О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 501
гр.
Велико Търново, 14.11.2022 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, V-ти
състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Мария Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 626/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 158, ал. 3 от АПК и
чл. 159, т. 4 и т. 6 от АПК
Настоящето дело е образувано по искова
молба от Г.М.В. от гр. В. Търново с искане да бъдат обявени за нищожни заповеди
на Министерството на транспорта - Заповед
№ ПР-21 от 08.03.1999 г., публикувана в ДВ бр. 26/1999 г., Заповед № ПР-21-Б от
06.04.1999 г., публикувана в ДВ бр. 39/1999 г., Заповед № ПР-21 от 13.05.1999
г., публикувана в ДВ бр. 49/1999 г. и Заповед № ПР-21-А от 02.04.1999г. на
Министерството на транспорта, всички относно приватизацията на фирма
„Пътнически превози“ ЕООД – В. Търново да му бъде постановено връщането
на имот от 2470 кв.м. Оспорващият
твърди, че обект на приватизацията е фирма „Пътнически превози“ ЕООД – В.
Търново, а във фирмения регистър към Великотърновския окръжен съд нямало
регистрирано държавно дружество с такова наименование. Оттам, според него,
следвал извод за нищожност на посочените заповеди.
Така подадената искова молба не е била
редовна с оглед на изискванията по чл. 150, ал. 1, т. 6 и т. 7 от АПК, а именно
– извън употребеният термин „нищожност“ по отношение на посочените заповеди не
са посочени никакви конкретни основания за претенциите на молителя за
нищожност, както и по какъв начин тези заповеди засягат неговата правна сфера;
не е било изпълнено и изискването по чл. 151, т. 3 от АПК – да се внесе
държавна такса в размер на по 10 лв. по сметка на съда за всяка жалба. Ето защо
с разпореждане на съдията-докладчик от 30.09.2022 г. е оставена без движение,
като на са дадени указания за отстраняването на нередовностите в 7-дневен срок,
съгласно чл. 158, ал. 1 от АПК.
С разпореждането са изискани от
Министерството на транспорта и съобщенията комплектовани административните
преписки по посочените заповеди и изпращането им в съда.
С молба с вх. № 5234/06.10.2022 г. по
описа на АС – В. Търново Г.В. е представил документ за платена държавна такса в
размер на 40 лв. По отношение на правния интерес от оспорването, г-н В. и
посочено, че като участник в приватизацията при несъществуващо дружество, заповедите
това накърняват негови права. Във
фирмения регистър към Великотърновския окръжен съд нямало регистрирано държавно
дружество „Пътнически превози“ ЕООД – В. Търново.
От МТС е депозиран писмен отговор с вх. № 5450/19.10.2022
г., с който жалбите са оспорени като недопустими и неоснователни с подробни
съображения за естеството на спора като гражданско правен, липсата на правен
интерес у В. да оспорва една приватизационна процедура в която не е участвал,
но е оспорил отделни части от нея, при това неуспешно, като е водил серия
предходни дела в този смисъл както пред гражданските съдилища, така и пред ВАС,
които са прекратени или приключили с акт по същество, отхвърлящ претенциите му.
Като взе предвид горното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна:
Преди всичко, и понастоящем нередовностите
в жалбите не са отстранени. С разпореждането на съдията-докладчик са дадени
подробни указания на г-н Г. В. да посочи както пороци на съответния оспорван
акт и основания за нищожност, така и да обоснова наличие на правен интерес от
оспорването му, тъй като простото оспорване на актове с искане за обявяване на
нищожност не произвежда само по себе си правен интерес у оспорващия. Не се
установява и до сега по какъв начин заповедите засягат пряко и непосредствено
неговата правна сфера. При оспорване на административните актове с искане за
прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане
или предстоящо засягане на права или законни интереси. Правният интерес следва
да е правомерен, личен и обоснован, както и да е налице към момента на предявяване
на претенцията пред съда. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2021 на ВАС, поради
което не може да се приеме, че простото оспорване на един акт с искане за
прогласяването му за нищожност
обосновават правния интерес от воденето на такова дело.
На второ място, жалбоподателят не е
адресат на оспорваните заповеди, нито с тях се засягат пряко и непосредствено
лични права, свободи и интереси, нито се създават задължения, поради което
същият няма правен интерес от обжалването. Видно от представената по делото
административна преписка от МТС е, че със Заповед № ПР-21/08.03.1999 г.
министърът на транспорта на основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 21 и чл. 23 от
ЗППДОбП (отм.) е наредил да се открие процедура за приватизация на „Пътнически
превози – Велико Търново“ ЕООД, да не се извършват разпоредителни действия с
активи на дружеството и е определили условия за започване на процедурата. Със
Заповед № ПР-21-Б/06.04.1999 г. са определени условията за продажба на 80% от
дяловете на дружеството и е утвърдена конкурсната документация за продажбата.
Със Заповед № ПР-21 от 13.05.1999 г. на
Министерството на транспорта е удължен срокът за подаване на предложенията.
Същата е издадена в изпълнение на предходна Заповед № ПР -21 от 08.03.1999г. на
министъра на транспорта за откриване на приватизационна процедура. Със Заповед
№ ПР-21-А от 02.04.1999г. е определена конкурсната комисия, която да организира
и проведе конкурсната продажба на дялове от капитала на „Пътнически превози“
ЕООД. Последните нямат самостоятелно значение като административни актове, вън
от заповедта за откриване на процедурата. Жалбоподателят няма правен интерес да
обжалва приватизационния способ.
Жалбоподателят не е адресат на тези
заповеди, нито противно на твърденията му се установява да е бил участник в
проведената приватизационна процедура. Съгласно чл. 12 от Наредбата за
конкурсите (отм.) обаче, само участниците в конкурса могат да обжалват индивидуалните
административни актове на органа по чл. З от ЗППДОбП (отм.). Според
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административни актове
имат тези граждани и организации, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. След като
жалбоподателят не е адресат на заповедта и с нея не се засягат пряко и
непосредствено лични права, свободи и интереси, нито се създават задължения,
доколкото няма данни по делото той да е съдружник, акционер, участник в
проведената конкурсна процедура, то същият не е доказал наличие на правен интерес
от оспорване на заповедите. На 30.06.2002г. между В. и МТС е сключен договор за
прехвърляне безвъзмездно като обезщетение собствеността върху 920 обикновени,
поименни акции с право на глас с номинална стойност 1 лв. всяка една,
представляващи 1.47% от капитала на дружеството. Оценката на частта от капитала
на дружеството е съобщена на В. с писмо от 27.02.2002г. на община Велико
Търново, той не я е обжалвал и е декларирал, че я приема за пълно обезщетение
на правата му като собственик на имот, попадащ на територията на дружеството.
Гореизложеното
обуславя извода, че исковата молба с искане за обявяване нищожност на
заповедите е процесуално недопустима, поради което и на основание чл. 159, т. 4
от АПК следва да се остави без разглеждане, а производството по делото
прекратено, защото наличието на правен интерес е от категорията на абсолютните
процесуални предпоставки за допустимост на жалбата, за които съдът следи
служебно.
На следващо място, налице е сила на
пресъдено нещо по редица други съдебни актове, приложени към административната
преписка, постановени в други съдебни производства, образувани от оспорващия по
повод на посочената приватизационна процедура. С решение от 02.06.2003г.
Великотърновския окръжен съд по адм. дело № 181/2002г. е отхвърлил като
неоснователна жалбата на В. срещу оценката на притежаван от него земеделски
имот, включен в активите на „Пътнически превози“ ЕООД, гр. Велико Търново. В. е
водил и дело с предмет обявяване незаконосъобразността на един приватизационен
договор и едно джиро като нищожни пред Върховния касационен съд – търг. дело №
573/2006г. Адм. дело № 9841/2013г. пред ВАС е с предмет обявяване нищожността
на три от процесните заповеди, като жалбата е била оставен без разглеждане и
делото прекратено, поради оттегляне изцяло на оспорването по молба на
жалбоподателя. В. е вадил и адм. дело № 3552/2016г. пред ВАС срещу процесната
заповед Заповед № ПР-21 от 13.05.1999
г., публикувана в ДВ бр. 49/1999 г. с искане да бъде обявена за нищожна. С
Определение № 4372/07.04.2017 г. по АД № 3552/2016 г. ВАС, потвърдено с
Определение № 8055/23.06.2017г. се е произнесъл, че процесната заповед е
издадена в изпълнение на предходната за откриване на приватизационната
процедура, която не е оспорена. Същата няма самостоятелно значение като
административен акт.
Със същото искане като настоящото дело е
адм. дело № 164/2022г. на Административен съд Велико Търново, по което жалбата
е оставена без разглеждане, тъй като жалбоподателят не е адресат на заповедите
и с тях не се създават за него права и задължения. В този смисъл е и
Определение № 8055/23.06.2017г. на ВАС.
Със същото искане е и адм. дело №
359/2022г., по което с Определение № 350/07.07.2022г., влязло в сила на
22.07.2022г. жалбата е оставена без разглеждане и делото прекратено поради
липса на правен интерес и недопустимост на производството.
Практически настоящето производство е
поредно между същите страни по този повод, като никакви нови факти и
обстоятелства не се навеждат, нито се прецизират оспорванията, които и преди са
били намирани за нередовни и недопустими по изложените по-горе мотиви.
Обстоятелството, че обжалваните заповеди
не са административен акт и не подлежат на разглеждане пред административен съд
е посочено и от самия В., който може би по тази причина е адресирал исканията
си до Окръжен съд Велико Търново и им е дал име искова молба. С определение №
679 от 25.07.2022г. Окръжен съд Велико Търново е прекратил производството по
гр. дело № 523/2022г. по описа на Окръжен съд Велико Търново и изпратил делото
по подсъдност на Административен съд Велико Търново. По отношение на искането
на Г.В. обаче да му бъде постановено връщането на имот от 2470 кв.м.
Административен съд Велико Търново не разполага с правораздавателна
компетентност.
Водим от горното и на основание чл. 158,
ал. 3 от АПК и чл. 159, т. 4 и т. 6, чл. 135, ал. 4 от АПК, Административният
съд – В. Търново, пети състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Г.М.В. от гр. В.
Търново да бъдат обявени за нищожни Заповед
№ ПР-21 от 08.03.1999 г. на Министерството на транспорта, публикувана в ДВ бр.
26/1999 г., Заповед № ПР-21-Б от 06.04.1999 г. на Министерството на транспорта,
публикувана в ДВ бр. 39/1999 г. Заповед № ПР-21 от 13.05.1999 г. и Заповед №
ПР-21-А от 02.04.1999г. на Министерството на транспорта, публикувана в ДВ бр.
49/1999 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 626/2022 г. по описа на Административен
съд – В. Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част може да се обжалва пред
Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПОВДИГА
спор за подсъдност между Административен съд – В. Търново и Окръжен
съд Велико Търново за произнасяне по
исковата молба на Г.М.В. от гр. В. Търново в
частта да му бъде постановено връщането като собственик на имот от 2470
кв.м.
ИЗПРАЩА
делото в тази част на състав, включващ
трима представители на ВКС и двама представители но ВАС за решаване на спор за
подсъдност между общите и административните съдилища.
Определението
в частта за повдигнатия спор за подсъдност не подлежи на обжалване на основание
чл. 135, ал. 7 от АПК.
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: