Решение по дело №981/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260197
Дата: 10 ноември 2020 г. (в сила от 24 февруари 2021 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20204520200981
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 10.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното заседание на 30.09 през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:Велизар Бойчев

при секретаря Веселина Георгиева и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от председателя АНД№981 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Й.Г. *** е подал жалба против наказателно постановление 20-1085-001458/15.05.2020г., издадено от началник сектор ПП при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл.175а, ал.1 във вр. чл.104б, т.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца. Жалбоподателят излага съображения, че не извършил нарушението и иска отмяната на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

РРП не взема становище по жалбата.

Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.  Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

На 28.04.2020г., около 12.15 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка „БМВ", модел 320И, с рег.№СС9396АН по ул."Иван Ведър" в гр.Русе. На кръстовището на последната с бул."Липник", след като намиращият се там светофар „подал" разрешаваща за преминаване светлина, жалбоподателят повел автомобила по булеварда в посока центъра на града, като форсирал излишно двигателя на автомобила, което водело до поднасяне вляво и дясно по пътя на превозното средство, като така навлизал в съседните пътни ленти, без да подаде сигнал с пътепоказателя за това. Неестественото движение на автомобила било способствано и от задното му предаване, т.е въртящият момент от двигателя се предавал към задните две колела, които задвижвали колата. Всички тези негови действия били наблюдавани от свидетелите К. и В.-


автоконтрольори при сектор ПП на ОД на МВР- Русе, изпълняващи задълженията си по охрана на движението по пътищата, които били в служебен, полицейски автомобил точно зад автомобила на въззивника. Полицаите застигнали с автомобила си този на жалбоподателя по бул."Липник", където му подали сигнал за спиране и той се подчинил. За представеното поведение на въззвиника му бил съставен акт за установяване на административно нарушение, с което започнало настоящото производство.

Тази фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. При изграждането й съдът не кредитира показанията на свид.А. в частта им, в която той отрича противозаконния начин на управление на автомобила от И.. На първо място коментираното доказателствено средство се опровергава категорично от показания на свидетелите К. и В., които напълно непротиворечиво и непредубедено пресъздават фактите по делото, както са възпроизведени от съда и които те са възприели пряко и непосредствено. На второ място показанията на А. са компрометирани от близките му отношения с наказаното лице, което го е водело и при формиране на съдържанието им с цел препятстване на наказателното му преследване. Извършвания в процесното време ремонт на пътя по никакъв начин не разколебава изводите на съда, тъй това мероприятие не е допринесло за незаконосъобразното движение на автомобила, нещо повече, при наличие на такъв ремонт жалбоподателят е следвало да бъде далеч по внимателен при управлението на автомобила, с което той не само че не съобразил, но и поставил в опасност живота и здравето на намиращите се край пътя множество хора.

Изложената фактическа обстановка води на следните правни изводи:

С даденото във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.175а, ал.1 във вр. чл.104б, т.2 от ЗДвП, тъй като на 28.04.2020г. в гр.Русе управлявал собствения си лек автомобил "БМВ 320 И", с рег.№СС9396АН, използвайки пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От обективна страна И. осъществил състава на нарушението чрез умишлено поднасяне на задната част на управляваното от него МПС, чрез подаване на газ. Не е налице случайно деяние, тъй като в случай на неконтролируемо поднасяне на автомобила и следващата от това опасност за водача и спътника му, най- логичното действие би било преустановяване на движението на превозното средство, а не продължаване с висока скорост по пътя. Умишленото и съзнателно


опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в зоната на десен завой, форсирайки двигателя, превъртайки задните колела на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение по оживени улици в градовете на страната, в пикови часове като процесния, застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Именно поради зачестилите подобни случаи, каквито явно е имало много и на процесната дата, в началото на 2017г. законодателят е въвел и нормата на чл. 1046, т. 2 от ЗДвП. От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл- той съзнавал излишното форсиране на двигателя, съзнавал, че това ще предизвика приплъзването на задните колела на автомобила и изместването на движението му в ляво и дясно на пътя, като предвиждал настъпването на обществено опасните последици от поведението си и именно това целял. Наказанието за това нарушение е правилно индивидуализирано, като то е ориентирано в единствения му възможен размер. Извършеното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като то не разкрива признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други от същия вид, а представлява типичен случай на такова деяние.

Всичко изложено налага потвърждаването на наказателното постановление.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 20-1085-001458/15.05.2020г., издадено от началник сектор ПП при ОД на МВР-Русе, с което на Й.Г. *** на основание чл.175а, ал.1 във вр. чл.104б, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: