РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. гр.Силистра , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Ана Д. Аврамова Христова
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213400600056 по описа за 2021 година
Установи:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба Г. П. Й., от гр. Силистра, срещу Присъда №299 от
29.10.2020 г. по НОХД № 578/2020 г. по описа на Силистренски районен съд, с която
подс. Й.. е призната за виновна в това, че след като е била осъдена с влязло в сила
решение да заплаща ежемесечна издръжка за своя низходящ Г. К. У., съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно, в
размер на 55 месечни вноски, с размер на 7550 лева, като деянието е извършено в
условията на повторност, поради което и на осн. чл. 183, ал.4, във вр. с чл.183, ал.1,
чл.54, чл.36 и чл.373 от НК и е наложено наказание , по вид „ Пробация“, със
съответните пробационни мерки, както следва:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично за срок от една година;
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година;
3.Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 120 часа за срок от една
година;
1
4.Обществено порицание.
В депозираната въззивна жалба се излагат съображения, че така постановена,
осъдителната присъда е несправедлива. Прави се искане да се отмени акта и да се
постанови нов, в частта досежно наложеното наказание, а именно – отмяна на
пробационна мярка „ Безвъзмезден труд в полза на обществото“, с налагане на глоба
или, в условията на евентуалност – намаляване размера на срока на наказанието „
Пробация“.
С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства
пред въззивния съд.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от
НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи
на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата
от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание, пред въззивния съд, жалбоподателката, редовно
призована, не се явява, не сочи уважителни причини за това. Не се представлява и от
защитник. В хода на производството е постъпила молба от защитника на подс. в
първоинстанционното наказателно производство, в която се уведомява съда, че поради
лични причини не може да вземе участие в съдебно заседание и се моли делото да се
разгледа в негово отсъствие.
Представителят на държавното обвинение, в частност Окръжна прокуратура –
Силистра, редовно призована, явява се прокурор Ч.. Оспорва въззивната жалба, като
намира същата за неоснователна. Твърди, че постановената присъда е правилна и
законосъобразна и е постановена въз основа на събраните по делото доказателства и
при установена фактическа обстановка. Счита наложеното наказание за достатъчно и
целесъобразно.
Моли съдебният акт да бъде потвърден.
Силистренски окръжен съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и
тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са
налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
След проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира
първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа
обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени
доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно
извършеното деяние, авторството на същото и виновността на подс. Г.Й.. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция
не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е
следната:
Жалбоподателката Г. П. Й. и К.Г. У. са живели на семейни начала, като от
съвместното им съжителство се е родило детето Г. К. У.. С Решение №523/19.07.2012
год. по гр. д. №1226/2012 год. по описа на PC - Силистра, влязло в сила на 19.07.2012
2
год. упражняването на родителските права на детето Г. К. У. са били предоставени на
неговия баща - К. Г. У.. Жалбоподателката Г.Й. е била задължена да заплаща издръжка
за непълнолетният си към онзи момент син в размер на 100,00 лева ежемесечно чрез К.
Г. У., като негов баща и законен представител - до настъпване на обстоятелство,
изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Г.Й.
не изплащала дължимата издръжка редовно, поради което с Присъда №296 от
25.05.2016 год. постановена по НОХД № 392/2016 год. по описа на Районен съд -
Силистра е била осъдена за извършено от нея деяние по чл.183, ал.1 от НК.
В последствие с влязло в сила Определение №234 от 10.05.2017 год. по гр, д.
№408/2017 год. по описа на Районен съд - Силистра, Г. П. Й., е била осъдена да
издържа своя низходящ Г. К. У. от с. ..........................., като заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 150.00 лева, чрез неговият баща и законен представител К. Г. У.
от ................Жалбоподателката Й. не е получавала трудови доходи в един
продължителен период от време, в следствие на което не е заплащала дължимата
издръжка за периода от месец януари 2016 до месец юли 2020 год. включително. Така,
през този период същата не е изпълнила задължението си за заплащане на издръжката
в размер на 55 месечни вноски за детето си, като общият размер на дължимата от нея
сума възлиза на 7550.00 /седем хиляди петстотин и петдесет лева и нула стотинки/
лева.
Въззивният съд, изгради своите фактически и правни изводи на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на наказателното производство пред
първата съдебна инстанция, а именно: гласни доказателства, признаване факти и
обстоятелства изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, декларации,
справки, решения и др. събрани и закрепени по съответния процесуален ред.
Въззивният съд намери, че в настоящото производство са събрани в необходимия
обем доказателства, достатъчни за правилното изясняване на фактите от значение за
разкриване на обективната истина по делото. Събраният доказателствен материал в
своята съвкупност не съдържа съществени противоречия, напротив наличните
доказателства се намират във вътрешно-логична връзка, намират опора помежду си и
взаимно се допълват, като въз основа на тях може да се изгради пълна представа за
събитията относно процесното деяние. Преценени поотделно и в своята съвкупност,
доказателствените източници са еднопосочни, непротиворечиви и изграждащи една и
съща фактическа обстановка.
Описаната от първоинстанционния съд такава се споделя и кредитира напълно от
въззивната инстанция. Състава на СРС обективно и пълно е установил и изяснил
данните по делото. Направил е обоснован анализ на същата и е достигнал до правилни
изводи относно субективната и обективната страна на деянието, както и
съставомерността му, като изключително изчерпателно и подробно в мотивите си към
присъдата е посочил данните и обстоятелствата имащи значение за обективното
решаване на делото. Тях…, настоящата инстанция намира за единствени, правилни и
достатъчни и не намира нужда за новото им преповтаряне. Посочил е фактическите и
правни констатации, анализирал е събрания доказателствен материал и в съответствие
на чл. 305, ал. 3 от НПК е посочил какво е приел за установено, въз основа на какви
доказателства и правните му съображения. Същите са достатъчни и необходими като
доказателство, касаещо съставомерността на деянието на подсъдимата.
3
Решаващият съд не е нарушил императивната норма на чл.107, ал.3 от НПК,
задължаваща го да провери доказателствата обвиняващи дееца, но и тези, които го
оправдават, и е намерил основание за приложението квалифициращия признак, на ал.4
на чл.183 от НК.
Съдът констатира, че относно основните факти от предмета на доказване е налице
последователност, която подробно пресъздава по еднопосочен начин хронологията на
взаимоотношенията между жалбоподателката и бащата на детето, полагането на грижи
от негова страна, както и липсата на плащане на издръжка първоначално по 100 лева, а
в последствие по 150 лева месечно в общ размер от 7550 лева.
Преди всичко, наличните по делото доказателства (при липса на обективни данни,
сочещи на възможност за събиране и на други), преценени като обем и стойност, са
достатъчни за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимата Й.
и при така направения така направения анализ на данните в наказателното
производство, въззивната инстанция напълно споделя извода на решаващия съд, че с
действията си Й. е осъществила състава на престъпление по чл. 183, ал. 4, във вр. с
чл183, ал.1 от НК.
Това е така, защото Й. е годен субект на това престъпление, тъй като е пълнолетно
наказателно отговорно лице.
По делото е установено категорично от обективна страна, че жалбоподателката е
осъществила изпълнителното деяние, тъй като в един продължителен период от време
не е изпълнявала задължението си за издръжка в размер на 55 ежемесечни вноски.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк
умисъл, с пряко целени и настъпили общественоопасни последици. Жалбоподателката
директно е преследвала и е искала непосредствено настъпването на противоправните
последици на деянието си, като ясно е съзнавала, че не изплаща определената
издръжка и в продължение на дълъг период от време, не е предприемала и търсила
начини за коригиране на противоправното си поведение..
Следва да се отбележи, че подсъдимата е била в трудоспособна възраст, с
възможност да реализира доходи, а обстоятелството дали е срещала затруднение в
намирането на работа, е ирелевантно и не я освобождава от задължението, за което е
осъдена.
Наказателната отговорност на дееца в хипотезата на чл. 183 от НК следва да бъде
ангажирана и при условие, че същият е в невъзможност да плати издръжката, защото,
то е формално и съставомерен признак на същото се явява единствено фактът на
неплащането на издръжката, независимо от наличието на обективни и субективни
причини за това. В този смисъл дори и доказана липсата на постоянни доходи от
жалбоподателката, не би могла да я освободи от задължението и, произтичащо от
влязлото в сила съдебно решение - нито по размер, нито по основание.
За субективната съставомерност на процесното деяние, с оглед формалния му
характер, е необходимо единствено субективното предвиждане от страна на дееца на
неизбежното неплащане на издръжката в размер на две месечни вноски, без
законодателят да държи сметка за наличието на обективна невъзможност за това.
Въззивната инстанция изразява съгласие с контролирания съд и по отношение на
4
индивидуализацията на наказанието, наложено на подсъдимата за извършеното от нея
престъпление по смисъла на чл.183, ал.4, във вр. с чл. 183, ал. 1 от НК, за което
законодателят е предвидил наказание "лишаване от свобода" до две години или
"пробация". Споделят се изводите на СРС при оценката на смекчаващите
отговорността обстоятелства – изразеното разкаяние и съжаление, затрудненото
финансово положение, проявеното критично отношение към извършеното, сегашната
трудова заетост, желание за усъвършенстване и повишаване на квалификация. Като
отегчаващи вината обстоятелства правилно са били преценени предходното осъждане
и продължителният период на неплащане на издръжката. Правилно районният съд, при
условията на чл. 54 от НК е наложил на Й., за извършеното от нея престъпление
наказание "Пробация", включващи следните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1,
т. 2 и т. 6, вр. с ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК-задължителна регистрация по настоящ адрес,
изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично за срок от една година; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; безвъзмезден труд
в полза на обществото и обществено порицание. Настоящата инстанция намира така
определеното от контролираната инстанция наказание за такова, което в най-пълна
степен би способствало за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от НК най-леко наказание "Пробация",
според въззивния съд не се явява несъразмерно тежко с оглед естеството на
извършеното, както и предвид продължителността на периода от време, през който
извършването му е продължило. Предвид предишното осъждане, за същото
престъпление – първоинстанционният съд е бил достатъчно снизходителен да приеме
превес на смекчаващите вината обстоятелства и е индивидуализирал наложеното
наказание – именно в по лекото „ Пробация“, а не „ Лишаване от свобода“. .
Въззивният съд не намира основания за намаляване или изменение наказанието
при приложението на чл. 55 от НК, тъй като счита, че допълнително снизхождение,
чрез замяна на наказанието пробацията с глоба, би било в противовес с добрите нрави
и целите на наказанието. Не намира основание, защото съществения въпрос е, не дали
отчетените смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства са повече, а дали
тяхната тежест е такава, че и пробацията да се окаже твърде тежко наказание за
конкретното деяние. Тя не е прекомерно наказание, защото , както се посочи вече, с
нея се наказва деяние със завишена обществена опасност, поради това, че не
плащането на издръжка е за дълъг период от време и то последващ предходни
многобройни осъждания, в това число последните две присъди са постановени именно
за деяния по чл. 183 от НК.на предишно неизпълнение на задължението му. Поради
това искането за намаляване на наказанието, чрез привилегироването му с определяне
на глоба не е основателно.
Неоснователно е и искането на подс. Й. за изменение за присъдата в частта
относно постановената пробационна мярка „ безвъзмезден труд в полза на
обществото“ с определяне на друга „ поправителен труд“ , тъй като твърдението за
трудова заетост не е доказано. По делото липсва представен трудов договор. Нещо
повече, приложен е писмен отговор от ДТ на НАП офис Силистра, че последният
регистриран трудов договор е от 20.05.2019 г и е бил прекратен на 01.08.2019 г.
Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1 вр. чл. 313 НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция
не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение,
5
поради което приема, че следва да бъде потвърден.
Предвид изложеното и на основание чл. 338 от НПК Силистренски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 299 от 29.10.2020 г., постановена по НОХД №
578/2020г., по описа на Силистренски районен съд - ИЗЦЯЛО.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6