Определение по дело №319/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

О   П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№   208        15.06.2020 год.,гр.П.

 

 

Пазарджишки окръжен съд,гражданска колегия ,първи въззивен състав в закрито заседание на  дванадесети юни през две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Мина Трънджиева    

                                                 ЧЛЕНОВЕ:   Венцислав Маратилов

                                                                       Димитър Бозаджиев

 

 

като разгледа В ч. гр.д.№ 319  по описа на съда за 2020 година,докладвано от съдията Трънджиева,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по чл.248 ал.3 от Граждански процесуален кодекс.

С определение на РС П. от 08.01.2020 година ,постановено по гр.д.№ 3622 по описа на съда за 2018 година е изменено  Решение №1281 от  30.09.2019 г., постановено  по гр.д. №3622/2018 г. на РС-П. в частта за разноските, като  е намален размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които „В.К.“ ООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., район Л., ж.к. „Л.“7, бул. „Д.Н.“№28, бл.АТЦ „С.Ц.“, ет.2, офис 73г, представлявано от управителя Д. С.Д., е осъден  да заплати на адвокат Д.Ф. от САК с адрес *** на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв,   на сумата от 528.09 лв. / петстотин двадесет и осем  лева и девет стотинки/ , представляващи  адвокатско възнаграждение , вместо присъденото с  Решение №1281 от  30.09.2019 г., постановено  по гр.д. №3622/2018 г. на РС-П.,  адвокатско възнаграждение в размер на  828.09лв. /осемстотин и двадесет и осем лева и девет стотинки/.

За да постанови определението си в този смисъл ,съдът е приел,че за предявените при условията на евентуалност искове не следва да се присъждат самостоятелно разноски, тъй като държавна такса и адвокатско възнаграждение се дължи само за един иск в зависимост от изхода на делото. Определянето на разноските е в зависимост от това кой иск е бил разгледан и уважен от съда в диспозитива на решението. Доколкото в конкретният случай, съдът е разгледал и уважил главният иск, а евентуалният иск изобщо не е бил разглеждан от съда, разноските по делото следва да бъдат определени съразмерно единствено уважената част от главния иск. Отчел е още,че по делото не са извършвани процесуални действия от  ищцовата страна, насочени към събирането на доказателства, касаещи единствено основателността на предявения евентуален иск, поради което разноски по евентуалния иск не следва да се присъждат.

В срок така постановеното определение е обжалвано от И.А. , представляван от адв.Ф..

Счита ,че изводът на първоинстанционният съд,че не се дължи  адвокатско възнаграждение за предявения евентуален иск е в пряко противоречие с нормата на чл. 2. ал. 5 от Тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета с Наредба № 1 на ВАдвС.

Съдът се позовал на съдебна практика ,но тя не била константна и съществували в ней и разрешения ,дадени в различен смисъл от приетия от съда.

Позовава се на съдебна практика ,като също акцентира на факта ,че формираната по този ред съдебна практика не е задължителна за съда.

Моли определението да бъде отменено и да и бъдат присъдени разноски.

Писмен отговор не е постъпил.

Съдът намира жалбата за допустима ,но неоснователна по следните съображения:

Съдът е постановил решение по гр.д. №3622/2018г.  като е прогласил за нищожен сключеният между страните договор за паричен заем поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 във вр. с чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК.Тъй като е уважил главния иск , съдът не се е занимал с евентуалния. С това съдебно решение, съдът е осъдил ответника да заплати  на адвокат Д.Ф. от САК  на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 828.09лв. ,формирано от дължимо такова и по двата иска.По молба на  „В.К.“ ООД по реда на чл.248 от ГПК е постановено обжалваното определение за изменение на решението в частта , относно разноските.

Въззивната инстанция споделя съдебната практика ,според който разноски по евентуалния иск , когато той е оставен без разглеждане ,поради уважаване на главния иск не се дължат.Съдът приема това разрешение ,изхождайки от общите принципи за дължимост на разноските – чл.78 ал.1 от ГПК , респективно ал.4 от същия текст.

Действително би могло да се мисли за разноските ,направени в хода на производството за доказване на евентуалния иск , ако те са различават от действията предприето по главния иск.Настоящият случай обаче не е такъв.Ищецът по своя воля съединява искове при определени условия.Той посочва иска ,който иска пръв да се разгледа от съда и  съответно дължи една държавна такса.Тъй като при уважаване на главния иск на практика евентуалния се оставя без разглеждане ,то и няма основание да бъдат присъдени разноски ,представляващи адвокатско възнаграждение както за главния ,така и за евентуалния иск.

Като е приел това ,съдът е постановил едно правилно определение ,което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

 

                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на РС П. № 57 от 08.01.2020 година ,постановено по гр.д.№ 3622 по описа на съда за 2018 година.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.