Р Е Ш Е
Н И Е
19.04.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр.
отделение
Районен съд – Дупница състав
12.04. 2019
на Година
Иван
Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1656 2018
дело № по описа за г.
„Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, представлявано от Александер Викторов
Грилихес - изпълнителен директор, е предявило срещу С.Х.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Искането
е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумите: 1097, 54 лв. – главница, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 333, 32 лв. –
възнаградителна лихва за периода 18.07.2014 г. – 19.12.2014 г.; 275, 88 лв. -
лихва за забава за периода 19.07.2014 г. - 13.04.2018 г. Претендират се и
разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 30.06.2014 г. между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и С.Х.Х. e сключен договор за кредит с номер
PLUS-10816092, с което между страните възникнала облигационна връзка,
регулирана от посочения договор и общите условия към него. Основното задължение
на дружеството - кредитор е да отпусне кредит в размер на 1030, 55 лева.
Кредитополучателят е удостоверил с подписа си в договора, че е получил
заеманата сума. Задължение на кредитополучателя по договора е да върне
предоставената сума на 6 месечни погасителни вноски, включващи главница и
добавка, която представлява печалбата на кредитора (възнаградителна лихва),
съгласно чл.3 от общите условия на договора.
Ответникът е преустановил погасяването на кредита от
18.07.2014 г. Съгласно чл.5 от общите условия, при забава на погасителни вноски
се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Падежът
на цялото задължение е настъпил на 19.12.2014 г., с което е станал изискуем
неизплатеният остатък.
С договор за цесия от 10.01.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД /цедент/ и
ищеца като цесионер описаното вземане от ответника е прехвърлено на ищеца. На
основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането,
което следва да бъде направено с връчването на исковата молба.
Поради неизпълнението на задължението за плащане от
ответника, ищецът депозирал заявление с правно основание чл. 410 от ГПК, по
което е образувано ЧГД № 751/2018 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото
дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника,
като впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
В постъпилия писмен отговор се оспорва иска като
неоснователен. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за всички
претендирани суми; възражение за нищожност на договора за кредит изцяло на
основание чл.10 ЗПК и на основание чл.26 ЗЗД поради противоречие с добрите
нрави, предвид размера на ГПР и договорената лихва. Оспорва се уведомяването на
длъжника за цесията съгласно изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено
следното:
Ищецът
е представил и са приети като доказателства: копие от договор за кредит с номер PLUS-10816092
от 30.06.2014 г. и погасителен план към него, сключен от
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с ответника с общ размер на кредита
1097, 54 лв., лихва 97, 77 %, ГПР 185, 75 %, 6 погасителни вноски, последната
от които на 19.12.2014 г. /в раздел
«удостоверявания» е посочено, че с подписването на договора кредитополучателят удостоверява получаването на заеманата
сума/. В чл.2 от договора изрично е
посочено, че общият размер на кредита включва и предоставения кредит за
сключване на застраховка – 66, 99 лв.
Представен е и договор за цесия от 10.01.2017 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /цедент/ и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД – цесионер, в
предмета на който е включено и процесното вземане, видно от приложението към
договора; пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за уведомяване
от ищеца на длъжниците за цесията; уведомление до ответника за извършената
цесия.
Видно
от заключението на вещото лице
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието
от съда, незаплатената от ответника сума за главница по процесния кредит
възлиза на 1097, 54 лв., дължимата договорна лихва – на 333, 32 лв., лихвата за
забава – на 275, 88 лв. В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че в
размера на сумата, претендирана като главница, е включена и дължимото сума за
сключена застраховка – 66, 99 лв.
Приложено е
ч.гр.д. № 751/2018 г. по
описа на ДРС, по което е подадено възражението от ответника по настоящото дело
и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване
на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен
е установителен иск, в производството
по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 751/2018
г. по описа на РС – Дупница. В
тежест на ищеца е да докаже съществуването
на вземането в полза на първоначалния кредитор - сключването на договора за
кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, както и поемането
на задължение от ответника да върне заетата сума с договорената възнаградителна
лихва; сключването на договора за цесия.
С
доклада по делото е обявено за безспорно сключването на процесния
договор за кредит между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и С.Х.Х. и
изпълнението на задълженията по него от кредитора.
Към датата на сключване на договора за кредит - 30.06.2014 г., не е съществувало законово изискване за подписване от
страните на всички страници, включително общите условия, въведено с чл.11, ал.2
от ЗПК (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), както и
ограниченията относно годишния процент на разходите по кредита, въведени с
новите ал.4, 5 и 6 на чл.19 ЗПК (ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014
г.). Съгласно пар.13 от ПЗР на ЗИД на ЗПК (ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.), посочените разпоредби не се прилагат за договорите за кредит,
сключени преди датата на влизането му в сила. Поради това са неоснователни
възраженията за нищожност поради неспазване на посочените изисквания на ЗПК,
както и на чл.147а ЗПК. Договореното относно размера на възнаградителната лихва
не води до извод за наличие на неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП –
изискването за значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя е във връзка с конкретно изброени
договорки в посочената разпоредба, в т.1 – 19, като нито една от тези хипотези
не е налице.
Не е налице и твърдяната липса на еквивалентност на
насрещните престации, тъй като престацията на ищеца не е практически нулева, респ.
– не е налице твърдяното противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД.
Изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД предишният кредитор да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането цели да предотврати погрешно
извършване на плащания на цедента. В конкретния случай такива плащания не са
налице, поради което е ирелевантно неуведомяването на ответника за цесията
преди завеждане на иска. Към исковата молба е приложено уведомление до него,
като с връчването на исковата молба и приложенията уведомяването за цесията е
извършено надлежно - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013
г., I т. о., ТК. Връчването чрез особен представител е равносилно на връчването
лично на страната – чл.45, изр.2 ГПК. Цесията легитимира ищеца като носител на
претендираното вземане.
По
делото не е спорно, че ответникът е преустановил плащането на вноските по
кредита на 18.07.2014 г., след което не е правил плащания нито към стария, нито
към новия кредитор, респ. – неизплатената част от вземането и към настоящия
момент възлиза на 1097, 54 лв. за
главница и на 333, 32 лв. за договорна лихва,
видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза. Неоснователно е възражението за липса на претенция за
сума за застраховка, която представлява отделно облигационно правоотношение – в
договора изрично е посочено, че в общия размер на кредита се включва и сумата,
отпусната като кредит за покупка на застрахователна полица.
Спирането
на плащането на дължимите вноски на посочената в исковата
молба дата е довело до неизпълнение на поетите от ответника договорни
задължения и съгласно чл.5 от общите условия на договора заемателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска, т.е. уговорката не противоречи на чл.33 ЗПК.
При договора за заем /кредит/ е налице неделимо плащане.
Договореното връщане на заема /кредита/ на погасителни вноски /включително
анюитетни/ на определени дати представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части. Това обаче не превръща договора в
такъв за периодични платежи по смисъла на чл.111, б. «в» ЗЗД. Следователно
приложима е 5-годишната давност съгласно чл.110 ЗЗД и е неоснователно
възражението за изтекла погасителна давност за главницата, дължима по процесния
договор за кредит.
Основателно
е направеното своевременно възражение за изтекла погасителна давност за вземането за
договорна възнаградителна лихва и за част от обезщетението за
забава. Вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност,
която по отношение на договорната
възнаградителна лихва, претендирана за периода 18.07.2014 г. –
19.12.2014 г., е изтекла до 19.12.2017 г., т.е. преди датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 25.04.2018 г.
Обезщетението
за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД /уговорено в чл.5 от общите условия на
договора/
макар да е съизмеримо със законната лихва, по своята правна природа не
представлява "лихва" и не се обхваща от чл.111, б. „в” ЗЗД.
Доколкото обаче то е обезщетение от неизпълнен договор, кратката тригодишна
давност е приложима по отношение на него на друго основание - по чл.111, б. „б” ЗЗД
/Решение № 206 от 30.12.2011 г. на ВКС по т.
д. № 1055/2010 г., II т. о./. Искът за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва е предявен след изтичане
на три години от изискуемостта на главното вземане /настъпила на 19.12.2014 г./ – на 25.04.2018 г.,
поради което е
погасено по давност обезщетението, дължимо
преди тригодишния срок от предявяване на иска – за периода 19.07.2014 г.
- 24.04.2015 г., в размер на 85, 55
лв. /изчислено с електронен калкулатор за законна лихва/.
Вземането
за обезщетение за забава за период от три
години преди предявяване на исковата молба – за периода 25.04.2015
г. - 25.04.2018 г., в размер на 190, 33 лв., не е погасено по
давност.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен
частично чрез признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на
ищеца за сумите: 1097,
54 лв. – главница по договор за кредит с номер PLUS-10816092 от 30.06.2014 г.,
ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението - 25.04.2018 г.,
до окончателното изплащане на сумата; 190, 33 лв. - лихва за забава за
периода 25.04.2015 г. - 25.04.2018 г.
Искът за признаване
по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумата 333, 32 лв. – възнаградителна лихва
за периода 18.07.2014 г. – 19.12.2014 г. и за сумата 85, 55 лв. - лихва за
забава за периода 19.07.2014 г. - 24.04.2015 г., следва да се отхвърли, като
неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса - 115, 87
лв., възнаграждение на вещо лице – 250 лв., възнаграждение за особен
представител на ответника – 350 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв. съгласно чл.78,
ал.8 ГПК/ съразмерно с уважената част от иска - в размер общо на 612 лв.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по
ч.гр.д. № 751/2018 г. по
описа на ДРС /в размер на 34, 13 лв. – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
на основание чл.78, ал.8 ГПК/ съразмерно с уважената част от иска - в размер
общо на 63, 10 лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.Х.Х., ЕГН **********, че дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, сумите: 1097,
54 лв. – главница по договор за кредит с номер PLUS-10816092 от 30.06.2014 г.,
ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението - 25.04.2018
г., до окончателното изплащане на сумата; 190, 33 лв. - лихва за забава
за периода 25.04.2015 г. - 25.04.2018 г.; ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за признаване по отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за
сумата
333,
32 лв. – възнаградителна лихва за периода 18.07.2014 г. – 19.12.2014 г. и за
сумата 85, 55 лв. - лихва за забава за периода 19.07.2014 г. - 24.04.2015
г.
ОСЪЖДА С.Х.Х., ЕГН **********, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК
*********, сумата 612 лв. - разноски по водене на делото съразмерно с уважената част от иска, както и разноски по ч.гр.д. № 751/2018
г. по описа на ДРС в размер на 63, 10 лв. съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: