№ 33
гр. Червен бряг , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Елеонора П. Йотова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно
наказателно дело № 20214440200008 по описа за 2021 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от И. И. И., с ЕГН ********** от
............ подадена по реда на чл. 59 ЗАНН, против Наказателно постановление № 126 от
22.12.2020 г. на Началника на РУ – Червен бряг, към ОДМВР – Плевен, с което на
жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 218б вр.с чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК му
е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300.00 лв. /триста лева/ за
това, че на 03.11.2020 г., около 10:20 часа в гр. Червен бряг, на вторичен пазар при бившата
автогара на гр. Червен бряг, от кутия поставена до кантара на подвижна маса е извършил
кражба на сумата от 420.00 лв. АУАН е съставен въз основа на постановление с рег. № ЗМ-
403/2020 г. по описа на РУ – Червен бряг и прокурорска преписка № В-07866/26.11.2020 г.
по описа на РП Плевен, представляващо нарушение на чл. 218б вр.с чл.194, ал.3, вр. с ал.1
от НК. Изразява становище, че не е извършил вмененото му нарушение. Счита, че има
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалните разпоредби и несъответствие с целите на закона, тъй като органите не са
съобразили обстоятелството, че именно другия участник с неправомерното си поведение е
осъществил състава на престъплението „кражба“. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени наказателното постановление.
Жалбоподателя – редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. Г.С. от
САК. Навежда подпобни доводи за допуснати процесуални нарушения при установяване на
нарушението и съставянето на АУАН, а оттам и на издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Позовава се на събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства.
Ответникът по жалбата – редовно призован не изпраща представител и не релевира
становище по същата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за
установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Обжалваното наказателно постановление е получено на 23.12.2020 г. Жалбата е подадена на
30.12.2020 г., видно от поставения печат върху нея, т.е. в преклузивния срок по чл. 59, ал.2
от ЗАНН от активнолегитимираното лице, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Разгледана по същество същата е основателна.
Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност
на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната
съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема
за установено следното:
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че
на 03.11.2020 г., около 10:20 часа в гр. Червен бряг, на вторичен пазар при бившата автогара
на гр. Червен бряг, от кутия поставена до кантара на подвижна маса е извършил кражба на
сумата от 420.00 лв. АУАН е съставен въз основа на постановление с рег. № ЗМ-403/2020 г.
по описа на РУ – Червен бряг и прокурорска преписка № В-07866/26.11.2020 г. по описа на
РП Плевен, представляващо нарушение на чл. 218б вр.с чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е
издадено Наказателно постановление № 126 от 22.12.2020 г. на Началника на РУ – Червен
бряг, към ОДМВР – Плевен, с което на И. И. И., с ЕГН ********** от ............ на основание
чл.53 от ЗАНН и чл. 218б вр.с чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК му е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 300.00 лв.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и не се спори и между страните,
че на процесната дата, около 10:20 часа, жалбоподателя е бил на вторичен пазар при
бившата автогара на гр. Червен бряг. По същото време в района на местопроизшествието е
изчезнала сума пари от лице продаващо зеле на пазара – ........., което обвинило за това
жалбоподателя И.. ......... попитал И. дали може да провери джобовете му и И. се съгласил,
убеден в невинноста си. ......... намерил в него сумата от 400.00 лв. и въпреки, обяснението,
че сумата е изтеглена ден по-рано от банкомат на „Банка ДСК“ я взел. В станалата суматоха
се появили служител на МВР – свидетеля Е. М. Е. и такъв на ...... – .......... От всички били
снети сведения. С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство и
изпращане на преписка по компетентност от 26.11.2020 г. на прокурор от РП – Плевен било
разпоредено на И. да бъде съставен АУАН за нарушение на чл. 218б вр.с чл.194, ал.3, вр. с
2
ал.1 от НК. Акта бил съставен в присъствието на служители на МВР – свидетелите Г.П.Х.,
Е. М. Е. и Н. Г. Г., единствено и само въз основа на изданеното от прокурора постановление.
В хода на съдебното следствие бяха снети допълнително гласни доказателства, чрез разпита
на свидетеля воден от жалбоподателя – ********, който свидетелства за обстоятелството, че
два дни преди случилото се на пазара на автогарата в Червен бряг, придружил И. до
банкомат на „Банка ДСК“ откъдето лично възприел как последния изтеглил сумата от 400.00
лв., с която щял да си купува зимна дреха. За потвърждение на казаното е представен и
касов бон от банкомат на „Банка ДСК“. При извършване на проверката по прокурорска
преписка № В-07866/26.11.2020 г. по описа на РП Плевен, рег. № ЗМ-403/2020 г. по описа
на РУ – Червен бряг били снети сведения от няколко лица, без да са били издирени
свидетели на самото деяние.
АУАН е бил съставен в сградата на РУ – Червен бряг, като за свидетели са били записани
лица – служители на РУ – Червен бряг, които също не са свидетели.
Посоченото представлява нарушение на процесуалните правила по констатиране на
нарушението и съставянето на АУАН, обосновало издаването на атакуваното наказателно
постановление.
Съдът счита, че изначално актосъставителят е приел и описал фактическа обстановка в
АУАН напълно неподкрепена от обстоятелствата, установени тогава на
местопроизшествието, както и от дадените от двамата участници сведения, след което
същата обстановка е изцяло пресъздадена и в процесното НП. На първо място
актосъставителят е приел, че жалбоподателят е извършил престъпно деяние, което само
поради своята малозначителност е било подведено под квалификацията на чл. 218б вр.с
чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК, за което въобще не са налице такива доказателства. Напротив,
от показанията и на тримата свидетели, е видно че жалбоподателя не само не е извършил
вмененото му деяние, а напълно достоверна е тезата, че именно той е пострадал. Към
административната преписка, изискана от съда, липсват данни, освен снетите сведения от
........., че И. е извършил вмененото му съставомерно деяние. С други думи, видно от
събрания доказателствен материал по делото – свидетелските показания на разпитаните
свидетели и писмените доказателства, съдът намира, че в случая, жалбоподателят не е
извършил вмененото му нарушение. Свидетелите Г.П.Х., Е. М. Е. и Н. Г. Г. не са очевидци
на процесното деяние, респективно не са свидетели на извършването на нарушението,
вменено на жалбподателя, но съдът кредитира техните показания, в частта в която се
установяват факти и обстоятелства относими към проведеното административно-
наказателно производство, които те са възприели лично. От събрание по делото гласни и
писмени доказателства не се установява изложената в акта и наказателното постановление
фактическа обстановка, т.е че И. не е извършил деянието, така както му е вменено
нарушението по чл. 218б вр.с чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК.
Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на
установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно
този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
3
жалбоподателя деяние по чл. 218б вр.с чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК. Фактическата
обстановка в акта за установяване на административно нарушение (респективно в
наказателното постановление) се основава единствено върху твърденията на другия
участник в инцидента, а не са издирени и разпитани свидетели на последния, въпреки
обстоятелството, че по същото време и на същото място е имало доста хора, тъй като е бил
пазарен ден, като не е установена самоличността и не са им снети обяснения. На въпросното
произшествие е имало много свидетели – очевидци. При съставяне на акта не са разпитани
свидетели – очевидци според императивните изисквания на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Не е изяснена фактическата обстановка на извършеното деяние и не са разпитани
свидетели. Актът е съставен от неочевидец и свидетелят по акта също не е очевидец, като
само въз основа на тези данни е недопустимо ангажирането на административната
отговорност на единия участник в твърдения инцидент.
При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира
допуснато съществено процесуално нарушение още при съставяне на АУАН.
Законодателят е предвидил четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват
при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване
на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече
елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма
степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка.
Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата,
възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които
съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за
неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали
възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели,
присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две
групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на
изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а
именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като
нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Видно от
изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и
обстоятелства. Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН до участието на свидетели от третата група се
прибягва само ако липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. В конкретния
случай АУАН е съставен в присъствието на свидетели от третата група, въпреки че водачът
на другия лек автомобил, както и множество др. лица са били на мястото на съставяне на
АУАН и не са посочени каквито и да било причини за невъзможността акта да се състави в
тяхно присъствие, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до
отмяна на НП и като незаконосъобразно.
Неспазването от страна на административнонаказващия орган на изискването на
цитираната норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде посочено не
4
само датата и мястото, където е извършено нарушението, описание на нарушението,
обстоятелството, при които е извършено, но и на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение, води до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд в
производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59-63 от
ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в
наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на
фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната
законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Като
установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването
на описаното в наказателното постановление административно нарушение, предпоставя
индивидуализа-цията на съответното административно нарушение съобразно всички
изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административно-наказващия
орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на
административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, то това положение не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което
административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на
ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено
само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
При така изложените правни и фактически съображения съдът намери, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в разрез с
материалноправните норми и установените процесуални правила и като такова следва да
бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед
изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично
искане за присъждане на разноски в размер на 400.00 лева, сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и
съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
5
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно
в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Плевен, като второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от
02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 126 от 22.12.2020 г. на Началника
РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен, с което на И. И. И., с ЕГН ********** от ............ на
основание чл.53 от ЗАНН и чл. 218б вр.с чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК му е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 300.00 лв. /триста лева/, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
– ПЛЕВЕН да заплати на И. И. И., с ЕГН ********** от ............ сумата от 400
(четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
административен съд по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
6