Р Е Ш Е Н И Е
260076/22.10.2020г.
22.10.2020 г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На двадесет и първи октомври през две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Т. Д.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
АНД
№ 1791/2020 г. по описа на ШРС,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 519585-F552578/22.06.2020 г. на Директора на Офис – Шумен при ТД
на НАП, гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1, предл. 1 от КСО на „ДИАС
- 2018“ ООД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
”Колю Фичето” № 10, вх. 3, ет. 4, ап. 56, представлявано от Д. И. Т., ЕГН **********
е наложена „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 3, ал.
1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, издадена от Министерството на Финансите. Дружеството - жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
като неправилно и незаконосъобразно,
като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващият
дружеството – жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща
упълномощен представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.
За ТД на НАП-Варна -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание
не се явява представител. Депозира молба, в която заявява становище по
съществото на спора за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните
съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„ДИАС - 2018“ ООД, Булстат ********* е
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Колю Фичето” № 10, вх. 3,
ет. 4, ап. 56 и се представлява Д. И. Т., ЕГН **********.
На 08.06.2020 г. свидетелката И.И.П. – инспектор по
приходите при ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен при обработка на Декларация
Образец 1 и Декларация Образец 6, подадени от дружеството – жалбоподател „ДИАС
- 2018“ ООД със Заявление с Вх. № 6271/03.06.2020 г. констатирала, че
дружеството - жалбоподател, в качеството на работодател е подало на 21.11.2019 г.
по интернет Декларация Образец 6, съдържаща „Данни за дължимите вноски и данък
по чл. 42 от ЗДДФЛ” с вид плащане „5“ съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данните от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица върху
изплатените възнаграждения по трудови правоотношения за месец октомври 2019 г.
Същата била отхвърлена поради некоректно подадени данни, за което лицето е
получило протокол с Изх. № 27000193115657/ 21.11.2019 г. чрез портала за
електронни услуги на НАП. След което същият ден от дружеството – жалбоподател
са подадени отново по електронен път Декларация Образец 1 и Декларация Образец
6, но поради техническо объркване е прикачен грешния файл, и съответно
протоколът на НАП е идентичен с предходния. Осигурителят е следвало в 7-дневен
срок от получаване на цитирания протокол или не по-късно от 28.11.2019 г. да
подаде нова Декларация Образец 6, съдържаща „Данни за дължимите вноски и данък
по чл. 42 от ЗДДФЛ” с коректно попълнени данни, но дружеството - жалбоподател,
в качеството на работодател не е изпълнило задължението си да подаде в
законоустановеният срок отново Декларация Образец 6, съдържаща „Данни за
дължимите вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” върху изплатените възнаграждения
по трудови правоотношения за месец октомври 2019 г., тъй като посочената декларация
била подадена едва на 03.06.2020 г. като приложение към Заявление с Вх. № 6271
от същата дата в ТД на НАП гр.Варна, офис Шумен. С покана Изх. № 1680/08.06.2020
г., връчена по електронен път на 08.06.2020 г. в 17.00.52 часа, е дадено
указание за явяване на управителя на дружеството – нарушител в 7-дневен срок, считано от получаване на поканата, с оглед
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. За констатираното нарушение на 10.06.2020 г. на дружеството
- нарушител бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F552578, като актосъставителят е посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. Актът бил съставен в присъствие на представляващия
дружеството, който го е подписал без да изложи възражения. Впоследствие
дружеството - нарушител се е възползвало от законното си право и е депозирало
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за
неоснователни. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №
519585-F552578/22.06.2020 г. на Директора на Офис – Шумен при ТД
на НАП, гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1, предл. 1 от КСО на
„ДИАС - 2018“ ООД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. ”Колю Фичето” № 10, вх. 3, ет. 4, ап. 56, представлявано от Д. И. Т.,
ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005
г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, издадена от Министерството на Финансите.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от
разпита в съдебно заседание на актосъставителката И.И.П., както и от
присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на
свидетелката И.П. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви
и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление № 519585-F552578/22.06.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП - гр. Варна, съгласно заповед № ЗЦФ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение
на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо
лице, в
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН
имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение
на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна.
Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема
предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната
форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи
задължението на юридическото лице, което не е изпълнено, като не се търси
виновно поведение на конкретно физическо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т. 2 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Дружеството - жалбоподател има
качеството осигурител и работодател по смисъла на чл. 5,
ал. 1 от КСО, поради което е имал задължението да декларира посочените
по-горе данни. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. конкретизира
това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и
техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях
лица, подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец № 6 съгласно
приложение № 4, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за
подаването на такава декларация от осигурителите е посочен в чл. 3, ал. 3, т. 1
от Наредбата, а именно – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните за тях, едновременно с подаване на Декларация образец № 1.
Следователно, в настоящия случай, „ДИАС - 2018“ ООД е следвало да подаде Декларация образец № 6
за данните за месец октомври 2019 г. в срок до 25.11.2019 г. Безспорно е
установено по делото, а и не се спори от страна на дружеството - жалбоподател,
че посоченото задължение не е било изпълнено в установения за това срок, а
по-късно, като подадената декларация е била подадена на 03.06.2020 г., поради
некоректно подадени данни на 21.11.2019 г. чрез портала за електронни услуги на
НАП, както и поради техническо объркване с прикачване на грешен файл. При това
положение съдът намира, че дружеството - жалбоподател на 26.11.2019 г. - деня,
следващ деня, в който срока е изтекъл, действително е допуснало неизпълнение на
задължения към държавата, установени с разпоредбата на чл. 5,
ал. 4 от КСО, във вр. чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 3, т. 1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г, с което е осъществило от обективна страна нарушението,
описано в наказателното постановление. Същото е било правилно индивидуализирано
от страна на административно-наказващият орган. За това нарушение, изразяващо
се в неподаване в срок на декларация с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО или
декларация от самоосигуряващо се лице административно-наказателната разпоредба
на чл. 355, ал. 1 от КСО предвижда наказание „глоба“ от 50 лв. до 500 лв. за
физическите лица, които не са търговци, или с „имуществена санкция“ за
едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 лв. до 5000 лв., ако
не подлежи на по-тежко наказание. Административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно минималния размер на
санкционната норма.
Към настоящия момент Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица е отменена с ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г. и е приета нова - Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Алинея 2 от цитираната разпоредба предвижда изключение от това правило, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е налице по-благоприятен закон, доколкото уредбата и режима на обществените отношения, регулирани от отменената Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица е напълно аналогичен със сега действащата Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица - чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от същата. Поради това съдът счита, че не е налице по-благоприятен закон и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН не може да намери приложение.
Същевременно обаче, настоящият съдебен състав споделя доводите, застъпени от дружеството – жалбоподател във въззивната жалба, че извършеното административно нарушение е „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока съдът, като взе предвид обстоятелството, че дължимите суми, във връзка с които е следвало да бъде подадена декларацията са били внесени в срок в държавния бюджет, както и обстоятелството, че декларацията е била подадена със закъснение, но преди издаване на процесния акт за установяване на административно нарушение, намира, че по същество деянието представлява „маловажен случай“. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
В настоящия случай съдът прецени обстоятелството, че обществените отношения, които регулира КСО са от особена обществена важност, но това обстоятелство само по себе си не може да игнорира задължението на административно-наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител. В настоящия случай, като се съобразят изложените по-горе обстоятелства и факта, че декларацията е била подадена след изтичане на законоустановения срок, но преди извършване на проверката и преди издаване на акта за установяване на административно нарушение, както и факта, че се касае не за пълно неизпълнение на административно нарушение, а само за закъсняло изпълнение, което е било изпълнено от дееца по собствени подбуди, без да е обусловено от намесата на данъчните органи, както и обстоятелството, че несвоевременното подаване на декларацията по никакъв начин не е рефлектирало неблагоприятно върху държавния бюджет, респективно от деянието не са настъпили неблагоприятни последици, налага извода, че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни деяния, поради което и същото разкрива белезите на „маловажен случай“. Още повече в случая се касае за първо нарушение от съответния вид. В този смисъл съдът напълно споделя доводите, наведени от дружеството - жалбоподател и процесуалния му представител, както в жалбата, а така също и в съдебно заседание в тази насока. Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Правната норма на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение № 152 от 08.04.2014 г., постановено по КАНД № 106/2014 г., Решение № 159 от 14.04.2014 г., постановено по КАНД № 109/2014 г., Решение № 361 по КАНД № 281/2013 г. и др. В практиката си ШАС изрично приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице, преди иницииране на административно-наказателното производство. Доколкото процесното задължение е изпълнено преди извършване на проверката и преди издаване на акта за установяване на административно нарушение, съдът намира, че процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от останалите такива от този вид и следва да бъде счетено за маловажно, като санкция от 500 лева очевидно не съответства на тежестта на нарушението и не може да бъде възприета като справедлива.
Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № № 519585-F552578/22.06.2020 г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр.
Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1, предл. 1 от КСО на „ДИАС - 2018“
ООД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
”Колю Фичето” № 10, вх. 3, ет. 4, ап. 56, представлявано от Д. И. Т., ЕГН **********
е наложена „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 3, ал.
1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данните от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица, издадена от Министерството на Финансите, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: