Р Е Ш Е Н И Е
№ 479 / 8.6.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, VIII състав, в открито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при участието на секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдията Светомир Бабаков адм. дело № 1396 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 45, ал. 11 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация (ЗМСМА).
Образувано е по жалба на Иван Димитров Васев,
в качеството му на Областен управител на област Пазарджик, срещу решение № 693,
взето с протокол № 35/30.11.2021
г., с което повторно е прието решение № 653, взето с протокол № 34/29.10.2021 г. на
Общински съвет-Септември, с което се
дава предварително съгласие за промяна начина на трайно ползване на имот с
идентификатор № 10104.23.84 в м. „Черния вир“ от
„пасище“ в „неизползваема нива“.
В жалбата се инвокират доводи за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила и противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Твърди се, че
повторно приетото решение е издадено при липса на мотиви, както и че промяната
на начина на трайно ползване се извършва по реда на чл. 78а, ал. 1 ППЗСПЗЗ,
който предвижда собственикът на земята да подаде заявление до Общинската служба
по земеделие, което не е спазено. В допълнение се излагат доводи, че пасищата
са със статут на публична общинска собственост и като такива могат да се
обявяват за частна общинска собственост при промяна на предназначението им по
реда на Закона за общинската собственост (ЗОбС), но само в изрично посочените в
чл. 25, ал. 3 ЗСПЗЗ случаи.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от юрисконсулт М.А., която поддържа жалбата и излага доводи за
незаконосъобразност на решението на Общинския съвет. Допълнителни доводи развива в депозирано
писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Общински съвет-Септември,
чрез процесуален представител адвокат П.И., излага становище за недопустимост,
алтернативно за неоснователност на жалбата. Посочва, че оспореното решение на
Общински съвет-Септември не представлява административен акт, тъй като с него
не се създават права или задължения или непосредствено да се засягат права,
свободи или законни интереси. Твърди, че спрямо кмета на общината се делегират
„права“, а не „задължения“ по процедурата по чл. 78а ППЗСПЗЗ и е в неговата
оперативна самостоятелност дали ще го изпълни или не. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
В Общинска администрация Септември е
постъпило Заявление с вх. № 94-00-1616/01.10.21 г. от земеделски производител
за закупуване на поземлен имот с идентификатор № 10104.23.84 в м. „Черния вир- „пасище“, с оглед реализация на бъдещи
инвестиционни намерения.
По предложение на кмета на Община
Септември е прието решение № 653, взето с протокол № 34/29.10.2021 г. на
Общински съвет-Септември, с което на посочено правно основание чл. 21, ал. 1,
т. 8 ЗМСМА и чл. 4, ал. 1 ЗСПЗЗ е дадено предварително съгласие за промяна на
начина на трайно ползване на имот с идентификатор № 10104.23.84 в м. „Черния вир“ по кадастралната карта на с. Варвара, Община
Септември от „пасище“ в „неизползваема нива“. При поименно гласуване за
приемане на решението „за“ са гласували 12 от присъствалите 18 общински съветници,
при общ брой на общинските съветници – 21 и 6 „въздържали се“. В предложението
на кмета на общината е посочено, че
комисия при общинската администрация е извършила проверка на място и е
установила, че фактическото ползване на поземления имот не отговаря на
характеристиките на земеделски имот с НТП-„пасище“, тъй като липсва плътна
тревна покривка, не е почистен от камъни, храсти и дървесна растителност, няма
условия за добив на сено и коситба. Сочи се, че счита за целесъобразно да бъде
променен НТП на имота в „неизползваема нива“. Представено е становище от
РИОСВ-Пазарджик, в което е посочено, че имотът не попада в границите на
защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, нито в
границите на защитени зони по Закона за биологичното разнообразие, както и
скица на поземления имот. В решението си, Общинския съвет възприел изцяло
предложението на кмета.
Със заповед № ПО-265/10.11.2021 г. и на
основание чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, областният управител на област Пазарджик е
върнал за ново обсъждане решение № 653, взето с протокол № 34/29.10.2021 г. на
Общински съвет-Септември като незаконосъобразно, изразяващо се в липса на
мотиви и противоречие с материалноправни разпоредби.
С решение № 693, взето с протокол
35/30.11.2021 г., Общински съвет-Септември е приел повторно решение № 653,
взето с протокол № 34/29.10.2021 г. на посочено основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 4, ал. 1 ЗСПЗЗ във вр. чл. 45, ал. 9 и ал. 10 ЗМСМА. В повторно
приетото решение е посочено, че подобни решения са приемани и преди и същите не
били връщани за ново обсъждане като незаконосъобразни. Посочено е още, че
комисията е извършила проверка на място на имота и е установила, че не отговаря
на характеристиките на земеделски имоти с НТП пасище – липсва плътна тревна
покривка, не е почистен от камъни и дървесна растителност. Общинският съвет
счел, че са изложени мотиви и е потвърдил взетото от него решение с гласували
„за“ 13, от присъствалите 19 общински съветници и 6 „въздържали се“.
По делото е изготвено и прието заключение
на изготвена съдебно- техническа експертиза.
Съгласно същото, процесния имот представлява земеделска земя с начин на
трайно ползване „пасище“. Имотът е собственост на Община Септември. От огледа
на имота, вещото лице е установило, че имотът е с равнинен терен, но е неравен
и на места е хлътнал. Естествено затревен, като тревната покривка е с различна
плътност, на места е гъста, на други не е плътна в такава степен. Храстите са в
ограничено количество, няма дървесна растителност. Имотът е годен да служи за паша на животни,
косене би могло да се извършва частично- в отделни участъци. Отговаря на
квалификацията за „пасище“, не може да се класифицира като неизползвана нива,
защото не е обработен- не е под угар.
Съдът кредитира заключението на
изготвената експертиза като компетентно дадено, отговорило подробно и
изчерпателно на поставените му задачи и неоспорено от страните.
Посочената фактическа установеност
обуславя следните правни изводи:
Обжалваното решение е изпратено на
областния управител на 03.12.2021 г., а жалбата срещу него е подадена чрез
органа до съда на 17.12.2021 г., т.е. в законоустановения срок, от активно
легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради
което е допустима.
Съдът
не споделя доводите на процесуалния
представител на ответника, че обжалването е недопустимо, тъй като решението на
Общински съвет-Септември не вменява
задължения за кмета на общината, а е в неговата оперативна самостоятелност дали
ще го изпълни или не. Съгласно тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по ТД №
20/2007 г. на ОСС на ВАС областният управител може да упражнява контрол за
законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им
пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА във вр. чл.
32, ал. 2 ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Обжалваното решение на Общинския съвет, с което е потвърдено решение № 652,
взето по протокол № 34/29.10.2021 г., е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т.
8 ЗМСМА, според който общинския съвет приема решения за придобиване, управление
и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета
на общината. Съгласно чл. 8, ал. 11 от ЗОС, актовете на общинския съвет и на
кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска
собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 ЗМСМА, освен в случаите по Закона концесиите. В случая общинският съвет е дал
предварително съгласие за промяна на
предназначението на процесния имот от „пасище“ в „неизползваема нива“ и
е възложил на кмета на Община Септември контрола и организацията по
изпълнението на решението. В чл. 44, ал.
1, т. 7 ЗМСМА е предвидено, че кметът на общината организира изпълнението на
актовете на общинския съвет и в този ред на мисли, е може да бъде споделено твърдението
на ответника, че кметът действа при
оперативна самостоятелност да прецени дали да изпълни вмененото му с решението
на ОбС задължение или не.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Обжалваното решение е прието в изискуемите
съгласно чл. 45, ал. 10 ЗМСМА кворум и мнозинство. Броят на общинските
съветници е 21, на заседанието са присъствали и гласували 19 общински съветници
- „за“ – 13 и 6 „въздържали се“, т.е. актът е приет с мнозинството на повече от
половината от общия брой общински съветници.
Решението обаче е прието при допуснато
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй
като същото не е мотивирано. Видно от представените писмени доказателства, общинският
съвет е дал предварително съгласие за промяна на начина на трайно ползване от
пасище в неизползваема нива във връзка с предложение на кмета на Община
Септември, който е бил сезиран със заявление на земеделски производител за
закупуване на процесния имот. Общински съвет Септември е взел предвид
извършената проверка на място на имота от комисия при общинската администрация
и е приел, че имотът не отговаря на характеристиките на земеделски имот „пасище“,
тъй като липсва плътна тревна покривка, не е почистен от камъни, храсти и
дървесна растителност и няма условия за добив на сено и коситба. На основание
чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, областният управител е върнал решението за ново обсъждане
поради липса на мотиви, обуславящи промяната на начина на трайно ползване на
имота. С обжалвания акт, Общинският съвет е потвърдил решението си, като е
посочил единствено, че „подобни решения са приемани досега и същите не са
връщани за ново обсъждане като незаконосъобразни.“ Това обаче не дерогира изискването
за излагане на собствени фактически основания, относими към конкретния казус,
доколкото органът е длъжен да установи всички факти и обстоятелства от значение
за решаване на въпроса, предмет на производството. Фактическите и правни
основания и мотивите като цяло ще позволят да се определи дали са били налице
материалноправните предпоставки за издаване на акта и дали са спазени
административнопроизводствените правила. Посочването, че подобни решения са
били приемани и не са били връщани за ново обсъждане не отговаря на
изискванията за мотивираност на акта. Фактически основания не се съдържат и в
останалите документи към административната преписка, поради което не може да намери
приложение и тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.
Видно от посоченото правно основание в
атакуваното решение, а именно чл. 4, ал. 1 ЗСПЗЗ, собственикът свободно избира
начина на ползване на земеделските земи според тяхното предназначение. При
ползване на земята той е длъжен да не уврежда почвата и да спазва
санитарно-хигиенните, противопожарните и екологичните норми. В чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ е разписано, че собствеността на общините върху мерите и пасищата е
публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на
предназначението на мерите и пасищата по реда на ЗОбС в лимитативно изброените в
ал. 3 случаи. В тази процедура – при промяна а предназначението, общинският
съвет приема решение за изразяване на предварително съгласие за промяна на
предназначението, като определя и срок на валидност на предварителното съгласие
(чл. 25, ал. 5 ЗСПЗЗ). В случая обаче, става въпрос за промяна на начина на
трайно ползване на пасището, като законът не съдържа изискване за даване на предварително
съгласие от общинския съвет, а посочва, че условията и редът за промяната на
НТП се определят в правилника му за прилагане. С решение № 653 Общински
съвет-Септември е дал предварително съгласие за промяна НТП на имота и е
делегирал права на кмета на Община Септември да предприеме действия по чл. 78а
ППЗСПЗЗ. Доколкото решението е взето по предложение на кмета на общината, може
да се приеме, че се касае за начало на процедура, целяща упражняване право на
разпореждане по отношение на имот – публична общинска собственост и въпреки, че
конкретното производство е самостоятелно, от значение е яснотата на волята на
ОбС по отношение на това, за какво точно е дадено предварителното съгласие. Предварителното
съгласие в случая изразява волята на собственика относно започване на процедура
по реда на чл. 25, ал. 9 ЗСПЗЗ във вр. чл. 78а ППЗСПЗЗ, но и в тази процедура е
необходима яснота във волята на собственика по отношение промяната на НТП,
която промяна дължи съобразяване с целите на ЗОЗЗ и ЗСПЗЗ, респективно с
правилата на чл. 2, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 ЗОЗЗ и чл. 4, ал. 1 ЗСПЗЗ. Ако
решението се отнася само до предварително, принципно съгласие за провеждане на
процедура по промяна на НТП - в минимум предложението на кмета на общината,
мотивите в решението на ОбС следваше да съдържат ясно волеизявление за
необходимостта за промяната на НТП на имота. Позоваването в решението, че е
постъпило заявление от земеделски производител за закупуването на поземления
имот и извършената от общинската администрация проверка на място, не
освобождават органа да изложи мотиви, от които да е видна волята му. Следва да
бъде отбелязано, че фактическата установеност за имота – публична общинска
собственост, е отразена общо в предложението на кмета на общината и същата е
преписана изцяло в акта на ОбС. Фактическите основания за издаване на решението
следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право,
поради което в тях трябва да е ясно изразено становището на административния
орган, като във връзка с правното основание – чл. 78а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е
необходимо административният орган ясно да посочи за какви други общински
земеделски нужди е необходимо да се промени НТП на съответния имот. В противен
случай, а и както е посочено в предложението на кмета – ясната цел е единствено
продажба на имота на земеделския производител с оглед реализация на бъдещи
инвестиционни намерения, което не е достатъчно, за да се извлече волята на
административния орган за необходимостта от промяна в НТП, която да съответства
на целите на ЗОЗЗ и ЗСПЗЗ. Освен това, предварителното съгласие не може да бъде
в противоречие със специални изисквания на закона, когато са налице и в случая
след като в решение № 653 е посочено правното основание на чл. 78а ППЗСПЗЗ,
съгласието следва да е за започване на процедура по смисъла на тази норма с
конкретно възложени на кмета правни действия, а не само както е посочено да се
делегират права на кмета да предприеме действия по чл. 78а ППЗСПЗЗ. Отсъствието
на конкретни действия е основание за извод за неяснота във волеизявлението на
ОбС, като е възложил общо изпълнение на решението, съдържащо се в „да
предприеме действия“, тъй като е необходимо правните действия да бъдат
конкретизирани именно с изпълнение изискванията на чл. 78а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Правилно
областният управител е върнал решението на ОбС за ново обсъждане поради липса
на мотиви относно фактическите основания за даване на предварително съгласие за
промяна на НТП, като в приетото повторно решение такива отново не са изложени.
Както бе посочено, съгласието следва да бъде обвързано с конкретни правни
действия, възложени на кмета на общината, които да съобразяват изискванията на
чл. 78а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. В оспореното решение отсъства обосноваване на фактите,
които административният орган е приел за осъществени, за да приложи посоченото
в него правно основание - 78а ППЗСПЗЗ.
В допълнение към горното, в самото решение
№ 653, взето по протокол
№ 34 от 29.10.2021 г. е посочено, че процесния имот не отговаря на
характеристиките на земеделски имот с НТП „пасище“, което е мотивирало органа
да даде предварително съгласие за промяна на начина на трайното му му ползване.
Видно от заключението на изготвеното по делото експертно заключение, имотът
отговаря на класификацията за „пасище“- т.е., освен че е налице неяснота във
волята на органа относно необходимостта за промяна на начина на трайно ползване
на имота, фактическата установеност по делото не кореспондира с мотивите му, че
имотът е загубил характеристиките, които го класифицират като „пасище“.
Предвид изложеното, съдът намира, че решение
№ 693, взето по протокол № 35/30.11.2021 г. на Общински съвет-Септември е
издадено при неспазване на установената форма, поради липса на мотиви, с оглед
на което същото следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора, основателно се явява
своевременно предявеното от процесуалния представител на жалбоподателя, искане
за присъждане на разноски. Поради това ответникът следва да бъде осъден да
заплати на Областна администрация-Пазарджик сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, VІІІ-и състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 693, взето с протокол № 35/30.11.2021 г., с което повторно е
прието решение № 653,
взето с протокол № 34/29.10.2021 г. на Общински съвет-Септември.
ОСЪЖДА Община Септември да заплати на Областна администрация-Пазарджик,
сумата от 100 (сто ) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/