№ 36388
гр. София, 13.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20231110119854 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Х. А. и Б. Х. А.,
чрез адв. В., срещу М. И. К. и Т. Й. К..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
03.10.1994 г. бил сключен договор за продажба на недвижим имот, по силата на който
СНС „..“ прехвърлила на Д.А.Д. правото на собственост върху апартамент № 4, с площ
от 34,926 кв.м., находящ се в гр. София, ж.к. ... На 25.09.2005 г. Д.Д. починал,
оставяйки като наследници по закон своята съпруга – М.Д. и двамата си братя – М.Д. и
Х.Д. На 30.11.2005 г. било обявено саморъчно завещание в полза на М.Д., по силата на
което Д.Д. е завещал в нейна полза собствената си част от процесния недвижим имот.
На 15.04.2010 г. починал М. А., който оставил за свои наследник по закон брат си – Х.
А.. След смъртта на Х. А. на 19.01.2019 г., същият оставил като законни наследници
двамата си синове – ищци в настоящото производство. На 23.09.2019 г. починала М.Д..
На 18.10.2019 г. било обявено саморъчно завещание на М.Д., с което завещала
процесния недвижим имот в полза на М. И. К. и Т. Й. К.. Ищците навеждат доводи за
нищожност на завещанието в полза на М.Д., доколкото същото не било написано
саморъчно от Д.Д.. Твърдят, че завещанието било изготвено и подписано от друго
лице, като излагат аргументи в подкрепа на посоченото. Поддържат, че завещанието
било нищожно и с оглед на обстоятелството, че посочената в него дата била поправяна,
вследствие на което не било ясно кой е моментът на съставянето му. Отбелязват, че
датата била поставена след подписа, което се приравнявало на липса на отбелязване на
дата в завещанието. Твърдят, че ответниците не били собственици на целия недвижим
1
имот, предвид съставеното в полза на М.Д. нищожно завещание. Сочат, че след
смъртта на Д.Д. имотът бил съсобствен между М.Д., която притежавала ½ идеална част
от него и М. и Х.Д., собственици на по ¼ идеална част от имота за всеки от тях. Към
момента на откриване на наследството на Х.Д. същият притежавал ½ идеална част от
имота, доколкото въз основа на наследствено правоприемство придобил притежаваната
от брат му ¼ идеална част след настъпването на неговата смърт. Ищците, в качеството
им на законни наследници на Х.Д. били собствениците на по ¼ идеална част от
процесното жилище. В тази връзка, отбелязват че ответниците владеят без правно
основание ½ идеална част от имота. Ето защо молят съда да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищците са съсобственици на ½ идеална част, при квоти
от по ¼ идеална част за всеки от тях, от процесния жилищен имот с идентификатор ....,
както и да осъди ответниците за предаването на владението на ½ идеална част от
имота, попадаща в тяхна собственост. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба.
Вземат становище за неоснователност на предявените искове. Твърдят, че не са налице
предпоставките за уважаване на претенцията на ищците. Поддържат, че завещанието
на Д.А.Д. от 17.09.2005 г. било написано и подписано от него, като същият се е
разпоредил валидно за след смъртта си с ½ идеална част от собствеността върху
процесния недвижим имот в полза на съпругата си М.Д.. Настъпилото правоприемство
по изричната воля на завещателя изключило изцяло наследниците от трети ред, а
именно неговите братя. Посочват, че видно от сключения на 03.10.1994 г. договор за
продажба на имота по реда на Наредбата за държавните имоти, същият е придобит от
Д. и М.Д. по време на брака им, сключен на 07.06.1978 г., в режим на съпружеска
имуществена общност. Във връзка с посоченото, отбелязват че настъпилият
правопрекратяващ съпружеската имуществена общност юридически факт е имал за
последица обособяването на личен дял на преживялата към онзи момент съпруга, в
размер на ½ идеална част, като останалата ½ идеална част е била годен обект на
процесното частно завещателно разпореждане. Считат за недоказан факта на
приемането на наследството на починалия Д.Д. от страна на наследодателя на ищците.
Твърдят, че претендираната от ищците наследствена квота в размер на ½ идеална част
от имота не кореспондира с действителното материалноправно положение. Навеждат
доводи, че при съобразяване на чл. 9, ал. 2, изр. 1 ЗН и продължителността на брака
между Д. и М.Д., следва че ищците биха могли да претендират права единствено по
отношение на 1/6 идеална част от имота, съответно по 1/12 идеална част за всеки от
тях. Поддържат, че завещанието е написано саморъчно от Д.Д., което обстоятелство се
потвърждавало и от констатациите на нотариуса, обективирани в протокола от
нотариалното производство по обявяване на саморъчното завещание. Сочат, че датата
на съставянето на завещанието не е изписана след подписа на завещателя, а се намира
на същия ред, което не било основание за нищожност на същото. При условията на
евентуалност, навеждат доводи за придобиването на имота на оригинерно придобивно
основание от страна на праводателя им М.Д., по отношение на процесната ½ идеална
част, която била завещана в нейна полза. В случай, че бъде установено наличието на
порок във формата на завещанието, твърдят че М.Д. е упражнявала фактическа власт
върху процесната ½ идеална част от имота на правно основание, годно да й прехвърли
собствеността, като същата не е знаела, че предписаната от закона форма на
саморъчното завещание е била опорочена, съответно добросъвестността й се
предполагала до доказване на противното. Твърдят, че от датата на откриване на
наследството на Д.Д. до смъртта на М.Д., същата е упражнявала фактическа власт
върху процесното жилище. Осъществяваното от нея владение е било непрекъснато,
несъмнено, явно и спокойно, в продължение на 14 години, като в рамките на посочения
период не били осъществявани действия, имащи за последица спирането или
2
прекъсването на придобивната давност. Ответниците поддържат, че са изключителни
собственици на процесния недвижим имот, придобит на основание саморъчно
завещание от 24.02.2019 г., написано и подписано от завещателя М.Д.. По отношение
на релевираното възражение за изтекла придобивна давност, сочат че са налице
основания за присъединяването към осъществяваното от тях добросъвестно владение
върху процесния имот в продължение на почти 4 години и на периода, в рамките на
който завещателката им е владеела имота. Молят съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен. Претендират разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени при условията на активно и пасивно субективно съединяване са
осъдителни искове с правно основание по чл. 108 ЗС, с които се претендира
признаването за установено по отношение на ответниците, че ищците са
съсобственици на ½ идеална част, при квоти от по ¼ идеална част за всеки от тях, от
процесния жилищен имот с идентификатор ...., представляващ апартамент № 4, с площ
от 34,926 кв.м., находящ се в гр. София, ж.к. .., както и искане за осъждането на
ответниците за предаването на владението на ½ идеална част от имот, попадаща в
собственост на ищците.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищците, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат по делото,
пълно и главно, кумулативното наличие на следните предвидени в закона
материалноправни предпоставки: 1/ правата си на собственост върху процесните
идеални части от имота при квоти от по ¼ за всеки от тях; 2/ упражняваната от страна
на ответниците фактическа власт върху процесните идеални части;
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат
наведените в отговора на исковата молба правоизключващи правата на ищците
основания.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ, на основание чл. 186 ГПК, съдебно удостоверение в полза на
ищците, което да послужи за снабдяването им с препис от акт за смърт и удостоверение
за наследници на М. А. Д., ЕГН **********, за което са представили проект.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищците за
издаване на съдебни удостоверения.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – графологична експертиза по делото, с
която вещото лице да даде отговор на поставените в исковата молба и отговора на
исковата молба задачи, при депозит в размер на 400 лева, вносим поравно от страните в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Е. Ц., която да се призове след внасянето на
определения депозит.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
на ответниците при режим на довеждане, които да дадат показания относно
твърденията, изложени в отговора на исковата молба.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
3
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответниците да се връчи на ищците, които могат да
изразят становище и да ангажират доказателства във връзка с него в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.11.2023 г.
от 11.15 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4