Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 2.07.2019г
в името на народа
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в
публично заседание на четиринадесети май 2019г
в
състав: Председател: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
Членове: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Димитричка Георгиева ,
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 624/2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по подадената от АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ жалба с вх.№ 10480/4.04.2019г срещу решението на ВРС-XLVIс-в №
536/11.02.2019г по гр.д.№ 5395/2018г, в
частите му, с които Е ОСЪДЕНА да заплати на А.Д.А. ЕГН ********** ***, сумата от 12 300лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на
травматични увреждания и негативни психически изживявания в следствие на ПТП от 14.04.2015г, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2015г, до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 200лв -
обезщетение за имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба, измерима с разходи за лечение, ведно със аконната
лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.49 вр.чл.45 ал.1 ЗЗД; както и сумата от 2074лв - сторени по делото разноски, на осн.чл.78
ал.1 ГПК, както и
Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Агенция “Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно управление–Варна срещу „Инжстройинженеринг”
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна ул.„Ал.Дякович” № 31, обратен
иск за заплащане на сумата от 12 300лв за неимуществени вреди и 200лв за имуществени вреди, присъдени по главните искове, както и 2074лв – разноски, при уславие, че Агенция ”Пътна инфраструктура” представи
доказателства за заплащане на същите суми на А.Д.А.
Моли за отмяна на решението в обжалваните части и вместо
него да бъдат отхвърлени предявените искове.
Претендира се присъждането на сторените по делото
за двете инстнации разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД
– ТЛП на въззивника със становище за
потвърждаване изцяло решението в частта, с която е отхвърлен предявеният обратен
осъдителен иск.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от А.Д.А., в който е изразено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред
въззивната инстанция съдебно–деловодни разноски.
Производството по делото е образувано
по исковата
молба на А.Д.А.
ЕГН ********** *** срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК ********* и адрес ****, чрез Областно пътно управление – Варна, *****
В обстоятелствената част на исковата молба се излага, че на 14.04.2015г,
около 12,45ч, в гр.Варна, на главен път № ГП-I 9 по
посока от гр.Варна към кк.„Златни пясъци“,
пред р-т„Иванчов хан“, е настъпило ПТП между управлявания от
ищцата л.а.“Сузуки СХ4“ с рег. № В 9993 КР и л.а.“Хонда Сивик“ рег.№ В 1741 ВА. Твърди, че ПТП е настъпило поради липсата на обозначителни знаци в участъка на пътя, който бил в ремонт, и не била създадена временна организация на движението. Пътят се стопанисва от ответното дружество.
В резултат на произшествието ищцата получила ожулвания, разкъсно-контузна рана и кръвонасядания
по лигавичните повърхности на устните и по предната повърхност на дясното
коляно. По време на инцидента била бременна и затова получените от нея увреждания застрашили износването на плода й. Поради получените
травми се наложил болничен престой около месец за запазване на бременността. По време на
възстановяването й се наложило някой от близките й
непрекъснато да я придружава, тъй като не можела да
се справя сама с ежедневните си нужди. Постоянно била в състояние на страх за
нероденото дете. Отделно от това изпадала в стрес и паника всеки път, когато
покрай нея преминавала кола или чувала звук
от мотор на превозно средство. Изпитвала силен стрес, когато се налагало да се качи в кола. Преживяният емоционален
стрес наложил посещение при психотерапевт, а възстановяването й било трудно поради личностните
особености на ищцата и тревогата за запазване на бременността.
Твърди, че и понастоящем изпитва ограничение в
движенията си и усилване на симптомите при смяна на времето и вдигане на тежки
предмети.
Излага, че е направила и разходи за лечението – за психологично консултиране, медицински прегледи,
болничен престой за вливане на магнезий.
Поради това
претендира присъждане на обезщетение в размер на 12 300лв за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на травматични увреждания и
негативни психически изживявания вследствие на ПТП на 14.04.2015г като резултат от действия на служители на ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2015г до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата в размер на 920лв - за имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба, измерима с разходи за медицински услуги и лечение, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Така предявените в условията на обективно
кумулативно съединяване искове са с правно основание чл.49 ал.1 и чл.86 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“-СОФИЯ /АПИ/ изразява становище по иска, като признава, че път I-9 Варна-кк.“Златни
пясъци“ е част от републиканската пътна мрежа
и се поддържа от НАПИ.
Оспорва твърдяните вреди да са настъпили в резултат от ПТП,
настъпило на 14.04.2015г.
Възразява, че произшествието е било причинено от ищцата, която е управлявала със скорост над
допустимата и не се е съобразила с пътната обстановка.
Оспорва се видът и интензитетът на получените от ищцата травматични увреждания. В евентуалност се възразява за съпричиняване на от страна на пострадалото лице.
Оспорва направените разходи за лечение. Счита, че извършените
манипулации не се отнасят към лечение на твърдяните увреждания.
Ето защо моли за
отхвърлянето на предявения иск.
По делото е приет за разглеждане в условията на евентуалност, в случай
на уважаване на глани, обратен иск от АПИ срещу
„Инжстройинженеринг”ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна ул.„Ал.Дякович” № 31, за осъждането на ответното дружество да заплати на Агенция„Пътна
инфраструктура“ сумите, за които Агенцията бъде осъдена да заплати на ищцата , както следва : 12 300лв - обезщетение за неимуществени вреди
и 920лв - обезщетение за имуществени вреди.
Като ищец по предявения обратен
иск срещу ТЛП „Инжстройинженеринг“ЕООД, АПИ излага, че между нея и ДЗЗД „Североизток груп"-гр.Варна
с ЕИК *********, в което ответното дружество участва като съдружник, бил сключен договор от 30.05.2011г с предмет: поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 712,30км
републикански пътища, стопанисвани
от АПИ чрез Областно пътно управление-Варна.
На 13.03.2015г на изпълнителя било възложено задание за м.март 2015г за дейности, включени в района на път 1-9 от км 83+200 до км 100+100. Дейностите следвало да се извършват през м.март 2015г, но към 14.04.2015г
посоченият пътен участък от път 1-9 още е бил в ремонт, като
пътят не е бил сигнализиран и това довело до настъпване на процесното ПТП.
Съгласно
сключения договор ответното дружество
“Инжстройинженеринг“ЕООД е
следвало да изпълнява възложените му дейности при спазване на изискванията, указани в Технически правила за поддържане и ремонт на пътищата, издадени
от НАПИ от 2009г,
както и плана за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа. Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора да
предприеме всички необходими действия за осигуряване на безопасни условия за
движение. Освен това, не предприел своевременно изпълнение на възложените му дейности.
Ето защо, и като се позовава на
разпоредбите на чл.33 от Договора ищецът претендира ангажирането
на договорната отговорност на ТЛП- ответник по обратния
иск, за вредите, които НАПИ евентуално би била осъдена да заплати
на пострадалото лице вследствие процесното ПТП.
В стока по чл.131 ГПК ТЛП „Инжстройинженеринг“ЕООД -ответник по обратния иск е депозирал
отговор със становище за
неоснователност на претенцията сещу него.
Твърди, че участва като солидарно отговорен съдружник в ДЗЗД „Североизток груп"-Варна, което се явява е
изпълнител по договор за обществена поръчка с предмет „Поддържане /превантивно,
текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на
712,30км републикански пътища, стопанисвани от
АПИ-Областно пътно управление-Варна.
Оспорва ЕООД да има принос към настъпване на процесното ПТП, както и
че дружеството не е изпълнило задълженията си по договора с ищеца по обрания иск.
В тази връзка сочи, че съгласно условията на договора конкретни действия по
ремонт и поддържане на пътищата се извършват само по възлагане от АПИ и то с
нарочно писмо /задание от възложителя/. Затова възразява, че като изпълнител не разполага с правомощия да преценява кой участък от пътя да ремонтира. Твърди още, че АПИ не е извършила възлагане на дейности в участъка, където е настъпило произшествието.
Поради изложното моли за отхвърлянето на предявения обратен иск.
В с.з. страните чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си по спора.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, и всички събрани по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от
представения по делото КП № 1039/14.04.2015 за ПТП с пострадали лица се установява, че на посочената дата на Главен
път I-9 „Варна-кк.“Златни пясъци“, в
участъка около р-т „Иванчов хан“, ищцата А.Д. е загубила контрол
върху управлявания от нея автомобил л.а.“Сузуки СХ4“ с рег.№ В 9993 КР и се е блъснала последователно в две други МПС-та. В
протокола е отразено, че пътят е бил в
ремонт.
По делото е приложено НП № 15-0460-000063, изд. от Н-ка V РУ
на МВР, с което на ищцата А.Д. е наложено административно наказание - глоба за това, че 14.04.2015г на Главени път I-9 „Варна-кк.“Златни пясъци“, в участъка около р-т „Иванчов хан“, при движение с
несъобразена скорост с характера и
интензивността на движението /ремонт на пътя, фрезоване на асфалт/ е изгубила контрол върху управлявания автомобил
л.а.“Сузуки СХ4“ с рег.№ В 9993 КР, блъснала е намиращия се пред нея л.а.“Хонда Сивик“ рег.№ В 1741 ВА, който като е отскочил, е блъснал
намиращия се в лявата лента т.а.“Хюндай“ ИЗО рег. № В 5377 РТ.
С решение № 1869/7.10.2015г по НАХД № 4230/2015 на ВРС НП № 15-0460-000063, изд.от Н-ка V РУ на МВР, е отменено. Решаващо за преценката на съда е било установеното противоречие в констатациите в АУАН, че причината за произшествието е несъобразената пътна
скорост, но и състоянието на пътя.
За установяване на причините за настъпилото ПТП е допусната съдебно-автотехническа
експертиза, от чието заключение се установява, че в участъка
от пътното платно, където е станало произшествието, по цялото пътно платно и в двете ленти е била изрязана ивица
с широчина 55-60см. Тъй като бил
отстранен пласт от асфалтовото покритие с дебелина 6-7см, се получили два остри режещи ръба с
височина 6-7см. По указания начин се е получило препятствие и опасност за
пътното движение. Посочено е, че безопасното преминаване през участъка изисква
по-ниска скорост от предвидените за участъка 60 км/час. Вещото лице приема, че в участъка е нямало обозначителни
знаци, указващи на извършващия се ремонт.
От показанията на свид.Петър Божков, съставил КП, се установява, че на мястото на
инцидента е имало фрезован асфалт. Излага, че обстоятелствата относно организация на път в ремонт, наличие на
конуси или други знаци принципно се отразяват в протокола за ПТП. За скоростта на движението на автомобилите, участвали в
произшествието, не били събрани данни.
Видно от медиц.у-е № 306/2015г, изд.от
МБАЛ„Св.Анна“АД-Варна са установени ожулвания,
разкъсно-контузна рана и кръвонасядания по лигавичните повърхности на устните и
по предната повърхност на дясното коляно на ищцата.
Описаните травматични увреждани са резултат от удари с или върху тъпи предмети
и биха могли да бъдат получени от удари в части и детайли на купето на автомобил.
От приложените по
делото писмени доказателства/л.22-24-І/ се установяват сторените от ищцата разходи за лечение, включително за психологичната
консултация.
От заключението на
комплексната съдебно-медицинска
и психиатрична експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява здравословното състояние на ищцата след
инцидента - описаните травматични увреждани като резултат от удари с/върху
тъпи предмети биха могли да бъдат получени от удари в части и детайли на купето на автомобил.
През първите три дни от ПТП-то ищцата е
изпаднала в състояние на реакция на тежък стрес и разстройство на
адаптацията. Острата стресова реакция е преминала след третия ден в
Разстройство на адаптацията. В резултат на проведената психотерапевтична
интервенция са отзвучали и понастоящем е налице невротично разстройство – специфична /изолирана/ фобия F40.2 от МКБ-10 ревизия. Получените травми, вкл. и психическите, са дали
отражение върху бременността на
ищцата. Било е проведено лечение за задържането й, но въпреки това раждането е настъпило в осмия лунарен месец. В с.з. в.л.
проф.Радойнова поддържа, че в голяма степен е вероятно
проблемите с бременността на ищцата да са започнали след катастрофата.
По делото са събрани гласни доказателства за установяване
емоционалното състояние на ищцата след инцидента и съпътстващите проблеми с
бременността и преждевременното раждане.
От договор
от 30.05.2011г с предмет: „Поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 712,30км
републикански пътища, стопанисвани от АПИ-Областно пътно управление-Варна, е видно, че страните по него АПИ и
ДЗЗД „Североизток груп"-гр.Варна са във валидно облигационно отношение по повод поддръжката на пътната мрежа, стопнисвана от АПИ чрез ОПУ-Варна .
Видно от договорната уредба между
страните, чл.5, конкретните видове СМР се възлагат на изпълнителя с годишни,
месечни, допълнителни и извънредни занятия.
Не е спорно, а и от представения
договор за учредяване на ДЗЗД „Поинт“ /л.57 и сл.-І/ се установява, че ответникът по обратния иск
„Инжстройинженеринг“ ЕООД е участник в обединението. Между съдружниците е уговорена
солидарна отговорност за задълженията, възникнали по договори за обществени
поръчки, на осн.чл.11.5 от договора.
Видно от разпределение на задание за
месец март 2015г /л.61 и сл.-І/ на ДЗЗД „Поинт“ е
възложено извършване на ремонтни дейности на път път I-9 „Кранево-Варна-Бургас“ от км 83+200 до км 100+100.
От Протокол
за необходими видове СМР за м.април 2015г е видно, че за посочения месец при договора за обществена поръчка са
възложени дейности път I-9„Кранево-Варна-Бургас“
от км 90+700 до км 100+100 свързани с почистването на решетки и шахти, монтаж и
укрепване на пътни знаци.
От Протокол
от 31.03.2015г за установяване извършването на натурални видове СМР от
31.03.2015г се установява, че възложителят АПИ, ОПУ-Варна е приел като извършени и подлежащи
на заплащане СМР, извършени от изпълнителя ДЗЗД „Поинт“ в подобект път I-9 „Кранево-Варна-Бургас“ от км
97+770.
От показанията на свид.Росен Цонов, служител при ответната АПИ, се установява, че през м март 2015г в участъка на пътя до р-т „Иванчов хан“ е била доизграждана отводнителната система на
пътя. Възникнал проблем и се е наложило прокопаване на пътното платно, вкл.
чрез отрязване на асфалта, за да се прекара отводнителната тръба. Тези
дейности се извършвали през м.март, но до м.април 2015г пътят не бил
асфалтиран. Ремонтът се изпълнявал от „Инжстройинженеринг“.
По признание на свидетеля в с.з. на 31.03.2015г, същияте подписал протокол за СМР от 31.05.2015г, като дава обяснение, че при километър 97-770 се намира резиденция „Евсиновград“. В района на „Евксиноград“ не били възлагани СМР. Възложените
дейности били в района на р-т „Иванчов хан“, но поради
техническа грешка било извършено невярно отразяване в протокола.
Горната
фактическа установеност обуславя следните правни
изводи:
За
да бъде ангажирана отговорността на ответото юридическо лице по чл.49 ЗЗД е
необходимо кумулативното наличие на предпоставките: противоправно поведение на
служителите на ответника или на ангажираните от него лица, от което като пряка
и непосредствена последица са настъпили вредите за ищцата, т.е. да е налице
причинно-следствена връзка м/у противоправното деяние и вредоносния резултат.
Причинната връзка се изразява в това, че деянието е условието, което с вътрешна
необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на
увреденото лице. Вредата следва закономерно да произтича от деянието, а не да
се явява негово случайно следствие. Що се отнася до вината, макар в
гражданското съдопроизводство същата да се презумира, съгласно разпоредбата на
чл.45 ЗЗД, то в хипотезата на чл.49 ЗЗД, отговорността е безвиновна.
Предвид изложеното на доказване подлежат кумулативното
наличие на следните предпоставки: настъпили за ищеца вреди в резултат на
неизпълнение на задължението на служители на ответника по поддържане изправността
на пътния участък. В тежест на ответника е да установи изправността на пътния
участък, а също и твърдяното наличие на съпричиняване от страна на ищцата чрез
неспазване правилата за движение – несъобразена скорост при преминаване на
пътен участък в ремонт.
Съгл.чл.8 ал.2 от Закона за пътищата,
републиканските пътища са изключителна държавна собственост, които се
управляват от АПИ, съгл.чл.19 ал.1 т.1 ЗП; същата е юридическо лице–второстепен
разпоредител с бюджетни кредити - чл.2 ал.1 от Правилник за структурата,
дейността и организацията на работа на АПИ. Съгласно разпоредбите на чл.29 и
чл.30 ЗП Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” има задължението да поддържа
републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на
движението и опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Поддържането на
пътищата според т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата. Нормата на чл.3 ал.1 от ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират
движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и
за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните
превозни средства.
В процесния случай не се спори, че главен път I-9 „Варна-кк.“Златни
пясъци“ се поддържа от ответника АПИ чрез ОПУ-Варна. Няма спор и по отношение
на това, че ПТП е настъпило в участък от посочения път като част от републиканската
пътна мрежа.
Спори се дали е налице причинна връзка между вредите и произшествието.
От събраните по делото доказателства
/решението за отмяна на НП и КП/ се установи, че на сочената дата – 14.04.2015г
е настъпило ПТП, тъй като управляваният от ищцата автомобил е преминал през участък
от пътното платно, намиращ се в ремонт, в резтат на което е имало неравност
поради изрязания асфалт имало образувана дупка с височина на ръбовете 6-7см. Въз
основа на данните от КП и показанията на разпитания като свидетел актосъставител
П.Божков, може да се направи извод, че участъкът е бил в ремонт, но без да е
бил обозначен със съответните знаци. Според в.лице по САТЕ поради липсата на
надлежна сигнализация на пътя ищцата не е могла да възприеме препятствието на
пътя и да реагира своевременно.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът в
процесния случай не е изпълнил вмененото му задължение да поддържа в пътното
платно, евентуално да указва на водачите неизправностите на пътя, като по този
начин ги предупреждава за възможни инциденти.
Що се отнася до наведените с писмените
бележки доводи, че ищцата, познавайки пътя, е следвала да познава препятствията
по него, не могат да бъдат споделени. Такова задължение за водача на МПС не
произтича от нормативен акт, а за ответника е съществувало задължение да обозначи
неизправностите на пътя.
Спорно е между страните дали ответницата с поведението си е допринесла
за вредоносня резулат от произшествието, т.е. налице ли е съпричиняване.
При липсата на данни за скоростта на движение на
л.а. на ищцата при настъпване на ПТП, каквито, по думите на свид.****, не били
събрани и сътоветно отразени в КП, не може да се направи извод, че ищцата се е движела
със скорост над допустимата в този участък от пътя от 60 км/ч. При липсата на
предупредителни знаци за провеждания ремонт на пътя, при управлене на МПС дори със
скорост в рамките на допустимата, водачът не би могъл своевременно да възприеме
пътната опасност и да съобрази поведението си с нея, както е посочило вещото
лице. Това налага извода за неоснователност на заявеното
от ответната страна възражение за съпричиняване от ищцата. Отмененото с влязло
в сила решение НП също е в подкрепа на този извод.
С оглед изложеното на обсъждане подежи и следващият елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане - претърпените от ищцата вреди.
Относно неимуществените
вреди.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото /заключението
на СМЕ и свидетелски показания/ се установиха както настъпилите физически уреждания,
макар и леки, така и влошаване на психо-емоционалното състояние на ищцата - произшествието се е оказало съществен
стресогенен фактор. Установи се, че по време на инцидента ищцата е била
бременна. Настъпилите усложнения в бременността в голяма степен вероятно да са
резултат от произшествието, а също и последвалото преждевременно раждане на
детето с ниско тегло още в осмия лунарен месец и като резултат от това - поставянето
му в ковьоз с всички произтичащи за майката притеснения от това. Всчко това не
може да се отдели от причинния процес, имащ за начало коментираното ПТП. Следователно,
причинната връзка не е прекъсната.
Предвид изложеното съдът намира, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 300лв е обосновано и не
надвишава паричния еквивалент на преживените от ищцата психически страдания.
Искът като доказан по основание и размер следва да
бъде уважен.
Съобразно разпоредбата на чл.84 ал.3 ЗЗД ответникът
изпада в забава от датата на деликта и затова от него момент се дължи обезщетение
за забавено изпъленние в размер на законната лихва.
Относно имуществените
вреди.
Няма спор между страните за това, че след инцидента
ищцата е направила разходи за лечение, но се спори кои са относимите към случая
разходи и техният размер.
Съдът приема за относими и доказани само тези, които
са били направени за ползваната от ищцата консултация при психолог.
Що се отнася до останалите, за които са представени
само касови бонове /л.22-24-І/, не може да се установи за какво са били заплатени
посочените в касовите бонове суми, а оттам не може и да се установи връзката им
с предприетото лечение на физическите травми на ищцата като резултат от
катастрофата.
Ето защо претенцията за имуществени вреди следва да
бъде уважена само до размера от 200лв. За останалата част искът подлежи на
отхвъляне до общо претендирания размер от 920лв, за която част въззивният съд
не е сезиран с жалба.
По
отношение на предявения обратен иск.
Уважаването на главния иск сбъдва вътрешното процесуално условие за произнасяне по предявения от ответната страна АПИ обратен иск срещу подпомагащата страна „Инжстройинженеринг“ ЕООД, като се претендира ангажиране на договорната отговорност на
дружеството за неизпълнение на възложените
СМР, от което за ищеца АПИ са настъпили вреди във вид на претърпяната
загуба в размер на обезщетението,
присъдено в полза на ищцата по главния иск.
По делото е представен Договор за учредяване на гражданско дружество ДЗЗД „Понт“ от 7.08.2014г /л.57-59-І/, от чието съдържание е видно, че „Инжстройинженеринг“ ЕООД е съдружник заедно с „Хидрострй“АД в
консорциум/обединение, като е посочено, че водещ съдружник е
„Хидрострой“АД. Освен това, в качеството му на водещ съдружник „Хидрострой“АД е
оправомощен да сключва договорите за изпълнение на работите с възложителя АПИ
за стопанисваните от Агенцията пътища в Североизточен район, попадащи на
територията на ОПУ-Варна и ОПУ-Добрич, от името и за сметка на Консорциума, да
отговаря от името на Консорциума. Уговорено е още, че съдружниците поемат
солидарна отговорност за участието в обществената поръчка и за периода на
изпълнение на договора /чл.11.5/.
Приложен по делото е Договор за възлагане на обществена поръчка за поддържане /превантивно,
текущо, зимно и ремонтно-възстановително при аварйни ситуации/ на 712,30км
републикански пътища, стопанисвани от АПИ-Областно пътно управление–Варна със
страни : възложител Агенция „Пътна инфраструктура“ и изпълнител ДЗЗД“Североизток груп“ с ЕИК по БУЛСТАТ №
*********. Видно от поставения печат върху него, същият е заведен при АПИ
със сигнатура Д-22/30.05.2011. Съгласно
чл.4 ал.2 от договора е посочено,че поддържането на посочената част от
републиканските пътища ще се осъществява за срок от 48 месеца, считано от датата, посочена като начало на срока на
договора във възлагателното писмо. По делото липсват доказателства, сочещи на
началото на този срок.
При горните констатации съдът приема,
че липсват доказателства за участието на ответното дружество „Инжстрой“ЕООД в
ДЗЗД“Североизток груп“, а представеният договор за създаването на ДЗЗД“Понт“ от
2014г се явява неотносимо към премета на спора доказателство. Предвид липсата
на оспорване и същевременно направено
с писмения отговор на ТЛП „Инжстрой“ЕООД признание, че участва като солидарно отговорен съдружник в ДЗЗД „Североизток груп"-Варна, явяващо се изпълнител по Договор за обществена поръчка, съдът приема, че страни по договора за
поддръжка на посочената част от републиканската мрежа /в случая главен път „Варна-кк“Златни
пясъци“ като част от път І-9 „Кранево-Врана–Бургас/ са АПИ и ДЗЗД“Североизток
груп“. В последното участва настоящият ответник по обратиня иск
„Инжстройинженеринг“ЕООД. Това обстоятелство е прието от РС за безспорно и нунеждаещо се от доказване с определение от з.з. от 3.09.2018.
При това положение ответното дружество е легитимирано да отговаря по иска за вреди на договорно
основание.
На следващо място, в договора за
обществена поръчка е посочен срок на действието му – 48 месеца, чийто начален
момент е поставен под условие - считано от датата, посочена във възлагателното
писмо, като начало на срока на договора, каквото не е представено по делото.
Затова може да се мисли, че срокът е бил изтекъл към 2015г. Но при липсата на спор
в тази насока, може да се приеме, че договорът е продължил своето действие и през
2015г, съдейки по представените писмени доказателства, чието обсъждане е по-долу.
С писмо,
издадено от АПИ-ОПУ-Варна /л.59-І/ и адресирано до ДЗЗД „Североизток груп“, входирано при последното под № 16/13.03.2015, същото е било уведомено за
заданието за м.март 2015 за текущ
ремонт, поддържане и зимно поддържане на пътищата от РПМ /л.61-67-І/. Към него
е приложен опис на необходимите видове
работи, като за позиция „Път І-9 Кранево-Варна-Бургас“ от км122+000 до км
165+900 е посочено „почисване на
облицовани окопи от паднали листа и др.отпадъци, вкл. почисване на израслата
във фугите растителност, извозване на отпадъците и всички, свързани с това
разходи“.
Към писмото е приложено и месечно задание за м.март 2015 с
изпълнител ДЗЗД“Североизток груп“ по Договор № Д-22/30.05.2011, от чието
съдържание е видно, че са описани извършените дейности по видове и е посочена
тяхната парична равностойност, без да става ясно дали посоченият ремонт на пътя
„Варна–Златни пясъци“ е бил възложен и съответно изпълнен.
Представен
е и Протокол за установяване на
извършени натурални видове СМР от 31.03.2015 /л.67-І/, съставен между
ОПУ-Варна като възложител, и „Инжстройинженеринг“ЕООД като изпълнител,
обективиращ само извършените дейности по вид и тяхното количествено измерване
,без да са конкретизирани по отделни обекти.(
В подробна ведомост за установяване
количеството на извършените натурални видове СМР към Протокол от 31.03.2015 /л.69-І/ са описани дейностите,
извършени в подобект път І-9
„Кранево-Варна-Бургас“ при км 97+770. В същата са описани детайлно всички
дейности, свързани изграждане на отводнителна канализация край пътя.
Следва да се отбележи, че км 97+770 от път
І-9 „Кранево-Варна-Бургас“ се явява участъкът от пътя, известен като
„Варна–Златни пясъци“, в района на Резиденция „Евсиновград“, на което сочат и показанията на свид.Росен Цонов - същият се е подписвал под
протоколите от 2015г от името на възложителя АПИ чрез ОПУ-Варна /л.л.67-72/.
По делото е представен и Протокол 77.1 /л.71и сл.-І/ за завършените
към м.март 2015 и подлежащи на
заплащане дейноти. Описани са тези, извършени на път І-9 „Варна–Кранево-Бургас“
при км 97+770 /в района на резиденция“Евксиноград“/. За отсечката при км 94+110
до км 100 +100 са описани дейности: почистване на регули, превоз на излишни
земни и скални маси, а за отсечка при км 98+878, са описани дейности, свързани
с отстраняване на последствията от ПТП, поставяне и поддържане на пътна
сигнализация при възникнали ситуации, които налагат незабавно действие за
осигуряване безопасността на движение.
Между страните не се спори относно
това, че Резиденция „Евксиноград“, както и автобусната спирка на Градски
транспорт със същото наименование, е на км 97+770, а ресторант „Иванчов хан“ е
на км. 95+755.
От горните данни се налага изводът, че
изпълнителят е извършил всички дейности, възложени му за м.март. Липсват
доказателства за възложени такива касаещи процесния участък от пътя и за
процесния период - м.април 2015. В тази връзка следва да се отбележи, че е основателно
възражението на ответника, че съобразно уговореното в Договора /чл.9 ал.3/ конкретните действия по ремонт и поддържане на пътищата могат да бъдат извършени само по възлагане от АПИ, при това - с нарочно писмо, т.нар. „задание
от възложителя“. От това следва, че като изпълнител ответникът не разполага с оперативна самостоятелност да преценява
кой участък от пътя следва да ремонтира, кога и по какъв начин. Ето защо е основателно възражението му,
че АПИ не е му е възлагала дейности за процесния участък, където е настъпило ПТП.
Неоснователно е възражението на ищеца
за допсната техническа грешка в Протокола. Подписаният частен документ се ползва с
доказателствена сила относно съдържанието на изявленията на лицата, на
осн.чл.180 ГПК, което съдържание не може да се опровергава със свидетелски
показания, съгласно чл.164 ал.1 т.6 ГПК. А дори да се приеме, че такава е била допусната в протокола за приемане на работата, от документа е видно, че същата е
била приета от възложителя без възражения. В тази връзка практиката на съда е
трайна, че при приемане на работа договора работа възложителят следва да я прегледа, като същият разполага с правата по чл.265 ал.1 ЗЗД. В случай, че възложителят не е направил своевременно възраженията си, съгл. ал.3 от същия член 264
ЗЗД, работата се счита за приета. Затова и в процесния случай се налага
изводът, че при липсата на възражения за некачествено изпълнение работата, същата се счита за приета.
Въз основа на гореизложеното предявеният обратен иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание.
С оглед съвпадащите крайни правни
изводи на двете инстнации решението на ВРС слдва да бъде потвърдено.
По
разноските в първата инстанция
С оглед изхода от спора в полза на ищцата по главния иск следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от претенциите й и представения списък по чл.80 ГПК, приложен на л.152-І, общо в размер на 2074лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
В полза на ответната страна АПИ се следват разноски съразмерно на отвърлената част от иска, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, които съдът определя в размер на 13,61лв за юриск.възнаграждение. Същият
е определен съобразно чл.78 ал.8 ГПК и чл.25 ал.2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като се отчита цената на иска,
броя на проведените съд.заседания и процесуалната активност на представителя., а също и размретъ на отхвърлената претенция.
Ответникът по обратния иск не е поискал разноски.
По
разноските за въззивната инстанция
С оглед изхода на спора в
настоящата инстанция, в поза на въззиваемата А.Д.А. следва да бъдат присъдени
разноски. Същата е представила списък за сторени такива съгласно чл.80 ГПК и
договор за правна защита и съдействие за сумата от 850лв, която е релано
запатена, видно от разписката, представляваща част от договора /л.л.37, 38-І/. Срещу посочения размер не е
направено възражение от въззивника АПИ и
затова в полза на ищцата следва да бъде присъдена посочената сума.
ТЛП „Инжстройинженеринг“ ЕООД
не е отравило искане и не е представило доказателства за сторени разноси в
настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решението на ВРС-XLVIс-в № 536/11.02.2019г по гр.д.№
5395/2018г, в частите му, с
които е осъдена Агенция“Пътна
инфраструктура“–София чрез Областно пътно управление - Варна, да заплати на А.Д.А. ЕГН ********** ***, сумата от 12 300лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания в резултат на травматични увреждания и негативни психически
изживявания в следствие на ПТП от 14.04.2015г, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2015г, до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 200лв -
обезщетение за имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба, измерима с разходи за лечение, ведно със аконната
лихва от датата на ИМ до окончателното
изплащане на задължението, на осн.чл.49
вр.чл.45 ал.1 ЗЗД; както и сумата от 2074лв - сторени по делото разноски, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и е отхвърлен предявеният от Агенция “Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно управление–Варна срещу „Инжстройинженеринг”
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна ул.„Ал.Дякович” № 31, обратен
иск за заплащане на сумата от 12 300лв за неимуществени вреди и 200лв за имуществени вреди, присъдени по главните искове, както и 2074лв – разноски, при уславие, че Агенция ”Пътна инфраструктура”
представи доказателства за заплащане на същите суми на А.Д.А.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура“, с ЕИК ********* и адрес ****, чрез Областно
пътно управление – Варна с адрес на
управелние: гр.Варна ул.„Д-р Пискюлиев“ № 3, да заплати на А.Д.А. ЕГН ********** ***, сумата от 850лв, представляваща сторените по делото
разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е
постановено при участието на ”Инжстройинженеринг” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от ****, като
третo лицe помагач на страната на ответника Агенция ”Пътна инфраструктура”
Решението в частта, с която е
отхвърлена претенцията на ищцата за имуществени вреди за разликата над 200лв до претендираните 920лв, както и в частта, с която е осъдена А.Д.А. да заплати Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 13,61лв - сторени по
делото разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: