№ 1497
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110200335 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с жалба по чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР от В. В. П. (чрез процесуален
представител) срещу задържането й съгласно конкретно посочена заповед, издадена от
орган на 06 РУ - СДВР, като в жалбата от страна на процесуалния представител на
жалбоподателката се излагат конкретни аргументи за липса на основание за задържане.
Административният орган (чрез процесуален представител) излага писмено становище
извън срока, приложим по аналогия (чл. 46, ал. 2 от ЗНА) на чл. 322 от НПК.
Законните основания за задържане се съдържат не само в уредбата по ЗМВР, но и в тази по
КЗПЧОС (чл. 5). В мотивите към процесната заповед (съобрази тук чл. 5, § 2 от КЗПЧОС и
чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР!) не се релевират (нито се извеждат по какъвто и да било начин
еднозначно) основания, от които пряко или косвено да се извежда наличие на причина за
задържането по чл. 5, § 1, буква „с“ от КЗПЧОС извън обоснованото подозрение за
извършване (включително в смисъл на форма на съучастие извън извършителството) на
престъпление (каквото подозрение иначе е имало – конкретно с оглед данните за
притежаван от жалбоподателката ключ от съответното помещение и за връзка между нея и
подозирано в извършване/съучастие относно извършването на съответната кражба лице -
видно от приложените постъпили от прокуратурата материали), поради което е налице
съществено нарушение на процесуалните правила (аналогия на чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. чл. 335,
ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), респективно по аналогия на чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1
вр. ал. 1 от ЗАНН и изхождайки от уредбата по чл. 72, ал. 4, изр. 1 и изр. 2 от ЗМВР, следва
да бъде отменено като незаконосъобразно процесното задържане. Независимо от
неспазването на приложимия по аналогия на чл. 322 от НПК срок, за което стана дума по-
1
горе, следва да се посочи, че доводът, изложен от процесуалният представител на
административния орган, който практически е в смисъл, че следва да се презюмира
опасността задържаното лице да попречи на разследването, не намира опора в приложимата
нормативна уредба. Следва да се има предвид още, че искане за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателката, направено при съблюдаване на устното начало на процеса,
прилагайки по аналогия уредбата по НПК или пък при наличие на допустимо от същата
уредба отклонение от това устно начало, не е релевирано, като отделен е и въпросът, че не
се откриват никакви доказателства за наличие на хипотеза, при която да се следва
присъждане на разноски съобразно чл. 38 от ЗАдв. Разбира се, при този изход на делото
поначало не са налице основания за присъждане на разноски изобщо в тежест на
жалбоподателката.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО задържането на жалбоподателката В. В. П., за
което е издадена от инсп. И. Б. Е. процесната заповед за задържане на лице с рег. № 230зз-
1720/13.12.23 г. на 06 РУ – СДВР.
Не присъжда разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София-град в
14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2