Решение по дело №469/2018 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 март 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Яна Вълкова Ангелова
Дело: 20182310200469
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 20

Гр. Елхово, 22.03.2019 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                      Председател: Яна Ангелова

 

при секретаря П. Николова,  като разгледа докладваното от съдията АНД № 469 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.П.Д. ***, против Наказателно постановление № 15 – 0261 – 000504 от 06.11.2015 година на Началник РУ- Елхово, с което на жалбоподателя са наложени три административни наказания, както следва: на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева за нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20.00 лева за нарушение по чл. 139, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят желае отмяна на наказателното постановление, като твърди, че не е извършил описаните в същото административни нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна- ОД на МВР Ямбол, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

РП – Елхово, редовно призована, не взема становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 29.10.2015 година свидетелят М.М. *** при РД „ГП“ – Елхово изпълнявал служебните си задължения, във връзка с което получил сигнал, че водач на лек автомобил „Ауди“ заедно с водач на друг автомобил са качили в двамата автомобила сирийски граждани, които транспортират. С цел задържане на автомобилите, около 09.45 часа св. М. се намирал на кръстовището на път II – 79 с разклон за село Ружица. Същият видял движещ се по пътя лек автомобил „Ауди“ и подал на водача сигнал за спиране със стоп – палка, като посочил и мястото, на което водачът следва да спре автомобила. Сигналът св. М. подал от разстояние, при добра видимост и възможност за водача на автомобила да го възприеме. Водачът не изпълнил полицейското разпореждане за спиране и продължил управлението на МПС. След около 20 минути автомобилът бил спрян от втори наряд, като намиращите се автомобила сирийски граждани вече били свалени. Св. М. установил, че водачът е без поставен обезопасителен колан. При извършената проверка се установило, че водач на автомобил „Ауди 80“ с рег. № ***е жалбоподателят Г.П.Д.. Същият бил отведен в ГПУ – Болярово, където бил изпратен и св. П.К. на длъжност „мл. автоконтрольор“ в РУ – Елхово. Същият бил запознат за случая от св. М. и останалите служители на ГПУ – Болярово, като в хода на проверката установил, че лекият автомобил, управляван от Д. не е технически оборудван – в същия липсвала аптечка. За констатираните нарушения св. К. в присъствието на св. М. съставил против Г.Д. АУАН № 539 от 29.10.2015 година за това, че на 29.10.2015 година около 09.45 часа по път II – 79 разклон за село Ружица в посока към гр. Болярово управлявал лек автомобил с рег. №***собственост на Л. Ч., като не спрял на подаден сигнал със стоп палка по образец; по време на движение не закопчава обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано и МПС е без техническо оборудване.      

Словесното описание на нарушенията били квалифицирани от актосъставителят цифрово като такива по чл. 103, чл. 137а, ал.1 и чл. 139, ал.2, т.2 от ЗДвП. АУАН бил предявен на нарушителя, подписан от него без възражения, подписан от актосъставителя К. и свидетеля по установяване на административното нарушение М.. На нарушителя е връчен препис от АУАН.

Въз основа на съставеният АУАН, на 06.11.2015 година Началник РУ– Елхово издал против Г.П.Д. Наказателно постановление № 15 – 0261 – 000504 от 06.11.2015 година, с което наложил на същия три административни наказания, както следва: на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева за нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП; на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20.00 лева за нарушение по чл. 139, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Наказателното постановление е връчено на наказаното лице на 01.11.2018 година, видно от разписката, приложена към същото.

Жалбата против наказателното постановление е депозирана на същата дата – 01.11.2018 година.

От приложените към АНП Заповед № 8121з – 748 от 24.06.2015 година на Министъра на МВР,  се установява материалната компетентност на св. К. да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП и на Началникът на РУ- Елхово да издава наказателни постановления въз основа на тези актове.

От приложената и приета като доказателство по делото справка за жалбоподателя в качеството му на водач на МПС, се установява, че същият е правоспособен водач на МПС, категории С, ТКТ, В, АМ, като същият е бил многократно наказван с влезли в сила наказателни постановления и фишове за нарушения по ЗДвП .

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез показанията на разпитаните по делото свидетели К. и М., както и въз основа приети по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите К. и М. са непротиворечиви и последователни, кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: 

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

По процесуалната законосъобразност на наказателното постановление:

Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП. Административнонаказателната отговорност на Г.Д. е ангажирана в редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушенията и издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване на процесуалните изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на нарушенията, с техните обективни признаци, посочени са цифрово и нарушените разпоредби. Т.е. даденото описание съответства на законовото изискване, установено за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и обстоятелства, както тези  явяващи се елементи от твърдяното нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването им и откриване на нарушенията.

Относно материалноправната законосъобразност на наказателното постановление:

 

По т.1 от НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП задължава водачите на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят Д. не е изпълнил задължението си като водач на МПС, въведено в повелителната норма на чл. 103 от ЗДвП, като при подаденият му от св. М. сигнал за спиране със стоп– палка, не е изпълнил полицейското разпореждане и не е преустановил движението на автомобила, като не е спрял на посоченото от св. М. място. От гласните доказателства, кредитирани от съда, се установява, че сигналът е бил подаден от св. М. своевременно, като водачът е имал възможност да възприеме същия, в светлата част на денонощието, по недвусмислен и ясен начин.

За това нарушение разпоредбата на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда административно наказание за виновното лице  лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Съдът намира, че наложеното на Г.Д. административно наказание лишаване от право да управлява МПС е завишено по размер, като същото не съответства на степента на обществена опасност на нарушението и на степента на обществена опасност на дееца. С оглед характера на конкретното нарушение, обстановката, при която е извършено, както и наличието на множество други нарушения по ЗДвП, видно от предоставената от административния орган справка за нарушител водач, съдът счита,  с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, че съответно на нарушението, справедливо и достатъчно за постигане на целите на чл. 12 от ЗАНН е определяне на тази санкцията около предвидения в закона среден размер за това нарушение, а лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, в какъвто смисъл НП следва да бъде изменено. По отношение на наложеното административно наказание глоба, съдът намира, че същата е правилно определена по размер също около предвидения в закона среден такъв.

 

По т.2 от НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключенията от това правило са посочени в разпоредбата на чл. 137а, ал.2 от ЗДвП.

Категорично се установява от доказателствата по делото, че на инкриминираната дата и в посоченото в НП време, при управление на МПС от категория, посочена в разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, не е използвал обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано, като по отношение на същия не се установява да е налице някое от изключенията, предвидени в разпоредбата на чл. 137а, ал.2 от ЗДвП. Не се установява и изложеното в жалбата, а именно да е откопчал предпазния колан, за да се представи на контролните органи.  

Поради това и правилно поведението на водача е било квалифицирано като нарушение на нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Правилно спрямо водача е била приложена санкционната разпоредба на чл. 183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, предвиждаща наказание глоба в размер на 50.00 лева за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан, като на водача е било наложено наказание в предвидения в закона абсолютен размер от 50.00 лева.

 

По т.3 от НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал.2, т.2 от от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.2, т.2, посочената като нарушена в АУАН и НП, движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства следва да са оборудвани с обезопасителен триъгълник,  аптечка, пожарогасител, светлоотразителна жилетка. Видно от показанията на свидетелите К. и М. управляваният от Д. лек автомобил не е бил оборудван с аптечка, пожарогасител и др. принадлежности. Съдът приема за безспорно, че при извършената проверка е установено, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил снабден с аптечка, съгласно посоченото в АУАН. Жалбоподателят твърди, автомобилът е бил технически оборудван, но не е ангажирал доказателства за това, поради което съдът приема, че е извършил вмененото му нарушение. Правилно и законосъобразно за това нарушение на основание чл. 185от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15 – 0261 – 000504 от 06.11.2015 година на Началник РУ- Елхово, В ЧАСТТА, с която на Г.П.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание лишаване от право да управлява МПС за СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА.  

ПОТЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15 – 0261 – 000504 от 06.11.2015 година на Началник РУ- Елхово, в останалата му част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ямбол по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………

                                                                         /Яна Ангелова/