Р Е Ш Е Н И Е №.437
гр. ВРАЦА, 26.10.2009
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение в
публичното заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и девета
година в състав:
Председател:ЦВЕТАНА
МИХАЙЛОВА
в
присъствието на:
прокурора: секретар:В.Н.
като разгледа докладваното от съдията ЦВЕТАНА МИХАЙЛОВА, въззивно
гражданско дело № 216 по описа за 2009
год.
За да се произнесе взе предвид следното:
А.Д.К.
***, е предявила против ЗКПУ “Р. Б.” с. Р. Б., област В., представлявана от Ц.
Е. К. – Председател, иск за присъждане на договорена неустойка по сключен между
страните договор за паричен заем от 21.03.2006 год. за сумата в размер на
26 950 лв. за периода от 09.05.2007 год. до 09.03.2009 год.
Ищцата
обосновава правния си интерес от насочването на иска против ответната
кооперация, от обстоятелството, че към момента на предявяване на иска, не е
налице погасяване на задължението по договора. С исковата молба ищцата К. е
отправила искане за допускане на обезпечение
на заведения от нея иск с налагане на обезпечителна
мярка, визирана в разпоредбата на чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно
възбрана в недвижим имот собственост на кооперацията.
С
определение от 13.03.2009 год. Окръжен съд – Враца е допуснал исканото
обезпечение, чрез налагане на възбрана върху двуетажна административна сграда с
РЗП 719 кв.м. с мази и навес, находяща се в парцел VII, целият с площ от 7.831 дка в масив
I по плана
на с. Руска Бяла, обл. Враца, при граници и съседи на
парцела: парцел № 006, землищна граница, парцел № 008 и землищна
граница.
Искът
е с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответната кооперация - ЗКПУ “Р. Б.” от с. Р. Б.,
област В., представлявана от Ц. К. – Председател е заявила становище, че
предявения срещу нея иск е недопустим и неоснователен. Излагат се доводи, че
ищцата веднъж вече е предявила иск за неустойка на същото правно основание пред
Окръжен съд – Враца гр. дело № 386/2007 год. по описа на съда,
обжалвано е пред Апелативен
съд – София – гр. дело №57/2008 год.
и висящо пред Върховния касационен съд – София. Направено е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност и искане за
прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка, поради накърняване на
добрите нрави.
По делото са събрани писмени доказателства.
С исковата молба са представени и приети от
съда удостоверение за актуална съдебна регистрация, договор за паричен заем,
решение на Окръжен съд – Враца по гр. дело № 386/2007 год., решение на Апелативен
съд – София по гр. дело № 57/2008 год., нотариална покана, протокол на съдия по вписванията при Районен съд – Мездра, уведомление
на ДСИ при Районен съд –
Мездра по изп. дело № 28/2009 год., нотариален акт № 55 по нот. дело № 60/2005 год. на Районен съд – Мездра, както и представените с писмения отговор
на ответника касационна жалба, съобщение на Апелативен съд – София от
17.03.2009 год., молба до
ВКС и обратна разписка.
След
като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във
връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От представения договор за паричен заем, сключен между
ищцата К. и ЗКПУ “Р. Б.” и квитанция към приходен касов ордер е видно, че на
21.03.2006 год. ищцата е предала в заем на ответната кооперация за срок от 1
месец сумата от 12 250 лева. В раздел І-ви от договора е записано, че при просрочие на задължението, заемателя
дължи на заемодателя лихва в размер на 10% от заемната сума. С решението си Окръжен съд – Враца по гр. дело № 386/2007 год., с оглед разпоредбата на чл.20 от ЗЗД е приел, че се касае за договорена неустойка, а не лихва, както е записано
в договора. Размерът на същата е определен и в изготвеното по делото заключение
на вещото лице по назначена съдебно – счетоводна експертиза е установено, че
същия е 15 297.28 лв., но ищцата е направила искане за частично присъждане на
неустойка в размер от 2 750 лв. за периода от 22.04.2006 год. до 08.05.2007 год.
и съда я е присъдил, както и сумата в размер на 12 500 лв., представляваща
отпуснатия от ищцата К. паричен заем. Ето защо, последната има интерес да предяви иск за присъждане на неустойка за следващия
период от неизпълнението – 09.05.2007 год. до 09.03.2009 год. за сума в
размер на 26 950 лв.
Във тази връзка ответната
страна е направила възражение, дали неустойката е допустимо предявена, като
веднъж вече има произнасяне със съдебен акт и присъждане на суми или ако се
дължи не е ли прекомерна, съответно дали, ако е прекомерна, тази прекомерност е
толкова драстична, че да влиза в явно противоречие с добрите нрави. Отвеникът е направил и възражение по
чл.110 от ЗЗД за изтекла погасителна давност.
На първо място, не може да се разглежда като недопустимо, че за
втори път ищцата е предявила иск за присъждане на неустойка. Право на кредитора е да предявява частични искове за защита на
субективното си право. Не може да се разглежда и като средство за злоупотреба с право
обстоятелството, че за втори път ищецът предявява иск за присъждане на
неустойка, както и че ще предявява допълнително подобни искове, докато не
получи защита на цялото субективно право.
На следващо място, съгласно разпоредбата
на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, която е правното основание на исковата претенция,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е неблагоприятна последица за
неизправния длъжник. Тази последица е санкция за неговото виновно неизпълнение
на задължението. Освен обезпечителна
и обезщетителна функция, не на последно място,
неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си
да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили или не са
настъпили в предвидения размер. Следователно, в този случай, кредиторът не се
обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът ще заплати неустойка и
тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Но независимо
от функцията, която изпълнява неустойката, тя в никакъв случай не може да се
превърне в средство за неоснователно обогатяване, тъй като това ще противоречи
на един от основните принципи на правото.
В процесния случай, ответната страна е извела и довода,
че клаузата, касаеща неустойката, е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, тъй
като накърнява добрите нрави. Съдът не свързва нищожността на клаузата с
размера на договорено, доколкото той е несъпоставим в случая с определен размер
на главната престация, а с липсата на посочен краен
срок за начисляване на неустойка, което създава предпоставка за нейното
прекомерно нарастване. При това положение, съдът приема, че е налице хипотезата
на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД и размерът на неустойката се явява прекалено завишен.
Същата следва да се намали до размер на 2000 лв. Твърдяното
от ответника за нищожност на клаузата за неустойка съдържаща се в договора е
неоснователно и същата в тази си част не може да бъде уважена. Неоснователно се
оказва и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземането
за неустойка. Според разпоредбата на чл. 114, ал.4 от ЗЗД при искове за неустойка за забава давностния срок започва да тече от последния ден, за който
се начислява неустойката. В случая, ако приемем, че последния ден от който се
начислява е 09.03.2009 год., а и исковата молба е подадена на 12.03.2009 год.
При изложените по – горе съображения, настоящият съдебен
състав намира, че иска за неустойка следва да бъде уважен до посочения по-горе
размер от 2 000 лева в полза на ищцата А.Д.К. за периода от 09.05.2007 год. до
09.03.2009 год., като в останалата част – 24 950 лв. исковата й претенция
следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата А.Д.К. следва
да бъде присъдена сумата в размер на 185.46 лева, представляваща направените от
нея пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответната кооперация ЗКПУ “Р. Б.” с. Р. Б., област В. следва да
бъде присъдена сумата, представляваща направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска, а именно сумата в размер на
324.07 лв.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната кооперация ЗКПУ “Р. Б.” с. Р. Б., област Враца следва да
бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на Врачанския окръжен съд
върху уважената част от иска в размер на 80 лева.
Водим
от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗКПУ “Р. Б.” с. Р. Б., област В., с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление с. Р. Б., 3148 област В., представлявана от Ц. Е. К. – Председател, ДА
ЗАПЛАТИ на А.Д.К. с ЕГН **********,*** сумата в размер на 2000 лв.
представляваща неустойка по сключен
между тях договор за паричен
заем за периода от 09.05.2007 год. до
09.03.2009 год.
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на ищцата А.Д.К. в останалата й част като неоснователна.
ОСЪЖДА
ЗКПУ “Р. Б.” с. Р. Б., област В., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
с. Р. Б., 3148 област В., представлявана от Ц. Е. К. – Председател, ДА ЗАПЛАТИ
на А.Д.К. с ЕГН **********,*** сумата в размер на 185.46 лева, представляваща направените от нея пред
настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Д.К. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗКПУ “Р. Б.” с. Р. Б., област В., с ЕИК , със седалище и адрес на управление
с. Р. Б., 3148 област Враца, представлявана от Ц. Е. К. – Председател, сумата в размер на 324.07 лв.,
представляваща направените от нея пред настоящата съдебна инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ЗКПУ “Р. Б.” с. Р. Б., област В., с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление с. Р. Б., 3148 област В., представлявана от Ц. Е. К. – Председател, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Враца държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 80 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:...........