Р Е
Ш Е Н
И Е
06.03.2024 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 459 2024 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд,
на седми февруари 2024 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар: Ирена Симеонова и с участието на
Прокурора: Марияна Сиракова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 8 по описа на КнАдмС за 2024
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
М.С.Д. *** обжалва Решение на КРС № 294/09.11.2023 г. по НАХД № 949/2023 г. по описа на същия съд за 2023 г.
Твърдят се касационни основания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, поради което районния съд неправилно е потвърдил ЕФ и моли същият да се отмени. Твърди се, че въззивния съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е издал неправилно, незаконосъобразно и немотивирано решение.
Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява по делото.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, представлява се от гл. юк. Б, с пълномощно по делото, която оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на КРС да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано.
Заключението на прокурора е, че депозираната касационна жалба е неоснователна, сочените в касационната жалба основания не са налице, а КРС е постановил правилно и обосновано решение, което следва да се потвърди.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение на КРС по НАХД № 949 по описа на същия съд за 2023 г. С атакувания съдебен акт е отменен Електронен фиш Серия К № 7585158, издаден от ОД на МВР гр. Кюстендил, с който на М.С.Д., с адрес ***, е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 200.00 лв., на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Потвърденият от КРС електронен фиш е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано срещу М.С.Д., с адрес ***, за това че на 02.06.2023 г. в 10.42 ч., в обл. Кюстендил, с. Невестино, на ВП II-62, км 12+000, в посока гр. Кюстендил, управлява лек автомобил *** с рег. № ***, като се движи с 76 км/ч. при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч., Наказуемата скорост е 26 км/ч. след приспаднат толеранс в полза на водача – нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5525445 на 05.04.2023 г.
Нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство система за контрол на скоростта на МПС TFR1-M 523, като е изготвен клип № 37673.
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 16.08.2023 г. и на нарушителя е наложена “глоба”
в размер на 200.00 лв., на основание 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 4 във вр. с
ал. 1 т. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 21 ал. 1 от същия закон.
Първоинстанционният съд е приел, че ЕФ е издаден от компетентен орган при формално спазване на процесуалните правила, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които биха довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, както и че е доказано авторството на нарушението. След обсъждане на събраните доказателства, съдът е счел, че жалбата е неоснователна, че ЕФ е законосъобразен и правилен и го е потвърдил.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав смята, че не са налице основания за уважаване на касационната жалба и ще потвърди решението на КРС като правилно и законосъобразно.
Въззивния съд е изпълнил задълженията си по чл. 13 ал.1, чл. 14 ал.1 и чл. 107 ал.2 от НПК за пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по правния спор като е събрал относимите за тях доказателствени средства, обсъдил е и е анализирал фактите от значение за спорното право и е извел изводи, които се споделят от касационната инстанция.
Настоящият касационен състав не може да се съгласи с твърденията в касационната жалба, че в ЕФ са посочени три различни населени места и километър, но не са посочени на кой път и в кое населено място е извършено засечено превишаването на скоростта. Напротив, и в процесния електронен фиш, както и в останалите писмени доказателства по делото е посочено едно и също населено място, а именно с. Невестино, обл. Кюстендил. Посочено е също, че нарушението е извършено на ВП II-62. Мястото на нарушението е описано ясно и с необходимата конкретика, означени са и всички обстоятелства, свързани с точното правно квалифициране на нарушението и елементите от обективната страна на административнонаказателната норма.
Относно твърдението на касационния жалбоподател, че е бил лишен от възможността да подаде декларация по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП - Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното административно нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл. 188 ал. 1 предл. 1 от ЗДвП като собственик на автомобила, с който е извършеното нарушението. М.Д. не е упражнил възможността, дадена му в чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. По делото липсват доказателства същият да е бил възпрепятстван по какъвто и да е начин да подаде декларация по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1 т. 1 – 5, ал. 2 и ал. 3 т. 1 – 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1 т. 6 и ал. 3 т. 6 – предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В конкретния случай АНО е обосновал квалифициращия признак за повторност на деянието, съобразявайки дефиницията в §1 т. 33 от ДР на ЗДвП, като е посочил приложимия състав по чл. 182 ал.1 т. 3 вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, съответстващ на установеното превишаване на скоростта в населено място. Налице е връзка с конкретния основен състав на деянието, което позволява да се провери и законосъобразността на наложеното административно наказание, размерът на което е в зависимост от приложимата хипотеза по основния състав.
Превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приложената снимка/клип № 37673, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на заснетото превозно средство, наказуемата скорост и наказуемото превишение на скоростта. Направеният запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189 ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал, който е достатъчно ясен, се наблюдава именно автомобилът, визиран в електронния фиш, заснет при приближаването му към АТСС, при какъвто режим на задействане е измерена скоростта, съгласно протокола за използване на АТСС и приложената снимка на разположението на уреда, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, носи установеното в нормата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени.
След анализ на всички приложени писмени доказателства, настоящият касационен състав счита, че констатираното административно нарушение в условията на повторност е доказано, налице е съответствие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 294/09.11.2023 г., постановено по АНД №949/2023 по описа на Районен съд - Кюстендил
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: