№ 503
гр. Пещера, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20215240100952 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от П. С. П. срещу „ЗАД
АРМЕЕЦ“ АД - за присъждане на 10000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, и 140 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 11.05.2020г., ведно със съответната
законна лихва върху тези суми от дата 03.09.2020г. - до окончателно им изплащане
В исковата молба се твърди, че вследствие на настъпило на 11.05.2020г. ПТП на
път ПП 1-5 км 31+300 Русе-Бяла, на ищеца са причинени физически и психически
травми от (и по вина на) водача на л.а. „Мазда-6“ с Рег. № *** – ИЛ. Г. ИЛ., чиято
гражданска отговорност към онзи момент била застрахована при ответното дружество.
С молба на ищеца (от 03.06.2020г.) застрахователното дружество било уведомено и
завело щетата под № 10020100101376Н, но не определило и не изплатило обезщетение
за претендираните вреди в тримесечния срок по чл. 496, ал.1 от КЗ (до 03.09.2020г.).
Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца застрахователни обезщетения за причинените на ищеца в резултат
на настъпилото на 11.05.2020г. ПТП вреди, както следва: 10000 лв. – за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания, и 140 лв. – за имуществени вреди, изразили се
в разходи за лечение, ведно със законна лихва върху тези суми от 03.09.2020г. до
окончателното им плащане. Претендират се и разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер, при съображения, че
ищецът не е представил необходимите документи за установяване основанието и
размера на претенцията си, изпадайки в забава като кредитор, и че е претърпял
незначителни травми, които не могат да обосноват завишения размер на исканото
1
обезщетение. Прави възражение за съпричинявне на вредоносния резултат – при
твърдения, че ищецът е бил без предпазен колан към момента на произшествието.
Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
направените разноски в производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите и възраженията на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
По делото са предявени искове с правни квалификации по чл. 432, ал.1 от КЗ във
вр. с чл. 45 от ЗЗД и съответни на тях претенции за акцесорни вземания – за лихви по
чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Между страните няма спор, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищецът е отправил към ответника писмена застрахователна претенция
по чл. 380 от КЗ (чл. 498, ал.1 от КЗ), която съгласно писмо от 24.08.2020г. на
ответника (л.46) не е била удовлетворена (чл. 498, ал.3 вр. с чл. 496 от КЗ), и това е
обусловило допустимостта на исковете по чл. 432, ал.1 от КЗ.
Доказването основателността на тези преки искове предполага установяване от
страна на ищеца на следните обстоятелства: 1). наличието на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответника и делинквента – И.
Г. И.; 2). елементите на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД – противоправното
деяние на И. Г. И., настъпилите за ищеца вреди - по вид и размер, и причинно-
следствената връзка между деянието и тези вреди.
Наличието на валидния към датата на инцидента договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по Застрахователна полица
№ BG/11/119002972138 е обстоятелство, което предвид твърденията на страните е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване с неоспорения от тях доклад по
делото (т.3).
Извършеното деяние, неговата противоправност и презюмираната вина на дееца
също са безспорно установени в контекста на заключението по изготвената по делото
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, показанията на
свидетеляи И. Г. И., а и влязлото в сила НП № 20-0247-000262/30.06.2020г. на
Началник на РУ на МВР- Бяла при ОДМВР-Русе.
Причинно-следствената връзка между деянието на И. Г. И. и претърпените от
ищеца неимуществени вреди се установява отново от приетото заключение на
изготвената по делото съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в която е
описан и механизмът на произшествието и настъпилите от него вреди.
Следователно по иска за обезщетение на неимуществени вреди спорни по
делото остават единствено въпросите за размерa на обезщетението на тези вреди, и
2
налице ли е съпричиняването им от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на размера му са видът и
обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността
на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението (така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.) При изследване на
изложените критерии, съдът съобрази, че съгласно експертното заключение и
изразеното в зала от вещото медицинско лице становище - ищецът П.П. е претърпял
няколко видими охлузвания с площ от по 0,5 см. до 3 см. - на челната и тилната част на
главата, на десния лакът и мишница и на един от пръстите на лявата ръка, които са му
причинили болка за период от 8-10 дни; а най-същественото увреждане в резултат на
процесното ПТП е полученото от ищеца мозъчно сътресение със стесняване на
съзнанието до степен зашеметяване, и последвалите периодични главоболия и
световъртеж за период около 2 месеца след инцидента. Тежестта на клиничната
картина не е предвиждала задължителна хоспитализация, а ищецът е отказал болнично
лечение. В същата връзка съдът съобрази и показанията на свидетеля И.И., според
който никой не е изпадал в безсъзнание при процесното ПТП, а в деня непосредствено
след инцидента той разговарял по телефона с ищеца, който го уверил, че е добре.
Според показанията на другия разпитан по делото свидетел - Филип Генчев, още 3-4
дни след инцидента срещнал ищеца, а и в следващите седмици, в които често си
гостували последният му се оплаквал от затруднения при битовите си занимания като
гледане на телевизия, четене на книги и игра на карти – заради гадене и главоболие, а
също – от притеснение да шофира. С оглед гореизложеното съдът намира, че
обсъжданите последици за ищеца от причиненото от делинквента ПТП несъмнено са
предизвикали моментен стрес и болки при самото произшествие, и в последствие са се
отразили на ритъма на ежедневието му, но до степен на неудобства и дискомфорт
значително по-ниски от такива, предполагащи обезщетение в претендирания размер от
10000 лв. Предвид тежестта на последиците и двумесечният период на отшумяване на
най-съществените от тях до пълно възстановяване, съдът намира, че в съответствие с
чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1600 лв.
Отнасящото се за конкретния иск възражение за съпричиняване е неоснователно,
тъй като от експертното заключение става ясно, че ищецът е бил с предпазен колан към
момента на произшествието.
Предвид изложеното искът е основателен за посочения по – горе размер от 1600
лв., и следва да бъде отхвърлен до пълния размер от 10000 лв.
Въпреки разпределената с допълнения доклад доказателствена тежест за ищеца
– да установи настъпването на претендираните от него имуществени вреди в
3
причинно-следствена връзка с описаното в исковата молба противоправно и виновно
поведение на застрахования при ответника делинквент, както и техния размер – в тази
насока не са ангажирани никакви доказателства. Ето защо искът за сумата от 140 лв. се
явява неоснователен и подлежащ на отхвърляне изцяло, което обосновава и извод за
недължимост и на претендираната върху това вземане законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ – застрахователят отговаря за
лихвите за забава „…считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата
на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.“ Предвид ангажираните по делото доказателства - молба
от ищеца (л. 36) – приложима би била втората от горепосочените хипотези, като за дата
на уведомяване (предявяване на застрахователните претенции) следва да се счита тази
на завеждане на молбата при ответника – 03.06.2020г. От друга страна - лихвата при
деликт има компенсаторен, а не мораторен характер. Дължи се като допълнение към
размера на определеното обезщетение. Длъжникът се смята в забава и без покана – чл.
84, ал.3 ЗЗД. Началната дата на лихвата е денят на изискуемост на вземането, а това е
денят на извършване на непозволеното увреждане – 11.05.2020г. (ако деецът е
неизвестен – от денят на неговото откриване). С оглед обстоятелството, че се иска
лихва едва от изтичнае на законоустановения в чл. 496, ал.1 от КЗ срок за произнасяне
(03.09.2020г.) - претенцията за такава лихва върху гореобосновано приетото за
дължимо обезщетение от 1600 лв. във всеки случай е основателна и следва да се уважи.
Относно разноските:
С оглед обстоятелството, че ищцецът по делото е освободен от заплащане на
държавни такси, но искът му за обезщетение на неимуществени вреди се явява
частично основателен – то на осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на съда съразмерната на уважената степен на иска част от
съответно дължимата държавна такса по него. Тази част възлиза на 64 лв. =
[(4%10000лв. х 1600лв.)/10000лв.].
На основание чл. 38, ал.2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение за всеки от двата
разгледани иска по чл. 432, ал.1 от КЗ. Изхождайки от разпоредбите съответно на чл. 7,
ал.2, т.4 и т.1 от НМРАВ и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
настоящият състав намира, че за прекият иск за обезщетение на неимуществени вреди
следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 830лв., а за прекият иск
за обезщетение на имуществени вреди – 300лв. Доколкото само искът за обезщетение
на неимуществени вреди е частично основателен, то по арг. от чл. 78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката съразмерната на уважената
част: 132,80 лв. = [(830 лв. х 1600лв.)/10000лв.]
4
Ответникът също е претендирал разноски по списък (л.109), на които има право
съобразно чл. 78, ал.3 ГПК. Доколкото всички направени от него разноски (общо 480
лв.) са във връзка и с двата разгледани иска по чл. 432, ал.1 от КЗ, то при претенции на
ищеца в общ размер 10140 лв. и уважени такива в размер 1600 лв. – съразмерната на
отхвърлената (10140лв. минус 1600лв.) част от исковете сума от разноските, полагащи
се на ответника е 404,26 лв. = [(480лв. х 8540лв.)/10140 лв.].
При тези мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“
АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул.
„Стефан Караджа“ №2, на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, да
заплати на П. С. П. с ЕГН **********, сумата от 1600 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от
11.05.2020г. на път ПП I-5 км 31+300 Русе-Бяла, извършено от И. Г. И. при управление
на л.а. „Мазда-6“ с рег. № ***, застрахован в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.09.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния му предявен размер - 10000лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. С. П. с ЕГН ********** иск за осъждане на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК
*********, да му заплати сумата от 140 лв. като обезщетение за имуществени вреди,
претърпени вследствие на настъпило на 11.05.2020г. ПТП на път ПП I-5 км 31+300
Русе-Бяла, извършено от И. Г. И. при управление на л.а. „Мазда-6“ с рег. № ***,
застрахован в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.09.2020г. до окончателното й
изплащане – като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“
АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул.
„Стефан Караджа“ №2, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв. и чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на
адвокат Т.И. П. от САК с ЕГН ********** и номер на адвокатска карта – **********,
сумата от 132,80 лв. като разноски за адвокатско възнаграждение, съответна на
уважената част от разгледаните искове.
ОСЪЖДА П. С. П. с ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Стефан
Караджа“ №2, сумата от 404,26 лева, представляваща съразмерни на отхвърлената част
5
от исковете му направени от ответника разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“
АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул.
„Стефан Караджа“ №2, на осн. 78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на РС-Пещера
сумата от общо 64 лв., представляваща съразмерната на уважената степен на исковете
част от съответно дължимите държавни такси по тях.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6