наказанието по смисъла на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН и
не е необходимо това обстоятелство да се сочи в АУАН. Касае се за дейност
на административно-наказващия орган по определяне на вида и размера на
наказанието в НП, за което няма изискване в чл.42 от ЗАНН да бъде посочено
още със съставянето на АУАН. Предвид което е неоснователно възражението
за нарушено право на защита, още повече, че административно-наказаното
лице е наясно с предходните влезли спрямо него НП за същото по вид
нарушение и това не се явява нов за него факт.
Предвид обстоятелството, че е налице повторност на извършеното
нарушение не може да се приеме наличие на маловажност на случая: едното
изключва другото. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН и предвид степента на обществена опасност на конкретното
нарушение, която не е ниска, не само предвид наличието на признаците да се
приеме, че е налице повторност, но и с оглед периода от време, който
значително надхвърля посочения в нарушената законова разпоредба за
произнасяне по претенцията, с която застрахователя е сезиран.
При преценка на всички обстоятелства във връзка с конкретното
7
нарушение и като взе предвид изискванията, посочени в разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН: липсват данни за настъпили вредни последици от
конкретното деяние, но с оглед срока на закъснението за произнасяне, който е
месец, при преценка на конкретния размер на административното наказание
намира, че определения в наказателното постановление размер на
имуществена санкция от 2 000 лв., което е към минимума предвиден в
санкционната разпоредба: чл.644, ал.2, предл.2, във вр. с ал.1, т.2 от КЗ е
правилно и законосъобразно, като в случая са спазени изискванията на
закона.
Предвид обстоятелството, че е налице повторност на извършеното
нарушение не може да се приеме наличие на маловажност на случая: едното
изключва другото. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН и предвид степента на обществена опасност на конкретното
нарушение, която не е ниска, не само предвид факта, че административното
нарушение е извършено повторно, но и с оглед периода от време, който
надхвърля посочения в нарушената законова разпоредба за произнасяне по
претенцията, с която застрахователя е сезиран. Не на последно място като
отегчаващо обстоятелство следва да се отчете и факта, че ЗД е дължало
обезщетение по предявената претенция, както и същото е изплатено едва в
хода на извършваната от КФН проверка, след като са изискани писмени
доказателства по случая, като изплащането е станало на 28.10.2022 г.
При преценка на горните обстоятелства във връзка с конкретното
нарушение и като взе предвид изискванията, посочени в разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН, при преценка на конкретния размер на
административното наказание намира, че определения в наказателното
постановление размер на имуществена санкция от 2 000 лв., което е към
минималния предвиден в санкционната разпоредба: чл.644, ал.2, предл.2, във
вр. с ал.1, т.2 от КЗ е правилно и законосъобразно, като в случая са спазени
изискванията на закона.
С така определеното по вид и размер административно наказание ще бъдат
постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
По тези съображения наказателното постановление на заместник-
председателя на КФН, изпълняващ правомощията на заместник-председателя
8
на КФН, ръководещ управление на КФН, управление „Застрахователен
надзор” следва да бъде потвърдено по изложените по-горе съображения.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на КФН, който се е
явил в проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не
такова с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно
заседание, поради което съгласно чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет
лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по
делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-299/14.12.2022 г. на
заместник-председателя на КФН, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр. София, бул. „Джеймс Баучер”№87, с
ЕИК ********* да заплати в полза на КФН сумата от 80 (осемдесет лева ) лв.,
представляващо юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им
представителство пред СРС по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9