№ 52
гр. Габрово, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210200201 по описа за 2021 година
Жалбоподателката ИВ. П. ХР. от град Габрово е обжалвала Наказателно
постановление № 2005, издадено на 04.02.2021 година от Кмет на Община Габрово, с което
за нарушение по чл. 29, ал. 2 от ЗУО на същото лице е наложена глоба в размер на сумата от
300 лева, на основание чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА във вр. с чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО. По
съображения, подробно изложени в жалбата и развити в рамките на воденото по делото
производство чрез процесуален представител, който е упълномощила според предвидения за
това ред, жалбоподателката е счела издаденото постановление за незаконосъобразно и го е
обжалвала като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни
последици, които произтичат от това. Последните включват и разноски, заплатени на този
процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на предвиденото в ЗАНН.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който също е
упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище какта
за нейното оставяне без уважение, така и за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. От процесуалния представител на тази
страна също е направено искане за присъждане на разноски, които се претендират при
наличието на посочените основания по ЗАНН.
Въз основа на данните в събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Свидетелите И.И., Г.Н. и Д.Л. са служители на Община Габрово. Към месец
февруари 2021 г. всеки един от тях е заемал длъжност като „старши инспектор” в ОП
„Регионално депо за неопасни отпадъци” при Община Габрово.
Около обяд на 28.01.2021 година тримата свидетели извършили проверка в района на
1
ул. „Никола Войновски” в гр. Габрово. Тя се дължала на сигнал (извлечение от дневник за
постъпили сигнали, приложено на л. 48), подаден по-рано на същата дата от посочено в него
лице, което било съобщило, че в съдове за битови отпадъци на контейнерна площадка, която
била разположена на № 22, имало производствени такива. Когато отишли на описаното
място те констатирали, че в един от съдовете за битови отпадъци на улицата наистина имало
няколко изхвърлени чувала с производствени отпадъци, за които (въз основа на техния
външен вид) предположили, че вероятно произхождат от производствената дейност на
шивашки цех, стопанисван от фирма „Дзалли” ООД, който се намирал на същата улица в
близост до контейнерите за смет. По повод на това тримата се свързали с началника на цеха
– свидетелката П.А. от гр. Габрово, която била на работа. След като й съобщили за
установеното от тях в този съд за смет и я завели на контейнерната площадка, тя също
потвърдила, че в чувалите действително има производствени отпадъци от дейността на цеха.
След като се осведомили от нея за начина, по който се извършвала дейността по
изхвърлянето на тези отпадъци, в присъствието на А. служителите на Община Габрово
провели разговор със свид. М.С. и жалбоподателя И. Х., които са били натоварени с нейното
практическо осъществяване в качеството им на хигиенисти в „Праймус Трейдинг Къмпани”
ЕООД Габрово, ЕИК *********. От приложените по делото доказателства (в т.ч. от
намиращите се на л. 50-56 писмени материали) е видно, че между това дружество и
„Дзалли” ООД са били установени договорни отношения за изпълнението на въпросната
дейност, както и че двете хигиенистки са били на работа в шивашкия цех към момента на
документалното установяване на констатираното при проверката, проведена от служителите
на Община Габрово.
С оглед на данните за произхода на посочените по-горе отпадъци в контейнера за
смет, както и на данните за лицето, което са приели, че ги е изхвърлило в него (които са
отразили и в съставен Констативен протокол № 00155/28.01.2021 г., връчен на свидетелката
П.А. като ръководител на стопанисвания от „Дзалли” ООД цех), служителите на ОП
„РДНО” при Община Габрово са заключили, че след като около 11,00 часа на 28.01.2021
година, в съдове за битови отпадъци на улица „Никола Войновски” № 22 в гр. Габрово, е
изхвърлила в чували производствени отпадъци (изрезки от плат, конци и др.), генерирани от
производството на тази фирма, находяща се на същия адрес, жалбоподателката е
осъществила нарушение по чл. 29, ал. 2 от ЗУО. Последното е документирано чрез акт,
съставен на 28.01.2021 г. в личното присъствие на Х., която се е запознала с отразените в
акта констатации и е получила копие от него. Въз основа на този акт и на останалите
материали по административно-наказателната преписка Кмета на Община Габрово е издал и
посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по
настоящото дело.
При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Завереното копие от приложеното на л. 10 по делото известие за доставяне сочи, че
жалбоподателя е получил екземпляр от наказателното постановление на 18.02.2021 година.
2
Според вписаната дата и отбелязания на нея входящ номер жалбата е постъпила при
наказващия орган на 24.02.2021 г., или преди края на определения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и правилата по чл. 183, ал. 2
от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на екземпляра от него. С оглед на
изложеното и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да
се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по
отношение на искането за отмяна на наказателното постановление, макар и не изцяло въз
основа на всички съображения, които се сочат в подкрепа на него.
Съпоставката между показанията на разпитаните свидетели и съдържанието на
приложените писмени материали води до заключение, че в производството по делото са
установени факти, които не са предмет на спор между страните по него. Те се отнасят не
само за съществуването на сигнал с твърдение за смесване на битови и производствени
отпадъци в съдове за смет, находящи се на контейнерна площадка, разположена на ул.
„Никола Войновски” № 22 в гр. Габрово, подаден и приет на 28.01.2021 г. по телефон в ОП
„РДНО” при Община Габрово, но и за обстоятелството, че при проверка, извършена на този
адрес около обедните часове на същата дата, такива производствени отпадъци действително
са открити смесени заедно с отпадъци от друг вид в чували, които са били изхвърлени в
контейнер за смет на въпросната площадка. Обстоятелството, че към момента на
документалното отразяване на установеното при тази проверка и двете лица, които са били
натоварени със задълженията по почистване на производствения цех на „Дзалли” ООД, са
били на работа в него, също не е предмет на спор, а с оглед на дадените от св. А. показания
като безспорен следва да се приеме и факта, че производствените отпадъци, които са били
открити в тези чували, действително са произхождали от дейността на цеха, който е бил
ръководен от нея.
При приетите за безспорни обстоятелства и след като анализира показанията на
разпитаните лица, съдът прие, че не всички отразени в акта и постановлението фактически
констатации относно описаното нарушение се подкрепят от събраните доказателства. На
първо място е необходимо да се отбележи, че по делото не е установен периода от време на
28.01.2021 година, през който е извършена самата проверка. Дадените показания за същия не
са еднозначни, тъй като свид. М. твърди, че тя е извършена след 12,30 – около 13,00 часа,
определяйки последния час на база данните за този - 13,20, посочен за съставяне на
констативния протокол, приложен на л. 11-12 от делото. Останалите двама служители от ОП
„РДНО” при Община Габрово – св. И.И. и Г.Н., не са заявили такива данни за периода на
проверката, а изложеното не позволява да се счита за определен не само той, но и дали
нарушението е извършено на посочения час за него. Последния не би могъл да бъде
установен и въз основа на подадения сигнал по телефона за него, тъй като отбелязаната
цифра 11 в приложената (на л.48) извадка очевидно не представлява час за подаване, а само
номер за постъпване, под който съответния сигнал (както и всички останали такива,
постъпили на 10.01.2021 г., 03.02.2021 г. и 04.02.2021 г.) е бил заведен в самия дневник.
Данните за приблизителния час, в който са изхвърлени производствените отпадъци, имат
3
съществено значение за авторството на нарушението. Предвид изложеното по-горе отговора
на свързания със същото въпрос би следвало да се обоснове с показанията на разпитаните
свидетели, които са лишени от сигурна доказателствена основа поради различни заявени от
тях данни, имащи съществено значение за него. Така например св. Първанова твърди, че е
имала възможност да разбере за извършеното нарушение не само от личните си възприятия,
които е придобила за неправилно изхвърлените производствени отпадъци след като е
заведена до контейнерите и чувалите с тези отпадъци в тях, но и въз основа на снимки на
същите чували, показани от проверяващите, с отразен на тях час, който (тъй като е бил
преди запомнения от нея момент за пристигане на свидетелката С. на работа – около 10,50
часа на 28.01.2021 година, и е попадал в работната смяна на жалбоподателката И.Х.) е дал
основание на Първанова да счита, че тези отпадъци са били изхвърлени от страна на
последната, а не от нейната колежка. Изложените от тази свидетелка твърдения по
отношение на снимките не са съобщени в показанията на другите разпитани лица, а като се
отчете, че в приложените на л. 3 копия от фотоснимки въобще липсват данни за дата и час
на изготвяне, то нейните показания във връзка с тях не намират опора в останалите
доказателствени материали. Въз основа на свидетелските показания биха могли да се правят
предположения, които във връзка с авторството на нарушението не е възможно да се считат
за безспорни, в т.ч. и поради такива обстоятелства от съществено значение (като наличие на
признание от жалбоподателката, че тя е изхвърлила боклука по време на разговора,
проведен в присъствието на Първанова), за каквито се твърди както в показанията на
тримата служители от общинското предприятие, така и в съставения констативен протокол
№ 155/28.01.2021г., но които не намират потвърждение в заявеното пред съда от страна на
това лице. Установените противоречия между свидетелските показания, в тяхната
съвкупност водят до заключение за недоказаност на авторството на нарушението. Тя се
явява и една от причините, които определят незаконосъобразния характер на извършеното
санкциониране чрез него, тъй като съществуването на съответните съставомерни действия
на жалбоподателката, които биха могли да доведат да ангажиране на нейната
административно-наказателна отговорност, не е установено по безспорен и несъмнен начин
от данните в приложените писмени и гласни доказателствени материали. В допълнение на
изложеното може да се посочи, че нито един от тези материали не опровергава и друго,
заявено от свид. М.С. твърдение (че към момента на проверката боклука в контейнерите не е
бил изхвърлян от два дни), което също има значение за отговорите на свързаните с
авторството въпроси, както и на тези за действителната дата, на която е осъществено самото
нарушение.
В жалбата са изложени и други доводи за отмяна, които не биха могли да бъдат
споделени независимо от факта, че основателността на част от изложените във връзка с тях
съображения се базира на пороци, които се явяват допуснати при издаване на наказателното
постановление. Те са свързани с текста на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА, посочен като основание
за налагане на наказание за извършеното нарушение, което обаче на практика (при
вписаната разпоредба на чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗУО) очевидно не е било наложено въз основа
на конкретна санкционна норма от общински акт, издаден при условията на чл. 22, ал. 1 от
4
ЗМСМА. Такъв общински акт (с наименование „Наредба за управление на отпадъците,
поддържане и опазване на чистотата на територията на Община Габрово”, приета с Решение
No 119/26.06.2019 г. на Общински съвет Габрово, изм. с Решение № 56/04.05.2020 г. на
Административен съд Габрово по адм. д. № 112/2020 г., влязло в сила на 04.06.2020 г.)
действително съществува, като същия урежда регламентацията на въпросите, отразени в чл.
22, ал. 1 от ЗУО. Безспорно е, че тази наредба (от аспект на дадените определения в т. 29 и
30 от допълнителните й разпоредби и тази на чл. 1, ал. 1, т. 6 от нея) има явно отношение
към извършеното нарушение. Основания за това заключение може да се изведат не само от
правилно възприетата правна квалификация на последното като такова по чл. 29, ал. 2 от
ЗУО (която при включеното обстоятелствено пояснение „нерегламентирано изхвърля” сочи
за връзка между една от визираните в този текст общи забрани, основана на съществуваща
система за разделно събиране на битовите и производствените отпадъци, и съответните
действия, в които се е изразило самото нарушение), но и от естеството на дадените
предписания чрез констативния протокол, които са насочени не към нещо друго, а именно
към спазване на задължението за спазване на тази система, въведена чрез наредбата на
Община Габрово.
Поради липсата на описание във връзка с изложените в предходния абзац
обстоятелства, които се явяват от значение за самото нарушение, не само акта, но и
наказателното постановление очевидно не отговарят в необходимата степен на
изискванията за задължителните реквизити, които те трябва да имат по силата на указаното
в чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Макар и това също да води до тяхната
незаконосъобразност, последната не би могла да произтича от липсата на правомощия за
Кмета на Община Габрово да издава наказателни постановления за нарушения, свързани с
неизпълнение на забраната за нерагламентирано изхвърляне на производствени отпадъци в
съдове за битови такива, ако подобни действия са извършени от физически лица, тъй като
нормата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗУО се отнася не за тях, а за ЕТ и ЮЛ, отговорни за
нарушаването на тази забрана. В свързаната със същата случаи физическите лица
действително биха подлежали на санкциониране по реда на чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗУО, и то
чрез наказателно постановление, което (съгласно предвиденото в чл. 157, ал. 4 във вр. с чл.
157, ал. 1 от този закон) се издава от Кмета на съответната община. В подкрепа на подобно
разбиране е и предвиденото в тази санкционна норма, след като контейнерите за смет не
представляват неразрешени места за изхвърляне на отпадъци и биха могли да се считат за
такива само ако в съдове, предназначени за един вид отпадък, се изхвърлят отпадъци от друг
вид.
Предвид изложените по-горе съображения съдът намери, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени. Въз основа на тях прие, че ответната по
жалба страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката ИВ. П. ХР.
направените разноски в размер на сумата от 300 лева, заплатени за упълномощаване на
адвокат, който е изготвил не само жалбата срещу това постановление, но е осъществявал и
процесуално представителство по отношение на Х. в рамките на цялото производство по
5
настоящото дело. Приложените писмени материали на л. 30 установяват, че тази сума е
действително заплатена. Следва да се има предвид, че доколкото свързаните със същата
средства не биха могли да се считат за завишени с оглед на предвидените критерии в чл. 8,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията на тази норма по ДВ бр. 68/2020 г.), то няма и основания за
нейното намаляване, още повече при липсата на изразено искане за това от процесуалния
представител на ответната по жалба страна.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 2005, издадено на 04.02.2021 година от
Кмета на Община Габрово, чрез което за нарушение по чл. 29, ал. 2 от ЗУО, на И.П. Х. от
град Габрово, ул. „**********” № 5, ет. 1, ап. 3, ЕГН **********, е наложена ГЛОБА в
РАЗМЕР на сумата от 300 (триста) лева – на основание чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА във вр. с чл.
131, ал. 1, т. 1 от ЗУО, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Община Габрово ДА ЗАПЛАТИ на И.П. Х. от град Габрово, улица
„**********” № 5, ет. 1, ап. 3, ЕГН **********, сума в размер на 300 (триста) лева,
представляваща направени от същата разноски по делото за осъществено процесуално
представителство от адвокат, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6