Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1499, 12.11.2018г. , гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
наказателно отделение, осми състав,
на тридесети октомври, две хиляди и осемнадесета година,
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Петя Георгиева
Секретар: Златка Калоянова
Прокурор: ……………………
като разгледа докладваното от
съдията Георгиева наказателно административен характер дело № 3084 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод жалбата на М.К.Я. ЕГН ********** с адрес ***
против наказателно постановление № 831-F150169/ 07.03.2018г., издадено от заместник директора на ТД на НАП – гр.Бургас,
с което за нарушение по чл.5, ал.4, т.1
от КСО, във връзка с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.05г.
на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355,
ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева. Релевират се доводи за незаконосъобразност с искане за
отмяна на обжалваното постановление.
Жалбата е
депозирана в преклузивния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от легитимирано лице,
поради което същата е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона с оглед на правомощията
си по съдебния
контрол намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 19.01.2015г. на
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че в качеството му на осигурител е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация образец 1 в ТД на НАП -
гр.Бургас за месец ноември 2013г.. Мястото за подаване на декларацията за всяко
регистрирано в ТД на НАП - Бургас лице е в сградата на ТД на НАП - Бургас, град
Бургас, ул.„Александровска” №26, ет.1.
Декларация образец 1 съдържаща данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО /държавното обществено
осигуряване/, УПФ /Учителския пенсионен фонд/, здравното осигуряване, ДЗПО
/допълнителното задължително пенсионно осигуряване/, вноските за фонд „ГВРС“
/Гарантирани вземания на работниците и служителите/, дните в осигуряване и
облагаемия доход по ЗДДФЛ / Закона за данъците върху доходите на физическите
лица/ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване се подава до 25-то
число на месеца, следващ месеца, за които се отнасят данните, при начислено или
изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в
който е начислено или изплатено възнаграждението.
В случая декларацията е следвало да се
подаде до 27.12.2013г..
Декларацията е подадена в ТД на НАП-Бургас по пощата с дата на
пощенското клеймо 11.11.2014г. и е приета с вх.№
023581407869907/11.11.2014г.. До жалбоподателя е била
изпратена покана за явяване на ТД на НАП-Бургас. В указания срок жалбоподателя или негов представител не са се
явили, поради което актът е съставен при условията и реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН
в отсъствие на нарушителя.
Като нарушена в акта е посочена разпоредба на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, във връзка
с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.05г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица. След съставяне на акта, актосъставителят е
предприел действия по неговото връчване. В тази връзка на два пъти е посетил
адреса на жалбоподателя в гр.******, където не е бил открит за връчване на
акта. За посещенията са изготвени надлежни протоколи без посочена дата,
приложени към административнонаказателната преписка. Актосъставителят И. е счела, че въпреки щателното
издирване, нарушителят не може да бъде намерен, поради което и на основание
чл.43, ал.6 от ЗАНН е спряла производството на 15.04.2015г.. Актът за
установяване на административно нарушение впоследствие е бил връчен на
жалбоподателя.
Административнонаказващият
орган е приел фактическите обстоятелства за безспорно установени и на
07.03.2018г. е издал обжалваното наказателно постановление, с което за
нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от КСО,
във връзка с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.05г. на МФ
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от КСО
е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50 лева.
Съгласно чл.5, ал.6 от КСО, съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и
съхраняване на декларациите по чл.5, ал.4 от КСО се определят с наредба, издадена от министъра на финансите,
съгласувано с управителя на НОИ - в случая това е Наредба №Н-8/29.12.2005г. на
МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл.2, ал.1 от
тази наредба работодателите, осигурителите и техни клонове и
поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се
лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция
на Националната агенция за приходите декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно
приложения № 1, 2 и 3.
Установената с акта фактическа обстановка съдът
прие за безспорно доказана въз основа на събраните по делото доказателства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По
същество фактите не се оспорват от жалбоподателя.
Независимо от гореизложеното съдът намира, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения.
Обжалваното наказателно
постановление е било
издадено, след изтичане на
сроковете, предвидени в чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. След като
нарушителят е известен, акт за установяване на административно нарушение следва
да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта
на втората хипотеза, а именно - едногодишен срок от извършване на нарушението е
предпоставена само при липса на данни у административнонаказващия орган за конкретния нарушител.
Това е така, защото законодателят е предвидил възможност за наказващия орган да
положи усилия за откриване на нарушителя. Втората хипотеза ще бъде приложима
тогава, когато нарушителя е открит след изтичането на посочените в първата
хипотеза три месеца. След като нарушителят е известен или установен, то
задължение на контролните органи е в рамките на три месеца от установяването му
да съставят акт въз основа, на който законосъобразно да започне производството.
В конкретния случай се предвижда краен срок за подаване на декларация обр.1 за месец ноември 2013г. до 27.12.2013г..
Жалбоподателят е извършил нарушението на 30.12.2013г. и от този момент съдът
приема, че той е бил известен на данъчната администрация на ТД на НАП- Бургас,
която е разполагала с тримесечен срок, считано оттогава до 30.03.2014г, чрез оправомощените си длъжностни лица да състави акт за
установяване на административно нарушение. В случая актът е съставен след
тримесечния срок, а именно на 19.01.2015г., поради което към датата на издаване
на акта за установяване на административно нарушение тримесечният срок,
предвиден в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е бил изтекъл. Съдът намира, че това
е абсолютна отрицателна предпоставка за допустимо развитие на административнонаказателното производство.
Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН предвижда, че образуваното административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен
срок от съставянето
на акта. В настоящият случай актът е съставен на 19.01.2015г., а обжалваното постановление е издадено на 07.03.2018г..
На
основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, на 15.04.2015г. производството е спряно. Според цитираната
разпоредба, производството се спира, когато
нарушителят след щателно издирване не може да
бъде намерен. Две
посещения на адреса на нарушителя в не
водят до извод за проведено
щателно издирване. Съгласно практиката на ВС и ВКС във връзка с чл.269, ал.3, т.2
от НПК щателното издирване представлява издирвателна
дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице
по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност
следва да се осъществява в продължителен
период от време, издирвателните мероприятия не следва
да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като
лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи,
имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с
положителност са общинските администрации и органите на МВР. При условие, че издирвателната дейност в течение на разумен период от време
не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл.43, ал.6 от ЗАНН основание, производството
да бъде спряно до откриване на нарушителя. В
този смисъл прилагането на разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН е станало при липсата на
законови предпоставки за това, поради
което постановеното спиране на административнонаказателното
производство е незаконосъобразно
и съответно наказателното постановление се явява издадено след изтичане на
шестмесечния срок от съставяне на
акта. С изтичането на шестмесечния
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, окончателно се погасява възможността
за ангажиране на отговорността на лицето,
сочено като нарушител.
Мотивиран от изложеното
Бургаският районен съд намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно, поради което и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 831-F150169/ 07.03.2018г.,
издадено от заместник директора на ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение
по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, във връзка с
чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.05г. на МФ за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от КСО
на М.К.Я. ЕГН ********** с адрес *** е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/
лева.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните.
Председател : /П/
Вярно с оригинала!
З.К.